№ 1034
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500353 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
С решение № 5555 от 01.11.2023 г. по гр.д.№ 3565/2022 г. по описа на СГС, ГК, І-29 състав,
Прокуратурата на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на К. Р. Е. сумата 18 000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 500 лева - обезщетение за
имуществени вреди - по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 04.11.2021 г. до окончателното им заплащане,
както и сумата 10 лв. разноски по делото. Искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 70 000
лева. На процесуалния представител на ищцата е присъдено възнаграждение по чл. 38 от
Закона за адвокатурата /ЗА/ в размер на 694 лв.
Решението е обжалвано от ответника Прокуратура на Република България, който моли то да
бъде отменено в осъдителната част, като изцяло бъдат отхвърлени предявените искове.
Поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като предприетите от страна на
Прокуратурата мерки по повод действията на ищеца са законово определени в НПК и не са
незаконосъобразни. Напротив - действията по образуването и провеждането на
наказателното преследване за извършено престъпление от общ характер са задължителни. В
условията на алтернативност, моли САС да намали обезщетението за неимуществени вреди
до справедливия по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер, тъй като определеният от СГС бил
завишен.
1
Ищцата К. Р. Е. /чрез адв. П./ също е депозирала въззивна жалба, в която моли САС да
увеличи обезщетението за неимуществени вреди до първоначално търсената сума от 70 000
лв. Други оплаквания, извън приложението на чл. 52 ЗЗД, не се сочат.
Не са подавани отговори па жалбите по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК, като не са искани и не
събирани нови доказателства пред въззивната инстанция.
Въззивните жалби са подадени в установения от закона срок, от страни в процеса, имащи
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени правилността на решението, намира
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата К. Р. Е. излага следните обстоятелства в исковата си молба /ИМ/: било образувано
на 20.07.2012 г. наказателно производство срещу нея за извършено престъпление по чл. 286,
ал. 1 НК-набедяване, и повдигането й на обвинение за същото престъпление на 08 август
2013 г.; производството било приключило с оправдаването й с влязла в сила присъда на
04.11.2021 г. - решение по ВНОХД № 3334/2021 г. на СГС, постановено въз основа на
осъществения инстанционен контрол; била взета спрямо нея МНО „подписка“; вследствие
изложеното, преживяла унижение, разочарование, стрес и засягане на доброто й име и личен
живот, невъзможност да започне работа в чужбина, отчуждаване от близки и приятели и
отдръпване от нея поради знание за воденото наказателно производство, продължило повече
от девет години; наложило се да заплати в наказателното производство адвокатско
възнаграждение от 500 лева. Претендира справедливото обезщетение за наведените в
исковата молба неимуществени вреди в размер на 70 000 лева и обезщетение за причинените
й от същото производство имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от
заплатеното адвокатско възнаграждение, в размер на 500 лева, заедно със законната лихва
върху тези суми от 04.11.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България в законоустановения срок е оспорил
исковете, възразявайки че същите са неоснователни поради: липса на доказателства за
твърдените вреди и причинната им връзка с повдигнатото й обвинение; причиняване на
твърдяните вреди от негативните й преживявания с частния обвинител К. К. и продажбата
на общото им жилище; данни за раждане на дете и осъществяване на търговска дейност през
процесния период, сочещи на наличие личен и професионален живот, различен от
изложения в исковата молба; завишаване на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД.
По делото се установява от приложеното в цялост наказателно производство, че
по подадена на 28.09.2011 г. от К. Г. К., чрез упълномощен от него адвокат, до Софийска
районна прокуратура (СРП) молба е била образувана пр. пр. № 46270/2011 г. След отмяна на
постановление от 08.11.2011 г. на прокурор при СРП за отказа да се образува досъдебно
производство по така образуваната преписка, въз основа на предприети действия по
2
неговото обжалване, видно от постановления от 29.03.2012 г. и 18.05.2012 г. на прокурори
при СГП и АП-София, с постановление от 20.07.2012 г. на прокурор от СРП е било
образувано досъдебно производство № ЗМ 1513/2012 г. по описа на 07 РУ-СДВР срещу К. Р.
Е. за престъпление по чл. 286, ал. 1 НК и дадени указания по разследването. В хода на
разследването на 18.04.2013 г. бил извършен разпит като свидетел и на ищцата К. Е. (л. 63
от ДП), при който тя представила на разследващия полицай съдебномедицинско
удостоверение от инкриминираната дата -19.03.2011 г.
С постановление от 08 август 2013 г. по досъдебно производство № 1530/2012 г.
на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 46270/2011 г. по описа на СРП (л. 50 от ДП), К. Е. е била
привлечена като обвиняем, затова че на 19.03.2011 г. пред надлежен орган властта – И. С. В.,
полицейски орган при 07 РУ – СДВР, извършващ действия по реда на чл. 212, ал. 2 НПК,
набедила К. Г. К. в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, а именно че на
19.03.2011 г., около 09.10 часа в гр. София, ж.к. „Студентски град“, на паркинга на УНСС,
след като й нанесъл побой, е отнел лекия й автомобил Фиат Брава с ДК № ******** , в
резултат на което било образувано и в последствие прекратено ДП № 918/2011 г. по описа на
07 РУ – СДВР, пр. пр. № 13589/2011 г. по описа на СРП, като е знаела, че е невинен -
престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. Постановлението на разследващия орган е предявено на
ищеца на 16.09.2013 г. и същата е разпитана в процесуалното й качество на обвиняем. Тези
действия по производството са извършени с участието на нейния защитник – адв. В. П., за
който е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 16.04.2013 г. с
уговорено и заплатено възнаграждение от 500 лева (л. 49 от ДП). Със същото постановление
по отношение на обвиняемия К. Е. е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
След приключване на разследването с постановление от 06.11.2013 г., на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, СРП е прекратила
наказателното производство поради липса на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
Постановлението е било обжалвано и отменено с постановление от 13.03.2014 г. на прокурор
при СГП, което е потвърдено от АП – София и преписката е върната за прецизиране на
обвинението и внасяне на обвинителен акт срещу К. Е. за извършено престъпление по чл.
286, ал. 1 НК (л. 94 – 96 от ДП). Ново привличане на ищцата К. Е. е извършено с
постановление от 07.11.2014 г. на разследващия орган, предявено й на 12 декември 2014 г., а
след приключване на разследването и изпращането на делото с писмено мнение на
прокурора и с постановление от 21.12.2015 г. на прокурор при СРП. Последното е
постановено и след подаване на молба от К. Е. до съда с искане по чл. 368, ал. 1 НПК за
указания до СРП за ускоряване на разследването, по което е постановено определение от
07.12.2015 г. по НЧД № 20340/2015 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, за връщане на
делото на СРП и даване на възможност в едномесечен срок да внесе делото за разглеждане в
съда с обвинителен акт.
Разследването по досъдебното производство срещу Е. е приключило с внасяне на
28.12.2015 г. в СРС на обвинителен акт по досъдебно производство № 1513/2012 г. по описа
на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 46270/2011 г. по описа на СРП, по обвинение за престъпление по
3
чл. 286, ал. 1 НК, като по отношение на нея не е била взета мярка за неотклонение (така и
постановление от 21.12.2015 г.). По така внесения обвинителен акт се образувало НОХД №
22555/2015 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, съдебното производство по което с
разпореждане от 15.01.2016 г. е било прекратено и делото върнато на СРП за отстраняване
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при провеждането на
процесуално-следствените действия по привличане, разпит и предявяване на разследването.
В изпълнение на последните са извършени от прокурор при СРП на 02.03.2016 г. ново
привличане, разпит и предявяване на разследването на обвиняемата, а на 10.03.2016 г. бил
внесен нов обвинителен акт в СРС, по който е образувано НОХД № 4479/2016 г. С
определение от 17.05.2016 г., постановено по НОХД № 4479/2016 г., съдът е прекратил
наказателното производство поради неспазване на едномесечния срок по чл. 369, ал. 3 НПК
за внасяне на обвинителен акт в съда след връщането му за отстраняване на горепосочените
нарушения. Наказателното производство срещу К. Е. е възобновено и делото върнато за
разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание с определение от
23.01.2017 г. по НД № 1138/2016 г. на САС, НО, V-ти състав, образувано по искане на
главния прокурор.
След възобновяване на производството е образувано НОХД № 1543/2017 г. по
описа на СРС, НО, който с разпореждане от 09.05.2017 г. го е насрочил за разглеждане в
открито съдебно заседание по реда на Глава Двадесета от НПК на 26.06.2017 г., в което
заседание не е даден ход на делото поради приети от съда уважителни причини за
повереника и било последвано от провеждането на пет съдебни заседания – 12.10.2017 г.,
01.02.2018 г., 19.03.2018 г., 14.06.2018 г. и 15.10.2018 г., в които е даден ход на съдебното
следствие, в което са събирани доказателствени средства чрез разпит на свидетели,
приемане на заключение по експертиза и изискване и приемане на писмени доказателство и
при провеждането на които К. Е. е присъствала заедно със своя защитник . Поради
невъзможност разглеждането на делото да приключи от съдебния състав, дал ход на
съдебното следствие, видно от разпореждане от 24.01.2019 г. и протокол от 04.07.2019 г.,
разглеждането на делото е проведено от друг съдебен състав в нови осем съдебни заседания
през периода от 17.12.2019 г. до 23.12.2020 г. В последното съдебно заседание от 23.12.2020
г. е обявена присъдата, с която Е. е призната за невиновна в извършване на престъпление по
чл. 286, ал. 1 НК и е оправдана по повдигнатото й обвинение. В мотивите към присъдата
съдебният състав е изложил, че със заявеното пред органите на разследването тя е търсила
защита на свои граждански права и телесна неприкосновеност и не е извършила
престъплението „набедяване“, за което й е повдигнато обвинението.
Постановената присъда е била обжалвана от частния обвинител К. К. и
протестирана от Прокуратурата, който протест впоследствие е оттеглен на основание чл.
324, ал. 1 НПК, като образувано въззивното производство по ВНОХД № 3334/2021 г. по
описа на СГС е приключило с постановяване на решение № 213 от 04.11.2021 г., което е
окончателно и с което е потвърдена оправдателната присъда на К. Е..
От представените справки, нотариални актове, писма, декларация и баланси (част
4
от тях представени в наказателното производство) и показанията на св. Р. В. се установява,
че през време на воденото срещу К. Е. наказателно производство между нея и частния
обвинител К. К. е съществувала съсобственост върху двустаен апартамент, находящ се в гр.
София, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, за който е проведена публична продан през периода
22.01.2018 г. - 22.02.2018 г. по изпълнително производство, образувано при ЧСИ И. Ч..
Установява се и че Е. е осъществявала и търговска дейност чрез търговските дружества
Корект Акаунт Систем ЕООД и Прогрес Консулт 88 ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала и управител е тя, като чрез едно от дружествата (Корект Акаунт Систем ЕООД) до
2020 г.
Във връзка с търпените от ищцата неимуществени вреди са събрани по делото в
СГС гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. В. и В. П. – майка на ищцата и
близък семеен приятел. В показанията си, свидетелят Р.В. заявява, че повдигнатото срещу К.
Е. и воденото въз основа на обвинението срещу нея наказателно производство я е
променило – преди била спокойна и тиха, спортувала, а след случилото изпаднала в шок,
страхувала се, появили се проблеми със съня и храненото й, престанала да спортува и
проявявала нервност преди всяко съдебно заседание, ограничила общуванията си, тъй като и
колегите й в дружеството, в което работила по трудов договор като счетоводител и в което
работил и К. К. като шофьор, избягвали контактите си с нея. Повдигнатото й обвинение
създала несигурност в личния й живот и плановете за него и възможността й да работи в
Германия, поради което тя прекратила връзката си с приятеля, която имала в началото на
наказателното производство. Имала дъщеря, родена през 2019 г. (така и справка от НБД
Население), но не живеела с бащата на детето й, с който била в добри отношения. Не в
такива дъщеря й била с К. К., с който тя живеела на съпружески начала 4 - 5 години преди
раздялата им през 2010 г., която била много трудна и след която той я е тормозил. През
време на съжителството им придобили в съсобственост жилище, за което тя сключила
договор за кредит и след раздялата им в него останал да живее К.. Желанието на дъщеря й
било да няма нищо общо с К., включително и относно жилището. Приключването на
наказателното производство успокоило дъщеря й, но травмата от случилото все още
останала.
Затварянето и избягването на контакти с близки от Е. поради воденото срещу нея
наказателно производство се установява и от показанията св. В. П.. То създало и
несигурност в нейните планове в личен и професионален план и разговорите за случилото се
продължавали да я правят неспокойна.
Съдът при преценката съобразно чл. 172 ГПК цени за достоверни показанията на
свидетелите за тези обстоятелства, тъй като същите са непротиворечиви, възпроизвеждат в
лични и непосредствени възприятия за състоянието на ищеца и се потвърждават от другите
данни по делото.
Е. не е подавала заявление по реда на чл. 60а и сл. от ЗСВ, видно от писмо от
28.04.2022 г. на Инспектората към ВСС (така на л. 66 от делото на СГС).
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
5
Установи се, че в продължение на 9 години, 3 месеца и 15 дни ищцата е била обект на
наказателно преследване. Тези период обхваща датата, на която наказателното производство
срещу нея е образувано – 20.07.2013 г. като преди повдигането й на обвинение по така
образуваното производство с постановлението от 08 август 2013 г. на разследващия орган, с
нейно участие са извършени процесуално-следствени действия чрез разпита й като свидетел
на 18.04.2013 г. По така повдигнато й обвинение, К. Е. е била оправдана с влязла в сила на
04.11.2021 г. присъда по аргумент от чл. 412, ал. 2 във вр. с чл. 346 НПК. С оглед
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата следва да понесе отговорността за
обезщетяването на вредите, настъпили в резултат от наказателното преследване, което се
явява обективно незаконно. Въззивният съд не споделя разбирането, застъпено във
въззивната жалба на ответника ПРБ, че решението на СГС е незаконосъобразно, тъй като
предприетите от страна на Прокуратурата мерки по повод действията на ищеца са законово
определени в НПК и съответно - като не са незаконосъобразни, то не е налице и основание
за ангажиране отговорността на Държавата. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 ЗОДОВ
дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно
от съответното длъжностно лице – т.е отговорността на държавата е обективна.
Фактическият състав по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ не включва в себе си като предпоставка за
възникването на задължение по чл.4 ЗОДОВ отделните действия, довели до повдигането на
незаконно обвинение, сами по себе си също да са били незаконосъобразни като или изобщо
не са били регламентирани в закона или са противоречали на материално- и/или
процесуално-правни норми. Предвид това, достатъчно е да се установи съществуването на
влязла в сила оправдателна присъда, за да се приеме, че ищцата е провела успешно главно и
пълно доказване на основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В случая това е налице.
Неоснователен е доводът в жалбата на ПРБ, че размерът на обезщетението е необоснован,
тъй като не може да се проследи използвания механизъм за определянето му. Съгласно т.11
от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3/2004 г. на ВКС – ОСГК,
обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално. Този принцип се прилага
както в случаите, когато обезщетение се претендира във връзка с повдигнато обвинение за
няколко отделни деяния, така и при съобразяването на отделните конкретни обстоятелства,
характеризиращи разглеждания случай. За съда няма задължение да остойностява тежестта
на всяко отделно обстоятелство, така че крайният размер на определеното по чл.52 ЗЗД
обезщетение да съставлява механичен сбор от отделни суми.
Частично основателен е обаче доводът в жалбата на Прокуратурата, че определеният размер
6
на обезщетението за неимуществени вреди е завишен, с което е допуснато нарушение на
чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението в настоящия казус съвкупно се
отчитат възрастта на ищцата в периода на неоснователното й наказателно преследване (30-
38 години, попадащи в периода на най-активната част от гледна точка на професионалната и
изобщо житейска реализация на един човек); продължителността на наказателното
производство – близо девет години и четири месеца, както и взетата МНО, която в случая, се
явява най-леката възможна такава – „подписка“, като тя е била прилагана в периода от 08
август 2013 г. до 21 декември 2015 г., т.е. за около две години и четири месеца.
Съдът съобразява също така вида и тежестта на повдигнатото обвинение /наказуемо с
лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание, поради което е
налице и обстоятелството по чл. 93, т. 7 НК/, както и начинът, по който фактът на
обвинението и задържането са се отразили на психиката на ищцата и доброто й име сред
обществото (с произтеклите от това неблагоприятни последици), установени от показанията
на свид.В. и свид.П.. В резултат от привличането й към наказателна отговорност, ищцата се
променила – загубила своята жизнерадост, станала неспокойна, тормозела се, че вместо
Държавата да я защити от действията на К. К. спрямо нея, я били обвинили неоснователно,
че набедила същото лице в извършване на престъпление.
С оглед тези обстоятелства и като се има предвид конкретната икономическа обстановка в
страната като цяло към момента на приключване на наказателното преследване - като
отправна точка при определянето на обществено приемливите като справедливи размери на
обезщетения от обсъждания вид, настоящият състав на САС намира, че справедливия размер
на обезщетението в случая възлиза на сумата 12 000 /дванадесет хиляди/ лв., а не 18 000
/осемнадесет хиляди/ лв., колкото е преценил Софийски градски съд.
Налице е несъвпадение между крайния резултат от изводите на СГС и САС, което налага
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която претенцията по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ е уважена за разликата над сумата 12 000 лв. до сумата 18 000 лв., като в тази част,
исковата пртенция ще следва да се отхвърли като неоснователна. В останалата атакувана
част, решението на СГС е правилно и ще следва да се потвърди.
Разноски:
Пред въззивната инстанция, адв. П. /процесуален представител на К. Е./ е направил
волеизявление, че няма претенции относно разноските. В частта, с която е определено
възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адв. П. за първата инстанция, решението на
градския съд не следва да се коригира. Това е така, тъй като в полза на процесуалния
представител е определено много по-ниско възнаграждение по чл. 38 ЗА от посоченото в чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, което е по-ниско и при положение, че
обезщетението за неимуществени вреди се преценява от САС на сумата от 12 000 лв. Липсва
сезиране на първоинстанционния съд с молба по чл. 248 ГПК и настоящата инстанция не
може да пререшава този въпрос. Що се отнася до държавната такса от 10 лв., то тя е
дължима от ПРБ и при този изход на въззивното производство на основание чл. 10, ал. 1,
предл.първо ЗОДОВ.
7
Воден от изложеното, Софийски апелативен съд, ГК, седми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5555 от 01.11.2023 г. по гр.д.№ 3565/2022 г. по описа на СГС, ГК, І-29
състав, в частта, с която е уважен предявеният срещу Прокуратурата на Република
България иск от К. Р. Е. с ЕГН: ********** от гр. *** за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над сумата 12 000 лв.
до сумата 18 000 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2021 г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Р. Е. с ЕГН: ********** от гр. *** срещу Прокуратурата на
Република България иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над сумата 12 000 лв. до сумата 18 000 лева ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.11.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5555 от 01.11.2023 г. по гр.д.№ 3565/2022 г. по описа на СГС,
ГК, І-29 състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8