Решение по дело №8312/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3236
Дата: 4 август 2017 г. (в сила от 4 август 2017 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20173110108312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………  /04.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8312 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявена от Е.В.К., ЕГН:**********, адрес *** и С.М.К., ЕГН:******** 48, адрес *** молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл. 50 СК, за прекратяване на сключения между тях на 03.08.2012г. граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак №*/* г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община В..

Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Навеждат твърдения, че от брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – М.С. К., ЕГН:**********, род. на ***г..

Постигнали са споразумение по смисъла на чл. 51 СК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите, имуществените отношения и фамилното име, представено в писмен вид към молбата.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото по между им споразумение в изложения смисъл.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

               Видно от Удостоверение за  сключен граждански брак №**********/* г., издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №*/* г. от Община В., молителите са съпрузи, на основание сключения между тях граждански брак на * г. в гр. В., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № */* от длъжностното лице по гражданско състояние при Община В..

Същите са родители на детето М.С. К., ЕГН:**********, род. на ***г., видно от Удостоверение за раждане №*/* г., издадено въз основа на акт за раждане№*/* г. от Община В..

Видно от представените доказателства, в режим на СИО съпрузите са придобили лек автомобил Н.М.ра с ДК№*, рама *.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 51 СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, съблюдава и защитава интересите на детето, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 СК.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от молителката, съобразно постигнатото споразумение.

На основание чл. 7 от същата Тарифа, молителката следва да заплати и държавна такса по споразумението за имуществените отношения в размер 20 лв..

На основание чл. 7 от същата Тарифа, молителят следва да заплати държавна такса по споразумението за издръжката в размер на 2% върху тригодишните платежи – 108 лв..

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Е.В.К., ЕГН:**********, адрес *** и С.М.К., ЕГН:**********, адрес ***, сключен на * г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № */* г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община В., по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:

ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака дете М.С. К., ЕГН:**********, род. на ***г. при майката Е.В.К., ЕГН:**********.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.С. К., ЕГН:**********, род. на ***г. НА МАЙКАТА Е.В.К., ЕГН:**********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С.М.К., ЕГН:********** с детето М.С. К., ЕГН:**********, род. на ***г., като му дава възможност да го вижда и взема всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване от 10:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, както и два пъти по 7 дни през лятото, когато майката не е в редовен годишен отпуск.

ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН:**********, адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето М.С. К., ЕГН:**********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител Е.В.К., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет лева/ лв., до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, с падеж от 1-во до 10-то число на месеца, за който издръжката се дължи, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до окончателното плащане, на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК.

ПОСТАВЯ В ДЯЛ И ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СОБСТВЕНОСТ на Е.В.К., ЕГН:**********, адрес *** придобития по време на брака лек автомобил Н.М. с ДК№*, рама *.

Застрахователната стойност на МПС е 2000 лв. /две хиляди лева/.

           

            ОБЯВЯВА, че съпрузите не си дължат суми за уравнение на дяловете.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име „К.”.

ОБЯВЯВА, че съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

ОСЪЖДА С.М.К., ЕГН:**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 108 лв. /сто и осем лева/, представляваща дължима държавна такса по споразумението за издръжката.

ОСЪЖДА Е.В.К., ЕГН:**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 40 лева/четиридесет лева/, представляваща окончателна държавна такса по молбата за развод и сумата от 20 лева /двадесет лева/, представляваща дължима държавна такса по споразумението за имуществените отношения.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящото решение да се връчи на молителите заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: