Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Велико Търново, 18.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
Д.Д.
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова
касационно а.н.дело №10 105/2023г.
по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 147/17.03.2023 г. по АНД № 885/2022 г. по описа на Районен съд – Велико
Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 04-2200028 от 31.05.2022
г., издадено от И.Д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико
Търново, с което за извършено административно нарушение по чл.63, ал.2, във вр.
с чл.63, ал.1, на основание чл.414, ал.3, във вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на
труда (КТ), на дружеството „МИСТРАЛ 7“ООД е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена от „МИСТРАЛ 7“ООД, ЕИК *********,
чрез упълномощения адвокат.
Касаторът оспорва решението като неправилно, поради противоречието му с разпоредбите
на закона и доказателствата по делото. Нарушението, за което е санкциониран
доверителят му изисквало да не са представени на работника както копие от
трудовия договор/ТД/, така и Уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
Доказателствата по делото не подкрепяли извода, че Ст. Р. М. е имал ТД и е
престирал работна сила. ВЛ по приетата СГЕ е установило, че подписът върху ТД
не е положен от Ст. М., а последният
свидетелствал, че не е полагал труд за дружеството. При това обектът на
полагане на труда бил посочен погрешно. Алтернативно защитата поддържа тезата,
че дори формално да е извършено нарушение, то същото следва да се квалифицира
като малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Поради това в случая санкцията би била несъразмерна по чл.6, ал.2 от АПК, т.к.
ще засегне права и интереси на дружеството в по-голяма степен от необходимото
за целта, за която актът се издава. По изложените съображения ПП моли за отмяна
на оспореното решение и отмяна на самото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата по изложените в
нея съображения и претендира деловодни разноски.
Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в
представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената
жалба. Счита, че съдебният акт
е правилен – постановен в съответствие с
материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на разноски и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Посочва, че ВТРС е изяснил фактическата обстановка след задълбочен анализ
на доказателствата. Правило е приложил
материалния закон. Намира за обосновани и законосъобразни изводите на
съда за осъществен състав на нарушение. Прокурорът счита постановеното от РС решение за правилно и предлага да бъде
оставено в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила
– касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.
348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съдът в качеството на касационна инстанция на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на
страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно,
против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Районният съд е установил, че служители на
ответника са извършили проверка на 11.03.2022г. по работни места и впоследствие
по документи относно спазване на трудовото
законодателство от „МИСТРАЛ 07“ ООД, гр. Велико Търново, работодател по смисъла
на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ. Обект на контрол е била строителна площадка –
многофамилна жилищна сграда в УПИ III, кв. 550 по плана на ***.
При тази проверка е установено, че работодателят е допуснал до работа лицето С.Р.
М. с ЕГН **********/като общ работник/ без да му предостави преди това копие от Уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от НАП, удостоверяващо, че трудовият му договор е
регистриран. Нарушението е извършено на 09.03.2022г., когато лицето е започнало
работа, а ТД е регистриран в НАП на 11.03.2022г. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1 от КТ, за което на дружеството е
съставен АУАН и впоследствие е издадено НП,
с което на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 500 лева.
Районният съд е извършил дължимата
служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че при издаване и връчване
на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява вмененото нарушение, което
правилно е квалифицирано като нарушение по чл.63, ал.2 вр. с чл.63, ал.1, вр. с
чл.414, ал.3 вр. с чл.415в, ал.2 от Кодекса на труда КТ). Посочил е, че наказващият орган правилно е
определил санкционната разпоредба - чл.414,
ал.3 от КТ, и е наложил имуществен санкция в минимално предвидения в закона
размер. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за маловажност
на деянието и за приложението на чл. 9, ал.2 от НК. Така е формиран крайният
извод за законосъобразност на НП.
Настоящият касационен състав на АСВТ
намира обжалваното Решение за правилно, по изложените в него мотиви, които се
споделят от настоящия състав. На основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към
тях. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение
районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на
допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива,
установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
Твърденията на касатора, че въззивният съд не е установил правилно фактическата
обстановка и е извел необосновани изводи са несъстоятелни. Правилно е изяснена
фактическата обстановка от РС и са обсъдени всички наведени от страните доводи
и възражения. Съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
за извършеното нарушение. Несъгласието на страната с мотивите на съда не
обосновава неправилност на съдебния акт.
В случая правилно РС не е кредитирал
показанията на св. П./гл. техник на обекта/, за което е посочил, че същият е в
ТПО с дружеството. Действително ВЛ по СГЕ е посочило, че подписът върху
представения ТД не е на Ст. М., но това е обстоятелство, което няма пряка
връзка с фактическия състав на нарушението в случая. Наказанието е наложено
защото работодателят не е връчил на работника преди започването на трудовата
дейност на копие от Уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, за регистрирането на ТД в НАП. Наличието на писмен ТД, който се е оказал
неавтентичен не опровергава факта на престиране на работна сила.
Обстоятелството, че лицето е започнало трудова дейност на 09.03.2022г. е
подкрепено от множество писмени доказателства, които са обосновали фактическата
констатация на РС. Декларация от самия Ст. М., че е започнал работа, посочен е
в таблицата за явяване на работа, проведен му е начален инструктаж, прието е уведомление
в НАП на 11.03.2022г. в 12:17 часа. Нормата на чл.1, ал.2 от КТ е императивна и
предписва, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения. Но практиката познава много и различни причини за
отклоняване на страните от тази норма, както в случая сочи и св. М.. Впрочем
неавтентичността на ТД е показател за друго адм. нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, а не за липса на съставомерност на деянието по чл.63, ал.2 от КТ. Деянието, за което дружеството е санкционирано е обявено от законодателя за
нарушение на трудовото законодателство - в качеството на работодател
дружеството не е изпълнило задължението си по силата на чл. 63, ал. 2 от КТ да
не допуска на работа работник преди да му връчи копие от уведомлението по чл.
62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, че ТД е регистриран, поради което наведените
в жалбата доводи, свързани с подписа върху ТД са ирелевантни за настоящия
процес.
Относно приложението на чл.28 от ЗАНН
правилно РС е посочил, че липсват конкретни факти, които да се квалифицират
като смекчаващи отговорността обстоятелства. Към това следва да се прибави и
обстоятелството, че с изрична специална норма, а именно чл.415в, ал.2 от КТ, е
изключено приложението на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка следва да се добави, че
несъмнено на основание препращането с
чл.11 от ЗАНН нормата на чл.9, ал.2 от НК е приложима. Нормата гласи, че
не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая не се
твърди кои са фактическите обстоятелства, които изключват противоправния
характер на деянието, което безспорно формално изпълнява признаците на адм.
нарушение. Както правилно посочва и РС не се сочат, нито доказват причини,
които да са обективни пречки, да са направили невъзможно изпълнението на задължението
на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ. От друга страна обществената опасност на
конкретното деяние не се различава съществено от тези на неговия вид, които са
преценени от законодателя като значително накърняващи обществените отношения по
повод предоставянето на работната сила, за да обосноват неприлагането на чл.28
от ЗАНН. С процесната материална норма се защитават
се основни права на работниците по ТПО - на възнаграждение; да бъдат осигурени
за редица рискове на ДОО, за да получават парични обезщетения; доходът от
трудовия договор да се вземе предвид при изчисляване размера на пенсията за
осигурителен стаж и възраст; права по здравно осигуряване. Предвид това
правилно е преценено от РС, че конкретното деяние не е малозначително по
смисъла на посочената разпоредба от НК.
Последното съображение на защитата на
касатора е свързано с приложението на чл.6, ал.2 от АПК, т.к. санкцията била
несъразмерна. Този довод не намери подкрепа у касацаионната инстанция. Източник
на нормата е от нормативен акт от друг клон на правото, поради което е
неприложима. В областта на наказателното право въпросът за пропорционалната
намеса на държавата не е непознат. Напротив, реализира се чрез индивидуализация
на наказанието при съобразяване принципите по чл.27, ал.2 от ЗАНН, както и
чрез института на чл.9, ал.2 от НК и
чл.28 от ЗАНН, за които вече бе изяснено, че не са налице предпоставки за
приложението им.
В заключение настоящата инстанция не
намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването
на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на процеса и да е
нарушен законът, както поддържа касаторът. Съдебният акт, предмет на касация, е
валиден, допустим и правилен и следва да остане в сила.
При този изход на делото, предвид
своевременно направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80,00 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147/17.03.2023 г. по
АНД № 885/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „МИСТРАЛ 7“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, бул. „Юрий Гагарин“ № 1,
вх.А, ет.3 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново
разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: