Р Е Ш Е Н И Е
№ 2349/17.12.2020г.
Град Пловдив, 17.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2643 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка
с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.Г.С. *** против решение № 1328 от 13.08.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 2514 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-000941 от
12.02.2020 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на М.Г.С., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП
и на основание чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева, като на основание Наредба № Із-2539 на
МВР са отнети 8 контролни точки.
Според касатора
решението е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
Иска се отменя на обжалваното решение.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част от
решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:
За да потвърди
наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните
доказателства по безспорен начин е установено, че жалбоподателката е нарушила
чл.6, т.1 ЗДвП, като в качеството на водач на МПС не е съобразила поведението
си със сигнала на работещата светофарна уредба и е преминала през кръстовището
на червена светлина, поради което законосъобразно е наказана с предвиденото по
чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП наказание глоба, чийто размер е абсолютен. Районният съд
не е констатирал допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление, които са съставени от компетентни лица, нарушението е описано по
ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да
организира защитата си, спазени са предвидените в чл.34 ЗАНН срокове. Според
районния съд не е възможно приложението на чл.28 ЗАНН, защото конкретното
нарушение не се отличава с ниска степен на обществена опасност пред характера
на обществените отношения, които засяга, като според съда е налице висока
степен на обществена опасност на нарушителя, който, видно от справката,
сравнително често нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по
делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да
бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК касационната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователно е
възражението на касатора за липса на виновно извършено нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП. На първо място, касаторът не е доказала твърдението си, че е била в
очертанията на кръстовището, когато е светнала жълтата светлина на светофара
при нейна доказателствена тежест.
На второ място,
значението на светлинните сигнали е определено в ППЗДвП. Съгласно чл.31, ал.7,
т.3 ППЗДвП зелена светлина – означава "Преминаването е разрешено". Но когато
този сигнал е подаден на кръстовище, той не разрешава на водачите да навлизат в
кръстовището, ако, след като навлязат, те не ще могат да го напуснат до
следващата смяна на сигнал А съгласно чл.31, ал.7, т.4 ППЗДвП жълта светлина –
означава "Внимание, спри!". Това не се отнася само за онези от
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било
разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат,
без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на
кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да
го освободят.
При така
съществуващата правна уредба дори зелената светлина на светофара, която
разрешава преминаването, задължава водача да направи преценка дали има
възможност да напусне кръстовището до смяната на сигнала, като в противен
случай не му разрешава да навлиза в кръстовището. А жълтата светлина означава
във всички случаи да се спре, още повече, че касаторът се е намирала на стоп
линията, а в зоната на кръстовището по собствените й обяснения в касационната
жалба. Още повече, на процесното кръстовище съществуват светофари за повтаряне
на светлинните сигнали както от лявата страна на пътя, така и на изхода на
кръстовището съгласно изискването на чл.31, ал.9 ППЗДвП и за касатора е било
възможно да види светлинните сигнали, съответно да спази забраната. Вместо това
е проявена самонадеяност, т.е., безспорно касаторът е извършил виновно нарушение
на чл.6, т.1 ЗДвП и преценката на районния съд в тази насока е правилна и
съответна на закона.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
като допустимо, обосновано и правилно. Затова
и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен
съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1328
от 13.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 2514 по описа на Пловдивския районен
съд за 2020 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.