Решение по дело №296/2020 на Районен съд - Момчилград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2020 г. (в сила от 13 юли 2021 г.)
Съдия: Сунай Юсеин Осман
Дело: 20205150100296
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                   Р Е Ш Е Н И Е

                                        гр.Момчилград, 16.12.2020г.

                                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Момчилградският районен съд, в публично заседание на 30.11.2020 година в състав:

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ ОСМАН,

 

При участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№ 296/ 2020г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 ал.1 от ГПК вр.чл.410 ал.1 т.3 КЗ вр.чл.50 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД.

       

Производството по делото е образувано по повод предявен от "******“, ЕИК******, срещу Т.М.В. ***, положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал. 1 ГПК вр.  чл.410 ал.1 т.3 КЗ вр. чл.50 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД- за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството- ищец съществува регресно вземане против ответника, в общ размер от  5 200 лева, от която 5 000 лева, представляваща главница по част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение- цялото в размер на 10 510,22 лева, за щета № 470 181 919 39312 по договор за застраховка "КАСКО СТАНДРАТ", за причинени от вещ /крава/ собственост на ответника щети по МПС- л.а. „****“ рег. № ****, и сумата от 200 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.10.2019г. до 09.03.2020г., и разноски по делото в общ размер на 711,17 лева /104 лв- държавна такса и 607,17 лева- адв.хонорар/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 201/2020г. по описа на РС-Момчилград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-10.03.2020г. до окончателното издължаване на сумите.

Изтъква се, че ответникът е оставил без надзор в обхвата на пътя притежаваното от него животно- крава, в резултат на което същото  е навлязло на пътното платно и се блъснало в застрахованият автомобил, който се движел по този път. Местопроизшествието е било посетено от органите на Пътна полиция, които съставили Протокол за ПТП. Твърди се, че от удара на застрахованият автомобил са причинени имуществени вреди, за които ищецът в качеството си на застраховател по договор за застраховка "Каско Стандарт" е образувал застрахователна преписка с съответният номер.  Навеждат се твърдение, че след извършен оглед на автомобила ищецът е оценил щетите на 10 510,22 лева, които е изплатил за отстраняването им на щетите. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника в качеството на собственик на животното/кравата с посочената ушна марка, като на основание чл. 410 от КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и за него е възникнало правото да претендира от ответника платеното застрахователно обезщетение. Навеждат се твърдения, че поради липсата на доброволно изпълнение е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 201/2020г. по описа на РС- Момчилград относно посочената искова сума /частична/, спрямо която е подадено възражение.

 Ищецът твърди, че претендираното вземане от 5 200 лева е частично от цялата изплатена застрахователена сума, и същото е дължимо, поради което отправя искане до съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването му, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 201/2020г., по описа на съда, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като счита същата за неоснователна. Изтъква, че е собственик на процесното животно, но няма вина за настъпване на произшествието, като посочва, че последното се дължи на неправомерно поведение на водача на увреденото МПС- същият се движел с несъобразена скорост. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявеният иск и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл.415 ГПК вр. чл.410 ал.1 т.3 от Кодекса за застраховането.

От събраният доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На между ищцовото дружество и собственика на увреденото МПС „****“ ООД е сключен договор за застраховка "Каско Стандарт“ по отношение на л.а. „****“ рег. № ****, със срок на действие от 09.12.2018 г. до 09.12.2019г.  На 19.07.2019г. автомобилът се ползвал от Е.Г.Е., като в 18,09 часа същият на 3-то класен път 867 км, 54-960 м., в землището на село Хаджийско, общ.Кирково, се блъснал в крава с ушна марка №  BG 39-017645. По делото се установи, че животното- кравата е била оставена без надзор в обхвата на посоченият път, и същата внезапно е изскочила на пътното платно от дясно на ляво по посока на движението, и се е блъснала в предната част на движещият се от Кърджали за Златоград автомобил- описаният по-горе, в резултат на което е настъпило с материални щети за МПС, а животното е било ранено. След настъпване на произшествието са сигнализирани органите на полицията, които предприели действия за установяване собственика на кравата. Въз основа на събраната информация, полицейските служители снели обяснения от ответника като той признал, че е собственик на животното, както и установили, че последният го е оставил без надзор. Последвало съставяне на протокол за ПТП, в който ответникът бил вписан като собственик на кравата. За произшествието на ответника са издадени акт за установяване на административно нарушение № GA 30861/19.07.2020г.         и Наказателно постановление № 19-0318-000270/26.07.2019г., с което му е наложена глоба за извършено нарушение по чл.106 ал.1 от ЗДвП /последното било обжалвано и отменено/. След настъпване на застрахователното събитие е уведомен и застрахователят, по повод на което е образувана застрахователна преписка и след оглед на автомобила вредите са оценени на 10 510,22 лева, от която сума на собственика на МПС са изплатени 10 360,22 лева и 150 лева- на сервиза, извършил ремонт на превозното средство /на 29.07.2019г. и съответно на 19.08.2019г./- по банков път. На 27.11.2019 г. на ответника е връчена регресна покана от ищеца за заплащане на застрахователното обезщетение. Поради липсата на изпълнение в определеният срок, на 09.03.2020г. застрахователят подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на горепосочената сума от ответника, във връзка с което е образувано частно гражданско дело № 201/2019г. на Рс- Момчилград. Съдът уважил искането като на 05.06.2020г. издал заповед за изпълнение № 81, спрямо която ответникът подал възражение.

По делото е установено, че кравата, с посочената ушна марка е собственост на ответника по настоящото производство.

От заключението на допуснатата съдебно- автотехническа експертиза е видно, че се потвърждава описаният в протокола за ПТП механизъм на произшествието, като е допълнил, че водачът на МПС е задействал спирачната уредба и е спрял частично на асфалта и на левият банкет. Вещото лице е установило, че описаните в протокола за ПТП и при огледа от застрахователя щети по автомобила е възможно да бъдат получени при установения механизъм на произшествието като пазарната стойност на причинените имуществени щети е определена на 10 456,64 лв /а по ценовите листи и условията на „БУЛСТРАД“ щети щетите по автомобила възлизат на 10 510,22 лева.

Вещото лице е дало и отговор на различни хипотези относно видимостта на животното, с оглед на това дали е било на банкета на пътя, канавката на пътя и ската на пътя, като при първата и третата хипотеза водачът би имал техническа възможност да възприеме същото и да спре, а при втората- няма такава възможност. По делото не се установи водачът на увреденото МПС да се е движел с превишена скорост, или със несъобразена скорост.

Като свидетели са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН от 19.07.2019г., които описват установеното от тях, и потвърждават констатациите по акта /и приетото по-горе от съда като реализирала се фактическа обстановка/. Разпитани са и други две лица, кметът на селото, и комшия на ответника, които са посетили местопроизшествието след настъпилото ПТП- не са свидетели на самото ПТП, и които потвърждават, че кравата е на ответника, но не знаят как се е озовала на пътното платно, и в обясненията си правят предположения за скоростта на движение на МПС, с което се е сблъскала кравата, поведението на водача и поведението на животното.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно  чл.410 ал.1 т.3 от КЗ с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху веща, причинила вреди на застрахования по чл.50 от ЗЗД. От събраните доказателства е установено сключването на имуществена застраховка "Каско" по отношение на моторното превозното средство към момента на причиняване на вредите, както и изпълнение от страна на застрахователя на задължението му по договора за изплащане на сумата за обезщетение на доверен сервиз на застрахованият, в който е извършен ремонт на автомобила му. Вредите са причинени при съприкосновението на движещият се автомобил с навлязло на пътното платно животно, което е било оставено без надзор в обхвата на пътя, на което животно ответникът се явява собственик и на основание чл. 50 от ЗЗД следва да носи отговорност за тяхното възстановяване.

Ответникът, видно от събраните по делото доказателства, упражнява фактическа власт върху горепосочената крава в качеството си на собственик, като същото е регистрирано на негово име. Следва да се посочи, че регистрацията на животното и идентификацията на същото съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност не са условия за възникване, съществуване или погасяване на вещните му права спрямо същото. Отговорността на ответника е обективна и за реализирането й не се изисква установяване на вина, като е без правно значение дали той е предприел действия за ограничаване възможността на притежаваното от него животно да създава опасност за останалите участници в движението. Следва да бъде посочено, че собственикът на жовотното, което е причинило вреди отговаря и когато то е избягало или се е изгубило. По делото липсват доказателства вредите да са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или да са причинени изключително и изцяло от трети лица, включително и по вина на водача на автомобила, които да освободят ответника от отговорност. Водачът на автомобила при движението по посоченият път не е имал обективна възможност да съобрази поведението си с това на появилото се на пътното платно животно, защото в конкретната пътна ситуация тя се е появила в района на произшествието внезапно. По делото не се установи водачът на увреденото МПС да се  е движело с несъобразена скорост, поради и което няма фактори, които да освободят отговорността на ответника за причинените от неговата вещ- крава щети.

От гореизложеното се достига до извода, че претендираната сума от 5 200 лева е дължима от ответника, на основание чл.410 ал.1 т.3 от ГПК. За същото вземане е издадена и заповедта за изпълнение по частно гражданско дело № 201/2020г. на РС- Момчилград, поради и което предявеният иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.410 ал.1 от Кодекса за застраховането вр.чл.50 от ЗЗД, се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато по отношение на ответникът, че дължи исковата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението в съда, както и разноските по делото / в т.ч. и сторените в заповедното производство/.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото в общ размер на 901,77 лева, от която разноски за държавна такса в размер на 104 лева; депозит за вещо лице-100 лева, депозит за свидетели в размер на 80 лева; адв.хонорар в размер на 607,17 лева, и д.т. Ответникът следва да заплати и сумата в размер на 711,17 лева, от която 104 лева- за държавна такса и 607,17 лева- адвокатско възнаграждение, които съставляват разноски, направени в производството по ч.гр.д. № 201/2020г. по описа на РС- Момчилград.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Приема за установено по отношение на Т.М.В. с ЕГН-**********,***, че дължи на "******“, ЕИК******, със седалище и Адрес на управление гр. София, пл.”******, парично вземане общо в размер на: 5 200 лева, от които: главница по платена щета в размер на 5 000 лева/, представляваща регресна претенция за част от изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за причинени щети на лек автомобил „****“ с рег. № ****, от пътнотранспортно произшествие на 19.07.2019г.; мораторна лихва по чл.86 ЗЗД от 18.10.2019г. до 09.03.2020г. вкл. в размер на 200лв.;, ведно със  законна лихва върху главницата от 10.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение № 81 от 05.06.2020г. по ч.гр.д. 201/2020г. На РС- Момчилград.

ОСЪЖДА Т.М.В. с ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на "******“, ЕИК****** , както и направените по делото разноски в общ размер на 901,77 лева, както сумата от 711,17 лева, които съставляват разноски, направени в производството по ч.гр.д. № 201/2020г. по описа на РС- Момчилград.

Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийският окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението за страните.

                                            

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: