№ 691
гр. Пещера, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20235240100442 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***“ № 2, чрез адв. М. М. от АК -
Пловдив, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 1, ул. „А. Малинов“
№ 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, с която се иска да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1208342/28.10.2022 г., сключен между ищеца А. Б. Д. и ответника
„Фератум България“ ЕООД, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във
вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че сключеният между ищеца и ответника
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г. не
е недействителен, се претендира признаване за установено в отношенията
между страните, че клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г. е нищожна, на основание чл.
26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г.,
по силата на който ответникът „Фератум България“ ЕООД е предоставил на
ищеца А. Д. паричен заем в размер на 3000,00 лв., която сума следвало да
бъде върната на 18 вноски. Поддържа се, че при усвоена главница в размер на
3000,00 лв. кредитополучателят следва да заплати общо 4050,00 лв., от които:
3000,00 лв. – главница и 1050,00 лв. – лихва. Сочи се, че съгласно чл. 5 от
процесния Договор за потребителски кредит, ищецът следвало да сключи
Договор за гаранция с дружеството Multitude Bank p.l.c, с който да бъде
1
обезпечена кредитната сделка – Договор за потребителски кредит. По
сключения Договор за гаранция ищецът следвало да заплати възнаграждение
в размер на 3030,00 лв.
Ищецът счита, че Договорът за паричен заем е нищожен, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от
ЗПК, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не са
спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че в Договора за потребителски кредит е посочен
размера на годишния лихвен процент, но не са отразени условията за
прилагането му. В същия не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран
за целия срок на кредита или е променлив. Нито в Договора за потребителски
кредит, нито в погасителния план към него, е отбелязано какъв е общият
размер на дължимата за срока на Договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да
може да се направи преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от заемодателя. Ищецът твърди, че погасителният
план към Договора за потребителски кредит не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, тъй като в него липсва задължителната информация
по ЗПК, както и че реалният ГПР не съответства на посочения в Договора.
Несъответствието се дължало на обстоятелството, че в ГПР не е включено
възнаграждението за фирмата – гарант. Ищецът твърди, че заплащането на
сумата (възнаграждението) по Договора за поръчителство/гаранция следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя,
тъй като то е пряко свързано с Договора за потребителски кредит, известно е
на кредитора и се заплаща от потребителя. Поддържа, че поради
невключването на уговорките за заплащане на разходи по Договора за
поръчителство/гаранция в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.
Последното, според него, води до заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
от ЗПК и недействителност на сключения Договор за потребителски кредит,
на основание чл. 22 от ЗПК. Посочването в Договора за потребителски кредит
на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.
68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Изтъква, че са нарушени изискванията на чл. 143
и сл. от ЗЗП. При условията на евентуалност, сочи, че клаузата на чл. 5 от
Договора за потребителски кредит е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, като излага конкретни доводи
в тази насока.
По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявените
искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД, в който намира
предявените искове за неоснователни. Оспорва поддържаните от ищеца
твърдения за нищожност на клаузата относно размера на дължимата от
2
кредитополучателя възнаградителна лихва по договора. Намира за
неоснователни твърденията на ищеца, че с Договора за потребителски кредит
се нарушават изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и се заобикаля
нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като излага конкретни доводи в тази насока.
Оспорва твърдението на ищеца, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК. Сочи, че в приложения към Договора за потребителски кредит
погасителен план ясно и точно са описани всичките дължими вноски, техните
размери и падежи, съответно размер на главница и лихва. Твърди, че изборът
относно вида на предоставено обезпечение по Договора за потребителски
кредит е направен от кредитополучателя в рамките на преддоговорните
отношения между страните. Сочи, че посоченият ГПР в Договора за
потребителски кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не е по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута. Поддържа, че възнаграждението за предоставената от
Мултитюд Банк (Малта) услуга за гаранция не следва да се включва в ГПР.
Сочи, че ГПР по процесния Договор за потребителски кредит отговаря на
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като кредиторът не само не е бил длъжен
да включи таксата, уговорена между длъжника и третото лице-гарант
Мултитюд Банк (Малта) по сключения Договор за гаранция, но и съгласно §1
от ДР на ЗПК не е имал право да стори това. Оспорва твърдението на ищеца,
че клаузата на чл. 5 от Договора за потребителски кредит е нищожна и
сключването на Договор за гаранция с Мултитюд Банк (Малта) има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита, като излага
конкретни съображения в тази насока. Твърди, че във формата на СЕФ
(Стандартен европейски формуляр) на електронната поща на ищеца при
кандидатстването за кредита е била предоставена цялата необходима
информация във връзка с размера на ГПР, начина на неговото формиране и
изискванията на кредитора за обезпечаване на заема. По този начин
потребителят се е запознал с условията за предоставяне на обезпечение -
поръчителство/гаранция. Поддържа, че сключването на договор за гаранция
не е задължително условие за сключване на Договора за потребителски
кредит. Поддържа, че клаузата за сключване на договор за гаранция е
индивидуално договорена по избор на потребителя, като ищецът изрично чрез
СМС е потвърдил желанието си да сключи договор за потребителски кредит
при посочените условия. В допълнение е отбелязано, че потребителят не се е
възползвал от потестативното право по чл. 29 от ЗПК, поради което следва да
се приеме, че страната е разбрала и приела задължението по чл. 5 от Договора
за потребителски кредит.
По изложените съображения ответникът „Фератум България“ ЕООД
моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените
срещу него искове. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е предявен от „Фератум
България“ ЕООД срещу А. Б. Д. насрещен осъдителен иск за осъждане на
ответника А. Б. Д. да заплати на ищеца „Фератум България“ ЕООД сумата в
3
размер на 2870,31 лв. – незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит № 1208342/28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда –
29.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД твърди, че на
28.10.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
1208342/28.10.2022 г., по силата на който предоставил на ответника А. Б. Д.
кредит под формата на заем за сумата в размер на 3000,00 лв. Ответникът А.
Д. поел задължение да заплати на ищеца „Фератум България“ ЕООД
възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 35,00 % при ГПР от
49,66 %. Общата сума, която ответникът А. Д. следвало да заплати на ищеца
„Фератум България“ ЕООД била в размер на 4050,00 лв. Било уговорено
кредитополучателят да върне главницата и лихвите по кредита на 18 броя
вноски, съгласно погасителния план към Договора. Сочи, че съгласно чл. 5 от
Договора за потребителски кредит ответникът се задължил да даде
подходящо обезпечение на своето задължение по кредита, като преди
сключване на Договора за потребителски кредит ищецът избрал това да стане
чрез поръчителство от Мултитюд Банк (Малта). Твърди, че към момента на
предявяване на насрещния иск ответникът А. Д. е заплатил по кредита сумата
в размер на 129,69 лв., представляваща главница по кредита. Оставала
дължима главница в размер на 2870,31 лв. Предвид сериозното неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя А. Димитръв с
предявяването на насрещния иск и на основание чл. 6 от Договора за
предоставяне на потребителски кредит във вр. чл. 13, ал. 1 от Общите
условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“
ЕООД, ищецът по насрещния иск прави изявления за обявяване на всички
вземания по Договора за кредит за предсрочно изискуеми.
По изложените съображения ищецът „Фератум България“ ЕООД моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения насрещен иск.
Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск А. Б. Д. е подал
писмен отговор, с който оспорва основателността на насрещната искова
претенция. Не оспорва, че между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., но твърди, че
договорът е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11
и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК. Прави възражение за прихващане
на сумата, заплатена от ответника А. Д. за банкова гаранция, в случай че има
заплатена такава сума към дължимата главница по Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г. Моли предявения насрещен
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Формулира доказателствено
искане.
В открито съдебно заседание ищецът А. Д., редовно призован, не се
явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило
4
писмено становище от пълномощника на ищеца – адв. М. М., с което
поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.
Оспорва насрещната искова молба и моли за отхвърляне на насрещния иск.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение от насрещната страна.
В открито съдебно заседание ответникът „Фератум България“ ЕООД,
редовно призован, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с
което поддържа насрещната искова молба и отговора на предявения срещу
него иск. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове и за
уважаване на насрещния иск. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните, че: 1) на 28.10.2022 г. между ищеца по първоначалния иск А.
Б. Д. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., по силата на
който „Фератум България“ ЕООД е предоставил на А. Б. Д. сумата от 3000,00
лв., която е изцяло усвоена от ищеца А. Б. Д. и 2) на 28.10.2022 г. във връзка с
процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1208342/28.10.2022 г. между ищеца по първоначалния иск А. Б. Д. и Multitude
Bank p.l.c, със седалище и адрес на управление в Малта, СТ Бизнес център,
Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, е сключен Договор за гаранция
(поръчителство), по силата на който гаранта - дружество Multitude Bank p.l.c
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията, произтичащи от процесния Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., а потребителят се задължил
да заплати такса за предоставяне на гаранцията в размер на 3030,00 лв. на
месечни вноски в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
погасителен план, неразделна част от Договора за гаранция (поръчителство),
както и че размерът на задължението на потребителя по Договора за гаранция
(поръчителство) от 28.10.2022 г. не е включен в ГПР по процесния Договор за
предоставяне на потребителски кредит.
От представения по делото Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1208342/28.10.2022 г. се установява, че на 28.10.2022 г. между
„Фератум България“ ЕООД, като кредитор и А. Б. Д., като кредитополучател е
бил сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество
„Фератум България“ ЕООД се е задължило да предаде в собственост на
ищеца А. Б. Д. сумата в размер на 3000 лв. Кредитът е бил отпуснат при
следните условия: дължима възнаградителна лихва в размер на 1050,00 лв.
5
при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 35,00 %, годишен процент
на разходите (ГПР) от 49,66 % и общ размер на всички плащания – 4050,00
лв., които следвало да бъдат заплатени на кредитора на 18 месечни
погасителни вноски. Договорът е бил сключен при Общи условия, приложени
към отговора на исковата молба и приети като писмени доказателства по
делото. Първата падежна дата по кредита е 27.11.2022 г., а крайният срок за
погасяване на кредита е 20.04.2024 г.
В клаузата на чл. 5 от Договора за кредит е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на
ответното дружество „Фератум България“ ЕООД. Посочено е, че с
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от
кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечение.
Регламентирано е, че със сключването на Договора за кредит
кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и
недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да
посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по
кандидатстване.
Видно от Договор за гаранция (поръчителство) от 28.10.2022 г.,
сключен между дружество Multitude Bank p.l.c (регистрирано по малтийското
право), в качеството на гарант и А. Б. Д., в качеството на клиент/потребител,
дружество Multitude Bank p.l.c е поело задължение да предостави гаранция за
обезпечаване изпълнението на задълженията, произтичащи от процесния
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г. От
своя страна потребителят се задължил да заплати такса (възнаграждение) за
предоставяне на гаранцията в размер на 3030,00 лева, която следва да бъде
заплатена на 18 месечни вноски в размерите, условията и на падежите,
уговорени съгласно погасителен план, неразделна част от Договора. Датата на
първото плащане била 27.11.2022 г., а крайният срок за издължаване на
таксата – 20.04.2024 г.
От заключението на извършената и приета съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните по делото, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че реално
прилаганият ГЛП по процесния Договор за кредит е 41,00 %, а не 35,00 %,
както е посочено в Договора за кредит. Вещото лице е посочило, че в случай
че ГЛП е 35,00 %, то общият размер на дължимата възнаградителна лихва по
кредита за целия 18 месечен период би бил 898,62 лв., а не 1050,00 лв.,
какъвто е в действителност съгласно договореното в чл. 3, буква „б“ от
Договора за кредит и погасителния план, неразделна част от Договора за
кредит. Според експерта при главница от 3000,00 лв., 18 месеца срок за
погасяване и ГЛП от 41,00 %, ГПР следва да е в размер на 44,78 %. Ако
дължимата сума от 3030,00 лв. за поръчителство/гаранция бъде включена в
разходите по кредита, то ГПР е в размер на 235,71 %. По Договора за кредит е
6
платена сумата в общ размер на 1219,99 лв., от която са погасени: 129,69 лв. –
главница, 290,60 лв. – договорна възнаградителна лихва, 759,70 лв. –
възнаграждение за поръчителство/гаранция и 40,00 лв. – други такси по
кредита. Ответното дружество „Фератум България“ ЕООД e извършило
банково плащане към Ferratumbank Plc, Loan № 1208342 в общ размер на
759,70 лв., както следва: на 28.10.2022 г. – 259,93 лв., на 28.10.2022 г. – 253,42
лв. и трети превод на същата дата 28.10.2022 г. в размер на 246,53 лв. При
главница от 3000,00 лв., 18 месеца срок на погасяване и ГЛП от 41,00 %, ако
в разходите по кредита бъде включена само платената сума за
възнаграждение за гаранта от 759,70 лв., то ГПР би бил равен на 92,65 %.
При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК,
вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.
11 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1208342/28.10.2022 г. е нищожен, поради нарушение на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК; при условията на
евентуалност е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 124 от
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП за прогласяване за
недействителна клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., като противоречаща на
императивните изисквания на ЗЗД и ЗЗП; предявен е и насрещен осъдителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1
от ЗЗД от „Фератум България“ ЕООД срещу А. Б. Д..
По предявения от А. Б. Д. против „Фератум България“ ЕООД
установителен иск с правна квалификация чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, вр. чл.
22 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г. е
нищожен, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т.
11от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК:
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца А. Д. е да докаже,
при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между
него и ответника „Фератум България“ ЕООД е възникнало облигационно
отношение по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит,
както и че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни
основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК
и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона,
с добрите нрави, заобикалянето на закона.
В процесния случай е безспорно между страните, че на 28.10.2022 г.
между ищеца по първоначалния иск А. Б. Д. и ответника „Фератум България“
ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1208342/28.10.2022 г., по силата на който „Фератум България“ ЕООД е
7
предоставил на А. Б. Д. сумата от 3000,00 лв., която е изцяло усвоена от
ищеца А. Б. Д.. Страните по договора са договорили заплащането на
договорна лихва в размер на 1050,00 лв. при ГЛП по заема – 35,00 % и ГПР в
размер на 49,66 %. Реално прилаганият между страните по процесния Договор
за кредит лихвен процент обаче е 41,00%, видно от заключението на
извършената и приета без възражения на страните съдебно-икономическа
експертиза по делото. Ищецът се е задължил да върне заетата сума от 3000,00
лв. и възнаградителната лихва от 1050,00 лв., или сумата в общ размер на
4050,00 лв., на 18 погасителни вноски, съгласно погасителен план неразделна
част от Договора, с първа падежна дата – 27.11.2022 г. и краен срок на
погасяване на кредита – 20.04.2024 г. Било е уговорено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank p.l.c в полза на
„Фератум България“ ЕООД.
Безспорно е между страните по делото и това, че вземането на кредитора
срещу кредитополучателя е обезпечено с поръчителство, предоставено от
Multitude Bank p.l.c, като на 28.10.2022 г. е сключен Договор за гаранция
(поръчителство), по силата на който гаранта - дружество Multitude Bank p.l.c
предоставил гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията,
произтичащи от процесния Договор за кредит срещу уговорено
възнаграждение за предоставяне на гаранцията в размер на 3030,00 лева,
което следвало да бъде заплатено на месечни вноски в размерите, условията и
на падежите, уговорени съгласно погасителен план, неразделна част от
Договора за гаранция (поръчителство).
Не е спорно по делото, че ответникът „Фератум България“ ЕООД е
финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Ищецът А. Д. е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството
на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Сключеният между страните Договор за кредит по своята правна
характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон – Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените
разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите.
Императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че
договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
8
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши
потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По
силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В процесния Договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР от 49,66 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителният
такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно -
възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на гаранция
(поръчителство), сключен от потребителя с дружество Multitude Bank p.l.c.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
Договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора
и следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по
сключения Договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) е в размер
на 3030,00 лева, като същото е дължимо на месечни вноски съгласно
погасителен план и не е включено в ГПР по процесния Договор за
потребителски кредит. Това обстоятелство се установява и от извършената
съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза е видно, че с платените от
потребителя суми по кредита са погасявани както дължими суми по
сключения Договор за кредит, така и дължими суми по Договора за
предоставяне на гаранция (поръчителство), сключен с дружество Multitude
Bank p.l.c., в полза на „Фератум България“ ЕООД. Плащането на
възнаграждението за гаранция не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР – 49,66 % по Договора за кредит. Според вещото лице, ако
възнаграждението за гаранция бъде включено в общите разходи по кредита,
9
то размерът на ГПР би бил равен на 235,71 %. Съдът приема, че
действителният ГПР по кредита от 235,71 % нарушава императивната забрана
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Възнаграждението на гаранта се явява разход по кредита и е следвало да бъде
включено в ГПР, доколкото сключеният Договор за предоставяне на гаранция
(поръчителство) и разходите по него са пряко свързани с Договора за кредит.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.
19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР по-
малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за кредит
и реалните разходи по кредита. Като не е оповестил действителен ГПР в
Договора за кредит кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може
да се ползва от уговорената сделка. Както бе посочено по-горе
възнаграждението в полза на гаранта е разход по кредита, който е следвало да
бъде включен в ГПР и липсата на този разход в Договора за кредит при
изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия Договор за кредит,
на основание чл. 22 от ЗПК (в този смисъл Определение № 50685 от
30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г.о.).
Ето защо, съдът счита, че предявеният от ищеца А. Б. Д. против
ответника „Фератум България“ ЕООД иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1208342/28.10.2022 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на правния спор по предявения от ищеца А. Б. Д. главен
иск, съдът намира, че не следва да се произнася по предявения от А. Б. Д.
против „Фератум България“ ЕООД евентуален установителен иск за
прогласяване за недействителна клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне
на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., като противоречаща на
императивните изисквания на ЗЗД и ЗЗП, тъй като не е сбъднало поставеното
от ищеца вътрешнопроцесуално условие за това – отхвърляне на главния иск
за прогласяване нищожността на целия Договор за потребителски кредит.
По насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „Фератум България“
ЕООД срещу А. Б. Д.:
За успешното провеждане на предявения насрещен иск в тежест на
ищеца по насрещния иск е да установи, при условията на пълно и главно
доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, наличието на валидно облигационно
10
правоотношение между страните по Договор за предоставяне на
потребителски кредит, сключен с ответника; предаването на заемната сума от
3000,00 лв. на ответника; размерът на вземането и неговата изискуемост, в т.ч.
уговорена клауза за предсрочна изискуемост; настъпил падеж на
съществуващото главно вземане; уведомяване на ответника за предсрочната
изискуемост на кредита.
При доказване на горното, в тежест на ответника по насрещния иск е да
докаже положителния факт на изпълнението - че е заплатил претендираната
от ищеца сума.
Безспорно е по делото, че между страните е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., по силата на
който „Фератум България“ ЕООД е предоставил на А. Б. Д. сумата от 3000,00
лв., която е изцяло усвоена от А. Б. Д.. От приетия като писмено
доказателство делото Договор за предоставяне на потребителски кредит №
1208342/28.10.2022 г. е видно, че страните по Договора са договорили
заплащането на договорна лихва в размер на 1050,00 лв. при ГЛП по заема –
35,00 % и ГПР в размер на 49,66 %, като заемната сума от 3000,00 лв. заедно с
възнаградителната лихва от 1050,00 лв. е следвало да бъде върната от
ответника по насрещния иск на 18 погасителни вноски, съгласно погасителен
план неразделна част от Договора, с първа падежна дата – 27.11.2022 г. и
краен срок на погасяване на кредита – 20.04.2024 г.
Няма спор по делото, че кредитът се обезпечава с
поръчителство/гаранция, предоставено от Multitude Bank p.l.c в полза на
„Фератум България“ ЕООД.
В процесния случай умишленото невключване на възнаграждението на
гаранта в ГПР по Договора за кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно недействителност на целия Договор за кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се
установи в производство по предявен иск по чл. 79 от ЗЗД, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен
договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Следователно при
установена в хода на исковото производство по чл. 79 от ЗЗД
недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл. 23 от
ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата на
основание чл. 23 от ЗПК чиста стойност на кредита, без да е необходимо
вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55
от ЗЗД (в този смисъл Решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. № 3620/2021 г.
на ВКС, III г.о. Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т.о.).
С приетия за окончателен доклад по делото, на основание чл. 146, ал. 1,
11
т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните и това, че размерът на задължението на потребителя по
Договора за гаранция (поръчителство) от 28.10.2022 г. не е включен в ГПР по
процесния Договор за кредит. Това обстоятелство се установява и от
извършената по делото съдебно-икономическа експертиза. Отделно от това от
експертното заключение по съдебно-икономическата експертиза се
установява, че по Договора за потребителски кредит ищецът е заплатил общо
1219,99 лв., от които: 129,69 лв. – главница (чистата стойност на кредита),
290,60 лв. – договорна възнаградителна лихва, 759,70 лв. – възнаграждение за
поръчителство/гаранция и 40,00 лв. – други такси по кредита. С оглед
установената недействителност на Договора за кредит сумите в размер на
290,60 лв. – договорна възнаградителна лихва, 759,70 лв. – възнаграждение за
поръчителство/гаранция и 40,00 лв. – други такси по кредита се явяват
заплатени от ищеца без наличие на валидно правно основание за това.
Предвид изводите за недължимост на задълженията за договорна
възнаградителна лихва, възнаграждение за поръчителство/гаранция и други
такси по кредита по процесния Договор за кредит, съдът намира, че с
извършените от ответника плащания в общ размер на 1090,30 лв. (290,60 лв. +
759,70 лв. + 40,00 лв. = 1090,30 лв.), за което обстоятелство страните не
спорят, е погасена част от главница. Така дължима остава главница (чиста
стойност по кредита) в размер на 1780,01 лв. (3000,00 лв. – 1219,99 лв. =
1780,01 лв.)
В разглеждания случай ответникът по насрещните искове А. Д. нито
твърди, нито представя доказателства да е заплатил в пълен размер
главницата от 3000,00 лв. по процесния Договор за кредит, респ. да е платил
на ищеца останалата част в размер на 1780,01 лв. от заемната сума (чистата
стойност) по Договора за кредит. Поради това в полза на ищеца, на основание
чл. 23 от ЗПК, следва да бъде присъдена сумата в размер на 1780,01 лв.,
представляваща незаплатена чиста стойност на кредита по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., като за
разликата над 1780,01 лв. до пълния предявен размер от 2870,31 лв. исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният насрещен
осъдителен иск за осъждане на А. Д. да заплати на „Фератум България“ ЕООД
сумата в размер на 2870,31 лв. - главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г. следва да бъде уважен на
основание чл. 23 от ЗПК до размера на непогасената чиста стойност на
кредита – в случая сумата от 1780,01 лв., а за разликата над 1780,01 лв. до
пълния предявен размер от 2870,31 лв. да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска за главница в размер на
1780,01 лв. (непогасената чиста стойност на кредита) следва да бъде
присъдена и законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, каквото искане изрично е направено в насрещната искова
молба.
По разноските:
12
При този изход на правния спор по предявените искове, право на
разноски имат ищецът по първоначалния иск А. Д. и ищецът по насрещния
иск „Фератум България“ ЕООД.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца А. Д. следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 162,00 лв. за
заплатена държавна такса по предявения от него срещу „Фератум България“
ЕООД иск за прогласяване нищожността на процесния Договор за кредит.
В производството по делото ищецът по първоначалния иск А. Д. е
представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА),
от адв. М. М. от АК – Пловдив, видно от представения договор за правна
защита и съдействие (л. 6). Процесуалният представител на ищеца – адв. М.
М. е регистриран по ЗДДС, видно от представеното по делото удостоверение
за регистрация по ЗДДС. При присъждане на възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по
ЗДДС, дължимото възнаграждение, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с §2а
от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС – дължимият ДДС се
начислява върху възнаграждението по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото адвокатско възнаграждение (в този смисъл Определение
№ 50161/15.06.2023 г. по гр.д. № 1537/2022 г. на ВКС, III г.о, Определение №
50093/11.05.2023 г. по т.д. № 1638/2021 г. на ВКС, III т.о. Определение №
50139/10.05.2023 г. по гр.д. № 5156/2021 г. на ВКС, III г.о. Определение №
791/20.04.2023 г. по к.гр.д. № 3649/2022 г. на ВКС, I г.о, Определение №
287/06.07.2022 г. по ч.т.д. № 1360/2021 г. на ВКС, II т.о, Определение №
44/28.01.2022 г. по ч.т.д. № 2525/2021 г. на ВКС, II т.о, Определение №
50449/04.11.2022 г. по ч.т.д. № 2475/2021 г. на ВКС, I т.о, Определение №
306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, II т.о., Определение №
490/19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, II т.о., Определение №
41/25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС, I т.о.). Ето защо в полза на
упълномощения процесуален представител на ищеца А. Д. - адв. М. М. следва
да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер от 846,00 лв. с
включен ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за осъществено процесуално представителство по
предявения от А. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД иск за прогласяване
нищожността на процесния Договор за кредит.
Ищецът по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД своевременно е
претендирал разноски в общ размер на 714,81 лв., от които: 114,81 лв. – за
заплатена държавна такса, 400,00 лв. – за депозит за вещото лице по
извършената съдебно-икономическа експертиза и 200,00 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по
насрещния иск, като е представил писмени доказателства за заплащането на
претендираната държавна такса и депозит за вещото лице по извършената
съдебно-икономическа експертиза. Съдът, съобразявайки фактическата и
правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37
от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва
да бъде 100,00 лв. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
13
ищеца по насрещния иск „Фератум България“ ЕООД следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 381,27 лв., съразмерно с уважената част
от насрещния иск.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът по насрещния иск също
има право да му бъдат присъдени направените в производството разноски
съразмерно с отхвърлената част от насрещния иск. Както бе отбелязано по-
горе същият е представляван в производството по делото, на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА, от адв. М. М. от АК – Пловдив, който е регистриран по
ДДС. Ето защо в полза на адв. М. М. следва да бъде присъдено и адвокатско
възнаграждение в размер на 222,99 лв. с включен ДДС, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено
процесуално представителство по предявения от „Фератум България“ ЕООД
срещу А. Д. насрещен осъдителен иск, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***“ № 2 против „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост – 3“, бл. 1, ул. „А. Малинов“ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК, че Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., сключен
между ищеца А. Б. Д., ЕГН ********** и ответника „Фератум България“
ЕООД, ЕИК *********, е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. чл. 22 от ЗПК.
ОСЪЖДА А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***“ №
2, да заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 1, ул. „А. Малинов“
№ 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, сумата в размер на 1780,01 лв., представляваща
незаплатена чиста стойност на кредита по Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1208342/28.10.2022 г., сключен между А. Б. Д., ЕГН
********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба в съда – 29.06.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
присъдения размер от 1780,01 лв. до пълния предявен размер от 2870,31 лв.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 1, ул. „А. Малинов“
№ 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. Пещера, ул. „***“ № 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер
на 162,00 лв. – разноски за държавна такса по делото.
14
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 1, ул. „А. Малинов“
№ 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, да заплати на адв. М. В. М. – АК - Пловдив, с
адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 81, ет. 3, ап. „Б“, на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата в общ размер
на 1068,99 лв. с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА А. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***“ №
2, да заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост – 3“, бл. 1, ул. „А. Малинов“
№ 51, вх. „А“, ет. 9, офис 20, сумата в общ размер на 381,27 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
15