ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 55
гр. Търговище, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500030 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С разпореждане № 4 от 06.01. 2022 г., по ч.гр.д. № 3/ 2022 г. на РС –
Омуртаг, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България” ЕООД
гр. София, за издаване на заповед за изпълнение против Р. М. А. от с. К.,
община А., в частта за сумата от 1089,12 лв. неплатено договорно
възнаграждение за периода 01.09. 2020 – 03.09. 2021 г., 875 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 1808,32 лв. възнаграждение
за услуга „Флекси“ и 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането.
Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от „Профи кредит
България” ЕООД, чрез ю.к. Р.И.. Излагат се съображения за необоснованост и
неправилност на постановения акт по отношение генералния извод на съда,
че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни. Посочва се, че съдът
не може да се произнася на този етап по валидността на договора за ПК. Иска
се отмяна на разпореждането, както и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение и в тази част на заявлението.
Съдът намира, че разпореждането е валидно и процесуално допустимо.
По същество е правилно. Въззивният съд да подкрепя изводите на РС –
Омуртаг по отношение вероятната неравноправност в клаузите на конкретния
договор за кредит. На основание чл. 272 от ГПК се препраща към мотивите на
РС.
Какво се установява от доказателствата по делото: между страните има
1
сключен договор за потребителски кредит от 28.02. 2020 г., като на ответника
е предоставена сума от 3500 лв., със срок на погасяване от 24 месеца. Лихвата
е 41%, а ГПР е 48,93%. Общо дължима сума от 5173,87 лв. Избран пакет от
допълнителни услуги „Фаст“ на стойност 1050 лв. и „Флекси“ – на стойност
2170 лв. Има погасителен план, в който са посочени поотделно вноските по
кредита за главница и възнаградителна лихва, както и вноските за
допълнителни услуги. Общ размер на всички задължения по основния
договор и за допълнителните услуги е 8393,87 лв.
Заявителят е посочил, че кредитополучателят е заплатила четири вноски,
като след това плащанията са спрели. Кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем изцяло, на 03.09. 2022 г. Предсрочната изискуемост била настъпила
преди подаване на заявлението. В подкрепа на тези обстоятелства, към
заявлението е приложена обратна разписка за изпратено писмо до длъжника,
на адреса в с. Кьосевци. В нея е посочено като съдържание на писмото
уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, с посочен
номер. Писмото не е доставено на получателя, като е върнато на 14.09. 2021 г.
с отбелязване „ в чужбина“. Няма подпис на получател. Отделно от това не е
приложено като доказателство и самото писмено изявление на кредитора за
превръщане на целия кредит в предсрочно изискуем.
При така описаните факти, въззивният съд намира, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на вземането. В производството по чл. 410 от ГПК
обаче, съдът не проверява тези факти, а следи само за спазване на
изискванията на чл. 410 и чл. 411 от ГПК.
Районният съд е приел, че е налице обоснована вероятност някои от
клаузите на договора за кредит да са неравноправни, поради което в
посочените части е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Пакетът допълнителни услуги „Фаст“ дава възможност за приоритетно
разглеждане на молбата за кредит, като след одобряване на искането сумата
се нарежда до 24 часа. Допълнителната услуга „Флекси“ дава право на
клиента да променя погасителния си план, при спазване на определени
изисквания. Свързани със срока на кредита, като за такъв от 24 месеца, следва
да е заплатил поне три месечни вноски.
При така установените факти, въззивният съд намира, че действително,
по така предоставения пакет за допълнителни услуги, е налице
неравноправно положение на потребителя, по отношение на кредитора. Съдът
счита, че така направената уговорка за допълнителни услуги не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата и задълженията между потребителя и търговеца. В случая съдът
намира, че потребителят е заставен веднага да започне да изпълнява
задълженията си за плащане, без изобщо да е ясно дали ще се възползва от
така предоставените услуги, като е невъзможно да бъдат преценени
икономическите ползи и последици за него от сключването на едно такова
споразумение. С това се нарушават пряко изискванията на чл. 143, ал. 1 и ал.
2
2, т. 15 и т. 19 от ЗЗП.
Отделно от това законът не е изброил изчерпателно хипотезите на
неравноправност, като посочва, че те могат да бъдат подобни на изчерпателно
изброените – чл. 143, ал. 2, т. 20. Не е маловажна и сумата по така
договорените услуги – тя е 92% от стойността на кредита. Очевидно е от
друга страна, че както ЗЗД, така и ТЗ, не забраняват на страните по сделките
да променят условията на договора и на практика договорените срещу
допълнително заплащане права на потребителя са такива, с които той
разполага по начало, стига да се постигне съгласие. Още повече, че чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква заплащането на такси и
комисионни, които са свързани с усвояването и управлението на кредита.
Но най-показателно за неравноправността е това, че потребителят
започва да заплаща веднага за нещо, без да е гарантирано и изпълнено
насрещно задължение, без да е ясно защо му се налага допълнителна
икономическа тежест и без да има икономически обосновано остойностяване
на всяка една от евентуалните услуги. Яно е, че ако потребителят имаше
избор, той не би поел подобно заробващо задължение, много по-голямо от
задължението за заплащане на възнаградителна лихва. Потребителят винаги е
по-слабата страна в подобни договорни отношения по кредита и подобни
клаузи са абсолютно неравноправни.
Видно е освен това, че договореният ГПР не включва допълнителните
такси, като само за посочения лихвен процент в размер на 41%, според
изчисленията на съда, наближава максимално допустимия. Ако се прибави и
сумата от 3220 лв. за допълнителните услуги, ГПР скача на около 132%.
Видно е, че договорът като цяло въвежда в заблуждение потребителя, като
кредиторът използва по-силното си положение и налага изключително
неравноправни условия и действа в противоречие със закона.
В допълнение към това следва да се посочи, че на жалбоподателя е
наложена и санкция от КЗП, която му е забранила да прилага подобни
агресивни търговски практики: Заповед № 1020 от 17.11. 2017 г. на
председателя на КЗП, потвърдена от ВАС, с окончателно решение по адм.д.
№13144/ 2018 г. от 08.07. 2019 г.
ОРС не е изложил подробни мотиви, но е достигнал до същите крайни
изводи. Разпореждането е правилно и законосъобразно.
Изложените в жалбата доводи са неоснователни по съображенията,
посочени от въззивния съд.
По разноските. Те остават за сметка на жалбоподателя, предвид изхода
от делото. По отношение на внесената държавна такса обаче се установи, че
същата е в размер на 15 лв. Отказът на районния съд обаче не се дължи на
недостатъци на заявлението, а е по същество. В този случай дължимата
държавна такса е в размер на половината от внесената пред РС, според
обжалваемия интерес. С оглед на това жалбоподателят следва да бъде осъден
да доплати сумата от 23,02 лв.
3
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Профи кредит България” ЕООД
гр. София, против разпореждане № 4 от 06.01. 2022 г., по ч.гр.д. № 3/ 2022 г.
на РС – Омуртаг, в частта, в която съдът е отхвърлил заявлението на „Профи
кредит България” ЕООД гр. София, за издаване на заповед за изпълнение
против Р. М. АТ. от с. К., община А., за сумата от 1089,12 лв. неплатено
договорно възнаграждение за периода 01.09. 2020 – 03.09. 2021 г., 875 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, 1808,32 лв. възнаграждение
за услуга „Флекси“ и 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането,
като неоснователна.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД гр. София, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОС – Търговище, сумата от 23,02 лв., доплащане на държавна такса
по настоящото дело, на основание чл. 77 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4