№ 329
гр. Плевен, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20234430105482 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
“Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №25, представлявано от управителя
инж.K.T., против Д. В. В., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че по
подадено заявление по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№2856/2023 г. на ПлРС
срещу ответника, като издадената ЗИ е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Моли се съда да признае за установено съществуването на задължението
спрямо отв.В. в размер на 646,26 лева главница, представляваща стойността
на консумирана питейна вода и отведена отпадна вода по фактури за периода
24,04,2020 г. – 22,03,2023 г., и 90,46 лева лихва за забава за периода
24,05,2020 г. – 18,05,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19,05,2023 г.,
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. проц.представител на ищеца представя два броя справки относно
задължения на ответника, които са погасени с извършено плащане след
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и такива, които са останали
неплатени.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з.
ответникът се явява лично, като сочи, че просто е внесъл в *** сумата от
420,00 лева, но не е посочил кои задължения плаща. Заявява готовност в
кратки срокове да заплати и останалата дължима сума, както и че е запознат,
че дължи и разноски.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на
ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищеца следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение
между него и ответника, предоставяне на дължимите по договора/договорите
услуги, както и че задължението по договора е станало изцяло изискуемо.
Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с
определението по чл.140 от ГПК от 26,01,2024 г.
От приложеното ч.гр.д. №2856/2023 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 19,05,2023 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу
ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за
изпълнение, в която са посочени дължимите суми, както и периода, за който
се отнасят. Тъй като ЗИ е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, на заявителя
е указано да предяви иск за вземането си.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор, публикувани
във вместен и централен ежедневник, от които се установява какви са общите
условия, които действат по отношение на потребителите на ВиК услуги в
гр.Обзор.
От приложените по делото 36 броя фактури, издадени от ищеца за доставяни
от него ВиК услуги за процесния период за имот в ***, се установява и какви
са задълженията за исковия период – 24,04,2020 г. – 22,03,2023 г.
Видно е от приложеното копие от нот.акт от 17,09,1997 г., че ответникът е
собственик след дарение на процесния имот.
2
От представената по делото с ИМ Справка №1245966/27,09,2023 г. чрез
отдалечен достъп по данни на ФЛ от Агенция по вписванията за Д. В. В., ЕГН
**********, се установява, че под пореден №2 от справката на 01,01,1997 г. е
вписано, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот по силата
на нот.акт за дарение.
От представената в с.з. справка за Хронология на плащанията се установяват
фактурите, които са погасени с извършеното от ответника на 19,12,2023 г.
плащане.
От представената в с.з. Справка за неплатени задължения, се установяват
фактурите, които не са платени по абонатния номер на ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че по негова инициатива е учредено заповедно производство по
реда на чл.410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК /или връчване на ЗИ на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК/; че
ответникът е потребител на В и К услуги, изправността си по възникналото
правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги
по партида с посочения абонатен номер, доставяне на количеството
потребени, но незаплатени услуги и размера на претендираните суми, както и
претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и размер.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задължението си за
заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и
правопогасяващи възражения.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 от
ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че ответника не е намерен на известния по
делото адрес, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на заявителя
е указано да предяви иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото се установява от приетите по делото писмени доказателства, че
3
ответникът е собственик на процесния имот, като съдът счита, че
представената справка от Агенция по вписванията категорично установяват
това.
Доколкото този имот е присъединен към водопроводната и канализационната
система, като за него е определен абонатен номер ***, съдът намира, че
ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по
смисъла на §1, ал.1, б.“а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги. Този факт се установява от съвкупния анализ на
представените ОУ за предоставяне на ВиК услуги, влезли в сила по
отношение на ответника.
С оглед на събраните по делото доказателства настоящият състав на съда
счита, че по делото е доказано, че между страните по делото съществува
облигационно правоотношение, по силата, на което ответникът се е задължил
да заплаща потребеното количество вода. Същият е страна по
облигационното отношение и негово е задължението да заплаща доставеното
и потребено количество на ВиК услуги.
Съгласно общите условия, действащи между страните основно задължение на
потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране /чл.33, ал.2/, като при неизпълнение в срок на
това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в
размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, считано от първия ден
след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на оператора /чл.44 от ОУ/.
От представените по делото доказателства е видно, че на името на ответника
са издавани фактури за начисляваните суми за потребена вода. Въз основа на
представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че
за ответника, в качеството му на потребител на ВиК услуги, е възникнало
задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на същите.
В тежест на ответника е било да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че е извършвал заплащане на претендираните от ищеца суми.
Доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че
ответникът дължи претендираната сума на главното задължение.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.33, ал.2 от ОУ срок
мотивира съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът дължи и
4
претендираната лихва за забава.
Ищецът не оспорва, че след завеждане на делото, ответникът е заплатил
сумата от 408,25 лева, но посочва, че с нея са заплатени стари задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.76, изр.1 от ЗЗД, този, който има към едно и
също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно
да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. В изр.2 на същата
разпоредба е посочено, че ако длъжникът не е заявил кое задължение
погасява, погасява се най-обременителното за него задължение, а при
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото. В
процесния случай ответникът не е посочил при плащането чрез *** кое
задължение погасява, като това се установява категорично и от личното
изявление на ответника в съдебно заседание. Доколкото в разписката не е
посочено за кой период ответникът плаща на ищцовото дружество
/длъжникът не е упражнил правото си на избор/, а и страните не са уговорили
поредност на изпълнението с оглед наличието на повече от едно еднородни
задължения на ответника към дружеството-ищец, и недостатъчност на
изпълнението, плащането на тези 408,25 лева следва да се разнесе по силата
на субсидиарното правило на чл.76, ал.1, изр.2 и 3 от ЗЗД, като се най-напред
се погаси най-обременителното за длъжника изпълнение. По-обременително е
това задължение, чието неизпълнение се отразява по-неблагоприятно върху
имуществената сфера на длъжника – в случая това е най-старото по време
задължение, тъй като върху него се начислява законна лихва за забава. Ето
защо съдът приема, че правилно ищецът е извършил погасяване на по-старо
задължение на ответника – тези по фактури от 2019 г., които не попадат в
предмета на настоящото дело.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание
чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест
на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца
разноски за ДТ в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в
ред.към ДВ бр.8/24,01,2017 г.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
5
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ищецът е направил разноски в размер на 25,00 лева за
държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, които, с оглед
изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че Д. В. В., ЕГН **********, от
***, ДЪЛЖИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД , ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан Стефано №25,
представлявано от управителя инж.K.T., сумата от 646,26 лева главница,
представляваща стойността на консумирана питейна вода и отведена отпадна
вода по фактури за периода 24,04,2020 г. – 22,03,2023 г., и 90,46 лева лихва
за забава за периода 24,05,2020 г. – 18,05,2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда – 19,05,2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2856/2023 г. на РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В. В., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан
Стефано №25, представлявано от управителя инж.K.T., направените разноски
в исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса и 100,00
лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. В. В., ЕГН **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.Сан
Стефано №25, представлявано от управителя инж.K.T., направените разноски
в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/ в
размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Плевенски окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7