РЕШЕНИЕ
№ ..........
гр. Русе, 06.01.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ състав, в публично заседание на 9 декември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 670 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.К.С. ***, чрез адвокат-пълномощник Д.К. от РАК, против Заповед за
прилагане на ПАМ № 19-1882-000022/11.10.2019
г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР –
Русе,
с която е прекратена регистрацията на притежавания от нея лек
автомобил марка „Мерцедес С 320“ ЦДИ с рег.
№ Р2434КК, за срок от една година. Наведени са доводи за унищожаемост на оспорената заповед. Претенцията е да се отмени заповедта, като постановена в
противоречие с административно-производствените правила, материалните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Не се претендират разноски.
Ответникът
– Началник сектор „ОП” към ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител
- гл.юрисконсулт Г.Д., оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт в размер на 200 лева, съгласно представен списък /л.26 от делото/.
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на
нейния адресат на 15.10.2019 г., видно от отбелязването в разписката в самата
заповед, а жалбата против същата е подадена на 29.10.2019 г. по пощата /видно
от пощенското клеймо, поставен на плика/, поради което жалбата е допустима като подадена в срока по
чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща
право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
С оспорената Заповед
за прилагане на прилагане на ПАМ № 19-1882-000022/11.10.2019
г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР –
Русе спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а , б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежаваното
от нея ППС за срок от 1 година. За да приложи мярката, административният орган се
е мотивирал с това, че тя се налага на собственика на лекия
автомобил марка „Мерцедес С 320“ ЦДИ
с Рег. № Р 2434 КК, тъй като МПС на 11.10.2019 г. е било
управлявано от лицето Ивайло Евгениев Спасов, което е неправоспособен водач - не
притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС). В заповедта е направено позоваване
на АУАН сер. Т № 502991 от 11.10.2019 г. /л. 20 от делото/, съставен срещу Ивайло
Евгениев Спасов, за извършено нарушение на ЗДвП – управлява горепосочения лек
на автомобил на 11.10.2019 г. в гр.Русе без да притежава СУМПС.
От
Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г.
/л.22 от делото/ се установява, че директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил
длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП. Сред тях е и началникът на сектор „ОП”
- т. 1 от заповедта.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Основният довод на оспорващата се свежда до това, че процесната заповед е
издадена от некомпетентен орган, на което основание се иска обявяването й за
нищожна.
Разпоредбата на чл.171
от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по
вид принудителни административни мерки. Процесната ПАМ е постановена на
основание чл.171, т.2а, б.“а“ от
закона. Цитираната норма, в
относимата редакция съобразно датата на оспорената заповед
– 11.10.2019
г., а именно редакцията на ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.,
разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК,
както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП /в действащата в ред. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г./, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото /л.22/ е представена Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на
директора на ОДМВР – Русе, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по ЗДвП, между които по т.1 и началникът на сектор „Охранителна полиция“ към
областната дирекция.
Заповедта е издадена на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП и Заповед рег.
№8121з-48 от 2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е
приложена по делото, но е ноторно известно, че с нея министърът на вътрешните
работи определя областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на
чл.165,ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172,ал.1
от ЗДвП директорът на ОД на МВР-Русе, с горецитираната заповед Заповед №
336з-1120/23.06.2017 г. е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началника на сектор „ОП“. Видно от
съдържанието на заповедта оправомощаването не е ограничено до определен вид
мерки, респ. такива конкретизирани чрез правно основание по отделните точки на
чл.171 от закона и следователно оправомощаването е за всички предвидени в
чл.172,ал.1 от закона ПАМ, в ред.на
ДВ, бр. 101 от 2016 г.,
в сила от 21.01.2017 г., вкл. и за тези по
чл.171, т.2а от ЗДВП. Изводът е, че
процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност –
разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт,
който изрично да възлага съответната компетентност. Делегацията обхваща и
издаваните ПАМ по чл.171, т.2а от ЗдвП, независимо от съдържанието на нормата
към един или друг момент по вече гореизложените съображения за начина по който
са определени делегираните правомощия.
Доводите за нищожност на заповедта съдът оценява като несъстоятелни.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово
изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно
средство от неправоспособен водач /без същият изобщо да притежава свидетелство
за управление/. Конкретните факти се установяват
еднозначно от приложените в административната преписка писмени доказателства - акта
за административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление,
съставени от компетентните длъжностни лица.
При направеното установяване, че на 11.10.2019 г. лицето Ивайло Евгениев
Спасов, което е управлявало моторното превозно средство, чийто собственик е
жалбоподателката, е било неправоспособно,
се следва извод за наличие на материалноправните предпоставки за издаването на
заповед за прилага на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.
Мярката по
чл. 171, т. 1, б."а" ЗДвП няма
санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без
оглед на вината, поради което не е необходимо да бъде установявано, че
жалбоподателката е предоставила автомобила си на третото лице със знанието, че
същото е неправоспособно. Принудителната административна мярка по своя
характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед
спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно
и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Тя не е вид наказание и затова дали е възможно реализиране и на
административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.177,ал.1,т.3,б.“а“,
предл.1 от ЗДвП, е без всякакво значение на прилагането на мярката, противно на
доводите на оспорващата.
С издаването на процесната заповед точно и
стриктно е спазена и целта на закона - да се възпрепятства
шофиране на МПС от лица, без изискуемата правоспособност за това, с оглед
защита на особено съществени обществени интереси - живота и здравето на
гражданите и опазването на имуществото както на самите тях, така и на държавата
и общините.
Оспорената ПАМ, приложена по отношение на жалбоподателката, е в максимално предвидения
от закона срок една година, като е постановена в противоречие с материалния
закон.
Жалбата е
основателна единствено по отношение определения срок на действие на наложената
ПАМ.
С
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от
ЗДвП е предвиден срок на действие на предвидената в този текст ПАМ от 6 месеца
до 1 година.
Административният орган не е изложил мотиви
относно размера на мярката "прекратяване на регистрацията на
ППС" и в частност защо е приел, че тя
следва да бъде наложена за максималния срок от една година. От една страна, действително теорията и практиката допускат мотивите на
административния акт да се съдържат в друг документ, намиращ се в
административната преписка и предхождащ издаването на административния акт, но
за да е налице такава хипотеза е необходимо в административния акт да е налице
изрично позоваване на (препращане към) съответния документ, каквото в случая не
е налице.
В
административно-наказателната преписка няма никакви
доказателства, обуславящи завишаване размера на определената принудителна мярка.
Липсата на яснота относно критериите при определяне на срока на наложената
ПАМ от административния орган обосновава извод за изменението на акта, но не и
отмяната му при установените предпоставки за налагане на ПАМ. ( в този смисъл Решение
№ 6143 от 27.05.2015 по адм. д. № 9490/2014 на ВАС). Не са налице данни по
делото за факти, обосноваващи определянето на по-голям срок на принудителната
административна мярка от минимално определения в законовата разпоредба, поради
което е достатъчно ПАМ да бъде приложена за минимално предвидения от закона
6-месечен срок. Съответно жалбата е основателна в тази й част и следва да бъде
уважена.
Ответникът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът
намира, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в размер
на 200 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.24 от
НЗПП.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд – Русе,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Заповед
за прилагане на ПАМ № 19-1882-000022/11.10.2019
г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР –
Русе, с която спрямо Е.К.С. *** е приложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от една година, като
намалява срока на прилагане на посочената ПАМ на 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Е.К.С. ***, с ЕГН **********,*** сумата от 200.00лв. /двеста/ лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: