Р Е Ш
Е Н И Е
№ …76… 12.06.2019
г. гр.
Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският Окръжен съд, на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Анна Петкова
Тодор Хаджиев
секретар Галя Кирилова….....….…...………….…………………………..…………..……..
прокурор ……………..…….………………………………………………………….……….
като разгледа докладваното от
председателя съдия Тянкова ВНЧХД № 95 по описа на Окръжен съд – Хасково за
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 93/15.11.2018 г., постановена по НЧХД № 1122/2018 г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия С.С.М., ЕГН: **********, роден на *** ***, за невинен в това, че на 20.03.2018 в гр. Х., публично – в съдебно заседание по ВНЧХД № 41/2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково разгласил по отношение на З.С.Д., ЕГН: ********** ***, позорни обстоятелства и му приписал престъпление, а именно, че бил извършвал кражба на електроенергия и че се бил занимавал с контрабандна дейност на цигари в огромни количества, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
С присъдата съдът също така е прекратил производството по предявения от частния тъжител и граждански ищец З.С.Д. против С.С.М. граждански иск по чл. 45 ЗЗД за сума в размер на 4000 лв., представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2018 г. до окончателното й изплащане.
Недоволен от присъдата е останал частният
тъжител, който я е обжалвал в законовия срок чрез повереника си адв. З.. Във
въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована и
се отправя искане за нейната отмяна и признаване на подсъдимия за виновен.
В заключителната си пледоария повереникът
на частния тъжител сочи, че в мотивите към обжалваната присъда липсвала
вътрешна логика. Заявеното в с.з. пред Окръжен съд – Хасково имало характера на
твърдо заявени констатации с употребените изрази „хващат го да краде ток – ние
сме го натопили“, „хващат го с огромно количество контрабандни цигари – ние сме
го натопили“. Позовава се на казаното от подсъдимия в съдебното производство
пред районния съд по настоящото дело относно „депо за контрабанда“ и относно
извършване на обиски в дома на частния тъжител от органите на МВР и
установяване на фалшиви банкноти по 50 лв. По този начин се доказвало деянието
на подсъдимия, като нямало значение, че изрекъл клеветническите твърдения в
качеството си на подсъдим по друго производство. Отразяването на неговите думи
в съдебния протокол се явявало достатъчно доказателство.
Частният
тъжител и въззивен жалбоподател Д. се придържа към казаното от повереника му.
Защитникът на подсъдимия, адв. Н., смята, че присъдата на районния съд е правилна и законосъобразна. Позовава се на пълния текст на съдебния протокол от 13.09.2018 г. Всъщност, подсъдимият М. не изразявал свои думи а пресъздавал и интерпретирал изказвания на самия частен тъжител. Отправя се искане за потвърждаване на присъдата, както и за присъждане на разноските.
В
своя защита подсъдимият М. отправя искане за потвърждаване на присъдата и
посочва, че твърденията на частния тъжител са проява на тормоз от негова
страна. В последната си дума подсъдимият заявява, че не е виновен.
В
хода на въззивното производство не са събирани нови доказателства и не са
отправяни други доказателствени искания.
Хасковски Окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по депозирана тъжба от З.Д. против С.М. за това, че последният на 20.03.2018 г. в гр. Х. публично в с.з. по ВНЧХД № 41/2018 г. на Окръжен съд – Хасково разгласил за тъжителя позорни обстоятелства и му приписал извършване на престъпления, като твърдял, че се е занимавал с контрабандна дейност, включително на цигари в огромни количества и че бил извършил кражба на електроенергия, за които престъпления бил залавян.
Между тъжителя и подсъдимия, както и
членове на семейството му, съществували влошени отношения от дълго време.
Влошаването на взаимоотношенията започнало след като в продължение на почти 7
години тъжителят Д. и ********
на подсъдимия М. М. имали ***** връзка, която обаче през
От показанията на свидетелката М. М. се установяват, че в продължителен
период от време тя и тъжителят имали връзка в периода 1998 –
От показанията на свидетеля П. Н., работодател на тъжителя (който работел като служител в „**** ****** ****“ – гр. Х,), се установява, че в последните месеци Д. променил поведението си – спрял да контактува с останалите колеги, няколко пъти закъснявал за работа. Н. провел разговор с него и поискал обяснение за причините. Д. му отговорил, че бил несправедливо обвинен в нещо, което не бил направил, от „някой“ с фамилия или прякор като „******“ или „М.“, поради което се чувствал зле, не можел да спи и затова закъснявал за работа.
В дадените пред районния съд обяснения по делото подсъдимият заявява, че в съдебното заседание от 20.03.2018 г. той просто заявил за какво бил тормозен дълго време от Д.. Всъщност, изречените в съдебно заседание думи били на Д., а не лично на подсъдимия, който просто ги пресъздал. Самият М. не бил подавал сигнали до полицията за извършване на контрабанда от страна на тъжителя, с изключени на един подаден сигнал до телефон 112.
Съгласно справка за съдимост рег. № 781 от 19.09.2018 г. тъжителят Д. е с чисто съдебно минало и не е осъждан.
Съгласно справка за съдимост рег. № 782 от 19.09.2018 г. подсъдимият М. е осъждан по НОХД № 23/1975 г. (амнистиран със Закона за амнистията от 07.07.1981 г.), по НОХД № 17/1977 г. (реабилитиран по право), по НАХД № 2/2005 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, по НОХД № 503/2015 г. за отправяне на закана за убийство по адрес на тъжителя Д. и по НЧХД № 278/2016 г. за причиняване на лека телесна повреда на Д..
От писмо изх. № УРИ: 272000 – 13145
от 08.10.2018 г. на РУ на МВР – Харманли се установява, че срещу тъжителя Д. е имало образувано ДП №
477/2012 г. за деяние по чл. 234, ал. 1 НК, впоследствие прекратено с
постановление на прокурор поради недоказаност на обвинението.
Описаната фактическа
обстановка е изведена от показанията на свидетелите М. М. и П. Н., и от приобщените на основание чл.
283 НПК писмени материали по делото.
Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи досежно невинността на подсъдимия М. в извършването на престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК.
Изложената фактическа обстановка се установява и от въззивния съд, след запознаването му с доказателствената съвкупност по делото. Същата, така изложена и възприета от първоинстанционния съд, е категорично установена от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Районният съд е възприел при обосноваване на фактическите си изводи, като достоверни, логични и последователни събраните по делото доказателства, които е обсъдил подробно и обстойно, отчел е кои от тях не са в противоречие и с цялостната доказателствена съвкупност, поради което ги е кредитирал след обстоен анализ. По отношение на приетите за меродавни гласни доказателства и тяхната доказателствената сила и стойност, въз основа на които е изградил своите констатации, настоящият въззивен състав изцяло споделя съображенията на първостепенния съд. В мотивите подробно е аргументирана обективната и субективната страна на деянието клевета, след което са съпоставени с установените факти и обстоятелства.
В действителност, следва да бъдат оценени като правилни изводите относно приложението на чл. 148, ал. 2 вр. чл. 147 НК. За да бъде деянието съставомерно, се изисква позорните обстоятелства да бъдат изнесени като установени от самия деец (в случая подсъдимия М.). В настоящия случай обаче подсъдимият в дадените от него обяснения по време на съдебното заседание от 20.03.2018 г. на практика се позовава на изложени от тъжителя твърдения като източник на информация, поради което собствените твърдения на подсъдимия изразяват чуждо изказване, което той само представя пред други лица. В тази насока практиката Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е еднопосочна (напр., делото „Йерсилд срещу Дания“ от 23.09.1994 г.), в която се приема, че следва внимателно да се разграничават случаите, когато едно лице е наказано за собствените си изявления, от тези, в които деецът разпространява чужди изявления (също и решението по делото „Торгейер Торгейрсън“ срещу Исландия от 25.06.1992 г., в която съда отново е счел, че е неправилно жалбоподателя е осъден за клевета от националните съдилища, за съобщаването на информация, казана му от други лица). В същата насока е и съдебната практика на ВКС, в която принципно се приема, че не може едно лице да бъде осъдено за вложен от другиго "смисъл" на неговото твърдение. Разгласените факти и обстоятелства следва да бъдат обективно твърдени и съобщени, а не да се подразбират, като се изхожда от тяхната индивидуална интерпретация. Позорността на разгласените обстоятелства трябва да е вложена от самия деец, а не да се явява възпроизвеждане на изявления от други лица или да се извежда чрез субективни съждения относно тяхното съдържание. В настоящия случай пълният текст на протокола от съдебното заседание показва, че подсъдимият дословно е дал следните обяснения: „…Шест години Д. поддържа връзка с моята дъщеря, прекъснаха връзката, като той е правил опити да се събере с моята дъщеря, но тя отказва – той не е човек. Той продължи да се среща с моя син и когато моят син го изостави, започна една омраза. Измисля си, че го топя. Хващат го да краде ток – ние сме го натопили. Хващат го с огромно количество контрабандни цигари – ние сме го натопили. Заплашва ни: .. ще ви унищожа, ще ви побъркам… и само едни и същи приказки слушаме“. Следователно, в съдебно заседание подсъдимият М. е описал откъде тръгва враждата му с Д. и след това е пояснил, че в какво точно се изразяват субективното отношение на тъжителя към него – с употребата на глагола „измисля си…“ М. препредава каква е субективната нагласа на Д. към него и преразказва твърденията на тъжителя, а не изразява свои собствени твърдения. В тази връзка не се установява и субективната страна на деянието клевета, тъй като авторът на деянието следва обективно да цели опозоряване и злепоставяне на адресата на клеветата. М. дава обяснения, в които изтъква не свои собствени твърдения, а изразява какво е отношението на Д., формирано в хода на дългогодишната им вражда. За да изрази това отношение, подсъдимият е употребил глагола „хващат го“ два пъти, но това не е клеветническа констатация, както твърди повереникът на тъжителя пред настоящата инстанция, а интерпретиране на чужди внушения, изходящи от Д. по адрес на М. и на неговото семейство. Подсъдимият цитира твърдения, които според него изхождат от самия тъжител. Следователно, М. се позовава на тъжителя като източника, от който е узнал обстоятелствата, тоест на лицето, което ги твърди. В този случай, пресъздаващото лице е "средство", чрез което съобщените му от друг обстоятелства стават достояние на тези, до чието знание в последствие се свеждат. Разгласяващият ги следва да отговаря само, когато се установи, че той, а не лицето, на което ги приписва, е техният автор. Тъй като в настоящия случай от приетата фактическа обстановка се установява, че подсъдимият не е автор, а само преразказващ обстоятелствата, оттук не е осъществено и изпълнителното деяние на престъплението клевета. Изпълнителното деяние не включва разпространяването на информация, вече създадена от някой друг. Следователно, тези думи и изрази не са констатация на собствените разбирания на М., а отразяване на чужди нагласи и настроения със свои изрази средства. В случай, че тъжителят Д. ги е разбрал по друг начин по време на съдебното заседание, това представлява негова лична интерпретация на казаното, която обаче не е основание за ангажиране на наказателната отговорност на М.. Тъжителят се е почувствал оклеветен, но не от конкретен клеветнически израз, а от контекста и внушението, което се е създало с изказването. За да е налице клевета, следва да са накърнени обществените отношения, които защитават честта, достойнството и доброто име на тъжителя, докато в настоящия случай става дума за обстоятелства, които са изнесени под формата на обяснения в хода на съдебно заседание. Тези обяснения целят да формират защитната му теза, но не може да се установи, че при изразяването им М. е имал за цел да накърни честта, достойнството и доброто име на Д.. Следователно, липсва и субективната страна на деянието.
В обобщение, изводите на районния съд относно съставомерността и авторството на деянието са правилни и законосъобразни, поради което обжалваната присъда следва да бъде потвърдена в наказателно-оправдателната й част.
Настоящият съдебен състав, обаче, констатира допускането на съществено процесуално нарушение при произнасянето на районния съд в гражданско – прекратителната част на присъдата. В мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че изследването на предпоставките за уважаването на гражданския иск се явява безпредметно предвид липсата на деяние, а дали инкриминираните изрази могат да се разглеждат като друг вид противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД изисквало изследване, което надхвърляло пределите на частното обвинение. Ето защо гражданският иск не подлежал на разглеждано по същество, за да не се формира сила на пресъдено нещо, като производството в тази част следвало да се прекрати. Въззивната инстанция не споделя тези съждения. В тази насока следва да се има предвид характерът и естеството на гражданскоправният институт в наказателното производство. Според чл. 307 НПК, от първоинстанционния съд се дължи произнасяне по гражданския иск на пострадалия и когато деецът бъде оправдан по предявеното му обвинение, но което означава да се извърши анализ по съществото на иска, свързан с инкриминираното деяние, независимо дали то съставлява престъпление или не – дали то е осъществено от привлечения към наказателна отговорност деец, дали сочи на противоправно негово поведение и има ли той вина за причинените вреди, т.е. дали е налице деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, за което се носи гражданска отговорност. Изхожда се от разбирането за процесуална икономия и за правните последици от присъдата, за нейната сила на пресъдено нещо (чл.413 от НПК), защото в тази част тя се явява едновременно и средство за защита на дееца спрямо въпроса за отговорността му в гражданскоправния смисъл. Когато съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, той следва да отговори на всички онези въпроси, които касаят противоправността на деянието, неговия автор и вината му, както и за причинната връзка между деянието и причинените с него вреди на пострадалия. Затова след постановяване на оправдателна присъда съдът следва да се произнесе и по предявения граждански иск, като той дължи това произнасяне извън основанието за оправдаване. Във всички случаи, когато са събрани всички доказателства по делото, приключило е съдебното следствие и са изслушани пледоариите, по силата на чл. 307 НПК съдът е длъжен да се произнесе по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Последният, макар и акцесорен, има и своя самостоятелност в наказателното производство. Тя се проявява в това, че веднъж приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, този иск следва да получи произнасяне в този процес (освен ако съдебното производство не бъде прекратено на основание чл. 249 или чл. 288 от НПК, когато все още липсва постановена присъда).
В този смисъл, районният съд неправилно е прекратил производството в частта относно гражданския иск, като на практика е отказал да го разгледа по същество. Напротив, след като вече веднъж го е приел за съвместно разглеждане в наказателното производство, същият дължи произнасяне именно по същество на иска. Дали това произнасяне следва да бъде свързано с уважаване или отхвърляне на исковата претенция, е въпрос, по който въззивната инстанция не може да дава задължителни указания, тъй като този въпрос е материалноправен по своя характер и касае вътрешното убеждение на съдебния състав, както и независимостта му съгласно чл. 10 НПК. Но задължението за произнасяне в диспозитива на присъдата е процесуално и следва да бъда спазено, в каквато насока единствено могат да бъдат мотивите на въззивната инстанция. Ето защо присъдата следва да бъде отменена в частта относно прекратяване на производството по гражданския иск, като делото се върне на районния съд за разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание и произнасяне по същество.
За пълнота на изложението следва да се подчертае, че при констатиране на горепосоченото процесуално нарушение въззивната инстанция не може да изземе този въпрос от компетенциите на районния съд и да се произнесе по него в настоящото производство, защото на практика страните се лишават от правото на защита, обжалване и ревизия на съдебното произнасяне в изкуствено едноинстанционно производство, което е процесуално недопустимо.
С оглед на така изложените съображения обжалваната присъда следва да се потвърди в наказателно-осъдителната й част и да се отмени в гражданско-прекратителната й част, като се върне на районния съд за произнасяне по гражданския иск.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 и чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда № 93 от 15.11.2018 г., постановена по НЧХД № 1122/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, в частта, в която е прекратено производството по приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг съдебен състав за произнасяне по същество.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в наказателно – оправдателната й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.