РЕШЕНИЕ
№ 19611
гр. София, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110164457 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба с предявени искове от
Х. Т. И. срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” /съгласно
уточняваща молба от 20.12.2023 г./ за заплащане на сума в размер на 5 325 лв.,
представляващи обезщетение за имуществени вреди за периода 15.02.2017 г. –
30.01.2020 г., изразяващи се в разходи за непредоставено, но полагащо се
безплатно лечение /метадонова терапия/, както и за заплащане на сума в
размер на 5 001 лв., частично от сума в размер на 12 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, унижение,
безпомощност и уязвимост, страх за здравето и живота, потиснато
самочувствие поради непредоставено, но полагащо се безплатно лечение
/метадонова терапия/, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че по време на престоя си в затвора в гр.
София, ищецът, въпреки че е здравноосигурен и има право на безплатно
лечение (вкл. метадонова терапия) е лишен от това си право и е бил принуден
сам да заплаща въпросната метадонова терапия, съгласно представена като
доказателство справка, която АССГ дминистративен съд – София град)
изискал и събрал като поискано доказателство от предоставилата метадонова
терапия ''К. К''. Ищецът твърди, че е постъпил в затвора на 15.02.2017 г. и
освободен предсрочно на 30.01.2020 г. по причина на силно влошеното си
здравословно състояние и висока инвалидност от 80%, установена с 6 бр.
последователни решения на ТЕЛК, считано от 02.08.2017 г., от които прилага
само последното, понеже се вижда датата на инвалидизация (02.08.2017 г.).
От правна страна ищецът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.
4 НК спрямо лишените от свобода със зависимости трябва да се полагат
''съответни медицински грижи“. Ищецът намира, че липсата на медицинско
обслужване е ''нечовешко и унизително отнасяне'' по смисъла на чл. 3 ЗИНЗС,
който е национален аналог на чл. 3 ЕКПЧ. Съгласно чл. 65, ал. 1 от Наредба №
2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода, на всички лишени от свобода се осигуряват
необходимите им лекарства, като задължението за лечение е на
''затворническите власти'', т.е. в случая на ответника ГДИН. Следователно за
1
пациентите метадоновата терапия е ''необходимо лечение'' по смисъла на
цитираната разпоредба на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода, и като такава е следвало да бъде осигурена безплатно на ищеца, като
здравноосигурен съгласно чл. 128 ЗИНЗС.
На следващо място ищецът твърди, че всяко "необходимо лечение"
следва да е безплатно, съгласно чл. 128, ал. 2 ЗИНЗС, понеже ищецът 'е
здравноосигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права, докато
изтърпява присъдата: нещо повече, с промени в Закона за здравето, правото на
безплатна метадонова терапия, се нормира изрично – дори за здравно
неосигурени лица. Поради непредоставяне на безплатното лечение
здравноосигуреният ищец е лишен без причина от полагащо се безплатно
лечение (метадонова терапия), която е напълно безплатна дори за неосигурени
здравно лица. Това, освен нарушение на чл. 3 ЕКПЧ / чл. 3 ЗИНЗС
(''нечовешко и унизително отнасяне''), е и форма на ''дискриминация'' по
признаците "лично положение" и/или ''увреждане'' по смисъла на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр., тъй като му се отнема право, изрично предоставено от закон, което
не е отнето с присъдата. Освен това ГД “ИН” осигурява здравното обслужване
и затова също носи отговорност, т.е. отговаря на собствено основание, макар
и да не осъществява медицинска дейност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на
правосъдието на исковата молба от Х. Т. И., чрез процесуалния му
представител адв. С. И.. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и
размер по подробно изложени съображения. Твърди, че е налице липса на
правен интерес за ищеца и наличие на погасителна давност. На основание чл.
70 от НК, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК ищецът е предсрочно условно
освободен и от 31.01.2020 г. не се намира в местата за лишаване от свобода.
На следващо място намира, че Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията" не е надлежен ответник по исковете. В конкретния случай счита,
че легитимен ответник се явява Министерство на здравеопазването. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от Наредба № 2 от 2012 г. за условията и реда за осъществяване на
програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими
към опиоиди, програмите могат да се осъществяват в местата за лишаване от
свобода от лечебни заведения, създадени към тях. Програмите за лечение с
агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди, се
осъществяват след издаване на разрешение от министъра на здравеопазването
или оправомощен от него заместник - министър. Изискванията за разкриване
на такива програми са подробно разписани в Наредба № 2/20.06.2012 г. за
условията и реда за осъществяване на програми за лечение с агонисти и
агонисти-антагонисти на лица, зависими към опиоиди. На практика в нито
един затвор няма такава разкрита програма поради липса на лекар с призната
специалност по психиатрия.
Към момента дейността е организирана, като се предоставя помещение
на територията на Софийския затвор за ползване от програма към ЕТ
„Амбулатория за индивидуална практика за специализирана психиатрична
медицинска помощ - д-р А. К.“. Осигурен е ежедневен достъп на екипа на
програмата. Дейността му продължава от м. март 2014 г. и към настоящия
момент. Програмата осъществява дейността си с лекарствения продукт
Метадон, предоставен от Министерство на здравеопазването по реда на
Наредба № 34/2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на
лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване, издадена по реда на Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите, издадена от Министерство на
здравеопазването. Чл. 6. (1) Лекарствените продукти, предназначени и
отпускани за лечение на заболявания по реда на тази наредба, не могат да
бъдат използвани в клинично изпитване на лекарства, (2) Лекарствените
продукти, предназначени и отпускани за лечение на заболявания по реда на
тази наредба, не могат да бъдат използвани за лечение на заболявания,
заплащани от Националната здравноосигурителна каса.
2
Организираната от ГДИН по този начин дейност е компромисен вариант,
чрез който лишените от свобода, зависими към опиоиди, могат да продължат
лечението си без да се нарушава правото им на достъп до здравни грижи.
Контролът по спазване на изискванията за съхраняване, отпускане, водене на
документация и отчитане на лекарствени продукти, съдържащи опиеви
агонисти и агонисти-антагонисти, използвани в програмите, се осъществява от
експерти на Министерство на здравеопазването и от инспекторите по
наркотични вещества от регионалните здравни инспекции. Тук е мястото да
отбележим, че единствено задължение на ГД “ИН” е да организира достъпа на
екипа от клиника Канчелов до местата за лишаване от свобода и помещение за
предоставяне на лекарствения продукт Метадон, а поддържането с опиоиди е
ангажимент на Министерство на здравеопазването. В конкретния случай не
може да става дума за лечение, а за поддържаща терапия. Зависимостта на
ищеца не е заболяване следствие престоя му в местата за лишаване от свобода,
това е личен избор от водене на този начин на живот. Самият той е преценил
не да преустанови употребата на наркотици, а да продължи с поддържаща
терапия.
Лечебните заведения към местата за лишаване от свобода са:
специализирани болници за активно лечение, в които се осигурява болничен
престой на лишените от свобода лица, които се нуждаят от болнично
наблюдение и лечение. В тях се лекуват лица с остри заболявания, травми,
изострени хронични болести. Поддържащата метадонова терапия не попада в
този вид заболявания.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически
твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
/съобразно и указанията по определение № 46/06.12.2021 г. по гр.д. №
20А/2021 г. по описа на ВКС и ВАС/.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното
от фактическа страна:
Представен е терапевтичен договор и информирано съгласие за лечение
в Програмата за лечение с опиеви агонисти и агонисти-антагонисти на лица,
зависими към опиоиди, на ЕТ “АИПСПМП – д-р А. К.” от 07.12.2016 г., от
който се установява, че Х. Т. И., ЕГН **********, е декларирал доброволното
си съгласие екипът на Програмата да назначава и провежда лечението му и да
му предписва лекарствата метадон/субститол/бупренорфин, като елемент от
лечението на зависимостта му към хероин или други опиоди.
Приета е счетоводна справка, издадена от Програма за метадоново
лечение ЕТ “АИПСПМП – д-р А.К .” с изх. № 17/20.02.2020 г., от която се
установява, че заплатените суми за провеждане на метадоново лечение на Х.
Т. И., ЕГН **********, за периода от 15.02.2017 г. до 31.01.2020 г., възлизат в
общ размер на 5 325 лева.
По делото е представена справка от Информационна система
“Изпълнение на наказанията”, съдържаща следните данни за лицето Х. Т. И.,
“д.”, ЕГН **********: постъпил – 15.02.2017 г.; освободен – 31.01.2020 г.,
условно предсрочно освобождаване, изпълнен, лишаване от свобода – осъден
по чл. 196, ал. 1, т. 1, чл. 209 – 211,чл. 23, чл. 25, 2 години и 6 месеца, присъда
от 23.06.2015 г., НО, 15-ти състав, СРС, в сила от 29.12.2016 г. по НОХД №
20787/2011 на СРС.
Видно от представена медицинска документация – разпореждане №
**********/26.10.2017 г. и разпореждане № **********/12.08.2019 г. на ТП на
НОИ – София област, на ищеца Х. Т. И. е отпусната социална пенсия за
инвалидност в първоначален размер от 133,08 лева, считано от 24.08.2017 г., и
в размер на 146,01 лева, считано от 01.08.2019 г., при установени 80 на сто
трайно намалена работоспособност и дата на инвалидизиране – 02.08.2017 г.
Представен е писмен отговор от Министерство на правосъдието, ГД
“Изпълнение на наказанията” затвора – град София до Административен съд
3
София-град /л. 56 - 57/, от който се установява, че ищецът Х. Т. И. е
изтърпявал наказание в затвора София за периода от 15.02.2017 г. до
31.01.2020 г., когато е освободен.
Представено е постановление от 31.07.2017 г. по описа на СГП /л. 58 –
59/, от което се установява, че по отношение на лишения от свобода Х. Т. И.,
ЕГН **********, е установено, че с начало 15.02.2017 г. по отношение на
лицето е приведено в изпълнение наказание по НЧД № 1733/17 г. на СРС, с
което на основание чл. 25 от НК му е определено наказание по НОХД №
22059/11, 11572/10 и 20787/11, всички по описа на СРС, в размер на 2 години
и 6 месеца лишаване от свобода, като е зачетен общ предварителен арест от
шест месеца. С посоченото постановление от 31.07.2017 г. по описа на СГП е
прекъснато изпълнението на наказанието лишаване от свобода по отношение
на лишения от свобода Х. Т. И., ЕГН **********, за срок от шестдесет дни с
цел лечение в лечебно заведение извън МЛС – специализирано
пневмофтизиатрично болнично заведение по местоживеене, по съображения,
изложени в обстоятелствената част на постановлението.
Видно от представен протокол от 23.01.2020 г. по НЧД № 4656/2019 г. по
описа на СГС, НО, 11-ти състав, съдът е освободил УПО Х. Т. И., ЕГН
**********, от остатъка от наложеното му наказание 2 години и 6 месеца
ЛОС по НЧДС № 1733/2017 г. на СРС, като на основание чл. 70, ал. 6 от НК е
определен изпитателен срок в размер на 1 месец и 2 дни – неизтърпяната част
от наложеното на осъдения Х. Т. И. наказание и е наложена пробационна
мярка по чл. 42а, ал. 1, т. 1 от НК “задължителна регистрация” по настоящ
адрес, явяване и подписване пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице за срок от 1 месец и 2 дни.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:
наличието на вреди от имуществен и неимуществен характер и размера на
обезщетението, причинната връзка между настъпилите за него вреди и
деянието на служители на ответника, както и неговата противоправност, а
ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.
49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия,
като тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция, тя не
произтича от вината на възложилия работата и затова няма място за
презумптивна виновност и за нейното опровергаване. За възникване на
отговорността по чл. 49 от ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил някаква работа; вредите да
са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника; непосредственият причинител на вредата (работникът или
служителят) да има вина за причинените вреди. Следователно вина се търси
не у този, който е възложил работата, а у този, който я изпълнява, като в
случай, че последният виновно е причинил вреди на трето лице (като при
преценка вината се преценява с оглед презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД),
гражданската отговорност за първия е всякога налице, макар той да няма вина.
На обезщетение подлежат всички вреди - имуществени и
неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
като последните се определят от съда по справедливост (чл. 51 и чл. 52 от
ЗЗД). Вредите, чието обезщетяване може да се търси по този ред, могат да
обхващат както претърпените загуби – последица от засягане на налични
блага (намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на
4
разноски), така и пропуснатите ползи - неосъществено увеличаване на
имуществото.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило
работата другиму и когато вредите са причинени чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата (ППВС № 9/1966 г.; т. 3 от ППВС №
4/1975 г.; т. 2 от ППВС № 17/1963 г., ППВС № 7/1959 г.). Държавните
предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 от ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа, и тогава, когато не е установено кой конкретно
измежду тях е причинил тези вреди.
Неоснователно е възражението на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията", че същата не е надлежен ответник по исковете, при наведено
твърдение, че такъв се явява Министерство на здравеопазването. В случай, че
искът е насочен срещу юридическо лице за неправомерни действия, очевидно
се търси ангажиране на неговата обезпечителна отговорност като възложител
на работата на непосредствения причинител, причинил вреда в процеса на
извършване на работа в чужд интерес. Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като затворите
и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби
на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". ГД “ИН” осъществява
пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода. Специализираните болници за активно лечение са лечебни заведения
към местата за лишаване от свобода. Специализираната болница за активно
лечение на лишените от свобода към затвора - София не е самостоятелен
правен субект. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ГПК процесуално
правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители са
разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не
е разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и
срещу висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с
бюджет. От изложеното следва изводът, че в случая ГД “ИН” е надлежен
ответник както поради твърдяното от ищеца бездействие на негови
служители, така и като процесуален субституент на Специализираната
болница за активно лечение на лишените от свобода към затвора - София по
реда на чл. 27, ал. 2 от ГПК.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, какъвто е и
настоящият случай, за да е противоправно бездействието, на твърдения
делинквент (в случая служители на ответника) трябва да е предписано
нормативно задължение за действие (в случая за предоставяне на безплатно
лечение - метадонова терапия).
Между страните не е налице спор относно здравословното състояние на
ищеца, като ответникът не оспорва, че през процесния период ищецът е
страдал от наркотична зависимост и е имал нужда от метадонова терапия.
Метадоновото лечение е специфичен вид терапия и се регламентира от
Наредба № 2 от 20.06.2012 г. за условията и реда за осъществяване на
програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими
към опиоиди. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от посочената наредба
програмите по чл. 1, ал. 1, могат да се осъществяват от индивидуални
практики за психиатрична помощ, групови практики за прихиатрична помощ,
медицински център и диагностично-консултативен център, в които работи
лекар с призната специалност по психиатрия, център за психично здраве и
лечебно заведение за болнична помощ, осъществяващо психиатрична помощ,
като ал. 2 на същата разпоредба допуска програмите да се осъществяват и в
местата за лишаване от свобода от лечебни заведения по чл. 130, ал. 1 от
ЗИНЗС. Според чл. 130 от ЗИНЗС лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода са специализирани болници за активно лечение и
лечебни заведения за извънболнична помощ – медицински центрове, като
5
дейността им се координира и контролира от министъра на правосъдието, а
министърът на здравеопазването осъществява методическото ръководство и
контрол на медицинската дейност на лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода и съдейства за осигуряването на медицинска и дентална
помощ на лишените от свобода.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 3б от Закона за здравето извън
обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се
предоставят медицински услуги, които са свързани с лечение със
субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни
психорехабилитационни програми. В тази връзка следва да се отбележи, че в
чл. 4, т. 2 от Наредба № 3 от 05.04.2019 г. за медицинските дейности извън
обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на
здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за
субсидиране на лечебни заведения, е предвидено, че Министерство на
здравеопазването субсидира държавни и общински лечебни заведения за
болнична помощ и държавни общински центрове за психично здраве за
лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни
психорехабилитационни програми. Според чл. 9 от посочената Наредба №
3/05.04.2019 г. субсидирането на лечебните заведения за извършване на
дейности при условията и по реда на тази наредба се извършва въз основа на
едногодишен договор с лечебното заведение в рамките на средствата за
съответните дейности по бюджета на Министерство на здравеопазването за
съответната календарна година, като договорът се сключва между министъра
на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице и
ръководителя на лечебното заведение. В § 1, (1) и (2) от преходните
разпоредби на Наредбата е предвидено, че лечебните заведения подават
заявления за сключване на договори за субсидиране през 2019 г. в 30-дневен
срок от влизане в сила на наредбата, като договор за субсидиране по ал. 1 се
сключва в 3-дневен срок от подаване на заявлението. Според § 5. от ПР на
Наредбата същата се издава на основание чл. 106а, ал. 6 от Закона за
лечебните заведения и чл. 82, ал. 1, т. 6а, 6в, 8 и 9 и ал. 5 от Закона за здравето
и влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ - ДВ, бр.
29 от 08.04.2019 г., в сила от 08.04.2019 г.
Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода предвижда, че на лишените от свобода се осигуряват необходимите
лекарства. В случая следва да се приеме, че медикаментът метадон, приеман
от ищеца за лечение на неговата зависимиост, представлява “необходимо
лекарство” по смисъла на посочената Наредба № 2/22.03.2010 г., съответно
метадоновата терапия – необходимо лечение.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 128, ал. 2 от
ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски
от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица
с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на
държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.
Страните не спорят и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е постъпил в затвора на 15.02.2017 г., като престоят му
там е продължил до 31.01.2020 г., когато е условно предсрочно освободен,
поради което следва да се приеме, че за посочения период ищецът е бил
здравноосигурен.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото безспорно се
установява, че ищецът е имал право да получи медицински услуги, свързани с
лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни
психорехабилитационни програми, съответно и безплатна метадонова
терапия.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 4,
ал. 1 от Наредба № 2/20.06.2012 г. за условията и реда за осъществяване на
6
програми за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на лица, зависими
към опиоиди, лечебните заведения по чл. 3, ал. 1 и 2 /в т.ч. специализираните
болници за активно лечение/, кандидатстващи за разрешение, подават
заявление до министъра на здравеопазването по образец съгласно приложение
№ 2. Според чл. 7, ал. 1 от посочената наредба в срок до три месеца от
постъпването на заявлението по чл. 4, ал. 1 министърът на здравеопазването
или оправомощен от него заместник-министър издава разрешение за
осъществяване на програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на
лица, зависими към опиоиди, или прави мотивиран отказ. Изискванията към
кандидатстващите лечебни заведения са регламентирани в раздел III от
Наредба № 2/20.06.2012 г., с препращане към Наредба № 24 от 07.07.2004 г. за
утвърждаване на медицински стандарт "Психиатрия".
Предвид изложеното съдът намира, че на ответника Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” не може да бъде вменено задължение за
подаване на заявление за получаване от СБАЛЛС на разрешение за
осъществяване на програма за лечение с агонисти и агонисти-антагонисти на
лица, зависими към опиоиди, съответно не може да се приеме, че директорът
на ГД “ИН” е бездействал в тази насока. Законът предвижда, че лечебните
заведения, каквото в случая е Специализираната болница за активно лечение
на лишените от свобода към затвора - София, кандидатстват за разрешение,
подавайки до министъра на здравеопазването заявление по образец, като в
случая не се спори, че това не е сторено. В допълнение от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът сам е поел разходите за
заплащане на лечението /метадоновата терапия/. Тук обаче следва да се
отбележи, че във връзка с медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода, ГД “ИН” организира и контролира дейността на специализираните
болници за активно лечение на лишените от свобода и медицинските
центрове, определя лишените от свобода, които се нуждаят от специализирано
лечение във външни лечебни заведения, предлага лишени от свобода за
помилване и прекъсване изпълнението на наказанието по здравословни
причини, определя реда за привличане на външни консултанти за оценка на
здравословното състояние на лишените от свобода и осигурява здравното
обслужване в местата за лишаване от свобода чрез провеждане на
мероприятия, свързани с профилактичната и лечебно-диагностичната дейност
и противо-епидемиологичното осигуряване, както и чрез спазване на
хигиенните норми и санитарните правила - чл. 7, т. 5 от Правилника за
прилагане на ЗИНЗС.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая
се доказва твърдяното от ищеца деяние – бездействие на служители на
ответника, изразяващо се в непредприемане на необходимите действия за
сключване на договор с министъра на здравеопазването с цел получаване на
разрешение за осъществяване на програми за лечение с агонисти и агонисти-
антагонисти на лица, зависими към опиоиди, както и за субсидиране на
лечебното заведение. По този начин на ищеца не е осигурена полагаща му се
безплатна метадонова терапия, представляваща за него необходимо лечение.
Ето защо съдът намира, че посоченото бездействие се явява и противоправно.
Въз основа на съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, съдът приема, че се доказва и наличието на
причинна връзка между деянието и вредите, доколкото описаното по-горе
бездействие се явява непосредствена причина за претърпените от ищеца
вреди. Поради неопроверганата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД установеното
бездействие се явява и виновно.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД и е налице основание за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника ГД “ИН” поради
виновно неизпълнение от страна на негови служители на задължението им да
осигурят на ищеца безплатна метадонова терапия, обосноваващо
задължението за обезвреда на ищеца за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди. Предявените искове са установени по своето
основание.
7
Касателно размера на исковата претенция за заплащане на обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. В тази връзка следва са бъдат
съобразени разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието
“справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, според които същото не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на това заместващо обезщетение. При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и
тежестта на увреждането, както и интензитета на претърпените болки и
страдания, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които носят
обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен
на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни
и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените
физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската
прогноза за неговото развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 6375/2014 г., IV г. о., ГК. При определяне размера на дължимото
обезщетение следва да се съобрази и икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, обосноваваща обществено-оправданата мярка за
справедливост.
Обезщетението не следва да бъде източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия, като при претенция за вреди над обичайните,
последният следва да ги докаже, за да се оправдае и присъждането на
обезщетение над обичайния размер. В случая ищецът не ангажира
доказателства за претърпени от него вреди, обосноваващи присъждането на
обезщетение в по-голям размер, поради което следва да се приеме, че вредите
са в обичаен размер. В конкретиката на случая, съобразявайки посочените по-
горе критерии при определяне размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, както и установените по делото конкретни
обстоятелства, а именно: здравословното състояние на ищеца, че същият е бил
наркозависим в процес на провеждане на метадоново лечение, значението на
процесната метадонова терапия за здравословното му състояние, че
получаването и приемането на необходими лекарства, съответно провеждане
на терапия, са били важни за здравето му, както и че същите безспорно са се
възприемали от самия ищец като жизненоважни, търпените негативни
8
усещания - стрес, притеснение, безпомощност и уязвимост поради това, че
въпреки че има право на безплатно лечение /метадонова терапия/, е принуден
сам да заплаща разходите за същото, възрастта на пострадалия,
продължителността /периода/ на увреждането, както и икономическата
обстановка в страната към този период, съдът намира, че следва да бъде
присъдено обезщетение в размер на 2 000 лева, което да репарира
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен за сумата 2 000 лева, ведно със законната
лихва от 08.12.2020 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане, съответно да бъде отхвърлен за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 5 001 лева, частично от сума
в размер на 12 000 лева.
Ищецът претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди
в хипотезата на претърпени загуби за периода 15.02.2017 г. – 30.01.2020 г.,
изразяващи се в разходи, които е сторил за заплащане на метадоновото
лечение. В тази връзка следва да се отбележи, че когато се търси обезщетение
за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
помощ и др., следва да се докаже необходимостта от такива разходи,
действителното им извършване, както и техният размер. По делото е приета
счетоводна справка, издадена от Програма за метадоново лечение ЕТ
“АИПСПМП – д-р А. К.” с изх. № 17/20.02.2020 г., от която се установява, че
заплатените суми за провеждане на метадоново лечение на Х. Т. И., ЕГН
**********, за периода от 15.02.2017 г. до 31.01.2020 г. възлизат в общ размер
на 5 325 лева. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва
извършването от ищеца на посочените разходи и наличието на причинна
връзка между заплатените от него суми и установеното противоправно деяние
(бездействие) на служители на ответника, като не може да се приеме, че
сторените разходи са били излишни и ненужни.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършените от ищеца разходи
на обща стойност от 5 325 лева представляват парично оценима вреда,
претърпяна вследствие от противоправното поведение на служители на
ответника. Тази имуществена вреда подлежи на обезщетяване, като
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца действителния размер
на разхода. По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата 5 325 лева.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва, считано от 08.12.2020 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на вземането. Давността в случая е петгодишна съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, като чл. 114 от ЗЗД предвижда, че за вземания
от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца.
В случая обаче съдът намира, че давността е започнала да тече от 31.01.2020 г.
– датата, на която ищецът е условно предсрочно освободен, доколкото в
случая е налице едно продължавано деликтно деяние (бездействие), съответно
именно от момента на освобождаването му ищецът е престанал да търпи
вреди от деянието. Предвид, че исковата молба е депозирана на 24.11.2023 г.,
петгодишният давностен срок не е изтекъл.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите.
Ищецът е представил доказателства за уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 100 лв. за безплатна правна помощ. Адвокатът,
9
предоставил безплатна правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер
на 1 100 лв. Възнаграждението следва да бъде платено на адв. С. И. с оглед
представената по делото молба за разноски, имаща характера на
упълномощаване на адв. И.. Видно от съдържанието на молбата, подписана
както от адв. И., така и от ищеца, страните са договорили, че
възнаграждението не е заплатено, както и че същото е уговорено при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а именно предоставена е безплатна
правна помощ. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за
доказване, поради което липсата на писмен договор не е пречка да бъде
удостоверено в процеса постигнатото съгласие, че учредената с
пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще
бъде предоставена безплатно, а изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда.
В този смисъл отсъствието на материализиран в писмен вид договор за правна
помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава, не препятства
упражняване на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1
ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд /така
Определение № 460 от 21.06.2023г. по ч.т.д. № 900/2023г. по описа на I т.о. на
ВКС/. Предвид изложеното и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И. сума в размер на
780,31 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ на
ищеца Х. Т. И. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Право на разноски има и ответникът на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер от 100 лв. Така съобразно отхвърлената част от
предявените искове ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 29,06 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира, че по делото не е внесена дължимата държавна такса,
поради което и на основание чл. 77 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 293,00 лева,
представляваща дължима по делото държавна такса, съобразно уважената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Г. д. “И. н.” към
М. п., с адрес: гр. С., бул. “Г. Н. С.” № 21, да заплати на Х. Т. И. с ЕГН
********** и със съдебен адрес: гр. София, ж.к. “Л. Г”, бл. 5, вх. .., ет. ., ап. ..,
чрез адв. С. И., сумата 2 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – стрес, унижение, безпомощност и
уязвимост, страх за здравето и живота, и потиснато самочувствие поради
непредоставено, но полагащо се безплатно лечение /метадонова терапия/,
ведно със законна лихва, считано от 08.12.2020 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане, както и сумата 5 325,00
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/
за периода 15.02.2017 г. – 30.01.2020 г., изразяващи се в разходи за
непредоставено, но полагащо се безплатно лечение /метадонова терапия/,
ведно със законна лихва, считано от 08.12.2020 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане/, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдената сума от 2 000,00 лева до пълния предявен размер
от 5 001,00 лева, частично от сума в размер на 12 000,00 лева.
ОСЪЖДА Г. д. “И. н.” към М. п., с адрес: гр. С., бул. “Г. Н. С.” № .., да
10
заплати на адв. С. И., САК, със съдебен адрес: гр. С. ж.к. “Л. Г”, бл. .., вх. .., ет.
.., ап. .., сума в размер на 780,31 лева, представляващи възнаграждение за
безплатна правна помощ на ищеца Х. Т. И. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Х. Т. И. с ЕГН
********** и със съдебен адрес: гр. С., ж.к. “Л. Г”, бл. 5, вх. .., ет. .., ап. .., чрез
адв. С. И., да заплати на Г. д. “И. н.” към М. п., с адрес: гр. С., бул. “Г. Н. С.”
№ .., разноски в размер на 29,06 лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК Г. д. “И. н.” към М. п., с адрес:
гр. С., бул. “Г. Н. С” № 21, да заплати по сметка на Софийски районен съд
сумата от 293,00 лева, представляваща дължима по делото държавна такса,
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11