№ 3979
гр. Варна , 02.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503266 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище: гр. София, срещу Разпореждане №31423/15.10.2020г., постановено по гр.д.
№10465/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. М. М. ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. "К." , за
сумата от 58,42 лв., представляваща административни разноски по Договор за
потребителски кредит от 18.12.2016г, както и за сумата от 214,48 лв., представляваща
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 18.12.2016 г., сумата от
214,27 лв., представляваща наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на
поръчителство.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
разпореждането. Поддържа се, че претенцията за административни разходи не попада в
обхвата на чл.10а от ЗПК и чл. 33 от ЗПК, тъй като не представлява такса или комисионни,
свързани с усвояване и управление на кредити, а разноски по събиране на вземането, , което
не противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че сключеният с длъжника договор за
поръчителство е резултат от упражнен от него избор, като фактът, че поръчителят е
предварително одобрен от кредитора и свързаността на двете дружества, не го опорочава.
Твърди, че всички условия по кредита са индивидуално уговорени, включително
възможността за избор дали кредитът да бъде обезпечен. Поддържа се, че изводите на
първостепенния съд за нищожност на коментираните уговорки са неправилни и се моли за
отмяна на разпореждането в обжалваните части.
1
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й
пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради
което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството по ч.гр.д. № 10465/2020г. на Районен съд Варна е образувано по
заявление на „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. М. М. ЕГН
**********, с адрес в с. К., ул. "К." , за следните суми: сумата от 938,16 лв. главница по договор
за кредит № 784856 от 18.12.2016 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД,
обезпечен чрез договор за поръчителство от 18.12.2018 г., сключен между „Ай тръст“ ЕООД
и длъжника, сумата от 222,36 лв. договорна възнаградителна лихва по кредита, начислена за
периода от 21.01.2017 г. до 20.01.2018 г., сумата от 412,65 лв. наказателна лихва по договора
за кредит в размер на законната лихва за забава за периода от 01.02.2017 г. до 03.08.2020г.,
сумата от 75,05 лв., административни разноски по кредита, които суми са заплатени от
заявителя „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Кредисимо“ ЕАД на 09.03.2020 г., сумата от 244,16
лв., възнаграждение по договора за поръчителство от 18.06.2018г. сумата от 58,41 лв.,
представляваща административни разноски по кредита, както и 214,27 лв., представляваща
наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство.
Спорните пред настоящата инстанция вземания са индивидуализирани в заявлението
и в уточнителна молба от 15.09.2020г., по следния начин: 58,41 лв. , представляваща
административни разходи във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението и сумата от 214,48 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 18.06.2018г. и сумата от
214,27 лв., представляваща наказателна лихва върху възнаграждението за предоставяне на
поръчителство.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част районният съд е
приел, че претенцията за административни разходи противоречи на чл.10а от ЗПК и чл.33 от
ЗПК, а претенцията за възнаграждение за поръчителство противоречи на изискването за
добросъвестност и води до заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за
редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице индивидуализация на вземането чрез
точно посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Това е необходимо, за да
2
прецени длъжникът дали да възразява по заповедта за изпълнение. Индивидуализация на
вземането е необходима и предвид изискването за идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото, което се преценява въз основа на заявлението и
исковата молба.
В разглеждания случай съдът намира, че претендираните вземания не отговарят на
законовите изисквания, а част от заявлението е останало нередовно, въпреки дадените
надлежни и подробни указания.
Вземането за административни разноски не е уточнено по основание, тъй като не е
посочено дали се претендира въз основа на конкретна договорна клауза или като
обезщетение за неизпълнение по общите правила на чл.82 от ЗЗД. В първия случай
редовността на искането изисква да се посочи при какви условия страните са уговорили
дължимостта на разноските по кредита и какъв е уговореният алгоритъм за изчисляването
им. Във втория случай следва да се уточни по какъв начин е формиран размерът на
претенцията с разбивка по пера – за колко и какъв вид конкретни разходи, за какъв период
са извършени и кога е настъпила изискуемостта. В случая отсъства надлежна
индивидуализация по компоненти, въпреки дадените указания на заявителя с
разпореждането от 28.08.2020г. Посочването на обща сума за разходи не е достатъчно, тъй
като следва да се детайлизират по пера, което не е сторено от заявителя.
Претенцията за възнаграждението по договора за поръчителство е уточнена по
основание и размер, но видно от изложените в заявлението твърдения и представените
доказателства, чрез представения договор за поръчителство се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху последния. Това води практически до натоварване
на длъжника с разход, извършен поради лошата преценка на кредитора, а при липсата на
избор кой да е поръчителят ( в случая - свързано лице с кредитодателя) е налице
неравноправност на подобно съглашение.
Поради акцесорният характер на претенцията, представляваща наказателна лихва
върху възнаграждението за предоставяне на поръчителство, същата се явява нищожна и не
следва да се уважава.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че в обжалваните
части заявлението подлежи на отхвърляне.
Поради идентичност на крайните изводи на двете инстанции, обжалваният съдебен
акт следва да бъде потвърден.
3
Въз основа на изложените мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №31423/15.10.2020г., постановено по гр.д.
№10465/2020г. по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д. М. М. ЕГН **********, с адрес в с. К., ул. "К." , за
сумата от 58,42 лв., представляваща административни разноски по Договор за
потребителски кредит от 18.12.2016г, за сумата от 214,48 лв., представляваща
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 18.12.2016 г., както и за
сумата от 214,27 лв., представляваща наказателна лихва върху възнаграждението за
предоставяне на поръчителство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4