Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.12.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на пети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря Стефка Александрова като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 5114 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред
вид:
Предявен
e
иск с правно основание чл. 288, ал.1,т.2,буква “а” от Кодекса за застраховането
/отм./.
Ищецът
С.К.С. с ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. Ц.В. е предявил против Г. ф. *** иск за
заплащане на обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.08.2015 г. в размер на 80 000 лв., както и имуществени
вреди от същия деликт в размер на 6008.11 лв., ведно със законна лихва върху
посочените суми от датата на постановяване на отказа на Фонда за изплащане на
обезщетение – 25.02.2016 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът
поддържа чрез своя пълномощник предявения
иск и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди,
че противоправността на деянието, факта на уврежданията, вината на деликвента
за тях и това, че за участвалия в ПТП –то мотоциклет не е имало застраховка за
Гражданска отговорност са безспорно установени и оттук отговорността на
ответника за търпените неимуществени вреди-физически и психически болки и страдания в резултат на телесните
увреждания.
ответникът
Г. ф.оспорва иска с
твърдението,че произшествието не е настъпило на отворен за обществено ползване
път , поради което не може да се ангажира отговорността на фонда,тъй като
задължителна застраховка за Гражданска отговорност следва да притежават МПС-та,
които се движат по пътища отворени за обществено ползване.
Евентуално твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е бил в непосредствена близост
до произшествието, без да вземе мерки за безопасността си.
Моли съдът да отхвърли иска и претендира
разноски.
Третото
лице - помагач на ответника Г.С.Д.също
оспорва иска както по основание , така и по размер.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
представените по делото доказателства -
Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 300/2015г., протокол за оглед на
местопроизшествието от 14.08.2015 г. , АУАН
№ 146380 от 14.08.2015 г. и Присъда по
НОХД № 352/2016 г. по описа на Районен съд Видин се установява,
че на 14.08.2015
г. около 23.00 часа по време на провеждане на мото събор в гр. Видин, при
демонстриране на майсторско управление на мотоциклет „Харли Дейвидсън", с
№ ****** South California , рама № ****** и след употреба на алкохол,водачът
Г.С.Д.е нарушил правилата за движение по пътищата / чл.20, ал.1, от ЗДвП/ като не упражнил достатъчен контрол върху МПС-то
, загубил е управлението върху него, вследствие на което мотоциклетът се е
плъзнал по асфалтовото покритие и се е блъснал в стоящия отстрани зрител С.К.С.,
а след това се е ударил в няколко паркирани мотоциклета.
По
делото няма спор, че за мотоциклет
„Харли Дейвидсън", с № ****** South California , рама № ****** не е имало
валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на катастрофата
.
От
заключението по назначената СМЕ, прието от съда за професионално и обективно и
неоспорено от страните, се установява, че ищецът е получил открито многофрагментно
счупване на лява подбедрица в дисталната част и нногофрагментно счупване на
дясна подбедрица в дисталната част. По спешност е приет в МБАЛ „Св.Петка“
гр.Видин,впоследствие е лекуван в МБАЛ „Д-р С.И.“ гр.Монтана и МБАЛ „Сердика“ -
гр.София, където са извършени множество операции на двете подбедрици, поставени
са метално остеосинтези,част от елементите им са подменяни поради счупване. Последната
операция е направена на 25.07.2016 г. в МБАЛ „Сердика“ гр.София,където е
извъшена клиновидна резекция на малкия пищял, отстраняване на фиброзна тъкан от
тибиата и поставена метална остеосинтеза с плака .
Установява се, че пострадалият има
ангулация (изкривяване) на левия голям пищял с ъгъл отворен дорзално около
120°, поради което същия крайник е скъсан с около 2-Зсм., спрямо другия. Фрактурите
на двете подбедрици все още не са зараснали, има ограничен обем на движения
в двете глезенни стави и предвид усложненията лечебният и възстановителен период при ищеца е
неизвестен. И по двете подбедрици има множество белези, получени вследствие
множеството оперативни интервенции.
Свидетелят Ф.И.В.установява,че мотосъбора
се е провеждал в парк в гр.Видин, на алея, която не е предназначена за
мотоциклети и не е част от пътната мрежа. През деня имало състезания и
демонстрации, а около 23.00 часа ,когато участниците се веселели, един моторист
започнал да дава силна газ с мотора си и след кратко,но неразумно управление се
блъснал в хора и мотори,които били на около 10 метра от наредени маси, на които
участниците в събора ядели и пиели. Събора бил организиран ,имало хора които се
грижели за организацията и преди инцидента те говорили с водача на мотоциклета
да не го управлява,но той не ги послушал.
От
показанията на св. Х.П.С.-съпруга
на ищеца, се установява,че болките,които изпитвал ищеца непосредствено след
катастрофата били много силни. През много дългия и болезнен период на лечение
съпроводен с много операции пострадалия страдал и понасял големи неудобства. Изпаднал
в депресия, че не може да е пълноценен , да работи и да се грижи за семейството
си. Понастоящем ходи , но с накуцване, краката му получават схващания и отоци.
По
делото са представени Фактура
№ 10000000710 от 20.08.2015 г.; Фактура № ********** от 04.09.2015 г.; Фактура
№ 98482/15.10.2015г.; Фактура № 3001/10.02.2016г.;Фактура №3002/10.02.2016г.;
Фактура № **********/01.03.2016г.; Фактура № **********/01.03.2016г.; Фактура №
**********/21.03.2016г.; Фактура № **********/21.03.2016г. и фактура
**********/29.07.2016 год.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
228, ал.1, т.2,буква «а» КЗ Гаранционния
фонд изплаща обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По
делото категорично е установена фактическата обстановка при настъпване на
ПТП-то ,а именно: противоправното
поведение на водача на мотоциклет
„Харли Дейвидсън", с № ****** Т.С.Д., който е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.З, пр.1, б."а", предл. второ, във вр.с
ал.1, във връзка с чл.343, ал.1, предл. трето от НК, във вр. с чл.20, ал.1 ЗДвП
с влязла в сила присъда, уврежданията на ищеца , факта,че те са в причинна
връзка с противоправното поведение, както и това, че за управлявания от
виновния водач
мотоциклет не е имало валидна застраховка за «Гражданска отговорност».
Възражението
на ответника, че мотоциклетът е бил управляван извън път предназначен за
обществено ползване с оглед отпадане на отговорността му е неоснователно.
Изключенията за отговорността на застрахователя /респективно ГФ/ са
изчерпателно изброени в чл.268 от КЗ /отм./ и не е налице нито едно от
посочените там основания, вкл. посоченото по-горе,а също и по т.4-състезание, тъй
като няма доказателство на мястото и по време на произшествието да е провеждано
регламентирано състезание.
Според
съда нарушението на забраната по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП от страна на Г.С.Д.да управлява мотоциклета
след употреба на алкохол е също във връзка с настъпването на произшествието,
тъй като именно влиянието на алкохола е мотивирало делинквента, въпреки
предупрежденията на организаторите да управлява мотоциклета с рискова скорост в
близост до множество от хора,а също е повлияло върху начина на управление.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛен.
Неговия размер
следва да се определи
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на
уврежданията, претърпените силни болки и продължителни страдания след
увреждането и при лечението и възстановяването, което и досега не е приключило,
множеството оперативни интервенции и факта на изпитвани от ищеца
неудобства,който според съда са довели психически страдания на ищеца.
Следва да се вземе предвид,че
поне две от операциите са се наложили поради счупване на метални импланти,за
което според съда отговорност не следва да носи ответника,тъй като се касае или
за грешна преценка при лечението от страна на лекуващия персонал или за
некачествени импланти,т.е. тези вреди не са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Съдът не възприема възражението
на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат
поради липса на такова от страна на пострадалия като пешеходец.
На основание изложеното, съдът
намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 40 000
лв. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед претърпените от
ищеца болки и страдания , тяхната продължителност и интензитет и отговаря на
принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в
страната. Над уважения размер до претендирания от 80 000 лв. искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Претенцията за имуществените
вреди е основателна до размер на 1700.11 лв. ,тъй като за нея са представени
доказателства,че са закупени от ищеца. Фактурата за сумата от 4308 лв. е на
името на съпругата на ищеца и доколкото в разпита й пред съда,последната не
установи въпросните пари по тази фактура да са похарчени за лечението на
ищеца,съдът не приема този разход да е направен от последния и съответно не
следва да му се присъжда. Над уважения размер до претендирания от 6008.11 лв. искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Лихва върху определения размер
на обезщетението се дължи от датата на нейната изискуемост – в случая, след
изтичане на 3 месеца от предявяването на претенциите пред Гаранционния фонд -
чл.288,ал.7 КЗ /уведомлението е постъпило
в ГФ на 03.12.2015 год.- л.25 от делото/,
поради което съдът следва да уважи начисляването на лихвата от 04.03.2016 год.
до датата на окончателното изплащане на главницата включваща както
неимуществените ,така и имуществените вреди.
Съобразно
този изход на делото ответникът
следва да заплати на адвокат Ц.В.от САК
сумата от 1781 лв. –адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Ответникът
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1668 лв. и 96 лв.
за експертиза от бюджета на съда.
С оглед изхода на спора ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направени от него разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на С.К.С., ЕГН **********, чрез
пълномощника си адв. Ц.В., със съдебен адрес:***-13, офис № 5 на основание чл. 288, ал.1,т.2, буква “а”
от Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди настъпили при ПТП на 14.08.2015
год. в размер на 40 000 лв. и имуществени такива в размер на 1700.11 лв. , ведно със законната лихва върху тези суми от
04.03.2016 год.
до окончателното им изплащане и ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер от 40 000 лв. до
претендирания такъв от 40 000 лв. и този за имуществените вреди над
уважения размер от 1700.11
лв. до претендирания от 6008.11
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. ф.
*** да заплати по сметка на СГС държавна такса и разноски за експертиза в общ
размер на 1764 лв.,а на адвокат
Ц.В.от САК сумата от 1781 лв. – адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН **********, чрез
адвокат Ц.В.от САК да заплати на Г. ф. ***
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Т.С.Д.,
ЕГН **********, със съд. адрес: *** чрез адв.Ирен Цанова -помагач
на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: