РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Пловдив, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Васил Ст. Гатов
Милена Б. Рангелова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600272 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424 НПК.
Образувано е по искане на осъдения Д. М. С., депозирано чрез изрично
упълномощения от него адв. Й. Д., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 1326/2022 г. по
описа на ОС-Пловдив, с влязлото в сила по което решение е потвърдена присъдата по
н.о.х.д. № 3112/21г. на РС-Пловдив, с която за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр.
чл. 130, ал. 2 НК му е наложено наказание пробация.
Формулирано е оплакване за разностранни нарушения на процесуалните
правила, засягащи процеса по оформяне на вътрешното убеждение на решаващите
съдилища. Оплакванията за нарушаване на материалния закон и за явна
несправедливост на наказанието са изведени от главното оплакване – при недопускане
на твърдените процесуални пороци С. не би трябвало да бъде осъден, респ. да понесе
наказание. Искането е за отмяна на техните актове и за постановяване на оправдателна
присъда.
При пренията представителят на АП-Пловдив изрази становище за отхвърляне
на искането.
Защитникът на осъдения адв. Д. потвърди искането за възобновяване, като
систематизира писмено развитите съображения за незаконосъобразно процедиране от
страна на инстанциите по фактите. Укори инстанционните съдилища, че не са видели
предпоставките за приложение на института по чл. 78а НК. Доверителят му се
присъедини към искането и неговата мотивировка.
1
Апелативният съд - Пловдив, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка на атакуваните съдебни актове, намери, че искането за
възобновяване е допустимо, а разгледано по същество, е частично основателно.
1. Водещото оплакване е за превратно интерпретиране на съдържанието на
записа от охранителната камера, оформен на досъдебното производство в CD диск,
който на 06.01.21г. е бил огледан. Според защитата фиксираната на записа ситуация не
се е развила така, както са приели инстанционните съдилища. Районният съд е укорен,
че не е изложил в съдебния протокол своите възприятия от възпроизведените в с.з.
кадри от записания файл, а окръжният съд – че изобщо не е възпроизвел записа. По-
нататък защитникът на осъдения излага мнение, че записът не визуализирал удар в
лицето на пострадалия, а единствено бутане и замеряне с бутилка.
1.1 ПАС счита коментираното оплакване за неприемливо. Вярно е, че
първостепенният съд не е извършил и писмено възпроизвеждане на записаната (и
предявена на страните) информация, но адв. Д. не отчита, че подобно възпроизвеждане
е било сторено при извършения по правилата на чл. 155-156 вр. чл. 110, ал. 1 НПК
оглед на компактдиска на досъдебното производство, протоколът за което действие е
бил прочетен в с.з. по реда на чл. 283 НПК. В огледния протокол изрично е записано:
„…В този момент, по-възрастният (…) бута охранителя с ръце, след това посяга
отново рязко към него с лявата си ръка и му нанася удар в областта на брадичката (…)
след това охранителят прави опит да се обади по телефона…“ (вж. л. 27 ДП). Защитата
не е поставила въпрос за експертно произнасяне относно съдържанието на записа, а
ПОС правилно е наблегнал на принтираното и приложено към огледния протокол
изображение на кадъра, показващ удара. В последна сметка по делото липсват
обективни данни, които да създадат поне съмнение за неправдоподобен досъдебен
оглед.
1.2 От друга страна, инстанционните съдилища са обърнали внимание, че
именно отразената в протокола за оглед хронология на събитията и тяхното
времетраене и поредност съответстват на показанията на пострадалия и
комуникиращите им посткриминални възприятия на свидетелите Ц. С. и Н. И. и най-
вече на СМЕ на пострадалия. Според експертните изводи отдалечените на няколко
сантиметра едно от друго телесни увреждания на пострадалия са съвместими с
фиксирания в огледния протокол удар с юмрук в лицето на пострадалия. ПАС няма
възражение и по отношение отговора на въззивната инстанция на възражението на
защитата за пристрастност на вещото лице – вж. първия абзац от л. 5 на въззивното
решение.
2. Не е основателна критиката за незаконосъобразен подход при преценка
показанията на сина на осъдения. Твърденията на св. С. са анализирани точно според
правилата на доказателствения анализ, който закономерно е довел до извода, че не
подкрепят обясненията на последния – вж. л. 6 от въззивното решение.
3. Не е основателно оплакването за неправилно приложение на материалния
закон. Оспорваната квалификация „по хулигански подбуди“ е правилната. Преценката
на решаващите съдилища за наличие по споменатите подбуди не търпи критика. Ясно
и разбираемо са изброени и преценени всички елементи на класическия хулигански
мотив. Районният съд е бил убедителен в становището си, че поведението на С. е било
направлявано от желание да покаже явното си неуважение към обществото.
Действително, проявеното насилие е било предприето по личен повод
(противопоставяне на указание на пострадалия охранител относно пропусквателния
2
режим, прераснало в скарване), но успоредно с личните подбуди са се появили
хулиганските, които са взели надмощие. Именно тяхното доминиране е в основата на
извода за основателност на правната страна на обвинителната теза.
4. Следващото оплакване на защитата за незаконосъобразен подход е споделимо.
Действително инстанционните съдилища не са имали основание да откажат
освобождаване на осъдения С. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.
Техният отказ е мотивиран със забраната по ал. 7, приложима при множество
престъпления. Въпросното множество е обосновано с добавяне към настоящото деяние
на още едно – предмет на досъдебно производство № 13/12г. на Отдел „КП“ гр. *, с
квалификация по чл. 308, ал. 7 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК. Въпросното досъдебно
производство е посочено в справката, представена от представителя на РП-Пловдив в
хода на първоинстанционното пр-во (вж. л. 35). Споменатото второ деяние не е било в
полезрението нито на районния съд, нито на въззивния съд, т.е. те не са могли,
решавайки въпросите по чл. 301 НК, да изградят извод за неговото извършване,
авторство и съставоремност. Съдилищата по фактите не са съобразили, че единствено
оформеното (по правилата на обективната логика) съдебно убеждение за наличие на
множество престъпления поставя в ход забраната по ал. 7 – именно подобен случай е
разгледан по н.д. № 538/15г. на ВКС, цитирано в мотивите на присъдата. Настоящото
дело се различава от въпросното касационно дело – районният и окръжният съд са
стигнали (правилно) до извода, че осъденият е причинил инкриминираната телесна
повреда на пострадалия, но въобще не са изследвали дали е извършил и документното
престъпление през 2012г. Не би могло и да е другояче, при положение че този въпрос
не е сред въпросите, за решаването на които са имали компетентност.
Проблемът е, че въпреки това районният съд е възприел безусловно
обвинителната теза по ДП № 13/12г. за осъществяване на документното престъпление.
Окръжният съд пък е изискал и получил информация, че все още не е постановена
осъдителна присъда. С оглед тази информация е намерил, че е „възможно“
обвинението за документното престъпление да се окаже основателно, т.е. направо е
демонстирал, че не е убеден в съществуването на пречката по ал. 7 на чл. 78а (вж. л. 8
от въззивното решение). Казано по друг начин, е влошил положението на обвиненото в
извършване на престъпление лице, без самият той да е сигурен дали съществува
утежняващо обстоятелство. Подобен колеблив подход при решаването на въпроса за
наказателната отговорност е в разрез с принципа за юридическа определеност на
съдебните решения. Още повече, че в случая става дума за решение за реализиране на
наказателна отговорност, предпоставките за която са фиксирани, ясно и категорично, в
закона. Не е приемливо и даденото пояснение на избрания порочен подход – според
ПОС трябвало да се приложи забраната по ал. 7, защото можело „да възникне хипотеза
на множество престъпления“. Заобикаляйки въпроса, че пояснението означава
признание, че все още не е възникнала хипотеза на множество престъпления, ПАС
държи да посочи, че опасението на въззивната инстанция е било безпочвено –
възникването на подобна хипотеза би поставило в ход извънредния способ за съдебен
контрол. Спестяването на извънредната процедура не може да стане за сметка на
изискването за съблюдаване предпоставките за реализиране на отговорността на
осъдения.
Така че С. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност и да понесе
административно наказание глоба. Предвидената в чл. 78а, ал.1 НК санкционна рамка
на това имуществено наказание е от 1000 до 5000 лева. ПОС споделя извършения от
инстанционните съдилища анализ на индивидуализиращите обстоятелства.
Присъединява се към виждането, че липсват обстоятелства с отегчаващ потенциал. Ето
защо следва да се определи най-ниският размер на глобата.
3
Според ПАС глоба от 1000 лева е оптималното наказание – наказанието, което
съответства на престъплението и би проявило необходимия поправително-
превъзпитателен и принудително-възспиращ ефект.
По изложениете съображения искането за възобновяване на въззивното
наказателно дело се явява частично основателно и подлежи на частично
удовлетворяване.
Водим от горното и на основание Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 1326/22г. по описа на ПОС и н.о.х.д. № 3112/21г.
по описа на ПРС, като отменя вззивното решение № 271/01.11.22г. и потвърдената с
него присъда № 112/25.05.22г. в частта относно определянето на наказание (пробация)
на осъдения Д. М. С. и на основание чл. 78а, ал. 1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание ГЛОБА в размер
на 1000 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4