Ì Î Ò È Â È
ÊÚÌ
ÏÐÈÑÚÄÀ ÏÎ
ÍÎХÄ № 973/2014ãîä. ïî
îïèñà íà РРС-първи наказателен
състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.Х.М.М. в това, че:
На 20.06.2012г., в гр.Русе,
управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил “Скания” с рег.№ А
9680 КХ, с полуремарке с рег. № А 1305 ЕК , с концентрация на алкохол в кръвта
си над 0.5 на хиляда – 3.52 на хиляда, установена по надлежния ред /Наредба №
30/2001г. на МЗ, МВР и МП/, след като е осъден с влязла в сила присъда –
Споразумение от 13.06.2012г. по НОХД № 2129/2012г. на Районен съд гр.Бургас,
влязло в сила на 13.06.2012г., за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК - престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвидените
за това престъпление наказания
Подсъдимия редовно призован не се явява. Дава обяснения, в хода на
съдебното производство, в които отрича извършването на престъплението.
Защитникът му моли Съда да признае подсъдимия за невинен, като излага аргументи
за липса на категорични доказателства за
това, подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен.
Подсъдимият Х.М.М. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, женен, осъждан, не работи, с ЕГН **********.
Подс.М. бил правоспособен водач на МПС от 1995г. с
категории А, В, С, D, М
и Т. Води се на отчет в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Бургас.
С Определение от 13.06.2012г. по НОХД № 2129/2012г. на
Районен съд гр.Бургас, влязло в сила на 13.06.2012г., било одобрено
споразумение, с което подс.М. бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
На 20.06.2012г., сутринта, в гр.Бургас, подс.М. привел в
движение т.а. “Скания” с рег.№ А 9680 КХ, с полуремарке с рег. № А 1305 ЕК и се
насочил към гр.Русе, с намерение да премине границата на ГКПП “Дунав мост” и навлезе
в Р.Румъния, за където бил предназначен товара в автомобила. Тъй като собственикът
на автомобила Стоимен Г. Илиев не бил давал съгласието си подсъдимият да
управлява автомобила, а и след като правил неколкократни неуспешни опити да се
свърже с него по телефона, подал сигнал на номер за спешни повиквания 112, като
уведомил органите на реда, че е възможно автомобила да се управлява от лице
употребило алкохол, с отнето свидетелство за управление. Информацията била
предадена и в Регионална дирекция “Гранична полиция”-Русе.
Около 18.30ч. подс.М., с управляваният от него товарен
автомобил, се явил на ГКПП “Дунав мост”, пред гише на Сектор “Пътни такси и
разрешителен режим” на Митница-Русе, на изход от Р.България. Тъй като смяната
била изтекла, дежурният служител на гишето – свид.Д.Х. направила жест с ръка на
подсъдимия да премести товарния автомобил на съседно гише. Тъй като М. не
реагирал по никакъв начин, свид.Х. напуснала гишето и отишла при колегата си
/неустановен в хода на делото/, обслужващ другото гише. Малко по-късно при тях
отишъл подс.Х.М. и поискал да обработят документите му, за да напусне
Р.България в посока Р.Румъния. Свид.Х.
му обяснила, че смяната й е приключила и следва да изчака идването на колегата
й, който ще я смени. При разговора с подсъдимия, на свид.Х. направило
впечатление, че той лъха на алкохол. Огледала товарния автомобил и се усъмнила,
че е същият, за който била подадена информация по-рано същият ден. Поради това
тя се свързала с дежурният служител от ГКПП-РДГП-Русе – свид.В.Р.. Около
18.40ч. той дошъл на мястото и установил, че действително товарният автомобил,
управляван от подсъдимия е същият, за който бил уведомен, че се управлява от
лице употребило алкохол и без свидетелство за управление. След като при
извършената проверка М. не представил СУМПС, свид.Р. му разпоредил да премести
автомобила в отбивка, встрани от пункта на ПТРР и изчака там, което подсъдимият
сторил. След това Р. взел ключовете за автомобила и документите, представени му
от подсъдимия и уведомил дежурният на РДГП, който от своя страна поискал
съдействие от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Русе. Малко по-късно, след
като приключила смяната му, свид.Р. предал случая на колегата си – свид.Е.К..
Междувременно, между 18.00ч. и 20.00ч., свид.И.С.,
съпруга на С. И. се свързала по телефона с подс.М. и го уведомила, че
автомобилът е обявен за издирване и той трябва изчака идването на И., който ще
вземе превозното средство с друг водач.
Около 20.00ч. на ГКПП “Дунав мост” пристигнали полицейски
служители от Сектор ПП-Русе, един от които бил свид.Г.Г. – младши
автоконтрольор. След като установил самоличността на подсъдимия и извършил
проверка на документите на водача и превозното средство, в 20.02ч. свид.Г. го изследвал с техническо
средство - апарат "Алкотест-Дрегер 7410+" № ARSK 0285, който отчел
наличие на алкохол в издишаните от подс.М. пари в размер на 3.26 на хиляда. След като показанието на апарата било предявено на
подсъдимия, той заявил, че е изпил две бири, без да уточни кога.
С оглед
установеното, свид.Г. съставил на подс.Х.М. АУАН, след което му връчил талон за
изпращане на медицинско изследване. Подсъдимият придружен от полицейските
служители се явил в МБАЛ-Русе, където в 21.10ч. му било извършено медицинско
изследване и му била взета кръвна проба за изследване.
На 21.06.2012г.
кръвната проба постъпила в химическата лаборатория на БНТЛ-Русе, където била
изследвана. Видно от приетото от Съда заключението на химическата експертиза, в
кръвта на подс.М. се доказало наличие на етилов алкохол в количество 3.52 на
хиляда.
В хода на
досъдебното производство, с оглед проверка на депозираните от подс.М.
обяснения, била назначена СМЕ, от заключението на която става ясно, че ако за
времето от 17.45ч. до 18.40ч. на 20.06.2012г. подс.Х.М. е изпил 200мл. ракия -
40º /според неговите твърдения/, то в 21.10ч. на 20.06.2012г.
концентрацията на алкохол в кръвта му следва да е била не повече от 1.16
промила.
Изложената фактическа обстановка, Съдът намира за доказана
по несъмнен начин, от събраните и проверени в хода на съдебното производство
доказателства - частично от обясненията
на подсъдимия Х.М., дадени в хода на съдебното производство, от показанията на
свидетелите Д.Х., В.Р. и Г.Г. дадени в хода на съдебното следствие и в частите
им приобщени от Съда по реда на чл.281, ал.4 от НПК, от показанията на
свидетелите И.С. и Е.К., дадени в хода на съдебното следствие. Те
се подкрепят и от приложените
и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства
– АУАН № 713/20.06.2012г., талон за медицинско изследване, протокол за
медицинско изследване, протокол за химическа експертиза, протокол за преминал
периодичен технически преглед "Алкотест-Дрегер 7410+" № ARSK 0285, заповед за ПАМ,
справка от Сектор ПП-Бургас за нарушител от региона, справка от Сектор ПП-Русе
за собственост на МПС, удостоверение за актуално състояние на търговски субект,
препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, справка от РД
“Гранична полиция”-Русе, справка от “Районен център 112”-Русе, акт за
граждански брак, заключение на СМЕ, назначена в досъдебното производство, справка за съдимост, декларация за семейно и
имотно състояние, автобиография.
Макар Съдът да приобщил по реда на чл.279, ал.1, т.3 от НПК част от обясненията на подс.М. дадени при предходното разглеждане на делото
– това по НОХД № 2802/13г. по описа на РРС, намира, че същите не следва да
бъдат обсъждани като част от доказателствената съвкупност, тъй като били дадени
от подсъдимия в отсъствието на защитник, което по повод обжалване на присъдата
по това дело, въззивният съд оценил като съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващо правото на защита на подсъдимия и послужило като
основание за отмяна на присъдата.
Така събраните и разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност доказателства налагат следните
правни изводи:
Подсъдимият Х.М.М. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл343б, ал.2 от НК, а именно на
20.06.2012г., в гр.Русе, да е управлявал моторно превозно средство – товарен
автомобил “Скания” с рег.№ А 96 80 КХ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 0.5 на хиляда – 3.52 на хиляда, установена по надлежния ред /Наредба №
30/2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС/, след като бил осъден с влязла в сила
присъда – Определение от 13.06.2012г. по НОХД № 2129/2012г. на Районен съд
Бургас, влязло в сила на 13.06.2012г. за деяние по чл.343б, ал.1 от НК.
За да е налице престъпление по чл.343б, ал.1
и ал.2 от НК, от обективна страна следва да се установи по несъмнен
начин, че деецът е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол,
при това с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимите от закона
граници, които в конкретният случай по ал.2, са в границите над 0.5 на хиляда.
Безспорни доказателства обаче, за това, че Х.М. е
управлявал процесното МПС на 20.06.2012г., в гр.Русе, с концентрация на алкохол
в кръвта си в инкриминиран размер, в хода на съдебното следствие по настоящото
дело, не бяха събрани.
Установи се само по несъмнен начин, че от сутринта на 20.06.2012г., до
пристигането си пред гишето на Сектор “Пътни такси и разрешителен режим” на
ГКПП”Дунав мост”, около 18.30ч. на същата дата, подсъдимият действително
управлявал товарен автомобил “Скания” с рег.№ А 9680 КХ, с
полуремарке с рег. № А 1305 ЕК. Установи се също така, че след намесата на
свид.В.Р. и по негово разпореждане, около 18.45ч. подс.М. придвижил товарният
автомобил от зоната пред гишето на ПТРР до отбивка встрани от този пункт, след
което предал ключовете за автомобила на Р.. Около 20.00ч. на същото място
пристигнал екип на Сектор ПП-Русе, а в 20.02ч. било извършено изследване на
подс.М. с техническо средство, което отчело наличие на алкохол в издишаните от
него пари в размер на 3.26 на хиляда. След това, в 21.10ч. му било
извършено медицинско изследване и му била взета кръвна проба за изследване, при
която след анализ се доказало наличие на етилов алкохол в количество 3.52 на
хиляда в кръвта на подс.М..
В хода на
съдебното производство, в дадените от него обяснения, подс.М. отрича да е
употребявал алкохол преди паркирането на отбивката посочена му от свид.Р., с
изключение на една бира, изпита непосредствено преди да се насочи към пункта на
ПТРР. Заявява, че след това, за времето от 18.45-18.50ч. до идването на
полицаите от Сектор ПП-Русе изпил 300-350мл., 50-градусова домашна ракия. В
същото време, в приобщените му обяснения от досъдебното производство /които
подсъдимият не поддържа/ твърди, че за времето след като паркирал автомобила в
близост до българското КПП /според него в 17.45ч./ до пристигането на служителите
от Сектор ПП-Русе /според него около 19.00ч./
изпил 200мл. ракия.
Анализа на тези обяснения и съпоставката им едни с други,
както и с останалите събрани по делото доказателства, дават основание на Съда
да приеме, за недостоверни обясненията дадени от подсъдимия в хода на
досъдебното производство. На първо място, М. твърди в тези обяснения, че е
пристигнал на ГКПП “Дунав мост” около 17.45ч., паркирал автомобила на паркинг
на самия граничен пункт, след това се хранил и употребил значително количество
алкохол, без да е управлявал товарния автомобил от този момент, до идването на
полицейските служители от Сектор ПП-Русе, според него около 19.00ч. или
по-рано. Останалите събрани по делото доказателства установяват съвсем различна
фактическа обстановка. На първо място, установено е по безспорен начин, че М. е
пристигнал пред гишето на Сектор ПТРР в 18.30ч., в края на смяната на свид.Д.Х.,
след което провел разговор с нея във връзка с искането му за обработка на
документите на превозното средство и товара. След това, във връзка с подадения
от Х. сигнал до РД “Гранична полиция”, около 18.45ч. на мястото, пристигнал
свид.В.Р., който след като установил, че М. е без СУМПС, а автомобилът е
същият, за който бил получил информация по-рано през деня, го насочил на
отбивка в близост до гишетата на ПТРР, взел контактния ключ на превозното
средство и предал информацията на дежурния при РДГП. След поискано съдействие,
около 20.00ч. на мястото пристигнал екип от Сектор ПП-Русе. Освен това, от
събраните по делото доказателства се установява, че такъв обособен паркинг в
района на ГКПП ”Дунав мост”, на който М. в продължение на повече от час да
престоява с превозното средство, да се храни и консумира алкохол, няма. Нещо
повече, установява се, че служителите от Сектор ПП-Русе установили подсъдимия и
товарния автомобил на същото място, на което бил насочен от свид.Р., което и
няма как да е различно, при положение, че подсъдимият не разполагал с
контактния ключ на автомобила. При това положение следва да се приеме
безспорно, че М. е прекратил окончателно управлението на МПС в 18.45ч, респ.
като достоверна следва да бъде възприета описаната от подсъдимия фактическа
обстановка в обясненията му дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същата
се подкрепя еднозначно и от останалите събрани по делото доказателства.
Единственото непротиворечиво твърдение на подс.М. изложено както в обясненията
му от досъдебното производство, така и в тези дадени пред Съда е, че употребил
алкохол след като паркирал окончателно товарния автомобил, с изключение на една
бира от 500мл. изпита според него, непосредствено преди пристигането му на ГКПП
“Дунав мост”.
Заявените различни периоди от време на консумация на
алкохол, количеството му и алкохолния градус на напитките, били подложени на
съдебномедицински експертен анализ, както в хода на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие. От заключението на СМЕ от досъдебното
производство, приобщено от Съда, става ясно, че ако за времето от 17.45ч. до 18.40ч.
на 20.06.2012г. подс.Х.М. е изпил 200мл. ракия - 40º /според неговите
твърдения на досъдебното производство/, то в 21.10ч. на 20.06.2012г.
концентрацията на алкохол в кръвта му следва да е била не повече от 1.16
промила. В заключението на допълнителната СМЕ, назначена в хода на съдебното
следствие, вещото лице установява, че ако се приеме заявеното от М. /в хода на
съдебното следствие/, че за времето от 17.30ч. до 18.45ч. на 20.06.2012г. е
изпил една бира 500мл. и 300гр. ракия от 40º, то в 21.10ч. същият ден,
концентрацията на алкохол следва да е била не по-малко от 2.02 промила, а при
пълна резорбция – не по-малко от 2.35 на хиляда. В уточнение, при изслушването
му при приемане на експертното заключение, вещото лице заявява, че при така
посочената консумация на алкохол, по количество и време, не би могла да бъде
достигната концентрация от 3.26 на хиляда,
установена с техническото средство и 3.52 на хиляда, констатирана след
химически анализ на кръвта на подсъдимия.
С
оглед обстоятелството, че вещото лице не може да се произнесе по въпроса, какви
биха били съответните концентрации, при консумиран 50-градусов алкохол /заявен
от подсъдимия/, Съдът назначил и комплексна СМЕ и химическа експертиза. От
заключението на същата е видно, че ако се приеме, че за времето от 17.30 до
18.00ч. подс.М. е изпил една бира 500мл., а от 18.45 до 20.02ч./момента на
вземане на пробата с техническото средство/ 300гр. 50-градусова ракия, то в
18.45ч. концентрацията на алкохол в кръвта му би следвало да е не повече от
0.21 промила, в 20.02ч. – значително под 2.67 промила, а в 21.10ч. – не повече
от 2.67 промила. При същите данни, но за 350мл. ракия, заключението на вещите
лица е, че в 18.45ч. концентрацията на алкохол в кръвта на М. би следвало да е
не повече от 0.21 промила, в 20.02ч. – значително под 3.08 промила, а в 21.10ч.
– не повече от 3.08 промила.
При
това положение, става ясно, че обясненията на подс.М. досежно вида и
количеството на алкохол и времето на неговата консумация, не могат да бъдат преценени
като достоверни. Т.е. налице е установеност на един отрицателен факт, че
подсъдимият не е консумирал посоченото от него количество алкохол и/или не
консумирал алкохол с твърдяната от него концентрация, и/или не е консумирал
алкохола в посоченото от него време.
В
същото време обаче, този факт само по себе се, при липса на други категорично
доказателства от позитивен порядък, е недостатъчен да обоснове признаването на
виновен на подс.М., в извършването на престъплението, за което бил предаден на
съд. Това е така, тъй като на първо място липсват категорични доказателства,
които да установяват, че подс.М. е употребил алкохол /с изключение на заявената
от него една бира/ преди окончателното преустановява на управлението на МПС в
18.45ч. и на второ, още по-малко са налице
такива, които да установяват
съставомерно количество, относимо към инкриминираното деяние. Според
заключението на комплексната СМИ и химическа експертиза, ако бирата била
консумирана в диапазона от 17.30 до 18.00ч. /според неопроверганото твърдение
на подсъдимия/, то концентрацията на алкохол в кръвта му към 18.45ч. е била не
повече от 0.21 промила, т.е. значително под инкриминираната граница от 0.5
промила.
Несъмнено, в 20.02ч. чрез допустимо и годно техническо
средство подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол, като уредът отчел
концентрация от 3,26 промила в кръвта му. В същото време обаче, освидетелстването
на М. технически с инкриминираната стойност на алкохол в кръвта, е последващо
по време действие от около един час и двадесет минути, след като е установено,
че той прекратил окончателно да управлява процесното МПС. Вземането на кръвната
проба пък било извършено около два часа и тридесет минути след този момент,
като изследването й отчело концентрация от 3.52 на хиляда.
Поради това, така установените алкохолни концентрации, не обуславят еднозначно
отговорността на подсъдимия за инкриминираното деяние, тъй като сам по себе си
този елемент от обективната страна на състава на престъплението, не е свързан с
останалите задължителни елементи, които изискват точно определена
съставомерност на концентрацията на алкохол в кръвта на водача. А именно,
отсъства фактът на управляването на МПС с алкохол в кръвта в инкриминираната
величина, над 0.5 промила, което съдържание по мнение на Съда е неустановено и
неустановимо по делото. Поради това е недоказан съществен елемент от
обективната съставомерност на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.
Следва да се отчете, че данните за изминатото време от
около един час и двадесет минути, през което житейски и логически е осъществима
употребата на алкохол от подсъдимия, в максималните посочени от него количества
и отчетено при техническото и химическо измерван, но вече извън функцията му на
водач на МПС, не се отнасят за времето на деянието, а след него. Още повече, че
при една от експертно изследваните хипотези, а именно при заявена консумация на
350мл. 50-градусова ракия, за времето от 18.45ч. до 20.02ч., концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия в 21.10ч. би била не повече от 3.08 промила,
т.е. в съществена степен сходна с установената при химическия анализ на
кръвната проба – 3.52 промила.
Дори да се отчетат показанията на свидетелите Х. и Р.,
според които подсъдимият М., още преди 18.45ч. лъхал на алкохол и видимо бил
повлиян, то отсъстват по делото първични
или вторични данни за стойностното изражение на алкохолна концентрация в кръвта
му към този момент, което всъщност се инкриминира, а не простото му наличие. Със свидетелски показания може да се установи дали и
какво количество алкохол е употребено от едно лице, но по посочени от тях
външни белези за поведението и състоянието на водача не могат да се правят
изводи за наличието на пияно състояние по смисъла на закона.
Безспорно, от анализа на правната норма на чл.343б от НК,
се налага извода, че инкриминираната концентрация на алкохол в кръвта на
определено лице трябва да е установена в момента, в който то е управлявало
моторното превозно средство, или най-малкото да е установима към този момент
чрез събраните доказателствени средства. Тези доказателствени източници следва
да са от технически характер или да са резултат от химически анализ на кръвта
на дееца. В случая, по мнение на Съда, конкретната алкохолна концентрация към
момента, в който подс.М. управлявал МПС /преди 18.45ч. на 20.06.2013г./ не би
могла да се изведе от събраните по делото доказателства.
С оглед на изложеното дотук Съдът намира, че от
доказателствената съвкупност очертаваща деянието на подсъдимия, не може
да се направи единствен и категоричен извод, че с действията си подсъдимият Х.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, съобразно
предявеното обвинение. Поради това, подс.М. следва да бъде признат за невинен
в това да е извършил престъплението по
чл.343б, ал.2 от НК и бъде оправдан по това обвинение.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: