Р Е
Ш Е Н И Е
номер 140
31.10.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
петнадесети октомври 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 325 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара
Загора, срещу М.К.С.. Ищецът твърди, че на 16.10.2018 г. е извършена проверка
на състоянието на водомерния възел и начина на ползване на питейна вода в
недвижим имот, находящ се в гр. Раднево, ул. Загоре № 13. Твърди, че проверката
е извършена от комисия на ищцовото дружество в състав Я.К.и З.М., в
присъствието на ответницата М.С.. Твърди, че при проверката комисията
установила, че гривната, която придържа цифровия механизъм с модула е умишлено
повредена /счупена/ и може да се манипулира водомерът по всяко време. Твърди,
че за проверката е съставен констативен протокол № 2510/16.10.2018 г., надлежно
подписан от ответницата. Твърди, че въз основа на съставения констативен протокол
на 31.10.2018 г. служителят Н.Р.Ц.на длъжност СКР, в присъствието на свидетеля Н.Д.Б.на
длъжност СКР, на основание чл. 37, ал. 1 във вр. чл. 35, ал. 6 от Наредба №
4/14.09.2004 г. е извършила проверка и е установила, че вследствие на
констатациите водомерът може лесно да се манипулира, като по този начин не
отчита реално и не се заплаща ползваната вода. Твърди, че за това бил съставен
протокол за констатирано нарушение № 2455/31.10.2018 г. Твърди, че в случая
водата се начислява по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4 поради
констатираното умишлено увреждане на водомера. Излага съображения за
начисляване на количество вода по правилата на Наредба № 4 в размер на 501,22
лв. с ДДС, за което била издадена квитанция № **********/08.11.2018 г. Твърди,
че съгласно чл. 44 от общите условия на ищцовото дружество при незаплащане в
срок на дължимите суми потребителят дължи обезщетение в размер на законната
лихва, която в случая била в размер на 14,90 лв. за периода от 09.11.2018 г. до
25.03.2019 г. Твърди, че доброволно уреждане на спора не могли да постигнат,
поради което подали заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.
№ 244/2019 г. на РС-Раднево, по което била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за вземането, но ответницата подала възражение по чл. 414 ГПК в
срок, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК иска от съда да постанови решение, с което да установи вземането по
заповедта за изпълнение в размер на 501,22 лв. главница по издадена квитанция №
**********/08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и
сумата от 14,90 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от
09.11.2018 г. до 25.03.2019 г. Претендира разноски.
Представя писмена защита.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.К.С., чрез адв. Г.-М., в който
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че е жена на 65 години, вдовица и
редовно заплаща ползваната вода от ищцовото дружество, за което представя
фискални бонове за периода до 12.09.2018 г., в който период сумите варирали от
5,45 лв. през зимния период до 32,69 лв. през летния период. Оспорва представения
от ищеца констативен протокол № 2510/16.10.2018 г., тъй като не отговарял на
формалните изисквания за съответния документ – не съдържал трите имена на
членовете на комисията, липсвал свидетел при проверката, което опорочава
действията на комисията, протоколът бил съставен на починало лице Д.П.С., който
нямал качеството на потребител. Твърди, че не било установено по надлежния ред
гривната и пломбата да са били умишлено повредени или манипулирани, а
ответницата не е нарушила чл. 43 от Наредба № 4. Твърди, че е следвало да се
установи манипулацията, а не само да се предполага, както било сторено в
протокола. Твърди, че не са установени нарушения в целостта на пломбите,
водомера и пломбите на холендъра, както се твърдяло в т.7 на протокола. Твърди,
че не бил представен протокол от метрологична проверка дали водомерът е
манипулиран. Твърди, че в тая връзка бил съставен протокол № 141208/16.10.2018
г. за смяна на водомера по партида № 40219 на името на Д.П.С., и за сметка на
ищцовото дружество, което било в разрез с тяхната практика. Твърди, че оспорва
и протокола за констатирано нарушение № 2455/31.10.2018 г., тъй като същият е
следвало да се състави при констатирано незаконно присъединяване към
водопроводната мрежа и канализационните системи, което не било сторено. Излага
съображения за незаконосъобразно съставяне на протокола от 31.10.2018 г.
Твърди, че по повод на извършената проверка подала възражение в ищцовото
дружество, на което получила отговор, че счупената гривна създавала
предпоставки за манипулация на водомера, а водата, която преминавала не се
отчитала и заплащала. Твърди, че липсват данни водомерът да не е отчитал.
Развива съображения за недопустимост на иска на ищеца, както и за разминаване в
посочения период на обезщетението за забава в исковата молба и заповедта за
изпълнение, което криело възможност за постановяване на съдебен акт при
неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че ищецът не е представил карнети за
отчетния период от 30.09.2018 г. до 31.10.2018 г. и справка за водомера, както
и общи условия, а негова била доказателствената тежест да докаже тежи
обстоятелства. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира разноски. Представя
писмена защита.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу
длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК.
За
основателността на иска ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество в
качеството му на собственик или потребител на обект на потребление с адрес гр.
Раднево, ул. ******, партиден номер 40219; установено нарушаване на пломбите и
физически въздействия върху водомера, причинили неговата повреда;
законосъобразно начислени по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
стойност на услуги в размер на 501,22 лв. с ДДС за периода от 30.09.2018 г. до
31.10.2018 г.
По
делото е приет лихвен лист /л.7/, от който е видно, че в ищцовото дружество се
води партида 040219 за имот, находящ се в гр. Раднево, ул. ******, на абонатен
номер 322209 на името на М.К.С., ЕГН **********. Ищцовото дружество е издало
квитанция № **********/08.11.2018 г. за абонатния номер на ответницата,
съгласно карнет № 501/5, съставен от инкасатор М.Р.Г., в която е посочено, че
за водомер № ********** е начислен по акт 184 куб.м., на обща стойност 417,68
лв. без ДДС, 501,22 лв. с ДДС. Установява се от писмените доказателства и от
гласните доказателства, че партидата се водила на името на Д.П.С., който бил
починал още
Квитанцията
№ **********/08.11.2018 г. е съставена по следния повод: Бил е съставен
констативен протокол № 0002510 от 16.10.2018 г. /л.9/ от Я.К.– инспектор
реализация и З.М. – монтьор разходомери, във връзка с извършена проверка на
състоянието на водомерни възел и начина на ползване на питейна вода в имот,
находящ се в гр. Раднево, ул. ******, по партида на физическото лице Д.П.С. –
починал. Като представител на потребителя е посочено лицето М.К. – съпруга,
която е ответницата по настоящото дело. При проверката е констатирано, че в
шахта до вратата на имота имало монтиран обикновен водомер № 000039011205, РМ №
0136726, с визуално отчетено показание на водомера – 99 куб.м. Констатирано е,
че гривната, придържаща цифровия механизъм с модула е умишлено повредена като
счупена и това позволява манипулиране на водомера по всяко време, а пломбата от
метрологичната проверка е от
Видно
е също, че съгласно протокол № ********** от 16.10.2018 г. /л.10/ за монтаж на
водомер, по партида № 40219 на името на Д.П.С. с адрес гр. Раднево, ул. ******,
е сменен намиращия се тогава в имота водомер № 000039011205 с показание 99
куб.м. и пломба № 0136729, като е поставен нов водомер № 103809 с показание 0
куб.м. и същите параметри като стария и пломба № 0183305 от
Въз
основа на констативен протокол № 0002510 от 16.10.2018 г. бил съставен на
31.10.2018 г. протокол за констатирано нарушение № 0002455/31.10.2018 г. /л.11/
от Н.Р.Ц.на длъжност СКР при ищцовото дружество, в присъствието на св. Н.Д.Б.–
СКР. Протоколът е съставен на основание чл. 37, ал. 1 във вр. чл. 35, ал. 6 от
Наредба № 4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В същия е отразено
идентично констатираното в протокола от 16.10.2018 г., че гривната на водомера,
която придържа цифровия механизъм с модула, е счупена и може лесно да се
манипулира водомера, а по този начин изразходваната вода не се отчита реално и
не се заплаща. За причинени вреди на дружеството за един месец назад от датата
на констатиране на нарушението е начислена вода както следва:
По
делото е разпитан като свидетел лицето М. Т.Т., която в деня на проверката
посетила дома на ответницата М. и заварила пред дома ѝ кола на „ВиК“
ЕООД, както и двама мъже и една жена с отличителни знаци на ВиК, които влезли в
дома на ответницата. Тези служители на ВиК са служителите посочени в по-горе
цитираните протоколи от 16.10.2018 г. – Ж.Р., Я.К.и З.М.. Ответницата споделила
на св. Т., че служителите на ВиК дошли да направят проверка на водомера, след
което ѝ казали, че водомерът бил манипулиран, за което щели да ѝ
„напишат акт“ и да ѝ „наложат глоба“. Показанията на св. Т. относно
здравословното състояние на ответницата М.С. няма пряко доказателствено
значение за релевантните по делото факти. От показанията на св. Т. е видно, че
ответницата М.С. не е възпрепятствала проверката от служителите на ВиК, като
също така бил сменен водомера /това обстоятелство се потвърждава от протокола
за смяна на водомера/.
По
делото е разпитан в качеството на свидетел лицето П. Д. П., син на ответницата,
чиито показания съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК с оглед на
вероятната му заинтересованост и в съпоставка с всички останали събрани по
делото доказателства. Същият посочва, че като се връщал от работа видял в двора
на майка му „две момчета“, които били отворили шахта, а майка му М.С. и г-жа Т.
/това е свидетеля М. Т./ били седнали отвън. Той попитал какви са тези момчета,
а те му отговорили, че били крали вода и го помолили да вземе лекарства за
успокоение на майка му. Отишъл до града да вземе лекарство и като се върнал
момчетата ги нямало, но видял в шахтата, че имало поставен нов водомер. Свидетелят
посочва, че през месец февруари
По
делото е разпитан като свидетел лицето Я. В. К., служител на ищцовото
дружество, която е ходила на проверка на адреса на ответницата. Същата посочва
в показанията си, че отговаряла за инкасаторите и един от инкасаторите ѝ
подал сигнал, че когато правил проверка в имота, водомерът бил манипулиран и
искал да се направи проверка и да се установи дали наистина това е така. След
това тя заедно с колега, отговарящ за водомерите, отишли на място и
констатирали, че горната част на водомера липсва и била оставена до него.
Посочва, че пуснали чешмата и водата вървяла, но не се отчитала, тъй като
отчитащият механизъм бил свален. Посочва, че партидата се водила на името на
съпруга на ответницата, поради което посочили него като титуляр на партидата, а
ответницата посочили като негов представител, за което съставили протокол за
констатации. Посочва, че шахтата била затворена с капак. Св. Крумова попитала
ответницата С. защо водомерът е разделен на две, а тя ѝ отвърнала, че не
е пипала нищо.
Св.
Я.К.посочва, че на проверката били само тя и колегата ѝ, както и
ответницата М.С.. Това обстоятелство обаче се опровергава от останалия събран
доказателствен материал. Само представителите на ВиК са били общо три лица, а
не две. Отделно св. М. Т. дава показания, които напълно съответстват на
писмените доказателства, съставени от служители на ищцовото дружество, поради
което съдът ги кредитира като безпристрастни и обективни. Като противостоящи на
установеното показанията на св. Я.К.съдът намира, че не следва да се кредитират
в частта досежно броя на намиращите се в имота хора при проверката. Същите ще
се кредитират само досежно фактите за констатираната манипулация върху водомера
и неговата смяна.
По
делото е разпитан като свидетел лицето З.И. М., служител на ищцовото дружество,
който също е присъствал на проверката и работи като монтьор водомери в ищцовото
дружество от
По
делото е разпитан като свидетел лицето Н.Р.Ц., служител на ищцовото дружество,
която съставила протокола за констатирано нарушение от 0002455/31.10.2018 г.
Свидетелят Ц. не е присъствала на проверката в гр. Раднево, а единствено е
участник в процедурата по съставяне на протокола от 31.10.2018 г., въз основа
на протокола от 16.10.2018 г., в който протокол начислявали съобразно таблици
на ВиК количеството вода във връзка с констатираното нарушение, което изчислили
за 1 месец назад и при минимално количество вода. След съставяне на протокола
от 31.10.2018 г., същият бил изпратен от Стара Загора в Раднево на колегите им,
които да го връчат на ответницата. Видно от протокола ответницата М.С. е
отказала за подпише протокола, за което се е подписал като свидетел лицето Ж.Р..
По
делото е разпитан като свидетел лицето Н.Д.Б., служител на ищцовото дружество, който
потвърждава, че е подписал протокола от 31.10.2018 г., съставен от колежката му
Н. Ц.и с това се е изчерпала тяхната дейност. Протоколът бил съставен въз
основа на протокола за констатиране на нарушението от 16.10.2018 г., а
подписаният от него протокол като свидетел имал за цел да констатира размера на
вредата чрез съответните изчисления. Напълно съответства на писмените
доказателства обстоятелството, посочено от св. Б., че лицето Ж.Р. е негов
колега от гр. Раднево и той не е присъствал на съставянето на протокола в гр.
Стара Загора. Лицето Ж.Р. е връчител на протокола на ответницата М.С., за което
е положил подпис в протокола, тъй като ответницата М.С. е отказала да го
подпише. В този смисъл са показанията на св. П. Д. П., който посочва, че майка
му споделила, че „дошло някакво наказателно с някакви 500 лв.“, което всъщност
е протокола от 31.10.2018 г., който майка му М.С. отказала за подпише, тъй като
„те реално погледнато не са крали вода“.
По
делото са приети като писмени доказателства системни бонове, издадени в периода
от 10.01.2018 г. до 10.10.2018 г. /л.34-36/, установяващи заплащане на
предоставени услуги от ищцовото дружество по партида № *********, абонатен
номер 287517 – Д.П.С.. Тъй като няма данни в системните бонове кой е реалният
платец на сумите, от показанията на св. М. Ташева се установява, че платец на
доставяните в имота услуги от ВиК е ответницата М.К.С.. За периода е видно, че
са заплащани услуги месечно в размери от 4-5 лв. до 20-30 лв. в зависимост от
сезона.
От
приетото по делото писмо /л.37/ е видно, че ответницата е подала възражение вх.
№ ЦУ-2631/09.11.2018 г. срещу начислената сума за констатираната манипулация на
водомера, но ищцовото дружество е отхвърлило възраженията на ответницата.
По
делото е прието като писмено доказателство досие на абонатен номер 322209
/л.49-50/, на името на ответницата М.К.С., в която е отразено, че последното
замерване на водомера е от 25.03.2019 г. и показанието е 45 куб.м., като
състоянието на водоподаването е прекъснато. От същото е видно, че при месечното
отчитане на водомера от смяната му на 16.10.2018 г. насетне са констатирани
ползвани количества вода. Същото така е видно, че в периода на зимните месеци
между
По
делото са приети като писмени доказателства общите условия на ищцовото
дружество.
Прието
е също заключение на СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно, а от същото се установява, че начисленото количество вода с
протокола от 31.10.2018 г. съответства на нормативната уредба, в частност на
чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г., в хипотезата на случаите на нарушаване на
пломбите и физическо въздействие върху водомерите, причинили тяхната повреда.
Количеството е изчислено на база чл. 35, ал. 6 от наредбата – по
пропускателната способност на водомера, за периода до предишен отчет, тоест за
1 месец назад. Начисляването е включено в отчетен период от 30.09.2018 г. до
31.10.2018 г. Начинът на изчисляване на количеството вода като период няма
връзка с периода, в който то е начислено /виж отговорите на вещото лице в
съдебно заседание при изслушването му/.
Други
доказателства не са събрани по делото.
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. /в настоящата му редакцията, актуална
към датата на съставянето на акта/ При установяване на незаконно присъединяване
към водопроводните и канализационните системи съответните отклонения се
прекъсват, а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се
определят по реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже,
че периодът е по-малък. По същия ред се определя и количеството
изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически въздействия
върху водомерите, причинили тяхната повреда. Нормата препраща към чл. 35,
ал. 6 само досежно начинът на изчисление. Съгласно чл. 35 ал. 6 от Наредбата:
разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата
със скорост 1,0 m/s.
От
доказателствата по делото се установи, че ответницата е ползвател на услугите
на ищцовото дружество, независимо партидата да се е водила на името на
починалия ѝ съпруг. Ответницата не е изпълнила задължението си да заяви
това обстоятелство и да се води партидата на нейно име, от което обстоятелство
не биха могли да следват изгодни за ответницата факти. Ответницата като
съсобственик покрива критериите на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
и §.1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗРВКУ, и се води ползвател на услугите на
ищцовото дружество. Отделно от това е видно, че партидата е сменена на името на
ответницата М.С. на 08.11.2018 г. и същата до 25.03.2019 г. е ползвала услугите
на ищцовото дружество, заплащала ги е,
тоест налице е съгласие от страна на ответницата досежно отразената промяна в
партидата.
Ответницата
в качеството си на ползвател на доставяните от ищцовото дружество услуги се
явява виновно лице и е отговорна за констатираното в имота нарушение по смисъла
чл. 37, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004г. на
МРРБ-София. А безспорно е установено от писмения протокол от 16.10.2018 г. и
гласните доказателства, че водомерът в шахтата е бил манипулиран, като е била
счупена металната скоба /гривната/ на водомера, която придържа цифровият
механизъм с модула към перката на тръбата, което позволява свалянето му и
неотчитане на преминаващото количество вода. Освен това от гласните
доказателства е видно, че при проверката цифровият механизъм е бил открит
свален до водомера, тоест не е бил свързан с перката и не е отчитал. Също така
шахтата е била покрита с метална плоча, което очевидно прави достатъчно
достоверно обстоятелството, че горната част на водомера е била преместена от
човешко въздействие, а не в следствие на природни въздействия. Индиция за
човешката намеса и неотчитане на реалното количество вода е съпоставката на
ползваната вода за идентичните периоди през зимните сезони 2017-2018 и
2018-2019, от които е видно, че с новопоставения водомер са отчитани количества
от 4-5 пъти повече. Това води на извод, че старият водомер е манипулиран
периодично, за да отчита по-малко вода. А поради това ответницата следва да
понесе съответната санкция за констатираните нарушения в този жилищен имот,
който тя обитава и се явява негов ползвател.
В
случая от описаната фактическа обстановка в протоколите може да се направи
обоснован извод, че е приложима хипотезата на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 в
частта и от второто изречение и касаещо „физически въздействия върху
водомерите, причинили тяхната повреда“. Препращането на нормата на чл. 37, ал.
1 от Наредба № 4 към чл. 35, ал. 6 от същата наредба е само досежно реда за
изчисление. В този смисъл възражението, че в случая е осигурен достъп, а
разпоредбата на чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от наредбата се прилагат само при
липса на осигурен достъп е неоснователно. В случая не се касае за установяване
на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи,
каквито съображения се развиват в отговора, а се касае за установено физическо
въздействие върху водомера, причинило неговата повреда. За подобни констатирани
нарушения, касаещи нарушаване физическата цялост на водомера, не се съставят
карнети, а това възражение на ответника за непредставяне на карнети от ищцовото
дружество за установяване на нарушението, е неоснователно. В този смисъл са
например Решение от 31.05.2019 г. по в.т.д. № 1090/2019 г. на ОС-Стара Загора,
решение от 29.10.2015 г. по в.гр.д. № 631/2015 г. на ОС-Плевен, решение №
265/04.06.2014 г. по в.гр.д. № 212/2014 г. на ОС-Хасково.
Действително,
чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 посочва, че изчислението се прави за едногодишен
период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък. В случая заплащането от ответницата
на издаваните фактури за стари периоди по никакъв начин не доказват, че
периодът на извършваната манипулация е по-малка от 1 месец. Още повече, че се
установи механизмът за манипулация да е твърде лесен за изпълнение от
техническа гледна точка, т.е. ответницата лично или чрез друго лице е могла да
слага и сваля горния цифров механизъм по всяко време /така показанията на
свидетелите/. Затова и съдът намира, че извършената манипулация следва да се
вмени във вина на ответницата като ползвател на имота и тя да понесе санкцията,
която законът предвижда – да се начисли за 1 месец назад по реда на чл. 35, ал.
6 от наредбата стойност на вода, тъй като не се установява по делото периодът
на манипулация да е бил по-малък. Напротив, даже има индиции периодът да е
по-голям, но тъй или иначе приетият от ищцовото дружество период е 1 месец. Съдът намира, че няма съмнения в случая
изчислението да не е съобразено с нормата на чл. 35, ал. 6 от наредбата, поради
което и предвид липсата на възражения по отношение на този въпрос, съдът
възприема изчислението в протокола от 31.10.2018 г. за съобразено с наредба №
4/2004 г., в какъвто смисъл е и заключението на СИЕ.
Съдът
намира за неоснователно възражението, че при съставяне на протокола за
констатирано нарушение служителите на дружеството не са взели предвид
обстоятелството, че ответницата редовно е заплащала ползвана вода. Тя
действително е заплащала начислените количества ползвана вода, но тези
количества не са целите, а само тези които е отчел водомера, когато е премахвана
манипулацията върху него.
Затова
и съдът намира, че искът за главница в размер на 501,22 лв. с ДДС е
основателен, ведно със законната лихва от 02.04.2019 г. /датата на заявлението
по чл. 410 ГПК/ до окончателното погасяване на задължението.
По
отношение на иска за обезщетение за забава намират приложение разпоредбите на
чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. Протоколът от 31.10.2018 г. е отказано от ответницата да
го подпише, което е посочено в същия и за което се е подписал като свидетел
лицето Ж.Р.. Ответницата е подала възражение № ЦУ-2631/09.11.2018 г. срещу
протокола от 31.10.2018 г., което не се оспорва от нея, а това е най-ранната
дата, на която се установява ответницата да е запозната с протокола от
31.10.2018 г. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Затова и съдът намира, че на дата 09.11.2018 г. ответницата е поканена да
изпълни задължението си да плати сумата от 501,22 лв. с ДДС, от която дата е
дължимо обезщетение за забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната
лихва. За претендирания период от 09.11.2018 г. до 25.03.2019 г. размерът на
законната лихва върху главницата от 501,22 лв. е в размер на 19,08 лв.
/изчислена от съда съгласно чл. 162 ГПК/. Тъй като се претендира по-малка сума
в размер на 14,90 лв. с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, ще се
уважи иска за обезщетение за забава в цялост.
Поради
всичко изложено по-горе съдън намира, че предявеният от ищеца иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК е основателен и ще следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищеца ще се присъдят сторените разноски за исковото и заповедното
производство в размер на 700 лв. /внесени държавни такси по заповедното
производство в размер на 25 лв. и в исковото производство в размер на 75 лв.,
платено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по договор за правна
защита и съдействие от 25.04.2019 г. /л.14/ и заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на
240 лв. Относно реалното заплащане на адвокатското възнаграждение е представено
извлечение от сметка /л.77/, от което е видно заплащане от ищцовото дружество
на 01.08.2019 г. по фактура 273 – това е фактура № 273 от 25.04.2019 г. /л.16/,
съставена по цитирания договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че М.К.С., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Стара
Загора, бул.
„Христо Ботев” № 62, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 501,22 лв. (петстотин и един лева и 22 ст.), представляваща
стойност на начислена питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр.
Раднево, ул. ******, с партиден номер 040219, абонатен номер 322209, по издадена
квитанция № ********** от 08.11.2018 г., издадена по протокол за констатирано
нарушение № 2455/31.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.04.2019
г. до окончателното й погасяване, и сумата от 14,90 лв. (четиринадесет лева и 90
ст.), представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 09.11.2018 г. до 25.03.2019 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
148/03.04.2019 г. по ч.гр.д. № 244/2019 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул.
„Христо Ботев” № 62,
основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 700,00 лв. (седемстотин лева), представляваща разноски за заповедното
и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: