Решение по дело №151/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2022 г.
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20227140700151
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

404/14.10.2022 г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Административен съдия: Соня Камарашка

 

при секретаря Александрина Александрова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 151 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.

 

Образувано е по жалба подадена от М.Б.М. *** против Заповед №18-2704 от 15.03.2022год. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Монтана, с която на основание чл.59, ал.1 АПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР във връзка със Заявление вх.№01-626974 от 08.11.2021г. от М.М. и Удостоверение за приемане на проект за изменение по КК и КР, е отказано да се извърши изменение поради установени непълноти или грешки по КК и КР на гр. Вършец, одобрени със Заповед № РД18-74/24.06.2008г. на изп. директор на АГКК за сграда с идентификатор 12961.424.83.2 към сграда с идентификатор 12961.424.83.1 и промяна на границата между цитираните самостоятелни обекти с административен адрес гр. Вършец, ул. “Д-р Д*** И*** “ №12.

В жалбата и уточнението по нея се излагат доводи, че имота е закупен от В*** Н*** П*** , който го е закупил от Д.И.А., за което притежава нотариален акт. Твърди се, че сграда с идентификатор 12961.424.83.2 не може да фигурира като отделна сграда и няма как да се ползва от всички. Този вход води само до помещения нейна собственост отразени в нотариалния акт №312/04.05.2004г. състоящ се от три помещения, които никога не са се ползвали като гараж. Не отрича факта на водено гражданско дело, като твърди, че същото няма отношение към исканите промени, а се отнася до втори жилищен етаж. Самостоятелен обект с идентификатор 12961.424.83.1.3 се води на нея и съпруга й, като гараж, но без да са нанесени прилежащите му помещения описани по нотариален акт. Самостоятелен обект с идентификатор 12961.424.83.1.4 не е жилищен етаж, както е нанесен в КК, а представлява мазета разпределени между всички собственици. Моли за отмяна на оспорената заповед на Началник СГКК – Монтана и коригиране на допуснатите от тях грешка, като се нанесе като собственик на помещенията по нотариален акт.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър – Монтана, редовно призован не се явява и не се представлява. При изпращане на административната преписка претендира разноски, без да ангажира доказателства за сторените такива и депозира възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение в случай на неблагоприятен изход от делото.

Заинтересованите страни С.Б.Н., А.Т.П. и Ц.Т.С., редовно призовани не се явяват и не се представляват. От същите са постъпили писмени становища по делото в които оспорват жалбата, излагат доводи за незаконосъобразност на исканото изменение съобразно изготвения проект и считат, че издадената Заповед на Началник СГКК – Монтана е правилна и законосъобразна.

Заинтересованите страни М.П.П. и Г.Н.О., редовно призовани се явяват лично, като оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмено становище чрез пълномощника си адвокат Б*** Х*** от САК. Претендират разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Заинтересованите страни М.А.М., Д.И.А., Е.Б.Д. и С.Н.Я. редовно призовани не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.

Административен съд Монтана след като обсъди доводите на страните, въз основа на събраните писмени доказателствата по делото и изготвената съдебно – техническа експертиза, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката и заинтересованите страни се легитимират като съсобственици на имоти в сгради с идентификатор 12961.424.83.1 и идентификатор 12961.424.83.2 по КК и КР на гр.Вършец с предназначение жилищна сграда – многофамилна на два етажа в режим на етажна собственост с административен адрес гр. Вършец, ул. “Д-р Д*** И*** “ №12, видно от приложените по делото нотариални актове.

Във връзка с подадено заявление вх.№01-626974 от 08.11.2021г. от М.М. е внесен за одобрение проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри за сгради с идентификатор 12961.424.83.1 и идентификатор 12961.424.83.2 по КК и КР на гр.Вършец с административен адрес гр. Вършец, ул. “Д-р Д*** И*** “ №12

Видно от обяснителната записка с проекта се предвижда промяна в контура на сграда с идентификатор12961.424.83.1 по КК на гр.Вършец и промяна в очертанията на самостоятелен обект намиращ се на етаж 0 в съществуваща жилищна сграда, отразена в КК на гр.Вършец, обл.Монтана с идентификатор 12961.424.83.1. Предлага се и заличаване на сграда идентификатор 12961.424.83.2, която е вход към сграда с идентификатор12961.424.83.1 по КК на гр.Вършец и коригиране на контура между самостоятелни обекти в сградата с идентификатори 12961.424.83.1.3 и 12961.424.83.1.4 съобразно представените документи и заснемане на място. Към проекта са приложени схема на етажите и скица проект на самостоятелен обект в сграда с идентификатори 12961.424.83.1.3 и 12961.424.83.1.4, както и удостоверение за факти и обстоятелства от Община Вършец, заснемане и скица – проект за сгради с идентификатори 12961.424.83.2 и 12961.424.83.1. Видно от удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР на основание чл. 55 от ЗКИР е прието, че проектът отговаря на изискванията на чл. 75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и чл. 14 и чл. 16 от Наредбата № РД-02-20-04 от 11.10.2016 година за предоставяне на услуги от КККР.

На основание чл.26, ал.1 от АПК ответникът е изпратил уведомления до заинтересованите страни на л. 44 до 56 от делото, с които им е съобщил за откритото административно производство и за възможността да изразят становище във връзка с него. В указания от органа 7-дневен срок е постъпило възражение рег. № 02-1421/09.12.2021г. от С.Б.Н., вх.№02-28/12.01.2022г. от М.П.П. и Г.Н.О., вх.№02-55/18.01.2022г. от Ц.Т.С., вх.№02-112/02.02.2022г. от А.Т.П., срещу поисканото изменение на КККР, като изразяват несъгласие със същото и представят удостоверение за търпимост на едноетажна пристройка – втори вход на двуетажна жилищна сграда с идентификатор12961.424.83.2 по КК на гр.Вършец

Производството е приключило с постановяване на процесния административен акт, с който се отказва изменение поради установени непълноти или грешки по КК и КР на гр. Вършец, одобрени със Заповед № РД18-74/24.06.2008г. на изп. директор на АГКК за сграда с идентификатор 12961.424.83.2 към сграда с идентификатор 12961.424.83.1 и промяна на границата между цитираните самостоятелни обекти с административен адрес гр. Вършец, ул. “Д-р Д*** И*** “ №*.

Началникът на СГКК – Монтана е приел, че в случая е налице спор за материално право, който е пречка за изменение на влязлата в сила КККР до разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. Изложени са отделно мотиви, че предвид представените удостоверителни документи за собственост, както и регистрираните възражения и изложените в тях аргументи и факти, е налице хипотезата на чл.54, ал.2 от ЗКИР, касаеща правото на собственост – спор за материално право, поради което се отказва извършването на исканото изменение на КККР на гр.Вършец, обл.Монтана.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът кредитира като обективно изготвена и в съответствие със събраните по делото доказателства. От заключението на вещото лице се установява, че в нотариалния акт №312/04.05.2004г. за собствеността на жалбоподателката и М.А.М. по отношение на партерния етаж е записано, че същите са собственици на целия гараж, състоящ се от три помещения намиращи се в същата жилищна сграда, под жилището на Н*** М*** А*** , без обаче да е изписана площ на този гараж, при липса на отразени конкретни граници, където е разположен. В същото време в нотариалния акт на М.П.П. и Г.Н.О. е отразено, че по отношение на партерния етаж същите притежават 39/145 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12961.424.83.1.4, за който в приложената към проекта схема издадена от АГКК – Монтана няма данни за площ. Установено е, че описаните собствености не съответстват на приложения към заявлението проект за промяна на кадастралната карта. Посочено е, че след справка в техническата служба на Община Вършец за сградата има одобрени строителни книжа за пристройка към съществуваща жилищна сграда за гараж. За обект с идентификатор 12961.424.83.2 има издадено удостоверение за търпимост №20/10.11.2010г. от гл. архитект на Община Вършец, в което същият е записан като втори вход на двуетажна жилищна сграда, като при архитектурното заснемане не е ясно този вход на кое ниво на сградата е – дали е към сутерена или към първия жилищен етаж. При посещението на място вещото лице е установило, че от жалбоподателката сутеренния етаж е ремонтиран и преустроен от гараж в жилище.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР по аргумент от л.4 и л.18 по делото и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт. Съгласно § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКИР, заинтересовани лица са съсобственици и носители на други вещни права върху недвижимия имот.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Процесната заповед, предмет на обжалване в настоящето съдебно производство е издадена в производство по реда на чл. 54 от ЗКИР – за допълване или поправяне на непълноти или грешки в КК и КР. Освен в чл. 54 от ЗКИР, процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е по-подробно уредена в Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Чл. 54, ал. 4 от ЗКИР предвижда измененията в КККР на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка да се одобряват със заповед на Началника на СГКК по местонахождение на имота.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган - Началникът на СГКК – Монтана, на когото чл. 54, ал. 4 от ЗКИР възлага издаването на заповеди за изменения в КККР при отстраняване на непълнота или грешка. Началникът на СГКК – Монтана е и териториално компетентен орган предвид местонахождението на недвижимия имот – гр.Вършец, обл. Монтана. Следователно при издаване на процесната заповед не е допуснат от страна на издателя на акта порок по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Отказът е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са конкретни фактически основания за издаването й – видно от съдържанието й, отказът в заповедта е мотивиран с постъпилото от заинтересованите страни възражение, което сочи спор за материално право между заявителите и заинтересованите страни, даващо на административния орган основание да приключи висящото пред него административно производство с постановяване на отказ в хипотезата на чл. 72 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ.

При служебната проверка за законосъобразност на заповедта съдът не установи в хода на проведеното пред ответника административно производство да са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, налагащи отмяната на акта на самостоятелно основание.

Административният орган е спазил нормите на чл. 26, чл. 35 и чл. 36 от АПК и чл. 70, ал. 2 от Наредбата за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая посредством събиране на всички относими по заявлението данни и доказателства.

Съдът намира, че отказът за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър по Заявление вх.№01-626974 от 08.11.2021г. от М.М. и Удостоверение за приемане на проект за изменение по КК и КР, обективиран в оспорената заповед №18-2704/15.03.2022г. издадена от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Монтана е постановен при правилно приложение и в съответствие с материалния закон.

В тази връзка следва да бъде посочено, че кадастърът представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите, за носителите на правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти, нанесени в кадастралните карти и записани в кадастралните регистри. Измененията в кадастралния регистър на недвижимите имоти се допуска в случаите и при условията, изчерпателно посочени в специалния ЗКИР.

Съгласно даденото в чл. 2, ал. 1 ЗКИР определение, кадастърът е съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. В разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е предвидено, че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1) изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2) непълноти или грешки; 3.) явна фактическа грешка. Според ал. 2, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от Службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, КККР се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки, т. е. несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние според дефиницията на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Разпоредбите на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР предвиждат, че непълнотата или грешката се допълва или поправя въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на картата и регистъра на недвижимите имоти, а ал. 2 на текста императивно постановява, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред – в същия смисъл е и чл. 70, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такъв "спор за материално право" според легалната дефиниция на § 1, т. 16 от ДР на Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР на МРРБ е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица, съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В настоящия случай Началникът на СГКК – Монтана се е произнесъл по заявление с искане за изменение на КККР в производство по реда на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗКИР - изменение на КККР - отстраняване на непълнота в КК на гр.Вършец, подадено от жалбоподателката. Заинтересованите лица са уведомени за започване на административното производство по реда на чл. 70, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, като са упражнили правото си на становище, както в рамките на административното производство, посредством депозирано възражение пред административния орган с приложени към тях доказателства, така и в хода на съдебното производство.

Съдът намира, че административният орган пълно и всестранно е изследвал релевантните факти и е достигнал до доказателствено обоснован извод, че в конкретния казус се касае за спор за материално право. Това се доказа и от приетата и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно изготвена и в съответствие със събраните по делото доказателства и от която безспорно се установява несъответствие на приложения към заявлението проект за промяна на кадастралната карта и описаната собственост на жалбоподателката и заинтересованите страни по делото.

Тук следва да се отбележи, че спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно дело, но и винаги, когато твърденията на страните относно определено субективно материално право са разнопосочни, както е в случая. Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да установи реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. В случая с възражението си пред административния орган заинтересованите страни оспорва правото на собственост на жалбоподателката, което оспорване се поддържа и пред съда. Липсата на такова съгласие може да бъде запълнена само от влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, но не и чрез други способи или обстоятелства. В административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните. Нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е специална по отношение на нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. При наличието на спор за материално право началникът на СГКК – Монтана при условията на обвързана компетентност следва да постанови отказ за изменение на КК и КР.

По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен – постановен от компетентен орган по аргумент от чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в изискуемата от закона писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му, при спазване на материалноправните разпоредби, административно производствените правила и в съответствие с целта на закона.

При този изход на спора и на основание на чл. 143, ал.4 от АПК предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски от заинтересованата страна Г.Н.О. ***, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати възнаграждение за един адвокат в поискания и своевременно доказан размер на 400,00 лв., както и 400,00лева внесен депозит за изготвяне на СТЕ по делото или общо в размер на 800,00лв. /осемстотин/.

Водимо от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Б.М. *** против Заповед №18-2704 от 15.03.2022год. на Началник Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Монтана, с която на основание чл.59, ал.1 АПК, във вр. с чл.54, ал.2 от ЗКИР във връзка със Заявление вх.№01-626974 от 08.11.2021г. от М.М. и Удостоверение за приемане на проект за изменение по КК и КР, е отказано да се извърши изменение поради установени непълноти или грешки по КК и КР на гр. Вършец, одобрени със Заповед № РД18-74/24.06.2008г. на изп. директор на АГКК за сграда с идентификатор 12961.424.83.2 към сграда с идентификатор 12961.424.83.1 и промяна на границата между цитираните самостоятелни обекти с административен адрес гр. Вършец, ул. “Д-р Д*** И*** “ №*, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА М.Б.М. *** да заплатят на Г.Н.О. ***, сумата от общо 800,00лв. /осемстотин/, представляваща направените от заинтересованата страна разноски по делото за един адвокат и за изготвяне на експертиза.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.

 

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

 

 

 

Административен съдия: