Решение по дело №807/2020 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 260064
Дата: 7 май 2021 г. (в сила от 2 юни 2021 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20204340100807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  260064

 

гр. Троян,  07.05.2021 година.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Троянски районен съд,  втори  състав, в публичното  заседание на осми април, две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

                                                                    Председател: СВЕТЛА ИВАНОВА

 

при секретаря Емилия Петрова, в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 807 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

 

  Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

В Троянски районен съд е образувано гр. дело № 807/2020г. по молба на„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представител Д.К.К.– изпълнителен директор,  против М.Д.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ***, за сумата 988.55/деветстотин осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница, формирана от неплатени месечни абонаменти, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по Допълнително споразумение от 15.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.01.2018 г. и Договор  за  лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г., сумата 25.00 – двадесет и пет лева – разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата 360.00 – триста и шестдесет лева – адвокатско  възнаграждение, за която е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Претендира разноските в заповедното и исковото производства.                        

Ищецът твърди, че претендираните вземания се основават на споразумение от 15.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.01.2018 г. и Договор  за  лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г. Твърди се, че, ответникът не е заплатил дължими суми за мобилни устройства, лизингови вноски и дължима неустойка.Неизправността на ответника е принудила ищеца едностранно да прекрати договора, поради което същият дължи уговорената в договора неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване на договора, до датата на която би изтекъл. Ответникът се е съгласие и е приел освен условията по договора и ОУ. Неизпълнението на договорното задължение на ответника да заплаща предоставените му услуги е обусловило и правото му да начисли обезщетение за неизпълнение, съобразно действащия ценоразпис на дружеството. Ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК. Образувано е ч.гр.д.№312/2020г., по което е издадена заповед за изпълнение №140/27.04.2020г. на ТРС. Ответникът не е открит и е призован при условията на чл.47 ал.5 ГПК, като съда е предоставил месечен срок на заявителя да предяви установителен иск срещу длъжника, поради което е инициирано и настоящото производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК,  ответникът се представлява от назначения му особен представител адв.Б.Д. от ЛАК, който е представил отговор, в който  е взел становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Адвокат Д. е направил искане предявения иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.           Предявеният установителен иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д. ч.гр.д.№312/2020г., на ТРС.

 Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Между ищеца и ответника е сключено на 15.08.2017г.  Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги е предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план  „Тотал“  20.99 промо" и стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лева. На същата дата - 15.08.2017г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер +***, мобилният оператор като лизингодател сключва с М.М. – лизингополучател Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy A3 2017 Black за обща лизингова цена в размер на 519,57 лв.,  чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 22,59 лв.

          Ведно с договорите, ответникът е подписал и декларация, че е получил от ищеца екземпляр от общите условия, както и че е съгласен с тях, а като приложение към договора е подписал и ценова листа за абонаментни планове  за частни лица от 24.11.2015г. и  12.01.2018г.

          В р.IV т.4 от допълнителното споразумение от 15.08.2017г. е записано, че в случай на прекратяване на ползването на услугите, предоставени от оператора по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка от сумата за стандартните за съответния абонаментен план  месечни абонаменти за всяка една СИМ карта до края на този срок. Такава клауза е записана и договорите за мобилни услуги от 24.11.2015г., 12.01.2018г.

           От приложените по делото доказателства се установява, че М. не е изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 65,36 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетем период 15.02.2018г. - 14.05.2018г. Вследствие на неизпълнението и съгласно постигната между  страните спогодба между Теленор и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 52,47 лв., равна на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура № **********/15.07.2018г. По договора за лизинг М. дължи заплащане на сума в общ размер на 393,81 лв., формирана от лизинговите вноски  за отчетен период 15.02.2018г. - 14.07.2018г., а именно: - 22,20 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане па платени суми, за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г., начислена във фактура № **********/15.03.2018г.; -22,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.03.2018г,-14.04.2018г., начислена във фактура № **********/15.04.2018г.;-22,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.04.2018г.-14.05.2018г.. начислена във фактура № **********/15.05.2018г.;-10,17 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при подписване на договора за мобилни услуги суми. дължима за отчетен период 15.05.2018г.-14.06.2018г. начислена във фактура **********/15.06.2018г.; -316,26 лв. - сбор от 13 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. I, ал. 3 от договора, за отчетен период 15.06.2018г.-14.07.2018г., начислени във фактура № **********/15.07.2018г.

Вследствие на неизпълнението но споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +***, М. дължи сума в размер на 68,71 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № **********/15.07.2018г.                                                                                                                            

На 12.01.2018г. между същите страни с сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 15,99" и стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. и промоционален такъв в размер на 13,99 лв. Ответникът не изпълнил  задълженията си по договора в общ размер 42,84 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.02.2018г. - 14.05.2018г., поради което и съгласно т.11  от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 46,26 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура **********/15.07.2018г.На същата дата - 12.01.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +***, мобилният оператор като лизингодател, е сключил с М.М. -лизингополучател. Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка TABLET HUAWEI MеdiaPadТЗ 8 4G Grey за обща лизингова цена в размер на 231,67 лв., чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 7.79 лв. и първоначална вноска от 52,50 лв. Поради неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг,  М. дължи заплащане на сума в общ размер на 171,38 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.02.2018г.- 14.07.2018г., а именно:-7,79 лв. -лизингова вноска в пълен размер, за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г., начислена във фактура № **********/15.03.2018г.;-7,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.03.2018г.-14.04.2018г., начислена във фактура № **********/15.04.2018г.;-7.79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.04.2018г.-14.05.2018г.. начислена във фактура № **********/15.05.2018г.;-7,79 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.05.2018г.-14.06.2018г., начислена във фактура № **********/15.06.2018г.;-140,22 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради не плащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, за отчетен период 15.06.2018г.-14.07.2018г., начислени във фактура № **********/15.07.2018г.

Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*** М. дължи сума в размер на 147,72лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № **********/15.07.2018г.

    По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е  налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите, като предоставените устройства  не са върнати на мобилния оператор, въпреки неизплатената обща лизингова  цена  по договорите.                                     

         Претендираните от ищцовото дружество задължения са индивидуализирани в следните фактури: 1. Фактура № **********/15.03.2018г. за отчетен период 15.02.2018г.-14.03.2018г. - срок за плащане - 30.03.2018г.. издадена за сумата от 65.35  лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: -20,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер ****; 22,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 13,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***; 7,79 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; Фактурата претендираме в размер на 64,96 лв. поради извършено плащане в размер на 0,39 лв., което погасява частично задължението за лизингова вноска за предпочете и номер +*** до размер от 22,20 лв. 2.фактура № **********/15,04.2018г. за отчетен период 15.03.201 Sr.-14.04.2018г.. срок заплашане - 30.04.2018г.. издадена за сумата от 68.64 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: 23,38 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***; 22,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 14,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***: 7,79 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;3.Фактура № ********* ]/15.05.2018г. за отчетен период 15.04.2018г.-14.05.2018г. срок за плащане - 30.05.2018г.. издадена за сумата от 65.35 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: -20,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***; -22,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 13,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***; 7,79 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 4.фактура № **********/15.06.2018г. за отчетен период 15.05.2018г.-14.06.2018г.. срок заплащане - 30.06.2018г.. издадена за сумата от 17.96 лв.. представляваща неплатени лизингови вноски, както следва: -10,17 лв. остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +***; -7,79 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;5. фактура № ********** /15.07.2018г. за отчетен период 15.06.2018г.-14.07.2018г.. срок за плащане - 30.07.2018г.. издадена за сумата от 771,64 лв., представляваща неплатени неустойки, дължими суми за мобилни устройства и лизингови вноски, както следва: -52,47 лв. неустойка за предпочетен номер ***; -68,71 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***; -316,26 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +***: -46,26 лв. неустойка за предпочетен номер +***; -147,72 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***; -140,22 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +***.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:     Предявеният установителен иск е основателен и доказан. Между  ищеца и ответника са сключени Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него  и Допълнително споразумение от 15.08.2017 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.01.2018 г. и Договор  за  лизинг към него. С тези договори ищецът се е задължил да осигури достъп на абоната до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги, както и да предаде процесиите  лизингови устройства, а ответникът да заплаща месечните абонаментни такси, както и допълнителните мобилни услуги извън пакет, когато такива са използвани, а по договорите за лизинг - да заплаща уговорения размер на лизинговите вноски.

В договора/споразумението за мобилни услуги са описани уговорените между страните абонаментни планове и размерите на стандартните месечни абонаменти. Посочени са конкретните номера, посредством които потребителят бива идентифициран сред абонатите на ищеца, както и са посочени предадените активни СИМ карти, които дават достъп на потребителя до мрежата и услугите на оператора. В приложените ценови листи са посочени стойностите на мобилните услуги извън стандартните месечни пакети. От приложените доказателства се установява, че М.Д.М. е положил подписа си и е изписал собственоръчно имената си, с което е изразил воля и е дал съгласието си договора/споразумението да влязат в сила, пораждайки права и задължения за страните, т.е., за ответника е възникнало задължение да заплаща уговорените абонаментни такси, при положение, че за процесния период съществува валиден договор и уговорената абонаментна такса.

Установи се, че поради неизпълнението от страна на ответника по договорите за мобилни услуги за заплащането на изискуемите абонаментни такси са дължими и неустойки. В неустоечната клауза е посочено, че неустойка се дължи при прекратяването на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя, произтичащи от договора, други документи свързани с него, в т.ч. и ОУ. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни такси, поради което мобилният оператор е начислил процесната неустойка. Ищцовото дружество,  като оператор на мобилната мрежа е изпълнил задълженията си по договорите, като е издавал процесиите фактури. Операторът е остойностил предоставените услуги и определените от него като суми е следвало да бъдат заплатени от ответника до 15 дни от издаването на всяка от месечните фактури.

По отношение на предоставените лицингови устройства се установи, че ищецът ги е предоставил за ползване от ответника във вид, годни за употреба и  срокът на лизинговите договори е изтекъл. По делото липсват доказателства, от които да бъде установено, че ответникът е върнал устройствата преди това, поради което следва да заплати остатъка от дължимите лизингови вноски в пълния претендиран от ищеца размер.

С оглед събраните по делото доказателства настоящият състав счита, че при условията на пълно и главно доказване, ищцовото дружество установи по безспорен и категоричен начин претендираното от ответника вземане в размер на  988,55 лв. (деветстотин осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки), представляващо неплатени абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него, както и неплатени абонаментни такси, неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договора за лизинг към него. С оглед изхода на главната искова претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на  законна лихва  от 21.04.2020г. – датата на  подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.

         При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът в настоящото производство, съобразно уважената част от исковите претенции, като следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски, за които на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.                                                                                     

         Съобразно приложен от ищцовото дружество по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските /л.80/, ответникът следва да заплати на ищеца сумата в общ размер 1010.00 / хиляда и десет/ лева, от които:  25.00 лева ДТ в заповедното производство, 360.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 25.00 лева ДТ в исковото производство, 300.00 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство и  300.00 лева  за особен представител на ответника в исковото производство.

             Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Д.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представител Д.К.К.– изпълнителен директор,  пълномощник – адв. Н. Ш. от САК, съд. адрес:***, сумата 988.55/деветстотин осемдесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща главница, формирана от неплатени месечни абонаменти, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по Допълнително споразумение от 15.08.2017 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за лизинг към него;Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 12.01.2018 г. и Договор  за  лизинг към него, ведно със законната лихва, считано от 21.04.2020 г. - датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното плащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 140 от 27.04.2020г.,   по ч.гр.д. № 312 по описа за 2020 г. на Районен съд Троян.

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представител Д.К.К.– изпълнителен директор,  пълномощник – адв. Н. Ш. от САК, съд. адрес:***, сторените в настоящото  и в заповедното производство разноски в общ размер на 1010 / хиляда и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по  ч.гр.д. №312/2020г. на ТРС.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: