ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3173
гр. Бургас, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502038 по описа за 2022 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Сити Кеш“ – ООД – гр.София, против
Разпореждане №5724/214.10.22г., постановено по ч.гр.д.№6117/22г. на Бургаски
районен съд, в частта, с което е оставено без уважение заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника Т. В. Т., за
сумата 132.09 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от
02.07.2021 година до 04.04.22г.; 89.02 - обезщетение за забава за периода 01.09.21г. –
01.08.22г. - всички по договор за паричен заем №543473/02.07.21г., сключен със „Сити
Кеш“ – ООД.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на претендираните суми.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред
вид следното:
Първоначално пред Районен съд Етрополе на 31.08.22г., а след изпращане на
делото по компетентност – пред Районен съд Бургас на 28.09.22г., е постъпило
заявление по чл.410 ГПК от „Сити Кеш“ – ЕООД, срещу Т. В. Т., за следните суми: 600
лева – главница; 132.09 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от
02.07.2021 година до 04.04.22г.; 590.91 лева – договорна неустойка за същия период;
89.02 - обезщетение за забава за периода 01.09.21г. – 01.08.22г.; 132.30 – неустойка за
забава, дължима еднократно на 31.10.21г.; 135 лева – разходи за събиране на вземането
поради забава за периода 09.08.21г. – 01.08.21г. - всички по договор за паричен заем
№543473/02.07.21г., сключен със „Сити Кеш“ – ООД.
Излагат се твърдения за сключен по реда на ЗПФУР на 02.07.21г. между
длъжника и „Сити Кеш“– ООД – договор за паричен заем №543473, за сумата от 600
лева, платима на 9 месечни вноски, всяка в размер на 20.03 лева и неустойка, в размер
на 126.97 лева, при договорна лихва, в размер на 40.05 % - фиксирана и ГПР, в размер
на 47.83 %. Посочено е, че ГПР не включва възможните разходи, които заемателят
може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както
и таксите по тарифата на заемодателя.
Уговорено е задължение в тридневен срок от усвояване на сумата заемателят
1
да представи обезпечение – поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение
на това задължение дължи неустойка, в размер на 590.91 лева, начислена автоматично
с подписване на договора и включена в погаситения план. Твърди, че съгласно
Тарифана за таксите и разходите на „Сити Кеш“ – ООД, заемателят дължи еднократно
начислявана неустойка, в размер на 132.30 лева поради забава за изплащане на парична
вноска.
Твърди се изпадане на длъжника в забава, поради неплащане на нито една
погасителна вноска и се претендират процесните суми. Представя Общи условия на
„Сити Кеш“ - ООД; договор за заем; погасителен план, пълномощно.
По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК №3128/14.10.22г., за сумата 600 лева – главница , както и разноски в
производството, в размер на 62.00 лева.
С тук обжалваното разпореждане Районен съд Бургас е отхвърлил
заявлението за сумите 132.09 лв., представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 02.07.2021 година до 04.04.22г.; 590.91 лева – договорна неустойка за
същия период; 89.02 - обезщетение за забава за периода 01.09.21г. – 01.08.22г.; 132.30
– неустойка за забава, дължима еднократно на 31.10.21г.; 135 лева – разходи за
събиране на вземането поради забава за периода 09.08.21г. – 01.08.21г., като е приел, че
размерът на договорната лихва – 40.05% е нищожен, поради накърняване на добрите
нрави.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският
окръжен съд намира, че разпореждането в обжалваната част е неправилно и
незаконосъобразно.
Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили
предоставената сума в размер на 600 лева да бъде върната за срок от 9 двуседмични
вноски, при ГПР – 47.83% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05%
Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да
не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда
изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно
посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о.,
докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят
възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По
действащото българско право максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то
не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря
компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на
законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е
изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се
счита, че са накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е
налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да
уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и
противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем,
уговорена в размер на 40.05 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 47.83
%. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Същата следва да се присъди, в размер на 132.09 лв., представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 02.07.2021 година до 04.04.22г.
Последицата от неизпълнение на задължението е заплащане на обезщетение
2
за забава, в размер на законната лихва от забавата. Това обезщетение не е обвързано от
не/валидността на останалите клаузи на договора. Поради това и с оглед изпадане на
длъжника в забава, той дължи на кредитора обезщетение за това. Ето защо,
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно досежно
мораторната лихва и същата, в размер на 89.02 лева за периода 01.09.21г. – 01.08.22г.
следва да бъде присъдена.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски във въззивното производство, в размер на 15 лева –
държавна такса и 50.00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
На БРС следва бъде указано да извърши поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в собственото име на длъжника.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №5724/214.10.22г., постановено по ч.гр.д.
№6117/22г. на Бургаски районен съд, в частта, с което е оставено без уважение
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу
длъжника Т. В. Т., за сумата 132.09 лв., представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 02.07.2021 година до 04.04.22г.; 89.02 - обезщетение за забава за периода
01.09.21г. – 01.08.22г.
И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Т. В. Т., с ЕГН: **********, постоянен адрес: ***, настоящ
адрес: ***, да заплати на кредитора ”СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, район “Средец“, ул.”Славянска” № 29, ет.7,
представлявано от Николай Пенчев Пенчев – управител, пълномощник – юриск. София
Борисова Коланева, сумата 132.09 лв., представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 02.07.2021 година до 04.04.22г.; сумата 89.02 лева - обезщетение за забава
за периода 01.09.21г. – 01.08.22г. - всички по договор за паричен заем
№543473/02.07.21г., сключен със „Сити Кеш“ – ООД, както и 65.00 лева съдебно –
деловодни разноски във въззивното производство.
Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.
УКАЗВА на Бургаски районен съд да извърши поправка на очевидна
фактическа грешка, допусната в собственото име на длъжника.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3