Р Е Ш Е Н
И Е
№………..
31.03.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на 04.03.2020г., в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№1813 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.4 от ЗЗДН във връзка с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН.
Постъпила
е молба от М.Е.Й., ЕГН ********** с адрес ***, за постановяване на мерки за
защита срещу Н.Н.З. с ЕГН ********** с адрес ***, с
когото е била във фактическо съпружеско съжителство.
Твърди
се в молбата, че през месец септември 2019г. с ответника са се преместили и
заживели в общо домакинство в гр. В., кв. В., ул.“П. З.“ **, заедно с дъщерята
на молителката. В началото отношенията им били нормални, но с времето ответникът
започнал да я ревнува и станал агресивен, като многократно упражнявал
физическо, психическо и емоционално насилие спрямо нея.
Конкретните
актове, в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителката сочи са извършени, са
както следва: 1. На 09.02.2020г. в
телефонен разговор я нарекъл „курва“ и й казал, че ще я убие. 2. На 10.02.2020г. й изпратил гласово
съобщение в „Инстаграм“, като й поискал пари и й
казал че ще я намери, придружено със снимка на череп със свещ.
Твърди
се, че молителката се чувства застрашена за живота си, не се прибирала в дома
си и не ходила на работа от страх, тъй като ответникът бил физически много
силен - тренирал полупрофесионално ММА, употребявал анаболи и винаги носел нож със себе си.
Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат
приложени мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.5 ЗЗДН, а именно:
задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие; забрана да я
приближава, жилището, което обитава в гр. Варна, което отдава под наем, това на
приятеля й, местоработата й в гр. Варна, адреса на детската градина на детето
й, както и този където отглежда домашен любимец; задължаване на ответника да
посещава специализирани програми за максималния предвиден от Закона срок. Претендира и за
присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание молителката чрез
процесуалния си представител, поддържа предявената молба и моли същата да бъде
уважена, като по отношение на ответника бъдат наложени мерки по по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.5 от Закона за защита срещу домашното насилие (ЗЗДН).
Ответникът Н.З., редовно уведомен за датата
на съдебното заседание, не се явява лично и не изпраща представител. Изразява писмено становище по основателността на
предявената молба за защита по реда на ЗЗДН.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Към молбата е приложена декларация по реда на
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изходяща от
молителката, с деклариране на факта на домашно насилие, а именно: 1. на 09.02.2020г. в телефонен разговор я
нарекъл „курва“ и й казал, че ще я убие. 2. на 10.02.2020г. й изпратил гласово съобщение в „Инстаграм“,
като й поискал пари и й казал че ще я намери, придружено със снимка на череп
със свещ.
Представено е писмено доказателство, разпечатка
на изображение череп със свещ и текст на руски език: „судьба
играет с человеком“.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Не се спори по делото, че страните са били
във фактическо съпружеско съжителство, следователно, процесуално легитимирани
да участват в производството по ЗЗДН, като молител, респективно ответник по молбата. На това
основание, а и доколкото молбата по ЗЗДН е подадена в рамките на законоустановения
преклузивен едномесечен срок от датата на
осъществяване на домашното насилие, производството се явява процесуално
допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора. Съдът е
сезиран с молба по ЗЗДН, при твърдения за
извършен акт на домашно насилие от ответника по отношение на молителката на датите
09.02.2020г. /в телефонен разговор я
нарекъл „курва“ и й казал, че ще я убие/ и на 10.02.2020г. /изпратил гласово съобщение в „Инстаграм“,
като й поискал пари и й казал че ще я намери, придружено със снимка на череп
със свещ/.
Основателността на молбата за защита по реда
на ЗЗДН предполага
установяване по делото на следните обстоятелства, които в съвкупността си да
обусловят извод за осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие:
наличие на морално укоримо поведение от страна на
конкретния ответник по отношение на пострадалото лице, което да се квалифицира
като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН; същото да е
извършено от посочения в молбата ответник и то на твърдяната дата.
За квалифицирането на даден акт като такъв на
домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона изисква
той да се изразява под формата на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават
едно жилище.
В настоящия случай при условията на пълно и
главно доказване молителката следваше да докаже изложеното в молбата подадена
на осн. чл. 8, ал. 1 във вр.
с чл. 10, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, и в декларацията подадена по реда на
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, а именно, че на 09.02.2020г. е провела телефонен разговор
с Н.Н.З., в който той й заявил, че е „курва“ и „ще я
убие“. Тези факти не се установяват от събраните гласни доказателства,
доколкото разпитаният в съдебно заседание свидетел Б. не сочи да му е известен
проведен телефонен разговор между страните на тази дата и не потвърждава
отправените обиди и закани, изложени в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН. За прецизност следва да се отбележи, че молителката не е посочила нито
в колко часа е проведен телефонният разговор, нито между кои телефонни номера.
Същата е имала възможност да установи това освен със свидетели и със
съответната информация, която може да се предостави от мобилните оператори за
проведени телефонни разговори. Дори и да е бързала с издаването на заповедта на
незабавна защита, то след датата на подаване на молбата молителката не е била
препятствана да потърси съдействието на органите на МВР, особено когато се
касае за закана за убийство, за да се установи наличието на даннни
за извършено престъпление от общ характер, каквото по своята същност
представлява посоченото деяние. Безспорно между страните има неуредени
финансови взаимоотношения, видно и от становището на ответника в което той
твърди, че има претенции за връщане на парични средства, дадени на молителката
през времето на тяхното съжителство. Съдът намира обаче, че не може по
категоричен и безспорен начин да се установи упражнено домашно насилие нито на
09.02.2020г., нито на 10.02.2020г. доколкото не се доказва страните да са имали
комуникация чрез Инстаграм и да е проведен разговор
между тях. Не е спорно, че е изпратен файл с изображение, което е разпечатано и
приложено по делото, но предвид съдържанието му съдът не може да установи дали
с него ответникът е имал намерение и е осъществил домашно насилие. Надписът „судьба играет с человеком“ от руски език – „съдбата си играе с човека“,
както излага ответника и не се обори от молителя, има своя житейски и
философски аспект - съдбата съди човек по неговите действия. От изложеното в
молбата, а и в отговора до съда, става ясно че страните имат неуредени лични и
финансови отношения и изпратеният текст вероятно касае възприятието на
ответника на постъпките на молителката, като ответникът излага, че се чувства
разочарован от стеклите се обстоятелства и несбъднатите очаквания в личен план.
За да се произнесе отрицателно по въпроса упражнено ли е домашно насилие съдът
отчита, че молителката не е оспорила изложеното в отговора подаден от Н.З. на
02.03.2020г. и не е поискала ангажирането на доказателства в тази насока. По
делото е приложена от ответника и снимка от интимен характер, изпратена по „Вайбър“ от молителката до него, за която молителката не
оспорва, че е изпратена до Н.З. в период извън процесния,
за който самата тя твърди, че е била жертва на насилие. Казаното от свидетеля Б.
може да се кредитира за достоверно, но то е свързано със събития извън процесния период и за факти, на които той лично не е бил
свидетел, още по-малко пък за твърдяните дати
09.02.2020г. и 10.02.2020г. По делото няма доказателства за друга
кореспонденция, включително заплашителна срещу молителката, съдът не може да
предполага какво са си говорили страните и в тази връзка не може да приеме за
доказани и твърденията на молителката, при липса на доказателства за това.
С оглед изложеното, съдът намира, че
молителката М.Е.Й. не е провела успешно пълно и главно
доказване на твърденията си, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея
акт на домашно насилие от страна на ответника Н.З. на датите 09.02.2020г. и 10.02.2020г. , поради което молбата й за постановяване на мерки по ЗЗДН следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Предвид изхода на спора на молителката не
следва да бъдат присъждани разноски, а от ответната страна не са представени
доказателства за сторени и поискани разноски.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, молителката следва
да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.Е.Й., ЕГН **********
с адрес *** срещу Н.Н.З. с ЕГН ********** с адрес ***
за
постановяване на мерки за защита по ЗЗДН, по повод извършен спрямо молителката акт на домашно
насилие, както следва: 1.на 09.02.2020г.
в телефонен разговор я нарекъл „курва“ и й казал, че ще я убие. 2. на 10.02.2020г. й изпратил гласово
съобщение в „Инстаграм“, като й поискал пари и й
казал че ще я намери, придружено със снимка на череп със свещ, на основание чл. 8, т. 1, вр.
чл. 3, т. 5 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.Е.Й., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненския районен съд държавна такса в размер на 25,00лева, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен
срок, считано от получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: