НОХД № 1133/2013 год.
МОТИВИ:
Обвинението срещу подс.Б.Д.Д., ЕГН ********** е за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 14.02.2013 г. в гр. Пазарджик, в лек автомобил „Форд
Фиеста” с ДК № *** и в себе си, на паркинг зад магазин „К.", без надлежно
разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е
държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 64,19 грама и със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,6 тегловни процента, на
стойност 385,14 лв.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода и глоба, и с
приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава
обяснения. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.
Съдът като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата подсъдимият Д. не притежавал надлежно разрешително
за придобиване и държане на наркотични вещества.
На 14.02.2013 год. през деня,
подс.Б.Д. закупил от непознато лице в гр.Пазарджик марихуана.
На същата дата
вечерта, подс.Д. *** заедно с приятелката си – св.А.К.. Той се обадил по
телефона на приятеля си – св.В.К. и го помолил да го закара с автомобила си до
гр.Пазарджик. В този момент К. пътувал с л.а. „Форд Фиеста” с ДК № *** от гр.
Пловдив за гр. Белово. Около 20.00 ч. св.К. ***, забрал подс.Д. и приятелката
му, след което потеглили за гр.Пазарджик. Д. седнал на предната дясна седалка,
а К. - зад водача. Подс. Д. носел в себе си син найлонов плик, в
които бил поставил друг прозрачен найлонов плик с марихуаната, закупена от него
същия ден. Оставил найлоновия плик в кората на дясната врата. Подс. Д. казал на
св.К. да кара към магазин „К.” в гр.Пазарджик и да
спре в края на паркинга, зад магазина. Около 21.00 – 21.30 ч. пристигнали и
спрели на посоченото място.
Подс. Д. слязъл от
автомобила и започнал да се отдалечава от него. В един момент видял наблизо
паркирана кола, която му заприличала на полицейска. По този повод той се
доближил до едно брезово дърво, пред което бил паркиран бял лек автомобил
„Фолксваген Голф”, т.е. на около 5-6 метра от мястото, на което бил паркирал К.. Именно
там, между дървото и автомобила, подс.Д. се спрял и пуснал синия найлонов плик
с марихуаната. Веднага след това се върнал и се качил в автомобила на св. К..
В същото време,
около магазин „К.” имало служители на полицията, които провеждали
специализирана полицейска операция за противодействие на кражби на вещи и части
от автомобили. Сред тях били свидетелите П.М., К.А. и А.С.. Всички те
наблюдавали паркинга зад магазин „К.”, като се намирали в цивилни автомобили,
които били паркирали в началото на паркинга. Те забелязали пристигането на
лекия автомобил на К. и паркирането му на около 15-20 метра от мястото,
където били те. Веднага след това възприели слизането на подс.Д. от автомобила,
отиването му до дървото и другия автомобил „Фолксваген Голф”, пускането на
найлоновата чанта на земята и връщането му обратно в автомобила. Това поведение
на Д. било подозрително, поради което
полицейските служители пристъпили незабавно
към извършване на проверка.
Отишли при лекия
автомобил на К., легитимирали се и установили самоличността на лицата в него.
Видели, че в джоба на кората на дясната врата на автомобил се намират малки
частици от листна маса, наподобяваща марихуаната. Отишли до мястото, където
преди това бил подс. Д. и там видели захвърления от него найлонов плик.
По този повод
полицейските служители повикали на място оперативно-следствена група, като след
пристигането й бил извършен оглед на местопроизшествието. При огледа били
иззети намиращите се в кората на вратата на автомобила частици от марихуана и
найлоновия плик с марихуана.
На място бил
проведен полеви наркотест, при който откритата листна маса в найлоновия плик и
в кората на вратата на автомобила, реагирали
положително на марихуана. Теглото на марихуаната в найлоновия плик било измерено
с електронна везна, която отчела 67,4 грама
В протокола за
оглед подс. Д. саморъчно написал, че марихуаната е негова и за лична употреба, както
и че я бил закупил от непознато лице, а придружаващите го лица не знаели за
съдържанието на плика.
По този повод било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на приетата по делото химическа експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, иззетото при огледа на местопроизшествие вещество е
марихуана с нетно тегло 64.19
грама и със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 2,6 тегловни процента. Марихуаната е включена в Приложение
№1 към чл.3 ал.2 от ЗКВНВП като вещество с висока степен на риск и е забранено
за приложение.
В съдебно заседание
вещото лице категорично пояснява, че скринингът при обследването на веществото
е включвал визуален оглед по микроскопски метод, доколкото микроскопската
характеристика на марихуаната е изключително специфична. След това е направено
изследване по тънкослойно-хроматографски метод, който доказва, че в растението
се съдържа ТХК. Накрая е проведено изследване по газхроматографски метод, който
финализира процеса на обследване и показва точното съдържание на ТХК. Вещото
лице изключва категорично възможността веществото да е нещо друго, различно от
марихуана.
Съобразно Приложение
2 към чл. единствен на Постановление 23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на нетното количество марихуана е 385,14 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на
подсъдимия, дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 във вр. с
ал.1, т.3 от НПК, изцяло от показанията на свидетелите П.М., К.А., А.С., П.Г., С.М.
– дадени във фазата на съдебното следствие, частично от показанията на свидетелите
А.К. и В.К. - дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени чрез прочитането
им в съдебно заседание по реда на чл.281 от НПК, заключението на химическата
експертиза, а също и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д., дадени във фазата на
съдебното следствие съответно на 08.07.2013г. и на 11.11.2013 година. В тези
свои обяснения подс.Д. твърди, че отишъл на паркинга на „К.”, за да си купи
марихуана от дилър, за който знаел само, че ползва прякора „Кос”. Слязъл на
паркинга и се срещнал с дилъра, който му показал марихуана, но той не я
харесал. След това дилърът си тръгнал, а той се върнал в колата и след 5-10
минути дошли полицейските служители, които започнали проверката. Твърди още, че
докато траела проверката, към тях се приближил отново дилърът, който като видял
полицаите побягнал. Бил последван от двама полицаи, които обаче не успели да го
заловят. В крайна сметка твърди, че не знае как намерената на местопроизшествието
марихуана е попаднала там. В заключение сочи, че бил направил саморъчните записвания в
протокола за оглед под полицейски натиск и то в сградата на РУП-Пазарджик,
където бил съставен и самият протокол.
Тези негови обяснения за израз на
зле обмислена защитна позиция, а не източник за фактите от обективната действителност. Тези му обяснения се
опровергават от показанията
на свидетелите П.М., К.А., А.С., П.Г. и С.М., които съдът
кредитира изцяло, като обективни, хронологично точни, взаимно допълващи си и
депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица, които нямат
никакъв личен мотив да уличават
подсъдимия, като му приписват деяние, което иначе той не е извършил.
Първите трима свидетели са очевидци на това как подсъдимият е слязъл от
автомобила, приближил се е до брезово дърво, пред което бил паркиран друг бял
на цвят л.а. / от сн. № 11, 12 и 13 на фотоалбума категорично се установява, че
това е бил бял „Фолксваген Голф”/, изхвърлил е найлонов плик и се е върнал в
автомобила на К.. Незабавно след това била предприета полицейската проверка и в
последствие се стигнало до откриването на марихуаната в плика, а на частици от
нея и в дясната предна врата на автомобила.
Категорични са, че от момента на слизането на Д. от колата, изхвърлянето на
марихуаната и връщането обратно в колата, те са наблюдавали целия процес.
Всичко това се случило за изключително кратко време /около минута/, като незабавно след сядането
на Д. в автомобила на К. те пристъпили към проверка. В този смисъл те оборват
заявеното от подсъдимия, че преди да се върне в автомобила той имал разговор с
някакъв дилър, който по време на проверката се появил отново и побягнал като бил
гонен от полицаите, но не бил заловен.
Тези трима свидетели са категорични, че по време на огледа на
местопроизшествие, т.е. в процеса на откриването и тестването на марихуаната,
подс.Д. направил предпроцесни самопризнания, като недвусмислено заявил, че
марихуаната е негова, а спътниците му не знаят нищо за това.
Показанията на тези трима свидетели се подкрепят категорично и от
показаният на св.Г. и св.М.. Двамата са били поемни лица по време на огледа
като хронологично точно и ясно разказват как е била открита и тествана
марихуаната. Те също са категорични, че в тяхно присъствие подс.Д. е направил
признание, че марихуаната е негова след което написал и обяснения в този смисъл
в огледния протокол. Категорични са, че протоколът за оглед е били съставен на
местопрестъплението и подсъдимият доброволно, в тяхно присъствие го е подписал,
след което са го подписали и те. Техните показания категорично оборват
заявеното от подсъдимия в смисъл, че бил написал в огледния протокол, че
марихуаната е негова под полицейски натиск и то в сградата на РУП-Пазарджик,
където бил съставен и протоколът.
Съдът не дава вяра на обясненията на свидетелите К. и К., дадени в съдебно
заседание, в частта им, в която сочат, че докато траела полицейската проверка,
към тях се приближило непознато лице, което като видяло полицаите побягнало.
Било преследвано от двама полицаи, но не било заловено. Тези им показания се
опровергават от техните показания, дадени в досъдебната фаза на процеса, които
съдът кредитира изцяло и в които горните двама не твърдят нищо подобно. От
показанията им в досъдебната фаза става ясно, че след слизането от колата и до
завръщането си отново, Д. се е бавил не
повече от минута, като веднага след това започнала полицейската проверка. Това
напълно кореспондира с показанията на М., С. и А..
Обясненията на подс.Д. в съдебната фаза на процеса се опровергават и от
неговите обяснения в досъдебната фаза на процеса от 15.02.2013г., дадени пред
разследващ орган в присъствието на защитник, които съдът напълно кредитира. В
тези свои обяснения подс.Д. подробно е разказал как през деня е купил
процесната марихуана от непознато лице в гр.Пазарджик, а след това как вечерта
пристигнали с К. ***, как, къде и по какви причини се стигнало да изхвърлянето
на плика с марихуана на паркинга на магазин „К.”. Посочил е, че на
местопрестъплението в края на огледа е признал, че марихуаната е негова и е
направил саморъчно записване в този смисъл в протокола за оглед. Тези негови
обяснения напълно кореспондират на показанията на свидетелите П.М., К.А., А.С.,
П.Г. и С.М.. Те съответстват и на предпроцесното самопризнание на подсъдимия,
направено устно пред полицейските служители и посредством саморъчен запис за
произхода на марихуаната в протокола за оглед на местопроизшествие, което
писмено доказателство косвено възпроизвежда самопризнанието.
При така установената фактическата обстановка,
с поведението си подс.Б.Д. от обективна
и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК, като на
14.02.2013 г. в град Пазарджик, в лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК № *** и в
себе си, на паркинг зад магазин „К.”, без надлежно разрешително по Закона за
контрол върху наркотични вещества и
прекурсорите, е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно
тегло 64,19 грама
и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 2,6 тегловни
процента, на стойност 385.14 лв.
Деянието е извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК
при пряк умисъл, т.к. подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието,
доколкото е бил наясно, че държи наркотици и няма издадено разрешение за това,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването
им.
Умисълът на подсъдимият е обхващал
обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотични вещества
по описания по-горе начин и от вид и със съдържание, описани по-горе, и без
надлежно разрешение за това.
При определяне и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи
на подсъдимия съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези
на чл.54 и следващите от НК - относно неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е относително висока с оглед вида и
количеството на държаното наркотично вещество, а също и с оглед, времето,
начина и мястото на неговон държане.
Подс.Д. е с невисока степен на обществена опасност – не е осъждан, не е
криминално проявен и е неутрално охарактеризиран по местоживеене.
Като причини за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание
на подсъдимия, незачитането на установения в страната правов ред, свързан с
контрола и боравенето с наркотични вещества.
Съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, тежкото му материално положение и имотно
състояние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха немалкото количество
на държаното наркотично вещество и процесуалното поведение на подсъдимия във фазата на
съдебното следствие, който през цялата тази фаза се опитваше да заблуждава съда
относно своята невинност и депозираше обяснения в тази посока. Вярно е, че
процесуално право на обвиняемия, респ. подсъдимия е да не дава обяснение по
обвинението, но тава не означава автоматично, че ако реши да дава такива той
има право да не говори истината. Напротив, правото на отказ да дава обяснение
не е равнозначно на право на процесуална лъжа и такова поведение не следва да
се толерира, а санкционира имено като се отчита като отегчаващо обстоятелство.
Предвид изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко едно от тях, съдът намери, че
на подс.Д. следва да бъде определено
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, както и кумулативно
наказание глоба в
размер на 2000 лв./две хиляди лева/,
платими в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, което
е съответно на тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите по
чл.36 от НК.
Съобразявайки данните за личността на
подсъдимия и основно чистото му съдебно
минало съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
осъществяване на принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателн ефект спрямо него, не се налага ефективно
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед на това
съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК,
като отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен
срок от четири години и шест месеца. За да определи максимално възможния в
случая изпитателен срок съдът отново изходи от степента на обществена опасност
на деянието, личността на подсъдимия и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съобразявайки цялостната
престъпна деятелност на подсъдимия в
конкретния казус и данните за неговата личност, съдът намери, че за постигане
на по-осезателен ефект по посока на формиране на нова ценностна система на
дееца и привързването му към общественополезния начин на живот, ще следа да
упражни правомощието си по чл.67 ал.3 от НК. По тези съображения съдът
постанови в рамките на изпитателния срок
подс.Д. да изтърпи пробационната мярка по чл.42а ал.2, т.1 от НК, а именно
задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти
седмично за срок от една година.
На основание чл.53,
ал.2, буква „А” от НК съдът постанови веществените доказателства – наркотично
вещество марихуана, описано в приемо-предавателен протокол № 27133/06.03.2013г.
и находящо се на съхранение в Главно управление „Митници” гр.София да се отнеме
в полза на държавата и да се унищожи, а вещественото доказателство празни
найлонови торбички, находящи се на л.16 в делото да останат в него и поради
липса на икономическа стойност да се унищожат със самото дело.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Б.Д. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на 120
лв. за експертиза в ДП, а по сметка на Пазарджишки районен съд в размер на 35
лв. – възнаграждение за явяване в с.з. на вещо лице и пътни разходи.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: