№ 7162
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110146314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът ИЗ. Х. Ш. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК с искова молба вх.№ 37554/06.08.2021г. за признаване за
установено, че не дължи на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 522,49
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански
нужди за периода от 1.5.2017 г. до 31.7.2018 г., ведно със законната лихва от 12.6.2020
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 95,85 лв. за периода от
3.3.2018 г. до 8.6.2020 г., сумата от 11,39 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 3.3.2018 г. до 31.7.2018 г., ведно със
законната лихва от 12.6.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 2,13 лв. за периода от 3.3.2018 г. до 8.6.2020 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа
на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че по заявление на ответника е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145
състав, за посочените вземания за главница цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за стопански нужди, цена на извършена услуга за дялово
разпределение и лихва за забава върху главните вземания по отношение на следния
топлоснабден имот– ателие № 4, находящо се на адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I”,
№ 196, ет. 5. Сочи, че между страните не е сключван писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
1
Ищецът излага становище, че искът е процесуално допустим, с оглед на
обстоятелството, че оспорва претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД вземания,
с което се препятства влизането в сила на заповедта за изпълнение, като същото е и с
оглед защитата на интересите на длъжника.
Релевира съображения, че течението на погасителната давност не е прекъсвано с
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към датата на
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск давността за процесните
вземания била изтекла, доколкото се касае за периодични плащания по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, на което основание вземанията били недължими.
В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който
намира иска за недопустим, защото е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145 състав,
поради което липсвал правен интерес за завеждане на иска от ищеца, доколкото
производството по посоченото дело е висящо. Отделно от това, в случай че делото се
гледа по същество, оспорва, че към датата на исковата молба вземанията в исковия
период били погасени по давност, поради което моли за отхвърляне на иска, вкл.
твърди, че сумите са дължими на договорно основание с оглед сключен между
страните договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е обявил за служебно известни и ненуждаещи от се от
доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че в полза на ищеца има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.06.2020 г.
по ч.гр.д. № 23932/2020 г. по описа на СРС, 145 състав, съгласно която е разпоредено
ищецът да плати на ответника сумата от 522.49лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от 01.05.2017г. до
31.07.2018г. за имот в гр.София, ул. „Княз Борис I“ № 196, ет.5, ателие № 4, аб.№
431093,, ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 95.85лв. за периода от 03.03.2018г. до 08.06.2020г., сумата
от 11.39лв. за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 31.07.2018г.,ведно
със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 2.13лв. за периода от 03.03.2018г. до 08.06.2020г., като към датата на
предявяване на иска същата не е влязла в законна сила и от страна на заявителя
„Топлофикация София“ ЕАД не е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК
за вземанията по заповедта към настоящия момент.
2
От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 114, том1,
рег.№ 2323, дело № 70/2013г. се установява, че на 01.07.2013г. ищецът е закупил
недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „Княз Борис I“ № 196, ет.5, ателие № 4.
Съгласно заявление вх.№ 1417/31.07.2013г. ищецът е поискал сключване на
договор с ответника съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр.София за имот
на адрес гр.София „Княз Борис I“ № 196, ет.5, ателие № 4. Приет по делото е и
Договор № 2411 т 431093/17487 от 31.07.2013г., сключен за процесния имот с аб. №
431093, със срок 5г. от датата на сключване.
Съгласно писмо рег.№ П-5 от 03.01.2020г., получено от ищеца, ответникът
поканил ищеца до 17.01.2020г. да уредят търговските си отношения за ателие № 4, като
със същото се уведомява, че към 03.01.2020г. дължимите суми към ответника за имота
били в размер на: топлинна енергия за периода от м.01.2018г. до м.11.2019г. в размер
на 2817.32лв., в т.ч. главница 2647.76лв. и лихва 169.56лв., а за услугата дялово
разпределение – 38,53лв. за периода от м.01.20187г. до м.11.2019г., и лихва 3.60лв.
Приет по делото е протокол от ОС на ЕС на сградата в гр.София, ул. „Княз Борис
I“ № 196, съгласно който на 27.01.2012г. е взето решение за определяне ФДР – Иста
България ЕООД за извършване на услугата по дялово разпределение. Приет по делото
е и Договор № Д-0-67/03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, по чл.139в ЗЕ, сключен между ответника и
„Техем Сървисис“ЕООД.
Приети са отчети от „Техем Сървисис“ЕООД за дялово разпределение за аб.№
431093 за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., както и за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г., така и протоколи за неосигурен достъп за периода 01.05.2017г. до
30.04.2018г. и за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че в процесния имот за процесния период абонатът не е осигурил достъп за отчет на
топломера и водомера съгласно протоколи от 18.05.2018г. и 14.05.2019г., като според
главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния имот за процесния
период ТЕ се отчитала по показанията на апартаментен топломер № *********, като
поради липсата на отчет, ТЕ не била начислена за 2017/2018г. поради липсата на
достъп, а за 2018/2019г. поради липсата на достъп на абоната била начислена служебна
ТЕ, като вещото лице дава заключение, че за процесния период на абоната не била
начислявана ТЕ за отопление на имота, като била начислявана ТЕ за сградна
инсталация и за БГВ, общо в размер на 862.73лв. след изравняване.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява,
3
че няма извършване на начислените задължения, като дължимата сума за топлинна
енергия за периода м.05.2017г. до м.07.2018г. била в размер на 533.88лв., от които
522.49лв главница и 11.39лв. цена на извършена дялово разпределение, които били
дължими към ответника, като стойността на изравнителните сметки била в размер на
222.91лв. за доплащане на първи отчетен период – м.05.2017г. дом .04.2018г., а за
втория отчетен период м.05.2018г. до м.07.2018г. била в размер на 58.93лв. , като
общата сума била в размер на 862.73лв. (включваща ТЕ за сградна инсталация и за БГВ
след изравняване). Законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
изпадане в забава на ищеца до 08.06.2020г. била в размер на 131.71лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане във визирания размер, т.е. с оглед
твърденията следва да докаже, че между страните е налице облигационно отношение,
по което е доставено остойностено количество топлинна енергия в процесния период,
както и че ищецът има качеството потребител за стопански нужди в сграда в режим на
етажна собственост. По възражението за погасяване по давност – в тежест на ответника
е разпределено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По допустимостта на иска:
В конкретния случай се установява (с оглед отделените за служебно известни
факти и обстоятелства по делото), че ответникът е подал заявление за издаване на
заповед по чл.410 ГПК, издадена е заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 23932/2020г., за
отричаните с настоящия иск суми.
В останалата част, вкл. с определението за насрочване на делото съдът приема, че
след като искът е предявен преди за длъжника да е започнал да тече срок за възражение
по чл. 414, ал. 2 ГПК, същият е процесуално допустим, защото когато в срока за
възражение бъде предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че вземането не
съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила (в който смисъл е и Определение
№ 318 от 9.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2108/2019 г., IV г. о., ГК).
Искът в частта, в която се отричат сумите от 75лв. разноски по ч.гр.д. №
23932/2020г. е недопустим, доколкото не са съдебно установени, поради което в тази
4
част исковата молба следва да се върне и производството по делото да се прекрати.
По основателността:
С оглед приетия по делото Договор № 2411 т 431093/17487 от 31.07.2013г.,
сключен за процесния имот с аб. № 431093, със срок 5г. от датата на сключване, то
съдът приема за доказано от ответника, че за процесния период (м.05.2017г. до
31.07.2018г.), между страните е налице валидно облигационно отношение по договор
при Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Топлофикация София“ АД на потребителите в гр.София за имот на адрес гр.София
„Княз Борис I“ № 196, ет.5, ателие № 4.
От приетите заключения на вещите лица по СТЕ и ССчЕ се установява, че
дължимата сума за топлинна енергия за периода м.05.2017г. до м.07.2018г. била в
размер на 533.88лв., от които 522.49лв главница и 11.39лв. цена на извършена дялово
разпределение, като с оглед чл.49 от ОУ се дължи и акцесорното вземане за лихва.
По възражението за погасяване на сумите по давност:
С оглед обявените за служебно известни обстоятелства по ч.гр.д. № 23932/2020г.,
образувано по заявление от 12.06.2020г., имащо за последица прекъсване на давност по
см. на чл.116, б. „б“ ЗЗД, то възражението е неоснователно, доколкото за процесните
вземания не е изтекла необходимата давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД (така и с оглед чл.3,
т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г., т.е.
70 дни).
По разноските:
При този изход на спора с право на разноски разполага само ответникът, комуто
следва да се присъдят претендираните и доказани разноски в размер на 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение и 400лв. за експертизи, или общо в размер на 500лв.
По изложените мотиви, Софийският районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА в частта относно предявения от ИЗ. Х. Ш., ЕГН:
**********, гр.К. ул. К.Р. № 8, иск за признаване за установено, че не дължи на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Я“ № 23 Б, сумата от
75лв. разноски.
ОТВХЪРЛЯ предявения от ИЗ. Х. Ш., ЕГН: **********, гр.К. ул. К.Р. № 8, иск
за признаване за установено, че същата не дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Я“ № 23 Б, сумата от 522.49лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за стопански нужди за периода от
01.05.2017г. до 31.07.2018г. за имот в гр.София, ул. „Княз Борис I“ № 196, ет.5, ателие
5
№ 4, аб.№ 431093, ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 95.85лв. за периода от 03.03.2018г. до
08.06.2020г., сумата от 11.39лв. за дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до
31.07.2018г.,ведно със законната лихва от 12.06.2020г. до изплащане на вземането,
както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 2.13лв.
за периода от 03.03.2018г. до 08.06.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ИЗ. Х. Ш., ЕГН: **********, гр.К. ул.
К.Р. № 8, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Я“ № 23 Б, разноски по делото в размер на 500лв.
РЕШЕНИЕТО, в частта за връщане на исковата молба има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване
на препис от страна на ищеца, а в останалата част подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6