Определение по дело №586/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2800
Дата: 1 юли 2014 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20141200500586
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 152

Номер

152

Година

17.05.2013

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

05.09

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елка Хаджиева

Гражданско I инстанция дело

номер

20125410100501

по описа за

2012

година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.410 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата е работила по трудов договор в ищцовото дружество до 11.05.2012 год. на длъжност „плетачка" в цех "Плетачество" и със Заповед № ЗПТД-783/11.05.2012 год. на Изп. директор на „Н.-96" Г.Д.-работодател-инж.С. Ч. същият е бил прекратен на основание чл.326 ал.1 от КТ. Твърди, че на 11.05.2012 год. след сигнал за произведена от ответника некачествена продукция, комисия, назначена със Заповед № А10/11.05.2012 год. на Изп. директор С.Ч. е извършила проверка на работното място. При проверката е констатирано с протокол от същия ден-11.05.2012 год., че при изпълнение на трудовите си задължения като „плетачка" в отдел Плетачество 12 файн при „Н. 96" Г.Д., ответницата е допуснала в работата си брак, който се изразявал в: изплетени дефектни изделия от модел 1562 за клиент L., изразяваши се в разнотония, използвани различни апарати прежда за едно изделие /на тела и ръкави-22 бр./ и изплетени дефектни изделия от модел 883/190038 за клиент L., изразяващи се в разнотония, използвани различни апарати прежда за едно изделие /на тела и ръкави-20 бр./, с който брак е била причинена вреда в размер на 336.00 лв. на работодателя. Твърди, че след установяване на допуснатия брак е започнала процедура по реализиране на предвидената в чл.203 и чл.206 от КТ ограничена имуществена отговорност като е била издадена заповед № А11/11.05. 2012 год.на Изп. директор на "Н. 96" , като Протокола за установен брак от 11.05.2012 год. и заповедта № А11/11.05.2012 год. за реализиране на ограничена имуществена отговорност по реда на чл.203 и чл.206 от КТ са връчени на ответницата с известие с обр. разписка, подписана от нея на 16.05.2012 год., към която дата трудовото и правоотношение с дружеството-ищец, е било прекратено с посочената по-горе предходна заповед № ЗПТД 783/11.05.2012 год. Твърди, че заповедта по чл.210 ал.1 от КТ на работодателя не е била оспорена от ответницата в предвидения в чл.210 ал.З от КТ едномесечен срок, който е изтекъл на 16.06.2012 год. и на тази дата е влязла в сила. Твърди, че след влизането и в сила, същата е представлявала годно правно основание за реализиране на имуществената отговорност на ответницата, но поради обстоятелството, че същата вече е била напуснала предприятието и не е било възможно да и бъдат правени удръжки от трудовото възнаграждение е било депозирано на основание на чл.210 ал.4 от КТ по реда на чл.410 ал.1 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата за установеното и по надлежния ред задължение в размер на 336.00 лв. за възстановяване на щетите от произведените от нея некачествени изделия /продукция/ ведно със законната лихва върху тази главница от 04.09.2012 год. както и сумата от 125.00 лв. разноски по изп. дело. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 764/05.09.2012 год. по ч. Г. д. № 315/2012 год. по описа на ДРС и срещу същата е подадено възражение от ответницата, което поражда правния интерес от завеждане на настоящия установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което признае по отношение на ответницата, че същата дължи на „Н.-96" , ЕИК-............, със седалище и адрес на управление :Г.Д., У. К. Б., № 35, представлявано от Изп. директор -инж.С. Ч. сумата от 336.00 лв., представляваща стойността на причинена от нея вреда на работодателя представляваща: изплетени дефектни изделия от модел 1562 за клиент L., изразяваши се в разнотония, използвани различни апарати прежда за едно изделие /на тела и ръкави-22 бр./ и изплетени дефектни изделия от модел 883/190038 за клиент Lеbек, изразяващи се в разнотония, използвани различни апарати прежда за едно изделие /на тела и ръкави-20 бр./, ведно със законната лихва върху главницата от 336.00лева, считано от 04.09.2012г. до окончателно изплащане. Претендира за разноски.

В о. с.з. ответникът Ч. пълномощника и А. Ж. Ч. оспорва изцяло иска като неоснователен и излага съображения, че доверителката му не е поканена никъде да участва при констатиране на щетите, нито при подписване на протокола. Доверителката му не е имала възможност да се запознае и да направи възражение. Освен това липсва рекламация от клиента, възложил поръчката на ищеца. Счита, че не е допустимо установяване на вреда без това да е известно на засегнатата страна и моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Съдът след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че ответницата е работила по трудов договор в ищцовото дружество до 11.04.2012 год. на длъжност „плетачка" в цех "Плетачество" и със Заповед № ЗПТД-783/11.05.2012 год. на Изп. директор на „Н.-96" Г.Д. - инж.С. Ч. същият е бил прекратен на основание чл.326 ал.1 от КТ.

Не се спори, че в ДРС е образувано ч. Г. дело № 315/2012г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 764/05.09.2012г., по която е разпоредено длъжникът Р. Д. Д., с ЕГН *, от с.Б., общ.Д., обл.С. да заплати на кредитора "Н. 96" , ЕИК/ Код по Булстат: ............, Г.Д., У. К. В. № 35, представляван от инж. С. Ф. Ч. - изп. директор, Ч. пълномощник А. С. Д. М. – АК-С., Б.Б. 7 сумата 336.00лв. за главница, законна лихва върху главницата от 336.00лв. от 04.09.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 125.00лв. - разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от: При изпълнение на трудовите си задължения като „плетачка" в отдел Плетачество 12 файн при „Н. 96" Г.Д., длъжникът Р. Д. Д. допуска в работата си брак: изплетени дефектни изделия от модел 1562 за клиента L., изразяващи се в разнотония / използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 22 бр. и изплетеÝи дефектни изделия от модел 883/190038 за клиент L., изразяващи се в разнотония /използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 20 бр., който брак е установен с констативен протокол от 11.05.2012 год. от назначена за целта комисия. За реализиране на предвидената в чл.203 и чл.206 от КТ ограничена имуществена отговорност е била издадена заповед № А17/11.06.2012 год. на Изп. директор на "Н. 96" . Протокола и заповедта са връчени на длъжника Р. Д. Д. с известие с обратна разписка, подписано от нея на 16.05.2012 год., тъй като по това време трудовото и правоотношение с дружеството - заявител е било прекратено с друга заповед № ЗПТД 783/11.04.2012 год. Заповедта по чл.210, ал.1 от КТ на работодателя не е била оспорена от длъжника Р. Д. Д. в предвидения в чл.210, ал.З от КТ срок и е влязла в сила.

Със Заповед № А11/11.05.2012 год. на Изп. директор на "Н. 96" Г. Д. е наредено по т. 1. Да бъде осъществена ограничена имуществена отговорност спрямо Р. Д. Д. на длъжност „плетачка” в отдел „плетачество 12 файн”, като от брутното и трудово възнаграждение да бъде удържана сума в размер една брутна заплата към датата на издаване на заповедта- 344.26 лева.

За извършената проверка е изготвен Констативен протокол на 11.05.2012г. от комисия в състав: П. Л., М. П. и Н. Д., назначена със Заповед № А10/11.05.2012г. на Изпълнителния директор на „Н. 96”, която извършила проверка за установяване на размера на причинените на дружеството щети от произведена некачествена продукция, в резултат на което констатирали: По т.1. Изплетени дефектни изделия от модел 1562 за клиента L., изразяващи се в разнотония /използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 22 бр. Изделията са изплетени от 01.04.2012г. до 12.04.2012г. и 2. Изплетени дефектни изделия от модел 883/190038 за клиент L., изразяващи се в разнотония /използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 20 бр. Изделията са изплетени от 24.04.2012г. до 30.04.2012г. Поради дефектно изплетените изделия са нанесени имуществени щети на дружеството от Р. Д. Д. в размер на 336.00 лева.

От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена СТЕ, съдът прие за установено, че причинената от Р. Д. Д. на „Н. – 96” Г. Д. вреда от изплетените с разнотоние общо 42 дефектни бройки от артикули 1562 /22 бр./ и 883/190038 /20 бр./, посочени в констативен протокол от 11.05.2012г. е довело до направени от фирма „Н.” на следните разходи: За прежда в размер на 361.27 лева. За труд по преплитане в размер на 21.42 лева, или общо 382.69 лева. Предявената от дружеството щета е в по- малък размер – 336.00 лева.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

От показанията на свидетелите П. Л. – на длъжност началник „цех плетачество” и М. П. – ОТК във фирма „Н.” Г. Д., съдът прие за установено, че ответницата работила като плетачка. През м. април 2012г. ответницата изплела от два модела 1562 и 883, от единия модел - 22 бр., от другия модел- 20 бр., които са били некачествени - с различни ръкави, с разнотоние на тела и ръкави, което разнотоние прави изделието некачествено. Свид. П. констатирала некачествените бройки, и устно докладвала за това на свид. Л. в присъствие на Р. Д.. След което некачествените изделия се преплели наново. Когато констатирали бройките Р. Д. била още на работа. Протокола е изготвен през м.май 2012г., по-рано се констатирали бройките, но счетоводството трябвало да изчисли щетата, може и 10 дни по-рано да е било констатирано това. Лично свид. Л. е видяла дефектите, а друг отдел изчислява щетата. На самите изделия има маршрутен лист с номер на плетачката и всеки плетач си има строго индивидуален номер, който го попълва с дата и придружава съответното изделие и се установява кой е изработил това изделие. В самия маршрутен лист се посочва кой какво е изплел, и при дефекта също се посочва в такъв маршрутен лист какво е преплетено и от кого.

Съдът намира, че иска е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен изцяло по следните съображения :

Съдът намира иска, предмет на разглеждане в настоящото производство, за допустим и разгледан по същество за основателен, доколкото от събраните по делото доказателства е установено съществуването на вземането, присъдено с издадената заповед за изпълнение по ч. Г. дело № 315/2012г. по описа на РС - Д.. За да бъде уважен предявен по реда на чл. 422 от ГПК във връзка с чÙ. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 410 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ Ч. събрани по делото доказателства следва да бъде установено признато в заповедно производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответника, както и осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.

Заповед № А 11/11.05.2012 год. на работодателя за налагане на ограничена имуществена отговорност по реда на чл.203 и чл.206 от КТ е връчена на ответницата с известие с обр. разписка на 16.05.2012 год., издадена е по време, когато ответницата не се е намирала в трудово правоотношение с ищцовото дружество. В този случай, законодателят е предоставил на работодателя законовата възможност по чл. 210, ал. 5 от КТ да събере вземането си в заповедно производство (чл. 416 от ГПК). Ако в това производство се стигне до предявяване на положителен установителен иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК, какъвто е настоящия казус и при положение , че рекламационно производство по чл. 210 ал. 3 от КТ не е проводено от работника и служителя и заповедта на работодателя е влязла в законна сила и съдът следва да провери на първо място дали е работника или служителя е провел рекламационно производство.

Заповед № А 11/11.05.2012 год. е издадена от работодателя за вреди, които са причинени при действието на трудовия договор, заповедта обаче е издадена на 11.05.2012г., връчена на ответницата на 16.05.2012г. след прекратяване на трудовото правоотношение - 11.05.2012г. При това положение няма как да се развие рекламационно производство, тъй като то е възможно при съществуващо трудово правоотношение. Заповедта на работодателя не може да влезе в сила, поради което вземането по заповедта не може да стане изискуемо. При това положение за работодателя има две процесуални възможности - или да прибегне към привилегията по чл. 210 ал.5 от КТ или да предяви осъдителен иск за причинената вреда по общия исков ред. В конкретния казус работодателя е предпочел процедурата на заповедното производство по чл.410 от ГПК. В исковото производство по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.410 от ГПК работодателя следва да установи вземането си, както по основание, така и по размер. Следва да се провери наличието на материалните предпоставки за реализиране на ограничената имуществена отговорност, предвидени в текстовете на чл. 203- 207 от КТ, но не и процесуалните предпоставки по издаването на заповедта за ограничена имуществена отговорност, предвидени в текстовете на чл. 210 ал.1 и ал.2 от КТ.

Съгласно чл.210 ал.2 от КТ заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или при отчетническа дейност в тримесечен срок от откриването й, като в настоящия случай, съдът намира този срок за спазен с оглед твърденията, че вредата е установена след прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Ответната страна не оспори момента на откриване на вредата, нито ангажира доказателства, които да опровергаят твърденията на ищцовото дружество. Поради което съдът приема, че работодателят е открил същата именно след прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Разпоредбата на чл.210 ал.3 от КТ предвижда, че при оспорване от страна на работника на заповедта работодателят може да предяви иск пред съда. Съгласно цитираната законова норма оспорването на заповедта по чл.210 от КТ може да стане писмено в едномесечен срок от връчването на тази заповед. В настоящия случай ответницата не е оспорила заповедта от 11.05.2012 год. в предвидения едномесечен срок, поради което работодателят се е възползвал от възможността по чл.210 ал.5 от КТ да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, тъй като трудовото правоотношение между страните вече е прекратено и не е налице възможност да се удържи сумата от трудовото възнаграждение на работника. Неоснователни са наведените доводи от пълномощника на ответницата, че не е запозната с протокола. Съдът намира за установен по категоричен начин и факта, че ответницата е запозната с процесната заповед за осъществяване на ограничена имуществена отговорност и констативен протокол от 11.05.2012г., не е оспорено от нея, че същите са получени с обратна разписка на 16.05.2012г., за което се е подписала.

По делото е спорно, че ответницата е причинила вреда на работодателя при условията на чл.203, ал.1. Елементите от фактическия състав на ограничената имуществена отговорност могат да бъдат извлечени от разпоредбата на чл.203, ал.1. Неин субект може да бъде само лице, което е било работник или служител при съответния работодател към момента на причиняването на вредите, чието репариране се иска, като обект на нарушението са само трудови задължения и конкретно задължението на работника или служителя по чл.126, т.8 от КТ - да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, неизпълнението на което задължение съставлява освен основание за възникване на имуществена отговорност, и дисциплинарно нарушение по чл. 187, т.9 КТ. От обективна страна самото нарушение се характеризира със своите признаци: противоправност, вреда и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда, като от субективна страна е необходимо то да е осъществено при небрежност като форма на вината /арг. и от чл.203, ал.2, според която разпоредба при умишлено причиняване на вредите отговорността на причинителя се реализира по общия ред/. По делото се установи, че ответницата е причинила щета на работодателя при условията на чл.203 ал. I от КТ. Основанията за ограничената имуществена отговорност се установяват от представените с искова молба писмени доказателства - Заповед № А11/11.05.2012 год., констативен протокол от 11.05.2012г., в тази връзка са и показанията на свидетелите за спора между страните по повод издадената заповед и дължимата сума. От заключението на вещото лице се установи, че причинената от ответницата вреда на ищеца от изплетените с разнотоние общо 42 дефектни бройки от артикули 1562 /22 бр./ и 883/190038 /20 бр./, посочени в констативен протокол от 11.05.2012г. е довело до направени от фирма „Н.” на следните разходи: За прежда в размер на 361.27 лева. За труд по преплитане в размер на 21.42 лева, или общо 382.69 лева. Предявената от дружеството щета е в по- малък размер – 336.00 лева. Доказа се причинната връзка между настъпилата вреда /каквато безспорно е налице/ и поведението на ответницата. Освен това е установен и размера на конкретно причинената вреда, както е посочено по-горе.

С оглед на изложеното съдът намира, че ответницата, в качеството й на работник отговаря имуществено за вреди, причинени Ч. действие - при изпълнение на трудовите си задължения като „плетачка" в цех „Плетачество” при ищцовото дружество е допуснала в работата си брак като е изплела дефектни изделия от модел 1562 за клиента L., изразяващи се в разнотония / използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 22 бр. и изплела дефектни изделия от модел 883/190038 за клиент L., изразяващи се в разнотония /използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 20 бр., който брак е установен с констативен протокол от 11.05.2012 год. от назначена за целта комисия, с който брак е била причинена вреда в размер на 336.00 лева на работодателя. Съдът счита, че от събраните по делото – писмени и гласни доказателства, се установява по категоричен начин, че вземането на ищцовото дружество в размер на 336.00 лева съществува.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира за установено, че действително ответницата при изпълнение на трудовите си функции е нанесла на работодателя имуществени вреди в размер на 336.00 лева, отразен в издадената заповед за осъществяване на ограничена имуществена отговорност сума, както и че не е заплатила тази сума, поради което счита, че така предявения иск следва да се уважи изцяло. Съдът счита, че следва да се приеме за установено, че сумата за имуществени вреди се дължи със законната лихва върху нея от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК - 04.09.2012г., така е присъдена и по издадената от съда заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в раþмер от 336.00 лева, представляваща стойността на причинена от нея вреда на работодателя състояща се в: изплетени дефектни изделия от модел 1562 за клиента L., изразяващи се в разнотония / използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 22 бр. и изплетени дефектни изделия от модел 883/190038 за клиент L., изразяващи се в разнотония /използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 20 бр., който брак е установен с констативен протокол от 11.05.2012 год. от назначена за целта комисия, ведно със законната лихва върху главницата от 336.00 лева, считано от 04.09.2012 год. - датата на образуване на ч. Г. д. № 315/2012 г. по описа на ДРС до окончателното и изплащане и 125.00 лв.- разноски по ч. Г. дело № 315/2012г. на ДРС.

Съдът намира, с оглед уважаване на иска ще следва на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски по настоящото дело в общ размер от 225.00 лева, от които 25.00 лева- държавна такса, 100.00 лева- А. хонорар и 100.00 лева- депозит за вещото лице - разноски по настоящото дело.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Д. Д. ЕГН * от с. Б., обл. С., че същата дължи на „Н. -96” , ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: Г. Д., У. К. В. № 35, представлявано от Изпълнителния директор – инж. С. Ч., сумите: 336.00 лева, представляваща стойността на причинена от нея вреда на работодателя състояща се в : изплетени дефектни изделия от модел 1562 за клиента L., изразяващи се в разнотония / използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 22 бр. и изплетени дефектни изделия от модел 883/190038 за клиент L., изразяващи се в разнотония /използвани различни апарати прежда за едно изделие/ на тела и ръкави – 20 бр., който брак е установен с констативен протокол от 11.05.2012 год. от назначена за целта комисия, ведно със законната лихва върху главницата от 336.00 лв., считано от 04.09.2012 год. - датата на образуване на ч.Г.д.№ 315/2012 г. по описа на ДРС до окончателното и изплащане, както и 125.00 лев - разноски по ч. Г. дело № 315/2012г. на ДРС, за което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 764/05.09.2012г. ч. Г.д. 315/2012 г. по описа на ДРС.

ОСЪЖДА Р. Д. Д. ЕГН * от с. Б., обл. С. ДА ЗАПЛАТИ на „Н. -96” , ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: Г. Д., У. К. В. № 35, представлявано от Изпълнителния директор – инж. С. Ч. сумата от 225.00 лева /двеста двадесет и пет лева/, от които 25.00 лева- държавна такса, 100.00 лева- А. хонорар и 100.00 лева- депозит за вещото лице - разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщението.

СЪДИЯ :

Решение

2

ub0_Description WebBody

37E3ABB46EB6C6CB42257B6E0040AD69