МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимите н., ЕГН ********** А., ЕГН **********за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на 10.11.2010г.
около 18.30 часа от имот зад гробищния парк в гр.Пазарджик в съучастие като
съизвършители са отнели чужди движими вещи- 50 метра метални тръби
/конструкция за асма/ по осем лева метъра, общо на стойност 400.00 лева от
владението на С.Д.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят.
Представителя на РП Пазарджик
поддържа обвинението. Пледира за осъдителни присъди.
Подсъдимите се признават за
виновни. Правят искане за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
Защитникът на подсъдимите пледира
за налагане на минимално наказание.
Подсъдимият Н. се признава за
виновен по така предявеното му
обвинение. Прави изявление по чл. 371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият А. се признава за
виновен по така предявеното му
обвинение. Прави изявление по чл. 371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти.
Районният съд след като обсъди и
прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност при спазване на разпоредбите
на НПК, съобразявайки закона и по вътрешно убеждение прие за установено следното:
Пострадалият С.С. е собственик на
недвижим имот, находящ се зад гробищния парк в гр.Пазарджик. Имотът
представлявал градина с площ около три декара, засята с овощни дървета и асми.
На 10.11.2010г. подсъдимите А.А.
и Я.Н. се намирали в района на гробищния парк в гр.Пазарджик. Двамата били с
велосипеди. Около 18.30 часа те минали покрай имота на постр. С. и видели, че
асмите се придържат от метална конструкция, изградена от тръби с размер цол и
половина. Подсъдимите А. и Н. влезли в имота и с ръце, счупили част от
конструкцията за асмите. След това натрошили тръбите от конструкцията на
по-малки парчета, натоварили ги на велосипедите си и си тръгнали. На следващия
ден, 11.11.2010г. двамата отишли в пункт за изкупуване на метали, находящ се на
ул.”Рила” в гр.Пазарджик. Там работела свид. Ф.Г.. Тя претеглила начупените
тръби и установила, че тежат 108
кг. Свид. Г. записала в дневника, че тръбите са
предадени от подс. Н. и заплатила 38.00 лева. Двамата подсъдими си поделили по
19.00 лева.
Същият ден постр. С. посетил
имота си и констатирал липсата на металните тръби. Той сигнализирал органите на
полицията. Свид. А.Б., полицейски служител в РУП Пазарджик, започнал работа по
жалбата на постр. С.. Той проверил пунктовете за изкупуване на метали и
разбрал, че тръбите са предадени на свид. Г.. Тя обяснила на полицейския
служител от кого са донесени инкриминираните вещи. Свид. Б. призовал подс. А. и
Н. за изясняване на случая. Двамата подсъдими признали пред свид. Б. за
извършеното. Свид. Г. предала начупените тръби на органите на полицията и
същите били върнати на постр. С. срещу разписка.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите метални
тръби с размер цол и половина възлиза на 400.00 лева като тръбите са с обща
дължина 50 метра.
Съдът установи, че
направените от подсъдимите самопризнания се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
По делото не са на лице
данни за накърняване правата на подсъдимите или защитника им.
Предвид на това, че
обстоятелствата изложени в обвинителният акт се подкрепят от доказателствата
събрани в досъдебното производство, както и от направеното самопризнание от
страна на подсъдимите съдът прие, че подсъдимите Н. и А. са осъществили от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК, като на 10.11.2010г.
около 18.30 часа от имот зад гробищния парк в гр.Пазарджик в съучастие като
съизвършители са отнели чужди движими вещи- 50 метра метални тръби
/конструкция за асма/ по осем лева метъра, общо на стойност 400.00 лева от
владението на С.Д.С. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвоят.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимите при пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни
последици.
Съдът прецени по отношение на
подс. Н. като смекчаващи
отговорността му обстоятелства чистото съдебно минало и направените самопризнания.
Като отекчаващи отговорността се отчетоха
негативните характеристични данни и наличието на криминална регистрация.
По отношение на подс. А. съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото съдебно минало
и направените самопризнания. Като отекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха негативните характеристични данни и
наличието на криминална регистрация.
Подсъдимите са личности с висока степен на обществена
опасност, предвид характеристичните данни и наличието на криминална регистрация.
При определяне видът и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите, съдът се ръководи от
изискванията на чл. 36 от НК, относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите към спазване на закона и добрите нрави, както
постигане предупредително въздействие върху тях и другите членове на обществото
на подс. Н. и подс Аранджийски следва да се наложи наказание от по девет месеца
лишаване от свобода за всеки един по отделно.
С оглед на това, че производството по
делото се води по реда на чл.370 и следващите от НПК наказанието на подсъдимите бе определено при условията на чл. 58а ал. 1 от НК,
като наложеното наказание от девет месеца лишаване от
свобода бе намалено с една трета.
Съдът счете, че така формираното
наказание от шест месеца лишаване от
свобода не следва да бъде изтърпяно от подсъдимите ефективно, поради което и на
основание и на основание
чл. 66 ал.
1 от НК отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от
по ТРИ ГОДИНИ за всеки един от двамата подсъдими.
За да определи видът и размера на наказанията наложени
на двамата подсъдими съдът отчете смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Предвид осъдителната присъда в тежест на подсъдимите Н. и А. се възложиха сторените по делото разноски в размер на 40.00 лева - за експертиза, платими в полза на ОД на МВР - Пазарджик, и 15.00 лева
в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.
Подбудите за извършване на
деянието се коренят в незачитане на установеният правов ред в страната.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: