Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 194
гр.Враца,27.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 15.11.2019г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Мария Ценова
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N89 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С
искова молба вх.№4480 от 20.05.2019 г. са предявени при условията на субективно
и обективно кумулативно съединяване искове
от К.А.Д. ЕГН********** с
адрес: ***,в качеството и на майка и П.И.Д., ЕГН**********,с адрес: ***,в
качеството му на баща и двамата в качеството им на семейство и законни
наследници на В.П.К.,ЕГН********** чрез адв.Ж.В.Т.,***,със седалище и адрес на управление: София, 1407,бул.Джеймс
Баучер"№87 за сума в размер на 400 000.00лв.,представляваща
застрахователно обезщетение за търпените от тях болки и страдания в резултат на
смъртта на дъщеря им В.П.К. причинена при ПТП на 08.12. 2018г.по път III-101 Криводол-Враца,на
км.17+000,разклон за с.Лиляче с посочено правно основание чл.432,ал.1 КЗ,във
вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД и иск за законната лихва върху сумите считано от
датата на изтичане на 15 работни дни
съгласно чл.497,ал.1,т.1 от КЗ до окончателното заплащане на обезщетението.
Сезират
съда с искане ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците по 200
000 лева/ посочените по горе суми/ и лихва и разноски в производството при
уважаване на исковете им.
Ищците
поддържат,че на 08.12.2018г., около 08:10 на път III-101 Криводол - Враца, на
км. 17 + 000, разклон за с. Лиляче, област Враца,е станало пътно-транспортно
произшествие самокатастрофа от Участник 1 : л.а. марка “Форд”, модел “***”, с
peг. № ВР *** ВТ, собственост на Н.Ц. К., управляван от виновния водач Н.Ц. К.,
който в нарушение на правилата за движение по пътищата, е управлявал л.а. с
несъобразена скорост, в резултат на което настъпва процесното ПТП и е причинена
смъртта на пътник на задна седалка в ляво, а именно В.П.К., ЕГН: **********-дъщеря
на ищците.
Ищците поддържат,че отговорността е на
водача на МПС с марка “Форд”, модел “***”, с peг. № ВР *** ВТ, чийто водач, при
нарушаване на правилата за движение по пътищата, реализира процесното ПТП на
08.12.2018г.и е налице причинно-следствена връзка, довела до смъртта на В.П.К.,
ЕГН: **********.
Твърдят,че
от данните на Информационен център към Гаранционен фонд, публично
оповестени на интернет страница на фонда, които данни на основание чл. 574, ал. 12 от
Кодекса за застраховането /КЗ/, до доказване на противното, удостоверяват -
застрахователя, установили,че към датата на събитието е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” с полица №BG/02/118001513573 с начална дата на
покритие 22.05.2018г. и крайна дата на покритие 21.05.2019г., предоставящо
покритието по чл. 493 от КЗ.
Сочат,че е било
образувано ДП №1516/2018г. по описа на РУ - Враца.
От така изложеното,твърдят,че е установено настъпилото
събитие, неговата противоправност и виновността на дееца,като считат тези
обстоятелства за безспорно доказани.
Считат за доказано и наличието на
гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с
чл. 477, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В качеството си на увредени лица по смисъла
на чл. 478, ал. 1 от КЗ,ищците поддържат,че имат право, по смисъла на чл. 478,
ал. 1 от КЗ и чл.432, ал. 1 от КЗ, да претендират пряко от ответника, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач, изплащане на обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки и страдания по повод смъртта и загубата на дъщеря
им В.П.К., ЕГН: **********, настъпила на 08.12.2018г. в резултат на ПТП, при
спазване изискванията на чл. 380, ал. 1 КЗ.
Твърдят, че са спазили чл.380,ал.1 КЗ, като
са депозирали писмена претенция от дата 07.01.2019г., във връзка с която са
образувани щети № ********** и № ********** при ответното дружество.От
последното са получили писма с изх. № НЩ-526 и № НЩ-525 от 22.01.2019г., с
искане за представяне на допълнителни документи за произнасяне по предявената
от ищците претенция. В отговор на така поисканите документи са изпратени -
писма от 15.02.2019г. и 19.02.2019г., в които са приложили всички необходими
документи и са получили последващи еднотипни отговори с изх. № НЩ-1734 №
НЩ-1733, което те считат за отказ съгласно закона, тъй като ответника указва на
ищците на първо място да приложат документи, с които същите не разполагали към
онзи момент, на второ място посочва, като абсолютна предпоставка за решаване и
изплащане на обезщетение необходимостта от документи, които не са абсолютна
предпоставка съответно разпоредбата на чл. 496, ал.3 от КЗ, което по смисъла на
закона е приравнено на отказ съответно чл. 496, ал.2, т.2 КЗ, тъй като в
извънсъдебната претенция от 24.07.2018г. са приложени всички необходими
документи, въз основа, на които ответникът е бил във възможност да определи
дължимо обезщетение или откаже, мотивирано.
Позовават се на формирана съдебна практика:
Определения № 352/26.06.18г.и № 332/19.07.18г.на ВКС.
Излагат съображения относно това кое ги е
мотивирало да сезират съда с исковете си.
Ищците,сочат,че са загубили своята
най-голяма емоционална и духовна опора дъщеря си, център на тяхното семейство.
Със смъртта й те загубили най - ценното в живота си -детето си, любим човек,
приятел, подкрепата им. Горното, наред с обстоятелството, че смъртта настъпва
по такъв нелеп начин, още повече засилва болките и страданията, които ищците
изпитват.
Поддържат,че изживяват изключително тежко загубата на дъщеря си.Негативните
последици са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги,тъй
като между тях и дъщеря им съществувала силна емоционална връзка,което прави вредата в това отношение непоправима,
материално неизмерима и непреодолима във времето. Ищците, осъзнават и страдат
от факта, че завинаги са лишени от любовта и подкрепата на своята дъщеря, любим
човек, както и обстоятелството ,че страданията им от загубата на толкова близък
за тях човек, ще търпят винаги.
Загубата на родна дъщеря,за тях е едно от
най - тежките възможни житейски събития така, че дори и интензивността на
страданието на ищците да намалява във времето, негативните последици са
невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги, имайки предвид
факта на силната емоционална връзка деца - родител, както и момента от живота,
в който ищците губят В. и част от своето семейство - когато имат най-много
нужда от нейната помощ, подкрепа и любов.
Тези обстоятелства правят загубата на В.
един истински ужас и неописуема трагедия за тях.
Обстоятелството, че смъртта е настъпила по
такъв нелеп начин и то, когато починалото лице е било в своята млада възраст,
още повече засилва болките и страданията, които ищците изпитват.
Сочат,че дъщеря им е била изключително
жизнена, дейна, отзивчива, инициативна, изпълнена с желание да живее, същата е
жена на свещеник и се е грижила не само за своето семейство- деца и родители,
духовно, емоционално и физически, но е обгрижвала и полага усилия да помага и
на своя съпруг и вярващите от областта, което прави липсата й ужасна трагедия и
незаменима за своите близки и обществото.
Поддържа се в исковата молба,че и до
настоящият момент ищците не са се отърсили от случилото се и страдат от пост
травматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и
тревожност, като наличните им здравословни проблеми се задълбочават и развиват
в отрицателна посока. Преди настъпилото събитие, ищците са била контактни,
радвали са се на сплотена семейна среда и на спокоен живот, както и срещи с
близки и приятели. В момента се забелязва затвореността и отчуждеността на
членовете на семейството, избягват срещи с други лица и така обичайните за
всеки нормален човек с приятели и стремеж към положителни емоционални
преживявания.
Смъртта на дъщеря им ,е дала силно
негативен отпечатък върху тяхната психика и търпят болки и страдания,отличаващи
се с особено силен интензитет.
Считат,че е справедливо да бъдат обезщетени
в качеството им на родители с по 200 000,00 (двеста хиляди) лева за всеки един
от тях.
Изложената фактическа обстановка обуславя
правния интерес на ищците от предявяване по съдебен ред на искове по чл.432 от КЗ за обезщетяване от страна на застрахователя на претърпените вреди.
Препис от постъпилата искова молба и приложенията към нея са връчени на
ответника и в законоустановения и
предоставен му за това срок,ответното дружество чрез адв.К.,*** е подало отговор.
Ответникът въвежда спор относно
основателността и размера на предявения
срещу него иск,като оспорва изцяло исковите претенции на ищците по основание и
размер.
Алтернативно сочи,че исковете са предявени
в завишен размер, претендираните неимуществени вреди от ищците не са в заявения
обем и е налице съпричиняване от страна на починалата В.П.К. за настъпване на
вредите.
Въвежда възражение,че пострадалата ,пътувайки на задна дясна седалка на
катастрофиралия автомобил „Форд ***” с рег.№ ВР***ВТ, не е била с поставен
предпазен колан,което е довело до смъртта й при процесното ПТП на 08.12.2018г.
Поддържа,че причина за настъпване на
телесните увреждания довели до смъртта е нейното виновно нарушение на разпоредбите
на Закона за движение по пътищата, изразяващо се в непоставен предпазен колан,
в нарушение на чл. 137а ЗДвП, с което поведение сама се е поставила в риск.Счита,че
ако тя е била с поставен предпазен колан не би се стигнало до настъпване на
вредоносния резултат или дори да е настъпила вреда тя не би довела до смъртта
й.
При
така изложеното,твърди да е налице
изключителен принос на пострадалата, който изключва вината и прекъсва
причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване
на увреждането.
Оспорва твърдението в исковата молба
относно противоправност на настъпилото събитие,виновност на водача,както и
твърденията за тяхната доказаност и наличие на причинно-следствена връзка между
деянието и вредоносния резултат, вина и вреди.
Оспорва и посочените в исковата молба
основания за пряк иск срещу застрахователя.
Оспорва и твърдяната причинно - следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците
неимуществени вреди.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно
- следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди,
техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени,
като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават
размера на исковата претенция.Счита,че обезщетението ,което ищците претендират
в посочения от тях размер е в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва акцесорно предявения иск за лихва
относно началния момент,от който се претендира заплащането на лихва и счита,че ищците
могат да претендират лихва върху обезщетението и такава се дължи от момента на
подаване на исковата молба.
Изразява несъгласие с изложения в исковата
молба механизъм на ПТП,както и че отговорността е била на водача на автомобила
„Форд ***” и че е налице пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт
на В.П.К..
Ако се приеме,че вредите са настъпили при
процесното ПТП,счита,че не са в резултат на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
а в резултат на случайно деяние според дадената в чл. 15 от НК дефиниция.
Позовава се на представения към исковата
молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 967000-16092 от
20.12.2018г.,от който не може да се направи извод за вината на шофьора.
Оспорва законосъобразността на издадения
Констативен протокол за ПТП с материални щети от 20.12.2018г.Застъпва
становище,че е издаден в нарушение на Наредба № 1з — 41 от 12.01.2009год.
/обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от
30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г./ за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд (загл. Изменено ДВ, бр. 19 от 2017год.),както и верността му
,тъй като процесното ПТП не е реализирано в присъствието на длъжностното лице,
поради което протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила по
отношение на механизма на ПТП, макар че в този и това липсва като
възприето/установено обстоятелство.
Оспорва,твърденията за болки и страдания на
ищците и твърди,че не отговарят на действителните такива и не се доказват с
представените към исковата молба доказателства. Счита да са преувеличени в опит да се получи неоснователно
по-голямо обезщетение.
Излага правни съображения,защо счита,че ако
се присъди обезщетение лихвата върху него следва да бъде присъдена от датата на
исковата молба.
Счита,че аргументирано е отказано изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на всеки от ищците поотделно,чрез адвокат Ж.Т. и копие до
всеки от тях.
Счита,претендираният в исковата молба
размер на обезщетение за неимуществени вреди по 200 000 лв.за всеки от ищците да
е нереално завишен и не отговарящ на принципа на справедливо обезщетяване на
действително претърпяни неимуществени вреди заложен в чл. 52 ЗЗД.Поддържа да е
в противоречие и със съдебната практика.
Твърди,че ищците не са посочили пред „ЗА
„Бул инс” АД банкови сметки и горното е от значение за определяне на момента,
от който ищците могат да претендират законна лихва за забава върху евентуално
определеното обезщетение за неимуществени вреди, като в конкретния случай
най-ранната дата за това е датата на подаване на исковата молба в съда, а не
датата на настъпване на увредатата или датата на предявяване на извънсъдебната
претенция.
При така изложеното сезира съда с искане да
отхвърли исковите претенции,като неоснователни и
недоказани ведно със законните последици, като претендира присъждане на всички разноски по делото,
включително адвокатски хонорар.
Ако съдът достигне до друг правен извод,го сезира с искане да определи
размера на обезщетението в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и в
хипотезата на съпричиняване от страна на пострадалата-
50 или повече % .Претендира
присъждане на разноските за настоящата инстанция ведно
с адвокатски хонорар пропорционално на отхвърлената част от претенциите.
Препис от постъпилия по делото отговор е връчен на ищците и в законоустановеният и предоставен им за това срок ,са се възползвали от правото си на допълнителна искова молба.
Поддържат доказателствените си искания и сочат,че ще се ползват от всички
приложени писмени документи към исковата молба.
Сочат,че всички изложени обстоятелства и твърдения са доказуеми в настоящия
процес, като съответно са направили всички доказателствени искания необходими
за провеждане на пълно и главно доказване, които поддържат и считат, че същите
са относими, допустими и абсолютно необходими, с оглед възможността на ищците
да докажат по пътя на пълно и главно доказване твърдените факти и обстоятелства
относно ПТП, получени травми, състояния, усложнения, и преживявания от
психологичен и емоционален характер.
Считат направените възражения на ответника, за неоснователни, необосновани
и недоказани:
-съгласно чл. 496, ал.2 КЗ в рамките на тримесечния срок ответникът е бил
длъжен да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран
отговор по предявената претенция.
Сочат,че с претенцията са представили Констативен протокол за ПТП,който изцяло
удостоверява настъпването на застрахователното събитие и при наличието му
застрахователят не е имал основание да откаже да се произнесе по нейната
основателност -чл.496, ал.3 КЗ , което има характера на отказ по смисъла на
чл.498, ал.3 КЗ. Твърдят,че текат сроковете по чл. 496 и 498, ал. 3 от КЗ, тъй
като застрахователя е надлежно сезиран.
Позовават се на съдебна практика на ВКС и САС.
-в трите писма по описа на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, които са получили, като
отговор, от дружеството ответник било поискано единствено да бъдат представени
още документи, без които обаче е възможно определяне на застрахователно
обезщетение (съобразно разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ).Не е било
направено искане за представяне на банкова сметка, ***еделеното от дружеството
застрахователно обезщетение.
Твърдят да са направили опити да се споразумеят с ответника,които са били
неуспешни и считат,че от дружеството никога не са имали намерение да определят
застрахователно обезщетение ,което да бъде изплатено по какъвто и да било
начин. Същото е видно и от направените възражения и оспорвания в депозиран
отговор на искова молба до съда.
Твърдят, че ответникът е могъл да процедира по
реда на чл. 7 от ЗЗД, което не е сторил.
При изложеното,твърдят,че не са изпаднали в забава и следва да бъде уважено
в цялост искането им за изплащане на лихва на осн. чл. 86 от ЗЗД.
-по повод оспорването от ответната страна на механизма и вината на водача,
представят Присъда № 18/09.07.2019г. по НОХД № 237/2019г. по описа на ОС Враца,
ведно с Мотиви, влязла в законна сила, копие на заверен препис.
Във връзка с доказателственото им
искане в т.1 и последващия отговор на искова молба и представена с него
застрахователна полица, сезират съда с искане да определи като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелството,
че към датата на процесното ПТП задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил е била сключена в
ответното дружество.
Препис от постъпилата по делото допълнителна искова молба е връчен на
ответника и и в законосустановения и
предоставен му за това срок,ответното дружество е подало отговор на
допълнителната искова молба.
Ответникът поддържа всички направени
възражения и искания в писмения отговор на исковата молба,оспорва изложените в
допълнителната искова молба аргументи относно възраженията му в първоначалната
искова молба като счита същите за неоснователни.
Оспорва становището на ищците,че е налице отказ да изплати обезщетение,като
се позовава на 498 ал.4 КЗ,която счита за приложима.
Изразява несъгласие,с позицията на ищците,че без изисканите документи може да бъде определен размер на
претендираните обезщетения.Позовава се на мотивите в отговора си до ищците,по
повод предявените от тях претенции.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
доводите на страните,доказателствата по делото дават основание на съда да
приеме за установено следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432,ал.1,във вр. с чл.477,ал.1 ,във вр. с чл.380 КЗ/ в сила от 01.01.2016г./,във вр. с чл.45 и чл.51,ал.1 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Правният интерес е обоснован от вида на търсената
защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от
надлежна страна против надлежна страна,при спазване изискването на чл.380 КЗ и при обективирани откази от
застрахователя за изплащане на обезщетенията,поради което са допустимо
предявени.
Безспорни обстоятелства,приети
от съда ,като ненуждаещи се от доказване са:
1.Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по полица№BG/02/118001513573,валидна от 22.05.2018г.-21.05.2019г. сключена в ЗД"Бул Инс"АД,относно л.
а. марка “Форд”, модел “***”, с peг. № ВР ***
ВТ към датата на ПТП.
2.На основание чл.300 от ГПК, извършването на твърдяното в исковата молба
деяние, неговата противоправност и вината на водача на МПС:на
08.12.2018г., около 08:10 на път III-101 Криводол - Враца, на км. 17 + 000,
разклон за с. Лиляче, област Враца,е станало пътно-транспортно произшествие
самокатастрофа от Участник 1 : л.а. марка “Форд”, модел “***”, с peг. № ВР ***
ВТ, собственост на Н.Ц. К., управляван от виновния водач Н.Ц. К., който в
нарушение на правилата за движение по пътищата-чл.20,ал.11 ЗДвП,не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство,което е управлявал, в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на пътувалата на задна седалка в ляво, а именно В.П.К., ЕГН: **********-дъщеря
на ищците.
Подсъдимият
е изпробван за употреба на алкохол и
наркотични вещества,като и двата теста били отрицателни.
След влизане на присъдата в
сила,страните са конкретизирали доказателствентите си искания и съдът приема,че
не спорят и относно механизма установен в мотивите на присъдата.
Страните спорят,относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата,размера и основателността на исковете за присъждане на обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в процесния случай в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на настъпили за него неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно дружество
носи тежестта да установи наличието
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,както и останалите
релевирани от него възражения.
В мотивите на
присъдата е прието за установено, че пострадалата К.а е пътувала на
задната дясна седалка на автомобила. Прието е, че К. не е контролирал
непрекъснато ППС и, променяйки траекторията на движение на управлявания от него
автомобил с маневра заобикаляне на препятствие от ляво, е навлязъл частично в
лентата за насрещно движение, но след изпълнение на маневрата
"заобикаляне" рязко е завъртял волана надясно, вследствие на което е
загубил контрол върху управлението му, автомобилът се отклонил отново към
лентата за насрещно движение и под ъгъл около 10 градуса преминал през нея,
навлизайки по левия банкет. С предната си челна част МПС достигнало до
водосточната канавка, като се ударило във външната й стена и продължило
движението си по банкета въртеливо спрямо вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка. При това движение с дясната си странична част
автомобилът достигнал до метална тръба, в която се ударил, изкъртил я, като
едновременно с това се завъртял през дясната си странична част и се установил в
покой, обърнат на дясна странична част и с насоченост на предна част в посока
на осевата линия, при което пътуващата на задната седалка пострадала изпаднала
и се установила под дясната страна на автомобила, от което получила
несъвместими с живота увреждания и починала. В присъдата е прието, че
непосредствено преди ПТП скоростта на движение на процесния автомобил е била
81.65км.ч., а причина за смъртта на В. К.а е тежка съчетана травма: открита
черепно-мозъчна травма - многофрагментарно счупване на костите на черепната
кутия и лицевия череп с деформация на същия, разкъсно-контузни рани в областта
на главата, тежка мозъчна контузия, гръдна травма - двустранно счупване на
ребра с кръвоизлив в гръдната кухина, белодробна контузия и др. и е в пряка
причинно-следствена връзка с установените увреждания.
От представените по делото удостоверения за съпруг/а и родствени връзки и за наследници
се установява, че ищците са майка и баща на починалата при произшествието В. К.а.
Предвид гореизложеното,съдът приема,че е налице непозволено
увреждане,чийто състав е осъществен от водач на автомобил ,застрахован при
ответника по застраховка"Гражданска отговорност".По силата на
застрахователното правоотношение ответникът е поел задължение да обезщети
вредите-имуществени и неимуществени,причинени на увредените лица от водача на
застрахованото превозно средство.
Ищците твърдят,че вследствие описаното
ПТП за тях са настъпили значителни
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на
загубата на дъщеря им В. Петрова.Твърденията им се подкрепят от свидетелските
показания на разпитаните свидетели:Адриана Д. сестра на пострадалата и Ива Никитова
без родство.Установява се от техните показания,че семейството е било много
сплотено и задружно,не са имали конфликти,помагали са си и са разчитали един на
друг.
Свидетелката
Д.,установява,че е посещавала родителите си 2-3 пъти в месеца,а понякога и
по-често.
Видяла ги след случая,все едно не били те, съсипани тотално. Разбрала от съседи, че когато е узнала новината, майка й е търсила нож, за да се
самоубие.Според нея ,те страдат ужасно. Първите месеци баща й не можел да спи,да стои в стаята,
първите няколко месеца въобще не спали, не ядяли. Яли са нещо когато някой ги накара, за да могат да ходят на гроба
на дъщеря си,
където ходели всеки ден и дори вечер. Сега към настоящия момент все така страдат, мислят за това и
нямат никакво желание за живот.
Пострадалата В. отговаряла напълно на името си, тя била лъчезарен и прекрасен човек, с много приятели, намирала обща дума с всички, поздравявала, била невероятно добър човек. Полагала грижи за родителите им,тъй като свидетелката по това време работела на две места и не можела да се прибира често. Помагали си взаимно.В. била гордостта на семейството. Записала се да учи за медицинска сестра, на по-късен етап в живота си и тогава баща й се хвалел на всички за това, че дъщеря му учи за медицинска сестра. В. живеела в гр. Враца, но всяка седмица посещавала родителите си. Били много задружно семейство и никога не е имало конфликти в семейството - те двете като сестри и с родителите си. Винаги се подкрепяли, винаги се обичали, винаги са били един до друг в живота. Сега родителите не виждали стимул за живот. Най-хубавото в живота им били дъщерите им, едната от които починала при процесното ПТП. Родителите й спазват всички ритуали след смъртта на дъщеря си, ходят на гробище, правят помени.
Свидетелката
Ива Никитова,установява,че ищците, живеят на около 5 мин. близо до дома й в селото.Ищцата била учителка по руски
език, а също така и приятелка с майката и лелята на
свидетелката.Виждали се често,но сега се вижда с тях
най-често на гробищата.Те самите се отдръпнали, все едно не искат да живеят, страхуват се, вече не са същите хора.Семейството било задружно,а майката и дъщерята ,не просто майка и дъщеря, а и най-добри приятелки, много близки.Пострадалата помагала повече отколкото сестра й,били си опора.Дъщерята на ищците В. се преместила в гр. Враца от 2009 г., но си ходела всяка събота и неделя на село при майка си и
баща си. Седмица след случая,видяла
ищците.Те били съсипани,майката на В. все едно била дрогирана.Двамата
родители не били на себе си.С бащата не можело да се контактува. Към настоящият
момент с тях нищо не се е променило. Те се страхуват да живеят и все едно
предават дъщеря си ако се отпуснат да живеят нормалния си живот. Съществуват
така, че все едно искат непрекъснато да се самонаказват, да се измъчват, страх
ги е да продължат. Те спазват всички ритуали и всеки божи ден – вечер, са на гроба на детето си В., не спират да плачат.
От заключението на съдебната
психологична експертиза, допусната по делото се установява,че в психологичното и в т.ч. на емоционалното
състояние на ищците е настъпила коренна промяна поради внезапността на
връхлетялото ги страдание -загуба на дъщеря,което изключително висок стресов фактор.Те
преживяват остро стресово разстройство и потъват в състояние, което в науката
се определя като атипична /усложнена, комплицирана скръб/.След това във времето
,в това състояние се появяват и елементите на посттравматично стресово
разстройство,което е упорито страдание,лечението му е продължително,но
възможно.
От така събраните
доказателства,съдът намира за доказан по делото обема и интензитета на
претърпените от ищците болки и страдания,вследствие смъртта на дъщеря
им.Показанията на разпитаните свидетели са непосредствени,безпротиворечиви
и последователни,тези показания не се
опровергават от заключението на вещото лице психолог,поради което съдът няма
основание да не ги кредитира.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, реламентиран в процесния
договор за застраховка, ответното дружество като застраховател е длъжно да
обезщети всички вреди,за които отговаря застрахованото лице на основание чл.45 ЗЗД.
Преценката за размера на дължимото
по чл.52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се извършва от съда за всеки
конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение,като понятието
справедливост не е абстрактно,а винаги е обусловено от анализ на всички
специфични за конкретното дело обстоятелства и доказателства.С оглед
определяне на справедлив размер на
дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,следва да бъде отчетен
действителния размер на моралните вреди,като се съобразят
интензитетът,продължителността на болките и страданията,дали същите продължават
или са приключили,както и наличието или липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия.Като ориентир за определяне на размера на
дължимото обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния момент за
определяне на обезщетението-настъпилото ПТП.
При обезщетяване на претърпените от
ищците неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални
застрахователни суми към момента на настъпване на процесното ПТП.Същото е
станало на 08.12.2018г.,към която дата действа КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в
сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна
сума/лимит на отговорност/по задължителната застраховка "Г.О" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие е 10420000лв., независимо от броя на
пострадалите лица.
С оглед определяне на справедлив
размер на дължимото в случая обезщетение за неимуществени вреди,съдът съобрази
следното:
Вследствие на настъпилия на
08.12.2018г.трагичен инцидент,ищците са загубили дъщеря си,починала на 36 години.До
смъртта й семейството е било сплотено и задружно и е била налице изключителна по
своя характер емоционална връзка между
пострадалата и родителите й.Свидетелските показания и заключението на вещото
лице-психолог,установяват,че внезапната
смърт на В. е голям шок за тях,от който те не могат да се
отърсят,мъката,страданията и психическата травма продължават и към момента.Съдът
съобразява обстоятелството,че за един родител няма по тежка загуба от загубата
на дете,която остава завинаги.Болката и страданието от тази загуба ще съпътства
ищците до края на дните им.
По гореизложените съображения,съдът
намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди причинени на родителите от смъртта на тяхната
дъщеря сумата от по 200000лв. за всеки
един.
При този правен извод,съдът дължи
произнасяне по възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалата въведено своевременно от ответника с отговора на исковата
молба.
Деликтната отговорност
,съгл.чл.51,ал.1 от ЗЗД,обхваща всички вреди-имуществени и неимуществени,които
са настъпили в правната сфера на увреденото
лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на деликвента.Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка
и с поведението на самия увреден, законът чл.51,ал.2 от ЗЗД,предвижда
възможност за намаляване на дължимото обезщетение,съразмерно на действията и
бездействията,с които пострадалият е допринесъл за увреждането.Принос по
смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД е налице
винаги,когато с поведението си пострадалият е създал предпоставка за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането,предизвиквайки по този начин самите вреди.
За доказване на възражението на
ответника за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат по делото е допусната и изслушана специализирана
съдебна автотехническа експертиза, чието заключение страните не оспорват.
Вещото лице инж.В. се произнася,че
всяка седалка на увреждащият автомобил е снабдена с фабрично заводски монтиран
триточков обезопасителен инерционен колан.
Задните седалки не са обезопасени с
въздушни възглавници, като вещото лице посочва,че при преобръщане на автомобила,
както е в процесния случай,въздушните възглавници не се отварят.
След удара, автомобилът се е обърнал
през лява странична част. Обърнал се е по таван и с ротационно въртеливо
движение е продължил движението си към метална тръба на пътен знак, в която се
е ударил с дясната си странична част в областта на задната врата. Продължил е
въртеливото си движение, изкъртил е тръбата и се е установил обърнат на дясна
странична част. Вероятно тялото на пострадалата е изпаднало от автомобила след
удара в металната тръба, в резултат от инерционната сила. Тогава тялото е
изпаднало и е било затиснато под дясната странична част на автомобила.След установяване на автомобила в покой,на дясната
си странична част,тялото на пострадалата е било под нея.Това според вещото
лице,води до извода,че пострадалата е била без предпазен колан и следващият
извод,че ако е пътувала с поставен предпазен колан не би изпаднала през дясна
странична част на автомобила и затисната под нея и уврежданията биха били по-леки.
Вещото лице по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда, сочи, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата не
са описани следи, сочещи на използване на предпазен колан. Изхождайки от това,
че травматичните увреждания, довели до смъртта на К.а, а именно тежка открита
черепно-мозъчна травма и гръдна травма, са настъпили в резултат от изпадането
на тялото от лекия автомобил и притискането му между неговия покрив и твърдата
земна повърхност, вещото лице се произнася категорично, че използването на
предпазен колан би предотвратило изпадането на тялото на пострадалата и
получаването на несъвместимите с живота травми и смъртта на лицето.
Разпитаният
свидетел К.И. установява, че пътувал от гр.Враца за с.Баурене, когато видял
обърнатия автомобил и спрял, за да окаже помощ. Свидетелят установява, че
водачът бил извън автомобила, под който се виждала ръката на жена. С помощта на
други минаващи катастрофиралият автомобил бил обърнат и свидетелят видял жена
на асфалта под него.
Съпричиняващо
вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори
когато то не съответства на предписаното от закона, но чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за настъпването на вредите.
При преценката за наличие на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП
вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия
нарушение на правилата за движение, но и дали настъпилият резултат е в пряка
причинна връзка с него.
С
оглед на изложеното по-горе относно механизма на произшествието и причините за
смъртта на К.а, съдът приема, че в конкретния случай от нейна страна не просто
е налице неспазване на изискването на чл.137а от ЗДвП. Конкретното проявление
на неглижирането на заК.ото изискване е изпадането на тялото й от автомобила и
попадането му под него и под цялата му тежест, което не би настъпило, ако пострадалата
е била с поставен колан. Това дава основание за извода, че нарушението на заК.ото
изискване е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат и
приносът на пострадалата следва да бъде определен в цифрово изражение като 50
процента.
Предвид приетия принос на
пострадалата за настъпването на смъртния резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определените като справедливи обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да бъдат намалени наполовина, като ответникът бъда
осъден да заплати на всеки от тях сумата по 100000лв.
За определяне на началния момент,
от който върху определените обезщетения следва да бъде присъдена законна лихва,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и заплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока
по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
Както
бе посочено по-горе, застрахователните претенции са предявени от ищците на
07.01.2019г., а мотивът на ответника да откаже изплащане на застрахователни
обезщетения се свежда до непредставянето на влязъл в сила акт, доказващ
отговорността на водача, управлявал застрахованото МПС.
С
оглед на това, че влезлият в сила акт /очевидно по разбирането на застрахователя
такъв се явява присъда/ не е предвиден в чл.106, ал.3 от КЗ и това, че в случаи
като разглеждания отговорността на застрахователя възниква в случай на деликт,
който може и да не покрива от обективна и субективна страна престъпен състав,
съдът приема, че законната лихва върху обезщетенията следва да бъде присъдена в
условията на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, а именно от 29.01.2019г.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 8
000лв., както и направени за сметка на бюджета на съда разноски за съдебно
психологична експертиза в размер на 300 лв.
Съразмерно
с уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адв.Ж.Т. от АК-Кюстендил възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от
ЗА в размер на 5 530лв.
Съразмерно с отхвърлената част от
исковете всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение в размер
на по 3 011.50лв. Съдът намира за
неоснователно възражението на пълномощника на ищците по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото е договорено и
заплатено от ответника в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и по реда на чл.7
ал.1,т.5,като съдът съобрази и разпоредбата на чл.1,ал.5,според която
възнаграждението се определя съобразно
вида и броя на предявените искове,за всеки един поотделно.
Така мотивиран, ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Джеймс Баучер"№87 ДА
ЗАПЛАТИ на К.А.Д. ЕГН********** с адрес: ***,в
качеството и на майка по представената по делото банкова сметка, ***./сто хиляди лева/,представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на дъщеря й В.П.К.,ЕГН**********,настъпила
при ПТП на 08.12.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за РАЗЛИКАТА над сумата от 100
000 лв.,до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул."Джеймс Баучер"№87 ДА
ЗАПЛАТИ на П.И.Д., ЕГН**********,с адрес: ***,в
качеството му на баща по представената по делото банкова сметка, ***./сто хиляди лева/,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди-претърпени болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря му В.П.К.,ЕГН**********,настъпила при
ПТП на 08.12.2018г.ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за РАЗЛИКАТА над сумата от 100
000 лв.,до пълния предявен размер от 200 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482,със седалище и
адрес на управление: София, 1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ,на основание чл.38,ал.2,вр.с ал.1,т.2 от Закона
за адвокатурата на адв.Ж.В.Т. ***, офис
7А,сумата от общо 5 530лв. /пет
хиляди петстотин и тридесет лева/,представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищците,определено съобразно уважения размер
на исковете по реда на чл.7,ал.2,т.5 от Наредба №1.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482,със седалище и
адрес на управление: София, 1407,бул.Джеймс Баучер"№87 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,ал.6,във вр. с чл.83 от ГПК,в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер
на 8 000лв., както и направени за
сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 300лв.
ОСЪЖДА К.А.Д. ЕГН********** с адрес: *** и П.И.Д., ЕГН**********,с адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ
на ЗД"БУЛ ИНС"ЕИК831830482,със
седалище и адрес на управление: София, 1407,бул.Джеймс Баучер"№87,сумата
от 6 023 лева/шест хиляди и двадесет
и три лева/ или по 3 011.50 лв. всеки от тях,представляваща дължими разноски,съобразно
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: