№ 14
гр. Б.С., 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло П. Шабански
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно
наказателно дело № 20241410200366 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Н. В. Б. от с.Г., обл.В., ул. „В.А.” № 6, ЕГН ********** е обжалвал НП №
685/17.09.2024 год. на Директора на РДГ гр.Б., упълномощен със Заповед РД 49-
171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с което му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв., на основание чл.84, ал.1 от Закона
за лова и опазване на дивеча и на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча е лишен от право на ловуване за срок от три години, за нарушение на чл.84, ал.1 от
същия закон.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.58д - 64 ЗАНН.
В жалбата и в с.з. се извеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП.
Извежда се искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител, който в писмени бележки изразява
становище, че НП следва да бъде потвърдено.
Жалбодателят редовно призован се явява в с.з.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
релевираните в жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП,
приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по
чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Разгледана по същество
1
тя е основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 17.08.2024г.
жалбоподателят имал разрешително за лов и отишъл, заедно с автомобил с друг ловджия
М.В.Ч. в землището на с.Г.. Той имал разрешително за ловуване в ловище № 2, а свидетеля
Ч., който ги превозвал с автомобила си, имал разрешение за извършване на лов в ловище №
1. Тъй като двете ловища са в съседство, дели ги един път, те си били разбрали след
свършване на лова отново да се съберат на ловище № 1, за да може свидетеля Ч. да го закара
отново до с.Г.. След спиране на автомобила, всички слезли от колата, извадили си ловните
оръжия и в това време към тях се задал друг автомобил. Те спрели да го изчакат. От
автомобила слезли служители на РДГ – Б. – свидетелите И. М. И. и Т. И. Т.. При
извършената проверка те констатирали нарушение, за което съставили АУАН, въпреки
обясненията на жалбоподателя, че пеша се придвижва до ловище № 2 и пушката му е ловен
автомат и е със заключалка на спусъка. Въз основа на така съставения АУАН било издадено
и обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на
събраните писмни доказателства – АУАН № 685/17.08.2024г., НП № 685/17.09.2024г.,
Констативен протокол бланков № 149403/17.08.2024 год., входящ лист; длъжностна
характеристика на Главен специалист – горски инспектор; Заповед № РД -49-171/23.5.2024г.
на Министъра на земеделието и храните, както и от гласните доказателства – показанията на
разпитаните в с.з. свидетели И. М. И. – актосъставител, Т. И. Т. – свидетел при
констатиране на нарушението и съставяне на акта, двамата служители на РДГ – Б., както и
свидетеля М.В.Ч. – поискан от жалбодателя.
Съдът дава вяра на показанията и на тримата свидетели, като обективни и
безпристрастни, логически последователни и изцяло подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че формално
жалбоподателят е осъществил признаците на нарушение по чл.84, ал.1 от Закона за лова и
опазване на дивеча, като на 17.08.2024г. ловува при индивидуален лов на дребен дивеч, като
извършва движение с извадено и сглобено ловно оръжие „BENELLI“ калибър 12, без да
притежава писмено разрешително за лов в ловище № 1 и без да е убил или уловил дивеч.
По това не се спори, тъй като жалбоподателят поясни, че е бил транспортиран от друг
ловджия, а именно свидетеля Ч., който е имал разрешително за ловище № 1 и именно за това
е спрял там с автомобила си. Жалбоподателят твърди, че е бил с ловен автомат, който не се е
разглобявал като обикновена пушка и е бил със заключващ механизъм на спусъка. Това се
потвърди и от свидетеля Ч..
Действително в писмени бележки процесуалния представител на въззиваемата страна
изрази становище, че съобразявайки с характера и тежестта на нарушението, личността на
нарушителя, това наказание не би могло да се определи като маловажен случай по чл.28 от
ЗАНН, тъй като това административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на
2
обществена опасност.
Съдът намира, че в разглеждания конкретен случай в цялост са налице основанията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Не вземайки отношение за това в издаденото Наказателно
постановление, наказващият орган е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН, доколкото тази норма не
дава възможност за налагане на наказание /дори и при извършване на нарушението/, ако е
налице маловажност.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно
нарушение, поради което следва да се изхожда от съвкупността на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредите, кръг на
засегнати интереси, времетраене на нарушението, значимост на конкретно увредените
обществени отношения. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. за маловажност
на случая, подлежи на съдебен контрол и доколкото е свързана с правилното прилагане на
материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка. В
конкретния случай всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме,
че случаят е и маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК и това е така, защото в конкретния
случай жалбоподателят е бил с ловно оръжие – автомат, което е било със заключен спусък,
не е имало уловени или убити животни, предвижвал се е към ловище № 2, т.е. времето за
придвижване е било кратко и същевременно от нарушението не са настъпили никакви
вредни последици. С оглед на това деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъплението от съответния вид.
Имайки предвид гореизложеното наказателното постановление, макар и издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма,
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 685/17.09.2024 год. на Директора на РДГ гр.Б., упълномощен със
Заповед РД 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Н. В. Б.
от с.Г., обл.В., ул. „В.А.” № 6, ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 50.00 лв., на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на
дивеча и на основание чл.94, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е лишен от право
на ловуване за срок от три години, за нарушение на чл.84, ал.1 от същия закон, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14
дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
3