Р Е Ш Е Н И
Е № 101
Гр. Сливен, 08.06.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Милена Радева
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова КАНД № 83 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1378 по описа на Районен
съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение от
01.03.2021 г., постановено по АНД № 1378/2020 г. на Районен съд - Сливен е
потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К, № 3746422, издаден от ОД на МВР
Сливен, с който на Ж.Г.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
за нарушение по чл. 21 ал. 2 и на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател Ж.Г.Г., която го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат твърдения
за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди, че съдът повърхностно
е анализирал събраните по делото доказателства и не е мотивирал решението си в
частта, с която е приел, че невръчването на електронния фиш е съществено
процесуално нарушение. Счита, че органите на МВР е следвало да проверят
наличието на настоящ адрес, различен от постоянния и да издирят адресата на
електронния фиш. Редовността на връчване на електронния фиш била важен момент,
доколкото норми на Закона за движението по пътищата предоставяли на
санкционираното лице права и способи за защита, предхождани от редовно връчен
електронен фиш. Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт и
потвърдения с него електронен фиш.
В с.з. касационният
жалбоподател Ж.Г., редовно и своевременно призована, се явява лично, поддържа
касационната жалба по изложените в същата отменителни
основания и моли съда да я уважи.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован,
не се представлява. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда
да я отхвърли, като остави в сила първоинстанционното решение, с възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че такова се претендира.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е
неоснователна, а първоинстанционното решение като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 25.06.2020 г. в 10:16 часа по път I-6 км. 363+500 в района на община Твърдица в посока от
гр. Бургас за гр. София при движение с лек автомобил Тойота Ц ХР с рег. № ………… било
извършено административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС „TFR1-M 584“, като водачът на лекия автомобил управлявал същия
със скорост от 113 км/ч при разрешена за пътния участък от 60 км/ч. На основание чл.
189 ал. 4, във вр. с чл. 182 ал. 2 т. 6 от Закона за движението по пътищата бил
издаден Електронен фиш сер. К № 3746422 за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
в размер на 600,00 (шестстотин) лева на Ж.Г.Г.
(посочена във фиша като собственик, на когото е регистрирано МПС) за нарушение
по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП. Адресатът
на фиша Г. била издирвана за неговото връчване, чрез посещение по постоянен
адрес и телефонно прозвъняване, но не била открита от служител на МВР, видно от
Докладна записка от 31.07.2020 г. Наказващият орган приел, че електронният фиш
е връчен по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и били предприети действия по
принудително събиране на задължението за глоба чрез НАП.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция снимков материал с отразени в същия локация, скорост на движение на
заснетия и идентифициран автомобил, лимит на скоростта, дата и час (клип № 12431),
Протокол № 5-44-19 от проверка на мобилната система за видеоконтрол TFR1-1M № 4835, Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег. № 405р-6086 с дата на използване
25.06.2020 г., Протокол за извършено обучение от 22.05.2012 г., Писмо рег. №
455р-7114/29.07.2020 г. до Началника на РУ – Ямбол и Докладна записка относно
връчване на електронен фиш от 31.07.2020 г.
За да потвърди
Електронния фиш, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че нарушението е извършено на посочената дата и час, както и че при
издаване на процесния електронен фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения или такива на материалния закон. Обсъдил е всички представени по
делото доказателства и всички възражения на жалбоподателя, в която връзка е
направил подробен анализ на относимите материалноправни и процесуални норми, като е приел законосъобразност
на санкционния акт и е потвърдил същия като такъв.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на Районния съд при следните
съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка,
като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От
доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по безспорен
и категоричен начин, че на 25.06.2020 г. в 10:16 часа по път I-6 км. 363+500 в
района на община Твърдица в посока от гр. Бургас за гр. София при движение с
лек автомобил Тойота Ц ХР с рег. № ………. настоящият касационен жалбоподател е
извършил административно нарушение за скорост, установено и заснето с АТС
„TFR1-M 584“, като е управлявал същия със скорост от 113 км/ч при разрешена за
пътния участък от 60 км/ч. Скоростта на движение на процесния автомобил е
отчетена в пътен участък с въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч, което
налага извода за допуснато от водача административно нарушение, изразяващо се в
нарушаване на императива, въведен с чл. 21 ал. 2, във вр.
с ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Цитираната норма вменява забрана
за водачите на превозни средства при управление на автомобила да превишават
строго фиксирани стойности на скоростта, като допустимата максимална стойност в
случая е въведена като ограничение до 60 км/ч. В процесния случай касационният
жалбоподател е управлявал лекия автомобил със скорост над допустимата за участъка
от пътя, което е установено по безспорен и категоричен начин от събраните
доказателства, в т.ч. и от приобщения по доказателствата снимков материал.
В касационната
жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, които не се
споделят от настоящата съдебна инстанция.
Касационната
инстанция не споделя доводите в касационната жалба, че невръчването на
електронния фиш съставлява съществено процесуално нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Връчването на
административен акт, в т.ч. санкционен такъв не е елемент от процедурата по
издаване на същия, за да се приеме за допуснато от наказващия орган процесуално
нарушение. Със същото се дава възможност за право на обжалване, посочено в
закона, а в процесния случай засегнатото лице се е възползвало от тази
възможност и жалбата е разгледана по същество пред компетентната съдебна
инстанция – Районен съд. Връчването на
акта предпоставя процесуалната възможност на неговия адресат да защити правата
си по указания в закона ред и в настоящия случай тази възможност е реализирана
пълноценно. Първоинстанционният съд е приел жалбата, с която е сезиран за
процесуално допустима и е разгледал същата, като се е произнесъл по всички
наведени в същата възражения и доводи. Що се отнася до изложените в
касационната жалба съображения, възможностите, предоставени от законодателя в
нормата на чл. 189 ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, то същите могат да бъдат реализирани
в друго по характер производство, чиито процесуални правила са урегулирани с
норми на Административнопроцесуалния кодекс,
регламентирани в дял втори, глава седма. В процесния случай касационният
жалбоподател е предпочел да реализира засегнатите си права по съдебен ред и
неговото оплакване, както се отбеляза по – горе, е било разгледано от
компетентен съд, с което правото на защита е реализирано пълноценно от Ж.Г.. Изложените
от Районния съд и в тази насока мотиви са съответни на закона норми и като
обосновани напълно се споделят от касационния състав.
Обжалваното пред
настоящата съдебна инстанция решение е подробно, обосновано и съответно като
изводи на всички събрани по делото доказателства. Мотивите на Районния съд
напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и не е необходимо
да бъдат приповтаряни.
Гореизложеното мотивира
настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение не е постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон
и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна
степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за
неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от
настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства може да се направи обоснован извод за това, че както от
субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакуваното
решение Районен съд Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на Електронен
фиш сер. К № 3746422 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство в размер на 600,00 (шестстотин)
лева на Ж.Г.Г. за нарушение по чл. 21 ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение от 01.03.2021 г. на Районен съд - Сливен, постановено по АНД № 1378/2020
г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.