№ 376
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско
дело № 20211100508487 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК
Образувано е по частна жалба, вх. № 7119/02.07.2021 г. по описа на СГС /вх.№
030898/18.05.2021 г. по описа на ЧСИ/ подадена от Н. К. Д., в качеството му на
длъжник срещу действия на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20158410410218, изразяващи
се в отказ да прекрати производството по посоченото изпълнителното дело, на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Жалбоподателят твърди, че последно извършените изпълнителни действия по
делото са от 18.01.2019 г., когато с молба взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху банковите му сметки. Позовава се на разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК и
Тълкувателно решение №2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, като счита, че
предвид изтичането на двугодишния срок от последните действия за принудително
изпълнение изпълнителния процес се прекратил по силата на закона. Моли съда да
отмени обжалвания отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като
постанови прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело - „ЕОС М.“ ЕООД, в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я
оспорва като неоснователна. Заявява, че перемпцията е предвидена като средство за
1
защита на длъжника при положение, че кредиторът се е дезинтересирал от
изпълнителното производство в продължение на установения в закона двугодишен
период. Такъв извод в случая не може да бъде направен, тъй като след сочената от
длъжника дата са били предприети и други същински изпълнителни действия за
събиране на вземането.
По делото са представени мотиви на ЧСИ Н.М. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с
които е заявено становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от
приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че регулярно са извършвани
изпълнителни действия и не са налице предпоставките, при наличието на които
производството по делото би следвало да се прекрати.
Приложено е и копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и приложените с нея
материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното дело № 20158410410218 е образувано на
13.10.2015 г. по молба на взискателя „Ю.Б.“ АД до ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с
район на действие СГС, въз основа на издаден на 30.07.2015 г. изпълнителен лист от
РС – гр. Велико Търново, ГК, ХІІІ състав, на основание влязла в законна сила на
25.07.2015 г. заповед за изпълнение № 892/16.06.2015 г. по ч. гр. дело № 1610/2015 г.
по описа на РС –гр. Велико Търново. Като длъжник в заповедта и изпълнителния лист
бил посочен „Ю.Л.“ ООД, срещу длъжника Н. К. Д., за сумата от 12 054,90 лв.,
представляваща погасяване на парични задължения по Договор за кредитна карта
между длъжника и „Ю.Б.“ АД , от която 9 992,18 лв. - главница, 1 759,14 лв. –
договорна неустойка за периода 20.06.2005 г. – 07.10.2014 г. , 303,58 лв. – такса за
обслужване на кредитна карта за периода 20.06.2005 г. – 07.10.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2015 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 241,10 лв. – държавна такси и 757,65 лв.
– адвокатско възнаграждение.
С молбата, взискателят възложил на съдебния изпълнител да проучи цялостното
имущественото състояние на длъжника като извърши всички действия по чл. 18 от
ЗЧСИ, както и направил искане за налагане на възбрана при откриване на негово
недвижимо имущество и запори върху и движимото му имущество, трудовото
възнаграждение и банковите сметки.
С оглед това, съдебния изпълнител проучил имуществото състояние на
длъжника, като предприел необходимите действия, в това число, насрочил опис на
движимото имущество на длъжника.
2
С молба от 29.06.2016 г. „ЕОС М.“ ЕООД уведомил съдебния изпълнител, че на
18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Ю.Б.“ АД и „ЕОС М.“ ЕООД, по
силата който вземането, предмет на принудително изпълнение е цедирано от банката
на дружеството, предвид което моли ЧСИ да го конституира като взискател по
изпълнителното дело. Възложено било на съдебния изпълнител да извърши всички
действия по чл.18 ЗЧСИ, както и да насрочи опис и оценка на движимите вещи,
находящи се на адреса на длъжника. Уточнено било и, че актуалният размер на
задължението към 16.06.2016 г. е 14 380,79 лв.
С постановление от 24.02.2017 г., ЧСИ конституирал „ЕОС М.“ ЕООД като
взискател по делото и прекратил производството по отношение на праводателя му
„Ю.Б.“ АД.
На 24.02.2017 г., ЧСИ изпълнил исканията на взискателя и наложил запор върху
банковите сметки на длъжника и насрочил опис на движимото му имущество.
С молби от 25.04.2017 г. и 03.08.2018 г. дружеството е поискало от съдебният
изпълнител извършването на справки в ТД „НАП“ за съществуването на валидни
трудови договори, декларирано имущество и регистрирани банкови сметки на
длъжника и за евентуалното тяхно запориране.
На 27.12.2018 г. е направено последващо искане за насрочване на дата за оценка
и опис на движимите му вещи, находящи се на адреса, на който е регистриран.
Със съобщение за образуване на изпълнително дело от 28.12.2018 г., ЧСИ Н.М.
на основание чл.428, ал.1 ГПК, е поканил длъжника да изпълни задължението си по
изпълнителното дело, като извършил и исканите изпълнителните действия от
взискателя.
На 18.01.2019 г. е депозирана молба от „ЕОС М.“ ЕООД до съдебния изпълнител
за предприемане на действия по налагане на запор на сметките на длъжника в „И.“
АД..
Поредна молба до ЧСИ е депозирана на 21.12.2020 г., с искане за насрочване на
дата за оценка и опис на движимите вещи на Н. К. Д..
С молба от 10.03.2021 г. последният е направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
С обжалваното разпореждане от 27.04.2021 г., съдебният изпълнител е отказал
да прекрати изпълнителното производство, приемайки, че основанията на горната
3
разпоредба не са настъпили.
Въз основа на така установеното, съдът намира следното от правна страна :
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.
2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното :
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в
изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да
поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за
образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от
това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния
изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и законодателят е счел, че
липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство да отправя
искане до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което
състояние продължава в период от две години, ще води до неговото прекратяване.
Съгласно приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело №
2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е
поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението
чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
4
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия
в продължение на две години. От данните по делото е видно, че първоначалният
взискател „Юробанк“ АД по силата на договор за цесия от 18.01.2016 г. е цедирал
вземането си от длъжника по изпълнителното дело на „ЕОС М.“ ЕООД, което
дружество на 29.06.2016 г. е депозирало молба пред ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ за
конституирането му като взискател, в качеството му на цесионер. Със същата на
частния съдебен изпълнител са възложени всички изпълнителни действия,
произтичащи от разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ. След конституирането му като
взискател на 24.02.2017 г., дружеството е проявявало процесуална активност и е
депозирало множество молби (на 25.04.2017 г., 03.08.2018 г., 27.12.2018 г., 18.01.2019
г. и на 21.12.2020 г.,), с които е искано извършването на изпълнителни действия като
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и насрочване на дата за оценка
и опис на движимите му вещи. Запори са наложени със запорни съобщения на
24.02.2017 г. и 28.12.2018 г., а насрочване на опис на движимото имущество е
извършен от съдебния изпълнител на 28.12.2018 г.
Началото на 2-годишният срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да
тече от датата на последното валидно изпълнително действие, осъществено по искане
на взискателя, като изява на волята му да упражнява правото си. Наложила се е
трайната съдебна практика, че всяко искане на взискателя за извършване на действие,
което съставлява елемент от динамичния фактически състав на предвидения в закона
способ, опровергава презумираното му бездействие - такива са исканията за налагане
на запор, възбрана, за извършване на опис и др. Всяко искане за извършване на
валидно същинско изпълнително действие прекъсва преклузията, независимо дали е
извършено. Това е така, тъй като когато има постъпило искане да бъде приложен
определен изпълнителен способ, съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Предвид това и предвид подробно изложените по-горе факти се налага извода,
че от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на последното искане за
извършване на изпълнително действие няма момент, в който да е настъпила
перемпция, тъй като взискателят е подавал всяка година молби за извършване на
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, налагани са запори върху
банкови сметки на длъжника и е насрочван опис на движимото имущество, като
взискателят е заплащал своевременно дължимите такси за това.
За по-голяма яснота с оглед наведените в жалбата възражения следва да се
5
отбележи, че на 18.01.2019 г. взискателят е депозирал молба до съдебния изпълнител, с
която е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника /в „И.“ АД/, за
което е заплатил съответната такса по сметка на ЧСИ. В кориците на изпълнителното
дело липсват документи, които да установяват, че такъв е наложен. Въпреки това преди
да изтече двугодишният преклузивен срок на 18.01.2021 г., взискателят е депозирал
последваща молба на 21.12.2020 г. с поредното надлежно направено искане за
насрочване на дата за оценка и опис на движимите вещи на длъжника, като е заплатил
съответната такса.
С оглед на така установеното и изрично разясненото в мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи, следва да се заключи, че взискателят по процесното
изпълнително дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал от
съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало
редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в цитираната
правна норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се прекратява по
силата на закона. Това означава, че не са налице твърдените от жалбоподателя-
длъжник основания за прекратяване на изпълнително дело № 20158410410218 по описа
на ЧСИ Н.М., поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с който е
отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и подадената
жалба трябва да се остави без уважение.
По разноските :
Съдът не е сезиран с претенции за присъждане на деловодни разноски за
настоящето производство от страните, като не дължи служебно произнасяне по този
въпрос.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба, вх. №
7119/02.07.2021 г. по описа на СГС /вх.№ 030898/18.05.2021 г. по описа на ЧСИ/
подадена от Н. К. Д., в качеството му на длъжник срещу действия на ЧСИ Н.М., рег. №
841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително
6
дело № 20158410410218, изразяващи се в отказ да прекрати производството по
изпълнителното дело.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7