Р Е Ш
Е Н И Е № 149
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 344 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.А.А., ЕГН **********, срещу Електронен фиш Серия К № 2245210 от
28.08.2018 г., издаден от ОДМВР София, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр.
ал. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 850,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в това че на …. г., в 09.44 часа, в обл. С., общ. Б., ПП I-8 км. 40+000, с посока на движение от гр. С. към гр.
С., при ограничение от 60 км. на скоростта за движение, въведено с пътен знак
В-26, е управлявал МПС марка „…“, модел „…“, рег. № … , със скорост на движение
139 км/ч, при разрешена скорост 60 км/ч, като нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” №
11743с1.
В жалбата се твърди, че с оглед
изтеклия период от време, жалбоподателят е в невъзможност да упражни правото си
на защита, тъй като не може да си спомни дали той е управлявал автомобила в
процесния ден и час. Сочи се, че липсват доказателства за ограничението на
скоростта, въведено с пътен знак В 26. Поддържа се, че във фиша липсват основни
реквизити, визирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП, а така също и че не е бил издаден на
утвърдената бланка образец. Поддържа се, че от електронния фиш не се установява
дали автоматизираното техническо средство е стационарно или мобилно такова,
което е от значение за преценката за приложимост на съдебната практика, касателно
нарушенията, установени с мобилно техническо средство. С оглед на горното се
иска отмяна на атакувания електронен фиш.
В
последно проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител.
В
съдебно заседание въззиваемата страна О. С., редовно уведомена, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (до този извод съдът достигна съобразявайки обстоятелството, че въззиваемата
страна изирично е заявила, че по административната преписка не се е върнала
обратната разписка за връчване на електронния фиш), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд- гр. Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на обжалвания електронен фиш,
констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:
Към …. С.А.А. бил собственик на лек автомобил марка марка „…“, модел „…“, рег.
№ ….
На …., в … часа С.А.А. управлявал
горепосочения лек автомобил по главен път I-8 км
40+000, с посока на движение
от гр. С. към гр. С.,
като се движел със
скорост от 139 км/ч. Посоченият участък от пътя бил регулиран с поставен пътен
знак „В-26“-„Забранено е движението със скорост, по-висока от
означената“, на който била отразена и максимално разрешената скорост, а именно
60 км/ч, която забрана действала до следващото кръстовище
съгласно чл. 50 ППЗДвП. Извън обхвата на действие на пътния
знак максимално разрешената скорост на движение, доколкото се касае за път
извън населено място, била 90 км/ч.
Това обстоятелство било установено и
заснето с мобилна автоматизирана система за видеоконтрол „ARH CAM S1”. Системата за видеоконтрол е вписана под №
11743с1 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017
г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Въз основа на
констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за видеоконтрол и след приспадана на толеранс от 3 %, бил издаден процесният електронен фиш Серия К № 2245210 от 28.08.2018 г., издаден от
ОДМВР София, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на С.А.А. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 850,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
допустимата скорост с 79 км/ч.
Към датата на извършване на нарушението
(28.08.2018 г.), мобилната автоматизирана система „ARH CAM S1”, с фабричен № 11743С1 е преминала последваща периодична
техническа проверка на 11.12.2017 г., като срокът на валидност на проверката е
до 11.12.2018 г. (съгласно Заповед № А-333/29.05.2014 г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл.
43, ал. 4 ЗИ и действала към момента на установяване на нарушението).
Така изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: приложен снимков материал към електронен фиш Серия К № 2245210 от 28.08.2018 г.,
издаден от ОДМВР София; един брой справка от КАТ относно собствеността на лек
автомобил марка „…“,
модел „…“, рег. № …;
Заповед № 8121з-172/29.02.2016
г. и № 8121з-931/30.08.2016 г.
на министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо автоматизирано техническо
средство „ARH CAM S1”; Протокол
за проверка № 240-ИСИ/11.12.2017
г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1”, с фабричен № 11743С1, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система „ARH CAM S1”, с фабричен № 11743С1 от 28.08.2018 г., снимков материал
към електронен фиш Серия К № 2245210 от 28.08.2018 г.,
издаден от ОДМВР София- снимка № 11743С1/0042685 както и приетото по делото
заключение на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото
писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От приложеното
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, касаещо
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” и Протокол
за проверка № 240-ИСИ/11.12.2017
г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол „ARH CAM S1”, с фабричен № 11743С1 се установява, че процесната мобилна система за
видеокотрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена
съобразно нормативните изисквания, като към датата на констатиране на
нарушението е минала периодична техническа проверка. Неоснователни в тази връзка са
доводите в жалбата, че не може да бъде установен видът на използваната мобилна
система за видеоконтрол, доколкото както в представения по делото снимков
материал, така и в процесния ЕФ, е посочен номерът на радара. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същото се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост -
143 км/ч (от която е
приспаднат толеранс от 4 км/ч).
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебна автотехническа експертиза, която е съобразила приложения по
делото снимков материал, се установява, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1”, с фабричен № 11743С1, е била позиционирана на точки с
координати Е 23.165914° и N 42.784320° (във формат DD- градуси и десетични части от
градуса) се намира в района на 40-ти
километър на главен път I-8 Калотина-София в зелената площ на кръстовището за К.- П.. Установява се
още, че в момента на заснемането автомобилът е бил на разстояние от 137 м. от
камерата на линията 39+ 343 м., което е в района на действие на пътен знак В-26
(60 км/ч), позициониран на линията 39+190 м. и действащ до кръстовището след
указателните стрелки Ж 7, поставени една над друга с надписи К. и П., на
линията 39+460 м.
Съдът намира приложените по делото доказателства
за безпротиворечиви, обективни и необорени от други
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по
безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят С.А.А. е извършил от обективна и субективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В процесния случай, нарушението е заснето с
годно автоматизирано техническо средство - мобилна
АТСС „ARH
CAM S1”, с фабричен
№ 11743С1, съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал.
4 ЗДвП, вр. параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
при спазване на правилата, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. на министъра на вътрешните работи. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че пътният участък, който е бил
контролиран от АТСС, не е бил обозначен с пътен знак Е24, доколкото разпоредбата,
вменяваща това задължение на контролните органи, е била отменена с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г., т.е. към момента на установяване на
нарушението това изискване не е било предвидено.
Съдът намира за неоснователно и основното възражение на жалбоподателя, че в случая
неправилно е издаден електронен фиш, тъй като
нарушението е заснето с мобилно техническо средство, доколкото съгласно
действащата редакция на ЗДвП към момента на извършване на нарушението (параграф 6, т. 65 от ДР на ЗДвП)
е било допустимо съставянето на електронен фиш и
след констатиране на нарушението с мобилно АТСС. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да се установява в
отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази норма
предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано- след изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средство (или система- след изменението
ДВ, бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. От
правилния граматически прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се
установява в отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде
установено и в отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при
направеното от жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на
контролен орган и нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с
изтегляне на информацията, записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол.
Видно от
техническата спецификация на мобилната система за
видеоконтрол,
съдържаща се в протокола за последваща проверка, в електронния фиш е
приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3
км/ч (допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до
100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на
движение от 139 км/ч, което е с 79 км/ч повече от максимално позволената в съответния участък скорост от 60 км/ч. Тук е мястото да се посочи, че в
електронния фиш е отразено, че е приспаднат толеранс от 3 км/ч но в
действителност е приспаднат толеранс от 4 км/ч, доколкото установената скорост
е била 143 км/ч, а 3% от тази скорост е именно 4 км/ч.
Правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.А.А., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е
видно, че последният е собственик и лице, на което е регистриран заснетият при
извършване на нарушението автомобил марка марка „…“,
модел „…“, рег. № ...
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът
на МПС носи административнонаказателна отговорност за така извършеното
нарушение, ако не посочи на кое лице е предоставил управлението на МПС. В
14-дневен срок от връчване на електронния фиш С.А.А. не е представил декларация с посочване на лицето,
което е управлявало процесния автомобил, поради което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Следва да се допълни, че макар и по делото да няма
данни кога е бил връчен електронния фиш, предвид обстоятелството че жалбата е
подадена на 23.10.2018 г., следва да се приеме, че най-късно до този момент за
него е съществувала възможността да декларира, че не той е управлявал процесния
лек автомобил, а доказателства в тази насока, както беше посочено, не са
ангажирани. Не може да бъде споделено и възражението, че обстоятелството, че
нарушението е установено на 29.08.2018 г., а за него жалбоподателят е узнал на
18.10.2018 г., прегражда възможността му да си спомни дали той или друго лице е
управлявало лекия автомобил. Касае се за по-малко от два месеца, което
категорично не може да се отчете като продължителен период от време, правещ
спомените на човека неясни, като в допълнение следва да се отбележи, че в
практиката често се случва връчването на електронните фишове да става дори и половин
година след установяване на нарушението и задължение на собственика на лекия
автомобил е да пази спомени дали е предоставя същия на трето лице и кога е
сторил това.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят С.А.А. е осъществил от обективна страна състава
на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, като е
управлявал процесния лек автомобил със скорост от 139 км/ч при ограничение на
това място от 60 км/ч, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП и Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци с пътен знак „В26“.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна
страна, като същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият
е съзнавал, че управлява МПС със скорост 139 км/ч при ограничение 60 км/ч,
регламентирано с
поставен преди съответния участък пътен знак „В26“, като е целял това негативно изменение на обективната
действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП (в сега действащата редакция,
която е в сила от 21.01.2017 г.) при
превишаване на максимално допустимата скорост извън населено място с над 50 км/ч (какъвто е
настоящият случай – превишението на скоростта е с 79 км/ч), предвиденото административно наказание е „глоба“ в размер на 600 лева, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч
глобата се увеличава с 50 лв. (или още 250 лв. за следващите 29 км/ч до установените 79 км/ч). С оглед на това обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в тази си част, доколкото на жалбоподателя е
наложена именно „глоба“ в размер на 850,00 лв.
Съдът счита, макар и да не е
направено изрично възражение в тази насока, че в настоящата хипотеза не е
налице „маловажен случай“ на нарушение по смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се
явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви
вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост застрашават в
значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като
създават опасност от настъпването на вредни последици- настъпване на ПТП,
увреждане живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението
по пътищата. При това положение съдът счита, че извършеното нарушение не
представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на
това правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН.
На основание чл. 84 ЗАНН, вр, чл. 189, ал. 3 НПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
сторените по делото разноски за възнаграждението на вещото лице по приетата по
делото съдебна авто-техническа експертиза, възлизащи в размер на 201,60 лв.
При извършената на
основание чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш,
съдът не констатира основания за неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал.
1, предл. 1-во ЗАНН, вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, Районен съд- Сливница
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2245210 от 28.08.2018
г., издаден от ОДМВР София, с
който на С.А.А., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. ал. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850,00 (осемстотин и
петдесет) лева за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 84 ЗАНН, вр, чл. 189, ал. 3 НПК С.А.А., ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на
РС- гр. Сливница сумата в размер на 201,60
(двеста и един лева и 60 ст.) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: