Решение по дело №907/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е    N

град Р у с е,  29. 07. 2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          РУСЕНСКИЯТ районен съд, втори наказателен състав, в публично

            заседание на 02.07.20година, в състав:

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N907/20год.

            по описа на Русенски РС и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от А.Х.Г., ЕГН:********** ***-000368/20год. на началник сектор към ОДМВР Русе,  Първо РУ –Русе, с което за нарушения на чл.103 от ЗДвП, на основание  чл.175 ал.1, т.4 от ЗдвП са му наложени административни наказания, глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. Моли за намаляване размера на наложените наказания.

            Наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

            РРП не взема становище по жалбата.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, установи следното:

            На 07.05.2020 г. около 22:20 часа в гр.Русе, на ул.Стефан Стамболов - № 2 жпод.Г. управлявал мотоциклет - КАВАЗАКИ НИНДЖА ЗХ 10 Р с per № Р1601В, като  не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган – св.И. Т.. Продължил движението си, спрял на около 30-40м. от посоченото място, върнал се при контролните органи, „извинил се, че се е разсеял и не е реагирал достатъчно бързо на подадения сигнал…”. Започнала проверка, при която последните изискали нужните за нея документи. За така констатираното от длъжностните лица бил съставен АУАН, обвиняващ жпод.Г. за нарушение на чл.103 от ЗДвП, който подписал без възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП Наказващият орган наложил горепосочените административни наказания.

            Гореизложената фактическа обстановка се установява с приложените по делото писмени доказателства и гласните такива – показанията на св.Т..

            Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по съображения различни от наведените:

Жпод.Г. не оспорва факта на извършеното нарушение.

            Жалбоподателят е обвинен, че не изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДП, тъй като управлявайки мотоциклет - КАВАЗАКИ НИНДЖА ЗХ 10 Р с per № Р1601В, не спрял на посоченото от св.Тодор място в най-дясната част от платното за движение, при подаден от последния сигнал за спиране със стоп палка. Събраните в хода на съдебното заседание гласни доказателства, съдът не намира за достатъчни да обосноват наличие на административно нарушение по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, с което да е осъществен административнонаказателния състав по чл.175,ал.1,т.4 ЗДвП. Действително вменената за нарушена правна норма - чл. 103 ЗДвП предвижда задължение на водачите на МПС, при подаден сигнал за спиране от контролен орган да спрат в най-дясната част на платното за движение или на указано от органа място и да изпълняват неговите указания, неизпълнението на което се санкционира от разпоредбата на чл. 175,ал.1,т.4 ЗДвП. Видно от нея, изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол или регулиране за движение. Следователно за да е налице нарушение е необходимо подаденият сигнал да е бил възприет от водача на ППС и същият да не е спрял, т.е. бездействие обективиращо, че не го е изпълнил. Подаването на сигнал за спиране със стоп палка, каквито доказателства се съдържат в показанията на св.Т. безспорно е разпореждане на контролен орган, по естеството си осъществено чрез конклудентно действие. Безспорно от неговите показания се установява, че наказаният спрял, но не в дясната част на пътя, а 30-40 метра след указаното място, след което се върнал при дл.лица, извинил се и започнала проверката. При така установеното  съдът констатира, че жпод.Т. с деянието си по никакъв начин не осуетил извършването на последната от органите за контрол, нито пък отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, деяние санкционирано с разпоредбата на чл.175 ал.1, т. 4 от ЗДвП. Това че, спрял 30-40м. след указаното място, не го прави нарушител на задължението по чл.103 от ЗДвП, тъй като се установява че спрял, при подадения сигнал, макар и на място малко по-различно от указаното, след което се върнал на последното, като така не е  възпрепятствал по никой начин контролните органи да осъществят правомощията си. Факта на самото спиране по категоричен начин сочи, че същият не целял осуетяването на извършената в последствие проверка. Ако може да се говори за някакво неправомерно поведение от страна на жпод.Г., то то е свързано с неточно изпълнено нареждане, свързано с мястото на спиране, но в никой случай с отказ да се съобрази с него, каквото е съставомерното изпълнително деяние на санкционната разпоредба на чл.175 ал.1, т.4 от ЗДП.

            Дори и да се приеме, че в случая е налице непредпазлива вина във формата на небрежност и възниква административно-наказателна отговорност, то в случая е налице маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Водачът е изпълнил разпореждането на контролния орган, той се е подчинил на подаденото със стоп-палка указание за спиране, но го е изпълнил неточно.  По делото има категорични данни, че това неточно изпълнение на разпореждането на контролния орган не е осуетило извършването на проверка. Налага се изводът, че дори да се приеме, че има административно нарушение, то е с явно незначителна обществено опасност по см. на чл. 9, ал. 2, пр. 2-ро от НК. Следователно, в конкретния случай административно-наказващият орган, след като е приел, че има административно нарушение, е следвало да не налага административно наказание, на основание чл. 28 от ЗАНН, а да предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Изложените по-горе изводи налагат отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

           

            Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1882-000368/20год. на началник сектор към ОДМВР Русе,  Първо РУ –Русе, с което за нарушения на чл.103 от ЗДвП, на основание  чл.175 ал.1, т.4 от ЗдвП, на А.Х.Г., ЕГН:********** ***, са наложени административни наказания, глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

 

Решнието подлежи на обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд по АПК.

 

            Решението да се съобщи на страните.

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ:............................