Решение по дело №5611/2013 на Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е

град С., 13.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II^ри брачен състав,

в открито съдебно заседание на осемнадесети март

две хиляди и четиринадесета година

СЪДИЯ: ГАЛЯ МИТОВА

при секретаря Р.Г., и с участието на прокурор Дочо Дочев от Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА гр. дело № 5611 по описа за 2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 336 и следващите от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, вх. № 48134 от 22.04.2013 г., подадена от Д.Б.Н. срещу Б.К.А.. В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът Б.А., баща на ищцата, бил вдовец от 1994 г. и до настоящия момент живеел самостоятелно. С течение на времето последният започнал да развива съпътстващи старостта заболявания, като атеросклероза и деменция. От 1995 г. ответникът започнал да се оплаква от главоболие, световъртеж, губене на равновесие. През м. февруари 2009 г. след преглед във ВМА се установило мозъчно съдово заболяване на ответника, което преминало в атеросклероза. Заболяването с времето се усложнило и ответникът към момента бил с данни за мозъчна атрофия  и мултиинфарктна енцефалопатия, което било развита форма на деменция, изразяваща се в деградация на личността. Забравял къде живее, бил неориентиран за час и време, с тежко разстройство на вниманието и упадък на паметта. Същият бил манипулируем и лесен обект за злоупотреби. От това негово състояние се стремели да се възползват близки, роднини и приятели. Ищцата моли съда да постанови Решение, с което ответникът Б.А. да бъде поставен под пълно запрещение. В съдебно заседание ищцата, лично, и чрез пълномощниците й адвокат Ц.Х. и адвокат Д.Х., от САК, поддържа иска. В хода на производството преди даване ход на делото по същество ищцата, чрез пълномощниците й, прави искане съдът да назначи временен попечител на ответника. Ищцата изрази окончателно становище, чрез пълномощника й адвокат Х., в писмени бележки от 01.04.2014 г.    

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б.А., чрез адвокат Б.М. от САК,  е подал писмен отговор на исковата молба, вх. № 70118 от 13.06.2013г. Оспорил е изцяло исковата претенция за поставянето му под пълно запрещение и моли съда да я отхвърли като незаконосъобразна, неоснователна и недоказана. Твърди в отговора на исковата молба, че ответникът не бил неадекватен и не се нуждаел от поставяне под пълно запрещение. Сочи се, че същият бил в добро физическо и психическо състояние за своята напреднала възраст - 83 години, като за него се грижело семейството на сина му Ч.Б. А.. Ответникът счита, че причина за завеждане на настоящото дело бил фактът, че преди три години ответникът продал на сина си собствените си идеални части от имота, в който живеел, че това афектирало дъщеря му, която пребила възрастния човек на двора с лопата. В хода на производството се изрази становище за поставяне на ответника под пълно или ограничено запрещение, по преценка на съда. Пълномощникът на ответника се е противопоставил на искането за назначаване на временен попечител на ответника, вкл. и това да бъде ищцата. Ответникът изрази окончателно становище, чрез пълномощника му адвокат М., в писмени бележки от 04.04.2014 г.

Софийска градска прокуратура не е заявила становище по иска в срока по чл. 131 ГПК. Представител на Софийска градска прокуратура, в качеството й на контролираща страна по това дело, съобразно чл. 336, ал. 2 ГПК, изрази съответно становище в хода на производството, че са налице предпоставките за поставяне на ответника под пълно запрещение, тъй като същият не можел самостоятелно да се контролира и да живее сам.

Софийски градски съд, след анализ на доказателствената съвкупност и след като обсъди доводите и становищата на страните, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Ответникът Б.К.А. е баща на ищцата Д.Б.Н., което обстоятелство се установи от приетото по делото удостоверение за раждане № 35 на ищцата, изаддено от с. К., Община – Самоков.

По делото са приети като доказателства относно здравословното състояние на ответника Епикриза от ВМА, Клиника по неврология за стационарно проведени изследвания и лечение от 10.03.2009 г., с диагнози ”Захарен диабет, диабетна полиневропатия – сензомоторен тип. ХМСБ – хронична мозъчно – съдова болест; изследване на глава на 07.10.2011 г. с данни за ”Мозъчна атрофия. Мултиинфарктна енцефалопатия”; изследване от 19.07.2012 г., при което не е установяват ЕМГ данни за паркинсонов тремор. Квадрипирамиден синдром”; 5 броя Амбулаторни листове съответно от 13.01.2009 г., 10.02.2009 г., 06.10.2011 г., 13.10.2011 г. и от 10.01.2012 г., при които е имало преглед от невролог, с диагнози ”Основна диагноза – последици от мозъчно – съдова болест и придружаващи заболявания – атеросклероза. неинсулиниозависим захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна полиневропатия, вътречерепна травма и СМУ № V – 130/2013 г., издадено на 21.05.2013 г. от Съдебномедицински кабинет, по повод наранявания на Б.А. (фрактура на пръст на ръката и охлузвания в областта на челюстта), получени по негови сведения от побой от дъщеря му.

По делото е приет и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 2010 г., от който е видно, че Б.К.А. се е разпоредил в полза на Ч.Б. А. със собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот в град С., кв.”В.”, ул.”2” № *** (адреса на страните по делото).

Разпитът на ответника, на основание чл. 337, ал. 1 ГПК, се проведе в съдебното заседание на 18.03.2014 г. На въпроси на съда относно личността, местоживеенето и обкръжението му, ответникът назова само името си, къде живее и годината на раждането си, като отговаряше едносрично. На другите въпроси той отговаряше неадекватно и несъответно на въпроса, като беше дезориентиран за време и място. Ответникът беше психомоторно спокоен, със силно нарушена концентрация, с упадък на интелекта.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на две групи свидетели – св. св. Ж.Н.К., снаха на ищцата, и М.Г. Н., дъщеря на ищцата, посочени от ищцата, и св. св. Ч.Ч. А., внук на ответника, и Ч.Б. А., син на ответника и брат на ищцата. От разпита на свидетелите проличаха влошените и конфликтни отношения между страните, както и между разширените семейства на ищцата Д.Н. и нейния брат – св. Ч. А., породени от имуществени претенции за недвижимия имот в кв.”В.”. Предвид които при преценката на свидетелските показания, и като съобрази разпоредбата на чл. 172 ГПК относно възможната им заинтересованост в полза на съответната страна (като сочените от двете страни свидетели заявиха противоположни обстоятелства относно състоянието, поведението и възможността на ответника Б.А. да се грижи сам за себе си и неговата адекватност, както и относно полаганите грижи за него понастоящем) съдът като цяло ги намира заинтересовани и дадени в полза на съответната страна. С оглед на което в по-голямата им част съдът не ги кредитира и не намира основание подробно да ги обсъжда. Доколкото има известна еднозначност на свидетелските показания, съдът приема за доказано единствено обстоятелството, че от около една година ответникът А. живее при сина си св. Ч. А. (на адреса и на двете страни град С., кв.”В.”, ул.”2^-ра” № 33^А), който полага грижи за него заедно със семейството си, а преди това ответникът е живеел при ищцата и негова дъщеря Д.Н.. Страните и техните семейства обитават една къща, на различни етажи находяща се в кв.”В.” (собствеността на която е причина за конфликтните им отношения).

По делото е допусната и изслушана съдебно-психиатрична експертиза (СПЕ), от 10.03.2014 г., чието заключение съдът приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, поради което го кредитира изцяло.  Дадено е заключение, че Б.К.А. страда от Мултиинфарктна деменция (F01.1 по МКБ10), глобарен тип. Упадъкът на познавателните функции лишава ответника от базисните психични годности и той не е в състояние да преценява личните и имуществените си интереси, да се грижи за себе си и за своите работи. Според вещото лице Б.А. е възможно да се справя с отделни дейности от самообслужването, но като цяло се нуждае от постоянен контрол и обгрижване, не би могъл да живее самостоятелно. Настъпилите нарушения са трайни и необратими и са налице медицинските основания да се обсъжда пълно запрещение. В съдебно заседание вещото лице д-р Е.Ц.М. – психиатър, след като присъства на разпита на ответника в съдебното заседание и при събиране на гласните доказателства, е поддържала заключението, което е изготвила след личен преглед на освидетелствания Б.А.. Вещото лице уточни, че Б.А. е лесно податлив на внушение и манипулации от други лица, като става въпрос за болестна лесна внушаемост и манипулиреумост. Той има много тежки разстройства на паметта и вниманието, в резултат на които е дезориентиран за време, място и редица факти от личния му живот. Вещото лице уточни също, че при първия преглед ответникът бил с внука си, който през цялото време наричал свой син и грешал имената.

При тази фактическа установеност, предвид приложимия закон и по свое убеждение, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 5 от Закона за лицата и семейството (3ЛC) и се разглежда по реда на Глава 28 ГПК.

Искът е допустим, съобразно разпоредбата на чл. 336, ал. 1 СК, тъй като е предявен от близък роднина по смисъла на чл. 336, ал. 1 ГПК – от дъщерята на ответника.

Предявеният иск е доказан, и като такъв е основателен.

В това производство предмет на доказване е психическото състояние на ответника и покриване на юридическия критерий за вменяемост - разбиране свойството и значението на извършеното и способността да бъдат ръководени постъпките, както и степента на съответните умения. Едновременно с това следва да бъде доказана невъзможността на ответника да се грижи сам за себе си (но не единствено като самообслужване).

Предвид анализа на доказателствената съвкупност и личния разпит на ответника, и при приоритетно значение на СПЕ, съдът приема, че ответникът страда от Мултиинфарктна деменция (дементен синдром), глобарен тип. Състоянието на ответника налага да бъде постоянно обгрижван, тъй като има много тежки разстройства на паметта, с упадък на интелекта, незапомняне на нова информация и постепенно прогресивно отпадане на по-новите паметови следи, снижени възможности обобщение и абстракции  за разграничаване на същественото от несъщественото. Упадъкът на познавателните функции лишава ответника от базисните психични годности, поради което той е във възможност да се справя само с отделни дейности от самообслужването, но като цяло се нуждае от постоянен контрол и обгрижване, и не би могъл да живее самостоятелно. Запазени са автоматизирани стереотипи на поведение, заучени по рано и повтаряни многократно през годините, но при необходимост от вземане на решения и оценка на нови обстоятелства ответникът не се справя. С оглед на което той е лесно податлив на внушение и манипулации от трети лица. Съобразно изложеното се налага и изводът, че ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, не е в състояние да се грижи за себе си и за своите работи, да преценява личните и имуществените си интереси, да ги защитава и да ръководи действията си. При ответника са налице медицинските основания да бъде обсъждана пълна недееспособност и са налице законовите предпоставки (юридическия критерий) за поставяне на това лице под пълно запрещение. Съобразно което искът следва да бъде уважен в този смисъл.

Искането за назначаване от съда на временен попечител на ответника е неоснователно. На първо място, това искане на ищцата тя да бъде определена за попечител на ответника, е направено несвоевременно, непосредствено преди приключване на делото в първата инстанция. На второ място, по делото не се установи интерес за ответника за назначаване на този етап на негов попечител. Действително се установи, че същият е лесно внушаем и манипулируем, но доколкото същият вече се е разпоредил с доказаната си собственост, и не са установени негови права върху други вещи, то на този етап съдът не може да приеме, че същият с някакви свои действия би могъл да увреди интересите си. На трето място, но не на последно по значение, съдът не би могъл да прецени кой от посочените близки на ответника (ищцата или сина на ответника) следва да бъде определен за негов временен попечител, като се има предвид влошените отношения между страните и разширените семейства на сестрата и брата – съответно дъщеря и син на ответника. По тези аргументи искането на ищцата Д.Б. Андрова за назначаването от съда на временен попечител на ответника Б.К.А., следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.

След влизане в сила на настоящото Решение следва да бъде уведомен Органа по настойничеството по постоянния адрес на ответника за назначаване на настойник.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд,

РЕШИ:

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ, на основание чл. 5, ал. 1 ЗЛС, Б.К.А., ЕГН **********,***, партер, по иска на неговата дъщеря Д.Б.Н., ЕГН **********,***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Д.Б. А. за назначаването от Софийски градски съсд на временен попечител на ответника Б.К.А., като неоснователно.

Незаверен препис от Решението да бъде връчен на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му, а в частта му с характер на Определение – Решението може да бъде обжалвано с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕПИС от Решението, след влизането му в сила, да бъде изпратен на Органа по настойничество и попечителство по адреса на ответника Б.К.А. - за учредяване на настойничество.

 

СЪДИЯ: