Р Е Ш Е Н И Е
№
……………………..
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 20377 по описа на
съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск от „Е.П.” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с които се претендира да
бъде прието за установено по отношение на М.Ц.К., ЕГН:**********,
с адрес: ***, че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 14620/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата от 196,16 лв., представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена
в обект с абонатен №**********, находящ се в гр.В., с клиентски №***, за която
са издадени следните фактури: фактура № ФП0252257026/10.03.2017г. на стойност
96,16лв., фактура № ФП0253026440/11.04.2017г. на стойност 89,44 лв., фактура №
ФП0253701598/28.04.2017г. на стойност 10,56 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 46,44 лв.
/четиридесет и шест лева и 44ст./, представляваща мораторна лихва върху
главницата по фактура № ФП0252257026/10.03.2017г. на стойност 23,17лв.,
фактура № ФП0253026440/11.04.2017г. на стойност 20,85 лв., фактура №
ФП0253701598/28.04.2017г. на стойност 2,42 лв., за периода от 03.04.2017г. до
19.08.2019г.
Ищецът излага, че М.Ц.К., ЕГН ********** е клиент на "Енерго - Про
Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: ***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер аб. № ***, находящ се на адрес: 9000 гр. В. През процесния
период тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П." АД (ОУДПЕЕ),
приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение
ОУ-061/07.11.2007г. на (Д)КЕВР.
Ищецът твърди, че към
датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК, ответницата не е
погасила задължението си за сумата от 242.60лв. за обект на потребление, заведен с
абонатен номер аб. № ***, находящ се на адрес: 9000 гр. В. В посочената сума
са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 196.16 лв. (сто деветдесет и
шест лева и шестнадесет стотинки), представляваща главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури за периода 10.03.2017 г. - 28.04.2017 г.,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 46.44 лв. (четиридесет и шест
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до
19.08.2019 г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № ***,
към същата дата. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения
от съда особен представител изразява становище за неоснователност на исковете.
Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните. Оспорва съдържанието на представените писмени
документи.Оспорва потребеното количество ел.енергия.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело
№ 14620/2019 г. на ВРС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М.Ц.К., ЕГН:**********, с адрес: *** за сумата от 196,16 лв., представляваща цена за ел.енергия,
консумирана и незаплатена в обект с абонатен №**********, находящ се в гр.В, с клиентски №***, за която са издадени следните
фактури: фактура № ФП0252257026/10.03.2017г. на стойност 96,16лв., фактура №
ФП0253026440/11.04.2017г. на стойност 89,44 лв., фактура №
ФП0253701598/28.04.2017г. на стойност 10,56 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата в общ размер 46,44 лв.
/четиридесет и шест лева и 44ст./, представляваща мораторна лихва върху
главницата по фактура № ФП0252257026/10.03.2017г. на стойност 23,17лв., фактура
№ ФП0253026440/11.04.2017г. на стойност 20,85 лв., фактура №
ФП0253701598/28.04.2017г. на стойност 2,42 лв., за периода от 03.04.2017г. до
19.08.2019г., както и сумата от 75 лв., сторени съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство за заплатена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр.
чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
По делото е представена справка,
извлечения фактури по кл. №***-фактура № ФП0252257026/10.03.2017г. на стойност
96,16лв., фактура № ФП0253026440/11.04.2017г. на стойност 89,44 лв., фактура №
ФП0253701598/28.04.2017г.
От
заключението на ССЕ прието от съда се установява, че съществуват просрочени, неплатени задължения по
фактури, издадени периода от 10.03.2017 г. - 28.04.2017 г. за консумирана ел. енергия от страна на ответника за обекти на
потребление, в гр.В., с клиентски №***, е 196,16 лв. Размерът на мораторната лихва до 19.08.2019г. върху фактурите, за които е установено в т.1
от задачата, че са незаплатени, е 46.44лв.
От заключението на СТЕ прието от съда
и неоспорено от страните се установява,
че количеството ел.енергия начислено във фактурите може реално да бъде одтавено и потребено от абоната,
с оглед пропусквателната възможност на
комуникационните проводници в таблото-6мм и тази на присъединеното
съоръжение-електромер. Количествата ел.енергия отразени в справката за консумирана ел.енергия и
във фактурите са правилно остойностени, съгласно
утвърдените от КЕВР за периода цени и са само и единствено от реално снети
показания от инкасатор. Не е извършвана корекционна процедура. Показанията от
карнетите съответстват на фактурираните количества ел.енергия по процесните
фактури. Към датата на процесния период СТИ е бил в метрологична годност и
отговаря на техническите характеристики за този тип електромер.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за
предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението
си, че с ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на
електроенергия, т.е. че последният е материалноправно
легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при установяване
наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца, той носи
тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Основният спорен въпрос между страните е дали към датата на начисляване на
задълженията по процесните фактури по между им е имало договорни отношения за доставка на
електроенергия за обект на потребление с адрес: в гр.В., с клиентски №***.
От представена по делото справка по
партида на М. И., то процесния имот с адрес в гр.В.,е видно, че с
постановление за възлагане на ЧСИ от 12.04.2017г. имотът е възложен на К.С.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУ на Договора за
снабдяване и разпределение на ел.енергия, потребител на ел. енергия за битови
нужди е физическо лице - собственикът или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго про-мрежи” АД, което
ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Енерго про-продажби“ АД.
Обобщено принципът е, че потребената в обекта ел. енергия се заплаща от собственика,
но само ако са налице всички предпоставки, посочени в Общите условия.
Съобразно чл.97 ал.1 т.4 от ЗЕ сделките с ел. енергия се сключват между
крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти, за обекти, присъединени
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти
не са избрали друг доставчик. Пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ дефинира като битов
клиент, този клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Цитираните законови разпоредби
обуславят извода, че цената за ползваната ел. енергия се дължи от собственика
на електрифицирания обект, когато няма избран друг доставчик или сключен
договор между ползвател на имота на договорно основание и доставчика на ел.
енергия. При прехвърляне на правото на собственост на имота длъжник е новият
собственик, тъй като се касае за законово заместване на страната в
правоотношението по регламентираната от закона сделка. Неизпълнението на
задължението на ответника да уведоми ищеца за настъпилата промяна в
собствеността не му придава качеството на страна по продажбеното
правоотношение, а само може да ангажира договорната му отговорност за вреди /в
този смисъл ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело №
2/2017г. на ОСГК на ВКС и решение № 205/28.02.2019г. по гр. д. № 439/2018г. на
ВКС, ІІІ г.о., докл. Г.М., постановено по чл.290 от ГПК/.
Съгласно чл. 17, т. 3
ОУДПЕЕ потребителят се задължава да съобщава на ищцовото
дружество в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.
12, ал. 1 от общите условия, както и за промени, свързани със собствеността
относно обекта, в който се доставя електрическа енергия.
Ответникът не твърди,
нито представя доказателства, че е уведомил електроразпределителното дружество
за настъпилата промяна в собствеността непосредствено след продажбата на имота.
Следователно именно той носи отговорността за
заплащане на отчетената по партидата ел. енергия след като не е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно енергоснабдителното дружество, че вече
не е собственик на имота.
Съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД, потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези Общи условия. Последните са описани в
чл. 26 от същите ОУ.
Общите условия са
приети на осн. чл. 98а от Закона за енергетиката, одобрени са от ДКЕВР,
следователно отношенията между крайният потребител и доставчика се регулират от
тях, като те имат обвързващо задължително и действие и за двете страни. От
заключението на приетата СТЕ се установява,
че партидата за имота към датата на издаване на процесните фактури се
води на името на М.К..
Предвид така приетото от съда би могло да се
стигне до заплащане от ответника на суми за електроенергия, която реално не е
била потребена от него. Евентуалното неоснователно
обедняване на същия за сметка на реалния потребител, е основание за
възстановявана на сумата от собственика на имота в процесния период, но не може
да доведе до освобождаването му от отговорност за плащане спряно доставчика на
ел. енергията.
По делото не се събраха
доказателства М. Илиева да е изпълнила основното си задължение да уведоми ищеца за закриване абонатния номер на нейно
име. Тъй като, ищецът не е закрил партидния си номер, облигационната връзка не
е прекъсната и задължението за заплащане на консумираната ел.енергия остава да
тежи върху ответника. Ето защо, ищецът и ответника са в договорни отношения за
доставка на електрическа енергия и в този смисъл следва да се приеме, че дружеството
е пасивно материалноправно легитимирано да получи
начислени суми по редовни отчети.
От представената по делото
справка за идентичност на имената на М.Ц.К., ЕГН **********, се установява, че М.Ц.К. и М.Ц.И. са едно и
също лице, като актуалното фамилно име е И.
Начисленото във фактурите количество на доставена ел.енергия отговаря на
данните по справката за потребление от 10.03.2017 г. - 28.04.2017 г. От заключението по СТЕ се, установява че
начисленото за процесния период количество от 1078 квтч
може да бъде доставено и потребено. Следва да се има предвид, че оспорването на
доставката на ел.енергия е бланкетно и не е
придружено с конкретни възражения. Липсват конкретно наведени твърдения в тази
връзка – липсва ли въобще потребление, колко е в действително потребеното. Поради и което с оглед на закрепения в чл. 22,
ал.1 ОУ начин на отчитане – фактуриране въз основа на предоставени от „Е.П.” АД данни за измерено количество ел.енергия не може
да разколебае доказателствената стойност на справката и фактурата. Дължимата от
потребителя цена се заплаща съобразно количеството консумирана енергия,
измерена със средство за техническо измерване след отчитането му.
Видно е от материалите по делото и то най – вече на базата на приложената
по него, и неоспорена от страните Съдебно техническа експертиза, че не се касае
за корекционна процедура, по смисъла на чл.38 от ОУ. В настоящия процес стана
ясно, че Средството за търговско измерване (СТИ) през процесния период 10.03.2017 г. - 28.04.2017 г. е бил годно
средство от метрологична гледна точка за измерване на ел. енергия. Напротив СТИ
е редовно, функционирало е нормално и няма доказателства за противното през
сочения период от време.
Поради изложеното съдът приема, че е налице извършена доставка на
ел.енергия по количество и стойност, начислена от ищеца в процесните фактури.
В случая се доказа, че ответникът е ползвател на ел. енергия и ищецът е
пасивно материалноправно легитимиран да получи
начислената сума.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство
75 лева, 200лв. за ССЕ,180 лв. СТЕ, 20 лв. за съд.удостоверения, 100 лв.
депозит за особен представител, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално
представителство-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева или
общо сумата от 675 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в
заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода на
спора следва да се присъдят 25 лв. за д.такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед приключване на производството, следва да
се изплати възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 100 лв., от
внесения депозит от ищеца-л.57 от делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК,
че М.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Е.П.” АД ЕИК ********* със седалище *** сумата от 196,16 лв. (сто деветдесет и шест лева и шестнадесет стотинки),
представляваща цена за ел.енергия, консумирана и незаплатена в обект с абонатен
№***, находящ се в гр.В., с клиентски №***, за която са издадени следните
фактури: фактура № ФП0252257026/10.03.2017г. на стойност 96,16лв., фактура №
ФП0253026440/11.04.2017г. на стойност 89,44 лв., фактура №
ФП0253701598/28.04.2017г. на стойност 10,56 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата в общ
размер 46,44 лв. (четиридесет и
шест лева и четиридесет и четири стотинки),
представляваща мораторна лихва върху
главницата по фактура № ФП0252257026/10.03.2017г. на стойност 23,17лв., фактура
№ ФП0253026440/11.04.2017г. на стойност 20,85 лв., фактура №
ФП0253701598/28.04.2017г. на стойност 2,42 лв., за периода от 03.04.2017г. до
19.08.2019г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 14620/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М.Ц.И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “Е.П.”
АД, ЕИК ********* сумата 75 лв. (седемдесет
и пет лева), представляваща разноски
в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14620/2019 г. на ВРС.
ОСЪЖДА М.Ц. И., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “Е.П.” АД, ЕИК ********* сумата от 675
лв. (шестстотин седемдесет и пет лева), на основание чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК.
ДА
СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Т.М.Т.-Р. ***, възнаграждение в
размер на 100 лв. (сто лева) за осъществено процесуално
представителство, в качеството му на особен представител на М.Ц. Илиева, ЕГН **********,
за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му, пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: