№………/……………..2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА-
ІV касационен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО
СИМЕОНОВ
при секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на
прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. наказателно дело №3333 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2
от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба
от „ДВМ Партнер“ ЕООД, ЕИК ********* , със съдебен адрес *** , офис VІІІ-3 ,
представлявано от управителя Д.С.М.а, срещу Решение № 1887/23.10.2019г.,
постановено по АНД № 4389/2019 г., по описа на РС-Варна, с което е изменено
Наказателно постановление /НП/ № 03-011408 от 05.06.2019г., на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна като наложената имуществена санкция
на „ДВМ Партнер” ЕООД по чл. 414, ал. 3 от КТ е намалена от
3000 лв. на 1500 лв.
В жалбата
се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения - касационно
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН. Релевира се липса на обективно, пълно и
всестранно доказване на констатираното предполагаемо нарушение. Твърди се, че
всички писмени доказателства, събрани по време на проверката са изготвени единствено
и само от проверяващите служители на ИТ, като липсва протокол за извършената
проверка, който да е изготвен на мястото на проверката и да е подписан от
проверяваното лице и/или негови представители, тъй като приложеният към делото
протокол е с по-късна дата. Сочи се, че в приложените по преписката различни
документи липсват данни, същите да са изготвяни поне в два екземпляра с подписи
на участващите лица, като се обосновава извод, че тези документи, изготвени или
събрани по време на проверката от служителите на ИТ не са годни доказателствени
средства нито по НПК, нито по АПК. Иска се разпит на поне две лица от
присъствалите на проверката.
Искането към касационната инстанция е да
отмени решението на ВРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане на ВРС.
В съдебно заседание оспорващото търговско
дружество не се явява и представлява, но в депозирана писмена молба поддържа
касационната жалба.
Ответникът в касационното производство – Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна , се представлява от ст. юрисконсулт Б. Н.,
който изразява становище за неоснователност на касационната жалба .
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна
пледира съда да остави в сила решението на ВРС.
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство, е подадена от лице, което има правен интерес
от оспорването. Жалбата е подадена в законоустановения срок пред компетентен
съд, поради което е допустима за разглеждане, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Варненският районен съд е бил сезиран с жалба от
„ДВМ Партнер“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес за съобщения: гр. В,
ул.“ “ №, ет., офис ////, срещу НП №
03-011408 от 05.06.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което на търговското дружество на основание чл. 416, ал.
5 и чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три
хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
Адмнистративнонаказателната отговорност на „ДВМ Партнер“ ЕООД е ангажирана за
това, че при извършена на 22.05.2019г. в 16.30 часа, проверка на територията
на строителен обект – жилищна сграда,
находящ се в гр. В, ул. «////» № ///, служители на Дирекция „ИТ“ – Варна
констатирали, че търговското дружество в качеството на работодател е допуснало
до работа лицето А Д _Д, ЕГН ********** като „зидар”, преди да му е
предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Въззивният съд, след като се е
запознал с представените от страните доказателства, събрани в хода на
производството пред АНО, както и тези, събрани във фазата на съдебното дирене,
е установил съществуването на описаните фактически обстоятелства в АУАН и НП.
Преценил е отсъствие на допуснати съществени процесуални нарушения. При
съдебната проверка е констатирано, че
АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в сроковете, установени в
ЗАНН, и не страдат от формални пороци. Районният съд е счел за осъществени съставомерните белези на деянието, за
извършване на което е ангажирана отговорността на „ДВМ Партнер“ ЕООД. Преценил
е че при определяне размера на административното наказание, АНО правилно е
определил санкционната норма, но неправилно е определил размера на
административното наказание над минималния, предвид факта, че се касае за
констатирано нарушение за първи път, като е изменил НП, налагайки санкция в
минимален размер.
Касационната инстанция счита
обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно като при неговото постановяване не
са допуснати съществени процесуални нарушения, в каквото насока е оплакването
на касатора.
Кореспондиращ с доказателствения
материал по делото е изводът на РС-Варна за осъществено от обективна страна на
описаното в НП административно нарушение – лицето А Д _Д е допуснато до работа
да престира труд като „зидар“, в полза на „ДВМ Партнер“ ЕООД, преди да му е
предоставено копие от уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП,
тъй като уведомлението е подадено на 22.05.2019 г. , но в 17. 35 ч. т.е. след
като работникът А Де постъпил на работа
и след като е било извършена проверка на контролните органи на същата
дата в 16.30 ч. Тези правни изводи на съда са базирани на събраните устни и
писмени доказателства, които непротиворечиво
и поради тази причина убедително сочат, че към момента на проверката от
контролните органи – 22.05.2019 г., А Д _Д е извършвал работа като зидар на
строителен обект, стопанисван от
касатора, което е възможно само след неговото допускане до работа в обекта от
последния, който факт се потвърждава и от констативния протокол, съставен в
16.30ч. на 22.05.2019г., в който собственоръчно А Де отбелязъл, че е нает на
работа преди датата на проверката на 20.05.2019 г. От представените при
документалната проверка доказателства за сключен трудов договор с лицето от
22.05.2019г., книга за начален инструктаж и служебна бележка безспорно се
установява, че трудовото правоотношение е възникнало на 22.05.2019г., като
видно от представения Правилник за вътрешния трудов ред работното време на
лицето е било до 17.00 ч. Този факт, неоспорен от страните ,е в противовес с
представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ
с вх. №03388193072682/22.05.2019г. с час на издаване 17:37:28ч., т.е. след края
на работния ден, което потвърждава съставомерността на нарушението, за което
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.
Неоснователно
е възражение на дружеството-жалбоподател за липса на годни
доказателствени средства с аргумент , че
протоколът за проверка не е съставен на място и че липсват данни изготвените
документи да са съставени в два екземпляра , тъй като такива оплаквания нямат
нормативна опора. От значение е дали описаните в констативния протокол факти
съответстват на действителното положение , а не дали протоколът е съставен на
мястото на проверката и броят на изготвените негови преписи.
Неоснователно е и оплакването за допуснато
съществено нарушение от ВРС с отказ за разпит на поискани от касатора два
свидетели, тъй като от протокола на
проведеното открито съдебно заседание от районния съд на 17.10.2019г. се
установява , че процесуалният
представител на дружеството е направил искане за разпит само на един свидетел,
а не на двама . Освен това подадената
въззивна жалба е бланкетна и в нея не се излагат твърдения за различни факти от
описаните в АУАН и НП, чието съществуване
да се провери с гласни доказателства. На следващо място, установяването
на относимите за случая факти за време на постъпване на работа и на изпращане на уведомление по чл. 62, ал.3 от КТ се реализира посредством писмени доказателства , а не гласни такива. Едва в
касационната жалба са релевирани възражения за допуснати в хода на АНП
процесуални нарушения, които по същество са неоснователни. Следователно това
оплакване обслужва единствено защитната позиция на жалбоподателя, която не е
подкрепена от доказателствата по делото .
Съответстващо на нормативната уредба и обосновано
откъм доказателствен материал е решението на районния съд да намали наложената
имуществена санкция от 3000 лв. на установения от законодателя минимум от 1500
лв. при липсата на каквито и да било мотиви в НП за законосъобразност на определения
размер на административнонаказателно
санкциониране и при липсата на събрани от наказващия орган доказателства за
извършени предходни нарушения на трудовото законодателство от наказаното
дружество.
Предвид изложеното
при извършения инстанционен съдебен контрол се установи валидност, допустимост
и правилност на обжалваното съдебно решение , поради което същото следва да се
остави в сила.
Мотивиран от изложените съображения Административен
съд – Варна- ІV касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1887/23.10.2019 г. на
Варненския районен съд, постановено по АНД № 4389/2019 г. по описа на този съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.