№ 16950
гр. С., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110111993 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от ЗАД (ФИРМА), ЕИК *********
срещу (ФИРМА) АД, ЕИК ********* установителни искове с правно
основание чл. 422, ГПК, вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1000,58 лв.,
представляваща неизплатена част от регресна претенция за изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка и ликвидационни разходи, които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва от предявяване на исковата молба – 07.03.2023 г. до
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 304,88 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 20.10.2019 г. до
20.10.2022 г., които вземания са предмет на издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57266/2022 г. по описа на
СРС, 174 състав.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно
произшествие на 05.10.2017 г. в гр.С., около 12:45 ч. на кръстовището на бул.
„Ц. О.“ и ул. „Г.С. Р.“, при което вследствие виновното поведение на водач на
1
МПС „(АВТ.МАРКА)” с рег. № ** **** ** с валидна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, са нанесени
имуществени щети върху МПС „(АВТ.МАРКА)” с рег. № * **** ** в размер
на 2260,34 лв., за което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е
заплатил горепосочената сума като застрахователно обезщетение на
собственика на увреденото МПС, като е направил и 15 лв. ликвидационни
разходи. Поддържа, че с писмо, получено от ответника на 27.02.2018 г.,
ищецът е предявил регресна претенция. Релевира доводи, че ответното
дружество е признало задължението си за сумата в размер на 1260,34 лв. и е
извършило плащане в посочения размер, с което частично е погасило
задължението си. Претендира разноски.
Отговор на исковата молба е постъпил в едномесечния законоустановен
срок, с който се оспорва иска по размер.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно
произшествие на 05.10.2017 г. в гр.С., около 12:45 ч. на кръстовището на бул.
„Ц. О.“ и ул. „Г.С. Р.“, при което вследствие виновното поведение на водач на
МПС „(АВТ.МАРКА)” с рег. № ** **** ** с валидна застраховка
2
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, са нанесени
имуществени щети върху МПС „(АВТ.МАРКА)” с рег. № * **** **, за което
ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил сумата в размер на
2260,34 лв. като застрахователно обезщетение на собственика на увреденото
МПС, като е направил и 15 лв. ликвидационни разходи. С писмо, получено от
ответника на 27.02.2018 г., ищецът е предявил регресна претенция в
посочения по-горе размер. Ответното дружество е признало задължението си
за сумата в размер на 1260,34 лв. и е извършило плащане в посочения размер.
Спорен между страните е единствено размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл. 411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза и
допълнително такова. Съдът кредитира заключенията като обективно и
компетентно дадени. Съгласно допълнителната САТЕ стойността необходима
за възстановяване на увредения товарен автомобил с рег. № * **** **,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2453,59 лв.
Съдът кредитира относно размера на вредите допълнителното САТЕ,
3
доколкото същото е изготвено въз основа на целия доказателствен материал,
събран по делото, включително приетите писмени доказателства, представени
от ищеца в първото открито съдебно заседание, представляващи повторен
оглед на щети, доколкото същото е представено във връзка с оспорванията в
отговора на исковата молба и разпределената от съда доказателствена тежест
в първото о.с.з., т.е. с първото възможно процесуално действие от страна на
ищеца.
Поради изложеното съдът намира, че искът е основателен.
При извод за основателност на главния иск съдът следва да разгледа
възражението на ответника за изтекла погасителна давност Регресното право
на застрахователя по чл. 411 КЗ възниква по силата на закона. Същото няма
договорен произход и за него важи общатапетгодишна погасителна давност.
Предвид дадената от законодателя уредба на регресното право по чл. 411 КЗ
същото възниква с плащане на застрахователното обезщетение от
застрахователя по договора за застраховка имущество и от тогава тече общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Тези разяснения са
възприети и в практика на ВКС, застъпена в Решение № 144/26.01.2010 г. по
т. д. № 532/2008 г. на ВКС, II т. о., Решение № 131/7.10.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 806/2010 г. на ВКС, I т. о.
Застрахователят ищец заплатил претендираното по регреса по чл. 411
КЗ обезщетение на застрахования на 24.01.2018 г., от която дата започва да
тече петгодишният давностен срок, който не е бил изтекъл към 21.10.2022 г.,
когато е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето
защо заявеното от ответника правопогасяващо възражение се явява
неоснователно и искът следва изцяло да се уважи.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресното вземане по чл. 411 КЗ възниква като безсрочно. За да бъде
поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от
ищеца да плати. Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че с писмо, получено от
ответника на 27.02.2018 г., ищецът е предявил регресна претенция за
процесното вземане. Съгласно правната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ
ответното дружество следва с 30-дневен срок да изплати задължението,
4
поради което искът за забава е основателен за периода, за който е предявен от
20.10.2019 г. до 20.10.2022 г. и за размера от 304,88 лв., определен от съда на
основание чл. 162 ГПК.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищецът в размер на 600
лв. за исковото и 76,11 лв. за заповедното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411
КЗ и чл. 86 ЗЗД, че (ФИРМА) АД, ЕИК ********* дължи на ЗАД (ФИРМА),
ЕИК ********* сумата в размер на 1000,58 лв., представляваща неизплатена
част от регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разходи, които ответното дружество в качеството на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на
вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна лихва от
предявяване на исковата молба – 07.03.2023 г. до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 304,88 лв., представляваща мораторна лихва за
забава за периода от 20.10.2019 г. до 20.10.2022 г., които вземания са предмет
на издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 57266/2022 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (ФИРМА) АД, ЕИК
********* да заплати на ЗАД (ФИРМА), ЕИК ********* сумата в размер на
600 лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство и сумата
в размер на 76,11 лв., представляваща съдебни разноски за заповедното
производство
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5