РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Бургас, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. И.ов
Петя Кр. Георгиева
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора В. Ат. Г.
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20232100600591 по описа за 2023 година
С Присъда № 43/08.03.2023 г. по НОХД № 119/2023 г. РС-Бургас е признал
подсъдимия И. А. Б., ЕГН **********, роден на ******* г. в гр. ******,
*******, ********* гражданство, *******, ********, ******, *****, адрес:
гр. ******, кв. „******“, ул. „*****“ № **, за виновен в това, че на
03.11.2021 г. в гр. Бургас направил опит да отнеме чужда движима вещ -
парична сума в размер на 500 лева, от владението на П. Г. К., с намерение
противозаконно да я присвои, като употребил за това заплашване - казал му
„Дай ми оборота или ще те пребия и ще те заколя“, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от дееца причини - пострадалият се
развикал за помощ и към него дошли свидетелите Д. Й. К. и Д. М. Г., поради
което и на основание чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от
НК го осъдил на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ.
Определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС,
първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ години.Постановил веществените
доказателства по делото - 1 бр. СД, находящ се на л. 19 от досъдебното
1
производство, да остане по делото за срока на съхранението му в архив, след
което да бъде унищожен по реда на ПАС.
Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на подс.Б.,който
в законоустановеният срок я обжалва .Излага доводи за недоказаност на
обвинението по безспорен и категоричен начин.Пледира за оправдателна
присъда по отношение на подзащитния си.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата предлага атакуваният
съдебен акт като законосъобразен и обоснован да бъде потвърден,а
въззивната жалба отхвърлена като неоснователна.Правилни били изводите на
БРС за доказана съставомерност на инкриминираното деяние.
Защитата в съдебно заседание поддържа въззивната жалба и допълнителното
изложение към нея.Счита обвинението за недоказано по несъмнен
начин,поради липса на категорични доказателства за осъществено
противоправно деяние от Б..Излага възражения относно мотивите на
съда,сочещи на неправилен анализ на доказателствата от първостепенния съд.
Подсъдимият Б. в последната си дума моли въззивната инстанция да го
оправдае,тъй като бил невинен .
Бургаски окръжен съд след като се запозна с въззивната жалба,
допълнителното изложение към нея, становищата на страните и
доказателствата по делото установи следното:
Подсъдимият И. А. Б. е роден на ********г. в гр. ****** и е с
ЕГН:**********. Той е ********, с ****** гражданство, ******, ********,
*********, *******, с адрес: гр. *******, кв. „******“, ул. „******“ № **,
понастоящем в Затвора - гр. Бургас.
Св. П. К. работил на длъжност „Обслужващ бензиностанция
газостанция“, в обект газстанция - Бургас, собственост на „*************“
*** с ЕИК:*********, който обект се намирал в гр. *******, ул. „*********“
№ **. На 03.11.2021г., около 17:20 часа св.К. се намирал на паркинга на
газстанцията, като в джоба на якето си съхранявал оборотни пари в размер на
500 лева.
По същото време и в същата газстанция отишъл подс.И. Б.. Насочил
към св.К.. Приближавайки го, подс. Б. започнал му казал „Дай ми оборота
или ще те пребия и ще те заколя“. Пострадалият К. му отказал да му даде
пари,след което подс. Б. се доближил още повече до св.К., започвайки да
ръкомаха срещу него и да го заплашва, че ако не му даде оборота, ще го
пребие и заколи. Изплашен за живота и здравето си, К. извикал
„Д.,ела…“/св.Д. К./, намиращи се със св.Д. Г. Г. на паркинга в този
момент,макар и отдалечени от мястото,където стоял К. в другия край на
2
паркинга, който бил непосредствено до газстанцията и били оградени с една
ограда. Свидетелите чули пострадалия и тръгнали двамата към него,като
възприели , че подс. Б. ръкомаха към него.В момента, в който видял, че
свидетелите Г. и К. идват към тях, подс. Б. бързо напуснал мястото. След като
отишли до св.К., свидетелите Г. и К.видели, че последният бил много
уплашен и треперел,като К. им обяснил,че това лице,което избягало искало
пари и го заплашвал. Още на следващия ден св.К. подал съобщение за
извършено престъпление до органите на полицията и написал сведение.
От проведено разпознаване на лица, видно от съставения протокол
/л.31-33 от ДП/, разпознаващият - св.П. К. е посочил категорично лицето
извършило противоправното деяние, предмет на настоящото наказателно
производство, а именно подсъдимият И. А. Б..
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
техническа експертиза, обективирана в протокол № 158 от 18.04.2022 г. /л.40-
42 от ДП/. Обект на изследване на СТЕ бил 1 брой оптичен диск DVD -R 4.7
GB, който според вещото лице бил предназначен за еднократен запис. Вещото
лице посочило, че нямало признаци за въздействие върху файловете,
находящи се върху диска, като е разпечатало 4 кадъра на хартиен носител.
Експертът посочил, че не е възможно фотопортретна идентификация на
заснетото лице на кадрите, поради недостатъчното качество на записите.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събрания по делото доказателствен материал, обективиран в гласните
доказателствени средства, и по- конкретно от показанията на свидетелите П.
К., Д. Г. и Д. К., дадени устно и непосредствено пред настоящия съдебен
състав в с.з. на 08.03.2023 г., включително и от приобщените по реда на чл.
281 ал.4 и чл.281 ал.5 от НПК показания на първите двама, както и частично
от обясненията на подс.Б., дадени в хода на съдебното следствие. При
изграждане на фактическите си изводи съдът отчете и следните писмени
доказателства - справка за съдимост (л.20-21 от НОХД 119/23 г.); протоколи
за доброволно предаване ( л.14-15 от ДП) ; Писмо от ЦПЗ (л. 16 от ДП);
приемо-предавателен протокол, служебна бележка 14.02.2022 г. и трудов
договор №8/31.01.2023 г., сключен между П. Г. К. и „********** (л.23-25 от
ДП); писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица
и предмети, ведно с фотоалбум (л. 31 - 33 от ДП); както и веществените
3
доказателства: приложен по делото диск (л. 19 от ДП). При формиране на
крайните си фактически констатации, съдът взе предвид и заключението на
съдебно- техническа експертиза (л.40 - 42 от ДП) на вещото лице Н. Т. П.,
включително и от отговорите дадени в хода на съдебното следствие (л. 40
гръб от съдебното производство).
Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическите и правни
изводи на решаващия съд,тъй като същите са обосновани и подкрепени
изцяло от събрания по делото доказателствен материал.По несъмнен начин от
показанията на свидетелите К., К. и Г., които са последователни, логични и
взаимнодопълващи се установява обективната съставомерност на деянието
извършено от подсъдимия - времето на неговото осъществяване, мястото,
начина по който е извършено, обекта на посегателството, неговото авторство.
Правилно БРС при отчитане липса на спомени поради отдалечеността на
деянието е прочел и присъединил показанията на св.К. и св.Г., които поради
по-ясните спомени и близостта с инкриминираната дата дават по-голяма
яснота и конкретика относно механизма на извършване на деянието в хода на
досъдебното производство.
Именно от показанията на св.К. ,пострадал от престъплението се
изяснява по категоричен начин механизма, последователността, действията на
подсъдимия при извършване на престъпната деятелност.
В подкрепа на неговите показания правилно са кредитирани като
достоверни и последователни и показанията на св.К. и св.Г., които са се
озовали наблизо до св.К.. Именно тяхната близост до мястото и отправянето
им към местопроизшествието е осуетило довършването от страна на Б. на
намисленото от него деяние-грабеж,като същото е останало само в стадия на
опита, без отнемане на паричната сума от владението на св.К., като са
осъществени само заплахи за живота и здравето от Б. и същия не го е
прекратил по собствено желание.
Първостепенният съд е направил пълен и всестранен анализ на
доказателствения материал, анализирал е задълбочено наличието на
противоречия ,като мотивирано е изложил съображения кои показания
кредитира и кои не. Правилно и обосновано е кредитирал частично
обясненията на подсъдимия Б. досежно времето и мястото на контакта му с
пострадалия на инкриминираната дата,а в останалата им част е приел, че са
4
негова защитна версия. Неговите обяснения в некредитираната им част са
изолирани и не импонират на събрания по делото доказателствен материал. В
този смисъл и възраженията на защитата в тази насока, който поддържа
изцяло версията на подзащитния му остава недоказана и неподкрепена от
доказателства.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав констатира,че от
събрания по делото доказателствен материал се установява по категоричен и
несъмнен начин,че Б. е извършител от обективна и субективна страна на
инкриминираното деяние.
Деянието е извършено при пряк умисъл,както е заключил БРС.Този
извод се извлича именно от действията на подсъдимия, приближаващ се до
служител на газстанция в тъмната част на денонощието ,който е сам отвън на
работния обект в този момент ,знаейки,че това лице работи там ,именно
разчитайки ,че като го заплаши св.К. ще му предаде сумата от оборота от
страх за живота и здравето си. Подсъдимият е целял настъпването на
общественоопасните последици,а именно отнемане от владението на
пострадалия на вещи,в случая пари без негово съгласие като употреби за това
заплашване, което е сторил, като само намесата на двамата свидетели Г. и К.
предотвратяват довършването на деянието и евентуална физическа агресия
от страна на подсъдимия към св.К. с оглед постигане на престъпния резултат,
Настоящият въззивен състав не споделя възраженията на защитата за
недоказаност от обективна и субективна страна на деянието и неправилен
анализ на събрания доказателствен материал.Налице са категорични и
безспорни доказателства, които оборват версията на подсъдимия,че се бил
ядосал,че кафеавтомата му взел парите, а не му пуснал кафе и това бил
предмета на разговор с пострадалия.Нелогично е св.К. да вика намиращия се
в близост св.Д. К. ,когато някой се възмущава дори и на висок тон,че
кафеавтоматът не работи , като в този смисъл безспорно се установи , че това
е защитна версия,неподкрепена с доказателства,поради което е неоснователно
искането за признаване за невиновен на подс.Б. по повдигнатото му
обвинение.Неоснователно е и възражението на защитата за недоказаност на
размера на инкриминираната сума,като св.К. е уточнил,че е имал в себе си
„500-600 лв“,като в полза на подсъдимия обвинението и съда е приело за
доказано именно по-малкия размер от 500 лв.Правилно и обосновано
5
първостепенният съд е приел,че от събраният по делото доказателствен
материал , в неговата съвкупност /протоколи,свидетелски
показания,видеозаписи/ се установява по категоричен начин виновното
противоправно поведение на подсъдимия,като в този смисъл възражението на
защитата следва да се отхвърли като неоснователно и необосновано.
Действително първостепенният съд при излагане на фактическите си
изводи е приел,че св.К. е викал за помощ при разговора си с подсъдимия,за
което не са събрани доказателства в този контекст,като възражението на
защитата в тази насока е основателно.Настоящата инстанция при изпълнение
на правомощията си по чл.313 НПК и чл.314 НПК прие,че липсват викове за
помощ,а единствено се установява от доказателства,че св.К. е повикал по име
св.Д. К.,който фактически извод съответства на доказателствения
материал.Това прецизиране на мотивите на БРС обаче по никакъв начин не
налага промяна в останалата част от фактическите и правни изводи на съда.
За извършеното престъпление , законът предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от три до десет години. Правилно БРС е отчел,
че в случая не са налице предпоставките на чл.55 ал.1 от НК.
Обосновано наказанието е определено при превес на отегчаващи
отговорността обстоятелства,като е отчетено,че подс.Б. е личност с висока
степен на обществена опасност, многобройни предходни осъждания,насочени
преобладаващо към собствеността на гражданите и свързани неразривно с
употреба на сила и заплашване. Наблюдават се наличие на изградени трайни
престъпни навици у подсъдимия. Същият не само в изпитателния срок от
извършени престъпления с влезли в сила присъди ,но само по-малко от месец
от влязла в сила присъда за принуда/по НОХД №275/2021г на РС-Бургас ,в
сила от 12.10.2021г/,както и само половин година след влизане в сила на
присъда /по НОХД №1829/2021г на БРС ,в сила от 08.04.2021г/ за идентична
престъпна деятелност /грабеж/ е предприел настоящата деятелност, въпреки,
че е бил осъден. Безспорно влезлите в сила присъди не са оказали
необходимия превъзпитателен ефект върху личността му,което налага по
отношение на подсъдимия да се приложи по сериозен санкционен подход с
оглед постигане на дълготраен превъзпитателен ефект.Отчита се също
времето и мястото на извършване на деянието,на обществено място, в
тъмната част на денонощието, както правилно е възприел и първостепенния
6
съд. От друга страна престъплението грабеж е такова с висока степен на
обществена опасност,касаещо не само правото на собственост на хората,но и
засягащо съществено здравето,телесната неприкосновеност,психическо
здраве и живот на пострадалите лица, което налага сериозен санкционен
подход от правораздавателните органи.
Въззивният съд не споделя изводът на БРС ,че инкриминираната сума
предмет на престъплението в размер на 500 лв може да се отнесе към
смекчаващите отговорността обстоятелства ,като същото не следва да бъде
отчетено като такова. Това би имало значение, ако се касае за кражба ,но при
осъществени признаци на грабеж ,съпроводени със заплахи за живота и
здравето на човек , не следва да се отдава приоритет на сумата, която деецът
цели да отнеме. В този смисъл следва да се отчете,че липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства ,които да се вземат предвид при
индивидуализация на наказанието.
Предвид обстоятелството,че престъплението е останало в стадия на
опита правилно решаващия съд е определил наказанието в предвидения
законов минимум,а именно три години лишаване от свобода,което следва да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим.Правилно и обосновано е
счел,че с това наказание ще се постигне целения превъзпитателен ефект
върху подсъдимия Б. ,както и съответния предупредителен ефект върху
членовете на обществото.
Правилно съдът е постановил веществено доказателство - 1 бр. СД,
находящ се на л. 19 от досъдебното производство да остане по делото за
срока на съхранението му в архив, след което следва да бъде унищожен по
реда на ПАС.
С оглед гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,Бургаски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 43/08.03.2023 г. по НОХД № 119/2023 г.
по описа на РС-Бургас.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8