№ 22240
гр. София, 12.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110104041 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.Д. Гълъпбова за
вземане в размер на 200 лева - главница по договор за потребителски кредит
№ ********** от 04.04.2018 г., ведно със законната лихва от 27.01.2022 г. до
окончателното плащане, 17,44 лева – договорна лихва за периода 26.05.2018
г. – 26.08.2018 г., 131,40 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги, 30 лева – неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, както и 117,40 лева – мораторна лихва
за периода 27.05.2018 г. – 26.01.2022 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията
за главница, договорна лихва, лихва за забава, както и за разноските,
съразмерно с уважената част от вземанията. Следва да бъде отказано обаче
издаването на такава за сумата от 131,40 лева, представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги, както и за сумата
от 30 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране. Съображенията за
това за следните:
В разглеждания случай страните са уговорили заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 131,40
лева. Следва да се посочи, че предоставените за тази цена услуги не са
изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите поотделно. Това налага извод, че същата
е в противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК, поради което и нищожна. Отделно от
това, същата противоречи и на императивното правило на чл. 10, ал. 4 ЗПК,
доколкото заплащането на възнаграждението от потребителя е
предварително, т. е. дължи се за „възможността за предоставянето“ на
изброените в договора услуги, както е посочено и в общите условия и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
1
действието на сключения между страните договор. При всички положения
възнаграждение в такъв размер, който се доближава до размера на заетата
сума противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне изискванията на
Закона /чл. 19 ЗПК/, което съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, прави клаузата
нищожна.
На следващо място съдът намира, че и клаузата, предвиждаща
задължение за заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй
като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение
за забава. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а напротив – изискуемостта на това вземане следва автоматично
от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно не става въпрос
за никаква такса, защото не се дължи заради извършени разходи, а самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение
за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза
е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се
приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява
неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността ѝ.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК –
в този смисъл Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II
ТО, ВКС. Ето защо заявлението в посочената по-горе част следва да бъде
отхвърлено.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните
разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от
19,02 лева до пълния заявен размер от 25 лева за платена държавна такса и
над сумата от 38,05 лева до пълния дължим размер от 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, срещу Г. Д. Г., с ЕГН **********, в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата от 131,40 лева, представляваща възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги и за сумата от 30 лева – неплатени такси по
тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта, в която се
претендират разноски за държавна такса над сумата от 19,02 лева до пълния
заявен размер от 25 лева и разноски за юрисконсултско възнаграждение над
сумата от 38,05 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
2
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3