Р Е Ш Е Н И Е
№ 371
гр. Горна Оряховица, 09.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Х състав, в публично
съдебно заседание на десети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Стела Бакърджиева като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 454 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, евентуално съединени с осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД твърди, че ответникът Н.А.М. сключил с „Провидент Файненшъл България“ ООД
договор за потребителски кредит № 2851287/16.08.2016 г., по силата на който
дружеството му предоставило кредит в размер 800 лв., който той се задължил да
върне, на 60 седмични вноски в размер по 28.01 лв. всяка, дължими в периода
25.08.2016 г. – 12.10.2017 г. За ползването на кредита ответникът дължал
договорна лихва във фиксиран размер, платима при същите условия като главницата
и включена в горепосочения размер на седмичните вноски. Твърди, че страните
уговорили предоставяне на допълнителни услуги – оценка на кредитното досие и
„Кредит у дома“, за които били дължими такси в размери съответно 40 лв. и
682,37 лв., платими при подписване на договора, но по споразумение между
страните – разсрочено, заедно със седмичните погасителни вноски. Уточнява се,
че услугата „Кредит у дома“ била по избор на клиента и нейното съдържание било
доставяне на заемната сума в брой по местоживеене на ответника и седмично
събиране на вноските също по местоживеене на ответника чрез посещения от
кредитен консултант. Сочи, че таксата за услугата се формира от два компонента
– 30 % съставлява разходите по предоставяне на кредита по местоживеене, а 70 %
– разходите за събиране на седмичните вноски. Твърди тази услуга да е
предоставена на ответника чрез седмични посещения в дома му от представител на
кредитора.
Ищецът признава, че ответникът е извършил плащания по
договора в общ размер 892 лв., с които е изцяло погасена таксата за оценка на
кредитното досие от 40 лв., таксата за услугата „Кредит у дома“ – частично до
337,09 лв.; договорната лихва – частично до 37,27 лв. и главницата – частично
до 413,81 лв. Посочените суми не били платени до 12.10.2017 г. – последната
падежна дата, поради което ищецът счита, че от следващият ден – 13.10.2017 г.,
ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на главницата, което до
11.01.2019 г. е в размер на 63,60 лв.
Твърди, че по силата на договор за продажба на
вземания от 01.07.2017 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД е придобило от „Провидент
Файненшъл България“ ООД вземанията по договора за потребителски кредит, сключен
с ответника, а след това – въз основа на приложение № 1/01.08.2018 г. към
рамков договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., ги е прехвърлило на
ищеца. С исковата молба се представя уведомление за извършена цесия между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Моли се за постановяване на решение, с което да се
приеме за установено съществуването на вземанията на ищеца по договор за
потребителски кредит № 2851287/16.08.2016 г., сключен между ответника и
„Провидент Файненшъл България“ ООД, както следва: 413,81 лв. – главница, ведно
със законната лихва от 17.01.2019 г. до окончателното й изплащане; 37,27 лв. –
договорна лихва за периода от 25.08.2016 г. до 12.10.2017 г.; 337,09 лв. –
такса за услуга „Кредит у дома“; 63,60 лв. – обезщетение за забава в плащането
за периода от 13.10.2017 г. до 11.01.2019 г., за които е издадена заповед №
129/17.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 90/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица или в случай, че искът
бъде отхвърлен – ответникът да бъде осъден на същото основание да заплати сумите
413 лв. – главница, ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното
й изплащане; 37,27 лв. – договорна лихва за периода от 25.08.2016 г. до
12.10.2017 г.; 337,09 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“; 63,60 лв. –
обезщетение за забава в плащането за периода от 13.10.2017 г. до 11.01.2019 г.
Претендира се присъждане на сторените в заповедното и исковото производство
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ответника
адвокатски хонорар, в случай, че същият е над минималните размери.
Ответникът признава сключването на договор за кредит с
„Провидент Файненшъл България“ ООД с твърдяното от ищеца съдържание, както и
получаването на заемната сума. Възразява за неизпълнение на задължението на
кредитора по услугата „Кредит у дома“ да събира погасителните вноски чрез
кредитен консултант в дома на кредитополучателя. Сочи, че кредиторът не е
направил разходи по събиране на вноските и въз основа на това намира, че такса
за услугата не се дължи. Обосновава становище, че с неизпълнението на
задължението си, кредиторът е отказал да получава дължимите вноски и
едностранно е прекратил договора. Възразява още, че таксата за услугата „Кредит
у дома“ е неравноправна и не отговаря на изискването на чл.10а, ал.4 ЗПК.
Оспорва, че вземането е прехвърлено на ищеца. Твърди, че до подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, не е уведомяван за двете цесии, каквото възражение
прави и по реда на чл.414 ГПК. Възразява, че уведомлението за цесия, получено
след подаване на заявлението, не може да има действие за длъжника. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на направените разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от договор за потребителски кредит № *********/16.08.2016 г. се
установява, че между „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника бил сключен
договор за кредит, по силата на който дружеството му предоставило сума в размер
на 800 лв. при лихва от 31,82 % годишно за срок от 60 седмици /до 12.10.2017
г./. В чл.3 от договора било уговорено, че ответникът дължи заплащане на такса
за оценка на досие в размер 40 лв. Ответникът се е съгласил да ползва услугата
„Кредит у дома“, представляваща съгласно чл.25 от договора доставяне на заетата
сума в брой по местоживеене на кредитополучателя и събиране на седмичните
погасителни вноски също по местоживеене на кредитополучателя. За тази услуга
той дължал заплащане на такса от 682,37 лв., 30 % от която съставлявали
разходите по предоставяне на кредита, а остатъкът – разходите по събиране на
седмичните погасителни вноски (чл.25 от договора). Ответникът се задължил да
заплати всички дължими суми, общо от 1 680,17 лв., включващи главница, договорна
лихва от 157,80 лв. за целия срок на договора, таксите за оценка на досие и услугата
„Кредит у дома“, на 60 седмични погасителни вноски, дължими всеки петък от
25.08.2016 г. в размер от 28,01 лв. всяка, а последната - от 27,58 лв.
Безспорно
между страните е още, че ответникът е получил от „Провидент Файненшъл България“
ООД заемната сума в размер на 800 лв. Признание за този факт ответникът е направил
както извънсъдебно – с подписване на договора за кредит (съгласно чл.27 от
договора), така и в първото по делото заседание. Ищецът признава, че ответникът
е заплатил сума в общ размер 892 лв. за погасяване на задълженията си по
договора.
Не могат
да се приемат за установени от фактическа страна твърденията на ищеца, че
сумата е предоставена на ответника в брой по местоживеенето му и седмичните
погасителни вноски са събирани също по местоживеенето му. На ищеца бе
разпределена тежестта да установи тези твърдения и на основание чл.146, ал.2 ГПК му бе указано, че не сочи доказателства за тях, но такива не бяха
ангажирани. Твърденията му не могат да се установят и от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото вещото лице изясни, че няма данни как
е извършено плащането от кредитора към ответника и обратно, тъй като не са й
представени първични документи.
От
рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 30.01.2017 г. и извлечение
от Приложение № 1/01.08.2018 г. към него се установява, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД прехвърлило на ищеца вземания от ответника по договор за кредит
№ 2851287/16.08.2016 г. Неоснователно ответникът възразява, че вземанията в
рамковия договор не са конкретизирани, а приложението е електронен документ,
който не е ясно кога и от кого е подписан. Рамковият договор в чл.2.1. препраща
именно към последващи приложения, в които вземанията ще се индивидуализират.
Представеното извлечение от приложение е електронен документ, възпроизведен на
хартиен носител и заверен от страната съгласно изискването на чл.184, ал.1 ГПК.
Документът е подписан с електронен подпис от Стефан Красимиров Колев –
представител на продавача, на 13.08.2018 г. и Тервел Янчев Кънчев (титуляр на
електронното изявление по смисъла на чл.4 ЗЕДЕП) – представител на купувача, на
08.08.2018 г. Съгласно чл.13, ал.4 ЗЕДЕП електронният подпис има същата правна
сила (правно значение, действие и последици) като полагането на саморъчен
подпис. Ответникът не е поискал представяне на документа на електронен носител,
а представеното на хартиен носител приложение е редовно от външна страна,
поради което на основание чл.180 ГПК съдът следва да приеме, че изявленията в
документа са направени от лицата, които са го подписали.
Представените
рамков договор и приложение, обаче, не установяват прехвърляне на вземането по
процесния договор за кредит на ищеца. На първо място не се ангажираха никакви
доказателства за твърдяното от ищеца прехвърляне на вземането от „Провидент
Файненшъл България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, въпреки че на ищеца бе
разпределена доказателствена тежест за установяване на този факт и му бе
указано по реда на чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията
си. Не може да се приеме, че ответникът признава този факт, както претендира ищецът,
доколкото по реда на чл.143, ал.3 ГПК ответникът изрично заяви оспорване и на
двете цесии. Прехвърлянето на вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД не може да
се счете установено и от посочените в констативно-съобразителната част на
съдебно-счетоводната експертиза извършени плащания от ответника на това
дружество. Вещото лице изясни, че е за нуждите на експертното проучване ищецът
и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са предоставили таблични справки, озаглавени с името
на ответника, без те да са извлечение от някакъв счетоводен продукт, както и че
не са представени и проучвани първични счетоводни документи. Посочените справки
обективират твърдения за изгоден на ищеца факт – че са извършвани плащания на
цесионера, без да е установено, че същите са изготвени въз основа на документи,
които могат да се противопоставят на ответника. Тъй като вещото лице е основало
заключението си за плащане на „Изи Асет Мениджмънт“ АД изключително на данните,
съдържащи се в посочените справки, експертизата в тази част възпроизвежда
изгодни за ищеца негови твърдения, които, неподкрепени от останалите
доказателствени материали, не могат да се приемат за осъществени.
Дори
и да бе установено, че вземанията са прехвърлени от „Провидент Файненшъл
България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, прехвърлянето им от последното
дружество на ищеца не се установява от посочения рамков договор и извлечението
от приложението към него. В чл.2.1. от договора е уговорено, че предмет на
бъдещите цесии ще бъдат вземания по отпуснати от „Изи Асет Мениджмънт“ АД заеми
и кредити, какъвто процесния не е, а в приложението под № 1964 е вписано
задължение на ответника по договор за кредит, различен от сключения с „Провидент
Файненшъл България“ ООД.
С
исковата молба е представено и връчено на ответника уведомление от ищеца,
действащ като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че е изкупило от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД задълженията на ответника по договор за потребителски кредит
№ 2851287/16.08.2016 г. и той е новият му кредитор по тях.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, евентуално съединени с
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК и чл.86,
ал.1 ЗЗД. Уважаването им, с оглед
твърденията на ищеца и въведените от ответника оспорвания, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки: наличие
на действително правоотношение по сключен договор за потребителски кредит между
ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне от „Провидент
Файненшъл България“ ООД на ответника заемната сума и услугата „Кредит у дома“ –
доставка на заемната сума в брой по местоживеене на ответника и седмично
събиране на вноските по местоживеене на ответника; прехвърляне на вземането на „Провидент
Файненшъл България“ ООД по договора за кредит на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
прехвърляне на вземането от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца и уведомяване на
ответника за двете цесии.
В
случая, макар да се установи сключването на договор за кредит №
*********/16.08.2016 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника със соченото от ищеца съдържание и
изпълнение на задължението на дружеството да предостави заемната сума, твърдяното
от ищеца правоприемство не се установи.
Не се
доказа кредиторът на ответника „Провидент
Файненшъл България“ ООД да е прехвърлил вземането си по договора за кредит на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Посоченото съставлява пречка за положителен извод, че
праводателят на ищеца му е прехвърлил вземане срещу ответника, което притежава.
Цесията между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца не доказва, че цедентът действително
е бил кредитор на ищеца, нито доказва твърдяното основание за придобиване на
вземането – цесия между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Допълнително следва да бъде
посочено, че с договора за цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца е
прехвърлено вземане по договор за кредит № 2851287/16.08.2016 г.,
отпуснат от „Изи Асет Мениджмънт“ АД
(чл.2.1. от рамковия договор), който не се установи да е идентичен с процесния
договор за кредит № *********/16.08.2016 г., отпуснат от „Провидент Файненшъл България“ ООД. Доколкото
ищецът черпи основание за материалноправната си легитимация именно от
правоприемството от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а не се установи това дружество
да е било титуляр на вземането по договор за кредит №
*********/16.08.2016 г., отпуснат от „Провидент
Файненшъл България“ ООД, не се установява и ищецът да е кредитор на ответника.
Допълнително следва да бъде посочено, че дори и
извършването на цесията, въз основа на която се твърди праводателят на ищеца да
е титуляр на вземането, да бе доказано, не се представиха доказателства
длъжникът да е уведомен от кредитора си „Провидент Файненшъл България“ ООД за
нея. Не може да се приеме, че уведомяването от трето лице (в случая от ищеца –
с твърденията си в исковата молба) поражда последиците на чл.99, ал.4 ГПК. По
съображения за правна сигурност и защита от ненадлежно изпълнение, законът изрично
предвижда, че уведомлението трябва да изхожда от кредитора – цедент (така Тълкувателно
решение № 142-7/11.11.1954 г., ОСГК на ВС; Решение № 96/17.04.2018 г. по гр.д. № 3049/2017 г.
на IV Г.О. на ВКС), съответно узнаване за цесията по друг начин или от друго
лице не прави длъжника недобросъвестен. Тъй като първата цесия, която е
легитимирала „Изи Асет Мениджмънт“ АД като кредитор на ответника не надлежно
съобщена на длъжника и не му е противопоставима (по аргумент от чл.99, ал.4 ЗЗД), такава се явява и последващата цесия между "Изи Асет
Мениджмънт" АД и ищеца. Посоченото прави ирелевантно обсъждането на
възраженията на ответника за несвоевременно уведомяване за извършената между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и ищеца втора цесия – дори и уведомлението,
връчено с исковата молба да е надлежно, това не може да санира липсата на
уведомление за първата цесия.
За
пълнота и с оглед изричните възражения на ответника за недействителност на клаузите, с които е регламентирано
предоставяне на услугата „Кредит у дома“, следва да бъде посочено, че
претенциите за установяване, съответно присъждане на вземане за такса за тази
услуга, са неоснователни и по причина, извън обсъдената до тук липса на
материалноправна легитимация у ищеца. Таксата за услуга „Кредит у дома“ се
претендира да е дължима за извършване на две дейности – предоставяне на
заемната сума в брой по местоживеене на кредитополучателя и събиране на
вноските по кредита по местоживеене на кредитополучателя. Първата от посочените
дейности – предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя
е изпълнение на основното задължение на кредитора по договора за заем/кредит.
По правило местоизпълнението на това задължение, както на всяко парично
задължение, е в местожителството на кредитополучателя (арг. от чл.68, б.“а“ ЗЗД), като не се твърди страните да са уговорили нещо различно. По тази причина
„доставянето“ на заемната сума на адреса на кредитополучателя не е услуга, а
изпълнение на паричното задължение на дружеството, предоставящо кредита. Освен
това, предоставянето на заемната сума съставлява дейност по усвояване на
кредита, за която кредиторът, съгласно императивната забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК, не може да изисква заплащане на такса.
По
отношение на втория елемент на обсъжданата дейност на кредитора – събиране на
вноските по кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, се установи
единствено да е постигнато съгласие тази дейност да бъде извършена от
кредитора, но не и изпълнение на това договорно задължение. Не може да се
приеме за основателен аргументът на ищеца, че щом ответникът частично е погасил
задълженията, си то услугата очевидно е предоставяна – плащането може се
извърши валидно и по реда на чл.97, ал.1 ЗЗД, ако кредиторът не даде
необходимото съдействие за изпълнение на задължението по уговорения начин, в
случая – осигурявайки домашни посещения на кредитен консултант всеки петък.
Извършване на такива посещения в случая не се установи, а от
констативно-съобразителната част на заключението по задача № 2 от експертизата,
изготвена въз основа на данни от ищеца, е видно, че плащанията са извършвани в
различни дни от седмицата. По тези съображения ответникът не дължи заплащане на
цена или възнаграждение за тази част от услугата.
Дори
това да не беше така, съгласно уговореното в договора за кредит, „Кредит у
дома“ е една услуга и кредитополучателят няма възможност да избере да се
възползва само от някоя от дейностите, включени в съдържанието й. По този
начин, дори и при последващ отказ от услугата, кредитополучателят ще дължи
заплащане на таксата за предоставяне на заемната сума в брой по неговото
местоживеене (чл.26 от договора), което, както бе изяснено по-горе, нито е
услуга, нито кредиторът има право да събира такси за извършването й. Ако се
приеме, че вторият елемент от съдържанието на
„Кредит у дома“ е услуга (макар да съставлява единствено уговорка за
различно местоизпълнение от предписаното с диспозитивната норма на чл.68, б.“а“ ЗЗД), клаузата, предвиждаща предоставянето й, налага заплащане и на недължимото
възнаграждение за усвояване на кредита. Посоченото нарушава принципа за
равнопоставеност на страните и не отговаря на изискването за добросъвестност
при договаряне, доколкото кредиторът, определяйки едностранно и предварително
условията за предоставяне на услугата, се е възползвал от икономически
по-силното си положение, за да възложи в тежест на потребителя заплащане на
неследваща се цена. По тези съображения клаузата, предвиждаща такса за услугата
„Кредит у дома“, накърнява добрите нрави и на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е
нищожна.
Същото
основание за нищожност на клаузата е изводимо и от размера на таксата – 682,37
лв., необосновано висок предвид размера на заетата сума – 800 лв. Посоченото
несъответствие създава явна неравнопоставеност в икономическите отношения на
страните, доколкото предвижда потребителят да заплати още над 85 % от
главницата за допълнителна дейност на кредитора. Такъв размер на таксата
обективно надвишава реално направените от кредитора разноски по предоставяне и
събиране на кредита, поради което на практика съставлява част от
възнаграждението му. Тази сума не е включена в годишния процент на разходите в
нарушение на чл.19, ал.1 ЗПК и с цел заобикаляне на предвиденото в чл.19, ал.4 ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, поради
което клаузата, която регламентира заплащането й, е нищожна и на основание чл.21,
ал.1 ЗПК.
В
обобщение на всичко изложено, не се установи кредиторът на ответника „Провидент Файненшъл България“ ООД да е
прехвърлил вземането си срещу него на праводателя на ищеца или такова
прехвърляне да може да се противопостави на ответника, поради което „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД няма материалноправно основание да се
легитимира като кредитор по процесните вземания. Заплащането на такса за
услугата „Кредит у дома“ не се дължи и на допълнително основание – вземането за
претендираната сума, произтича от нищожни на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД
и чл.21, ал.1 ЗПК клаузи. Посоченото води на извод за неоснователност, както на
главните, така и на евентуалните искове, доколкото те почиват на едно и също
основание.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът
има право да му се присъдят направените
разноски, каквото искане е направено от него с отговора на исковата молба. Доказателства
да са сторени разноски (300 лв. за адвокатско възнаграждение) са представени с
писмената защита. В този процесуален момент, обаче, страните не могат да ангажират
нови доказателства, включително и такива за размера на претендираните разноски
(така приетото в т.11 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Определение № 844/19.12.2013 г. по
ч.пр. д. № 4592/2013 г. на IV Г.О. на ВКС), поради което представеният договор за правна защита
и съдействие, не може да се вземе предвид и искането за присъждане на разноски е
останало неуточнено по основание и размер. Отделно от това, договорът не урежда
начина на плащане на възнаграждението, поради което съдът не може да направи
извод дали то реално е платено – проверка, дължима съгласно приетото в т.1 на цитираното
по-горе тълкувателно решение. По тези съображения присъждане на разноски на
ответника не се следва, а обсъждане на възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар е безпредметно.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, Район“Оборище“, ул. "Панайот
Волов" № 29, етаж 3, представлявано заедно и поотделно от управителите Н.Й.С.
и И.Ц.К. срещу Н.А.М., ЕГН **********,*** да се приеме за установено по реда на
чл.422 ГПК съществуването на вземания по договор за потребителски кредит №
2851287/16.08.2016 г., сключен между Н.А.М. и „Провидент Файненшъл България“
ООД, както следва: 413,81 лв. /четиристотин и тринадесет лева и осемдесет и
една стотинки/ – главница, ведно със законната лихва от 17.01.2019 г. до
окончателното й изплащане; 37,27 лв. /тридесет и седем лева и двадесет и седем
стотинки/ – договорна лихва за периода от 25.08.2016 г. до 12.10.2017 г.;
337,09 лв. /триста тридесет и седем лева и девет стотинки/ – такса за услуга
„Кредит у дома“; 63,60 лв. /шестдесет и три лева и шестдесет стотинки/ –
обезщетение за забава в плащането за периода от 13.10.2017 г. до 11.01.2019 г.,
за които е издадена заповед № 129/17.01.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 90/2019 г. по описа на Районен съд –
Горна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ предявените
в условията на евентуалност искове на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район“Оборище“, ул. "Панайот Волов" № 29, етаж 3, представлявано
заедно и поотделно от управителите Н.Й.С. и И.Ц.К. срещу Н.А.М., ЕГН **********,***
за заплащане на суми по договор за потребителски кредит № 2851287/16.08.2016
г., сключен между Н.А.М. и „Провидент Файненшъл България“ ООД, както следва: 413
лв. /четиристотин и тринадесет лева/ – главница, ведно със законната лихва от 08.03.2019 г. до окончателното й изплащане; 37,27 лв.
/тридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ – договорна лихва за
периода от 25.08.2016 г. до 12.10.2017 г.; 337,09 лв. /триста тридесет и седем
лева и девет стотинки/ – такса за услуга „Кредит у дома“ и 63,60 лв. /шестдесет
и три лева и шестдесет стотинки/ – обезщетение за забава в плащането за периода
от 13.10.2017 г. до 11.01.2019 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: