П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№

 

гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 29.05.2019 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, на двадесет и девети май,  през две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

                                                                 

с участието на  секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията Личева НЧХД № 735 по описа за 2018 г., на основание доказателствата по делото и Закона:

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.Б.Б., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН  в това че: На 29.03.2018 г. в гр. Горна Оряховица, публично приписал престъпление  кражба  на  Д.С.Д.  в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Горна Оряховица, при изпълнение на службата му – престъпление по чл. 148 ал.2 пр. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 НК.

        На основание чл. 78 А НК ОСВОБОЖДАВА Е.Б.Б. от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за извършеното от него престъпление по чл. 148 ал.2 пр. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 НК и му НАЛАГА  административно наказание  ГЛОБА в размер от 2500.00 (две хиляди и петстотин) лв., платими в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, в полза на ГОРС, ведно със сумата от 5.00 лв. (пет) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

        ПРИЗНАВА подсъдимия Е.Б.Б. със снета самоличност  за  НЕВИНОВЕН в  това, че на 29.03.2018 г. в гр. Горна Оряховица е  извършил престъплението по чл. 148 ал.2 пр. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 НК, изразяващо се в публично разгласяване на позорно обстоятелство - кражба по отношение на  Д.С.Д.  в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Горна Оряховица по повод изпълнение на службата му,  поради което на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА  в  тези части от повдигнатото обвинение.

        На основание чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД ОСЪЖДА Е.Б.Б., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., с постоянен адрес ***, ЕГН **********, СУМАТА от 1.00 лев (един) лв., причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г. до окончателното заплащане на сумата и направени по делото разноски в размер от  1262.00 лв.(хиляда двеста шестдесет и два лв.), от които 12.00(дванадесет) лв. - внесена държавна такса, 250.00 лв.(двеста и петдесет лв.) - разноски по делото и 1000.00 (хиляда) лв. - платено адвокатско възнаграждение.

        На основание чл. 189 ал.3 НПК  ОСЪЖДА Е.Б.Б., със снета самоличност ДА ЗАПЛАТИ в полза на ГОРС СУМАТА от 50.00 (петдесет) лв. - разноски, представляващи държавна такса  върху уважения размер на иска, както и 5.00(пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.310 ал. 2 НПК ОБЯВЯВА, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в 60 дневен срок.

        Присъдата подлежи на обжалване, в 15 дневен срок от днес пред ВТОС.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НЧХД № 735/18 г. на ГОРС, пети състав

 

        Образувано е НЧХД № 735/18 г. на ГОРС, на основание подадена тъжба от Д.С.Д. против Е.Б.Б. за това, че: На 29.03.2018 г., около 09:00 часа  в гр. Горна Оряховица, в сградата на Община Горна Оряховица, пл.”Георги Измирлиев” № 5, във фоайето пред заседателната зала на Общински съвет Горна Оряховица, публично разгласил позорно обстоятелство, респ. приписал престъпление по отношение на  Д.С.Д., в качеството му на длъжностно лице – ***, при и по повод изпълнение на службата му, като изрекъл думите:”Ти крадеш постоянно, човече! Ти крадеш!”.

     С разпореждане от 17.10.2018 г., беше даден ход на тъжбата на Д.С.Д. против Е.Б.Б., като  описаните факти и обстоятелства в нея бяха квалифицирани от съда като престъпление по чл.  148 ал.2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 147 ал.1 НК.

        С тъжбата беше предявен граждански иск в размер на 1.00 лв. за причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното деяние, за което на Б. е повдигнато обвинение с тъжбата, като се претендират и направените по делото разноски. Съдът прие за съвместно разглеждане и решаване  предявения граждански иск от частния тъжител Д.Д. против подсъдимия Е.Б. и конституира същия на основание чл. 84 НПК в качеството на граждански ищец.

        В съдебно заседание частният тъжител Д.С.Д., чрез  повереника си адв. Ц. от ВТАК, поддържа обвинението по тъжбата и предявения граждански иск. Предложи на съда да признае подсъдимия за  ВИНОВЕН и да му наложи наказание към средния размер, предвиден в Закона. Алтернативно предложи при наличие на  материалноправните предпоставки на чл. 78 А НК да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. Предложи да бъде уважен предявеният граждански иск. Изложи, че деянието, за което е повдигнато обвинение  с тъжбата било доказано от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства от обективна и субективна страна.

         Формата на чл. 147 ал. 1 НК криминализирала две форми на изпълнителното деяние клевета – разгласяване на неистинско, позорно обстоятелство – довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо, позорно обстоятелство, което деецът свързвал с личността на пострадалия и приписване на извършено от него престъпление. Втората форма се осъществявала чрез твърдение  пред трети лица, че пострадалият е осъществил престъпление. В този случай  не била необходима конкретизация на извършеното деяние по време, начин и място, а било достатъчно разгласената информация да дава обща информация за вида на престъплението. За съставомерността на  деянието не било необходимо да са засегнати честта и достойнството на тъжителя, а да се въздейства на обществената оценка за него в негативен аспект.

От субективна страна деянието било осъществено с пряк умисъл тъй като  деецът знаел при изричане на  клеветническите изрази, че тъжителят не е осъждан за престъпление, в частност за кражба, тъй като  в противен случай не би могъл да заема длъжността „Кмет на община”.

         Защитникът на подсъдимия –  адв. М. от САК предложи на съда да постанови присъда, с която подзащитният му да бъде признат за виновен и оправдан по  повдигнатото с тъжбата обвинение, тъй като в настоящото производство следствие на събраните доказателства, не били доказани обективните и субективни признаци от състава на престъплението. Едва в пледоарията на повереника на частния тъжител било уточнено, че изпълнителното  деяние  на престъплението,  за което било повдигнато обвинение, се изразявало в приписване на  престъпление. Изречената реплика от подзащитния му била в резултат на несъзнавано от него действие, тъй като смислено свързана с контекста на събитията била репликата :”Ти лъжеш!”. Ако се приемела за изказана репликата :”Ти крадеш!”, то очевидно ставало въпрос за  грешка, която обуславяла липсата на умисъл за произнасянето  й.

        Даже и да била изречена репликата:”Ти крадеш постоянно!”, изреченото представлявало оценъчно мнение, което не осъществявало признаците на  престъплението клевета.

        При повдигане на обвинение за клевета, осъществено посредством изпълнителното деяние „приписване на престъпление”,  последното следвало да се конкретизира по време, място и начин на извършване, а в конкретния случай такива обстоятелства липсвали.

        Изразените мнения от гражданите, присъствали на протеста, между които и подзащитният му следвало да бъдат тълкувани като свобода на словото, прогласена в чл.10 от ЕКЗПЧ. Свободата на словото била приложима и спрямо идеи, които се приемали за обидни, шокиращи, или разстройващи държавата, или която и да било част от обществото. Свободата на словото можела да бъде ограничена само във връзка с евентуално увреждане на репутацията, или доброто име на личността. Недопустимо било ограничаването, когато намесата в личния живот не била  толкова сериозна, че да се засегне личния интегритет.

        При извършване на преценката дали дадено ограничение на свободата на изразяване се явявало необходимо, следвало да се съобрази дали се касаело за оценъчно твърдение, или за мнение. Оценъчните мнения не представлявали клевета, тъй като не подлежали на доказване относно верността им.  Ако такива оценки се окачествявали като позорящи за личността, тогава осъществявали състава на престъплението обида.

        Европейският съд в своите решения приемал, че е налице засилена защита по отношение на свободата на изразяване досежно представителите на обществени групи, обединени във връзка с конкретен обществен интерес, част от която представлявал подзащитният му. Ограничаване на  свободата на изразяване в този случай се налагала при неотложни социални  нужди във връзка с опазване на националната сигурност, общественото здраве, териториалната цялост, които в случая не били налице към момента на изказване на репликите от страна на Б.. Като правило било установено, че политиците, държавните служители и обществените лица следвало да търпят по-голяма критика, отколкото обикновените граждани, като доминиращата позиция на властимащите ги задължавала да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато били налице други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници. Постановяването на наказателна присъда, макар и в най-ниските размери на наложеното наказание се явявала непропорционална мярка по отношение на извършеното, когато  ставало  въпрос за неоснователни критики към политици.

        По делото били събрани доказателства, че критиките спрямо тъжителя във връзка с дейността му били основателни, както при цялостно разглеждане на политическата му дейност, така и във връзка с конкретния проект касаещ изграждането  на социалните жилища. Случаите, в които действията на Общината, представлявана от тъжителя, предизвиквали съмнения за нередности сред гражданите, не били спорадични, в която връзка били събрани доказателства по настоящото дело. Поради тези съображения обществеността и в частност Б. имали основания да изразят критика относно  дейността на Общината.

        От друга страна  изрази становище, че изричането на  конкретни реплики от страна на Б. не било доказано по несъмнен начин. Репликите били възприети в настоящото  производство  посредством възпроизвеждането на два аудио-видео файла.  Единият файл бил публикуван в платформа ”Ви бокс 7”, като  това веществено доказателство било оспорено от защитата, тъй като автентичността му не можело да бъде установена. Вторият файл бил приложен по делото на  материален носител CD, предоставен и изготвен от „Пи ем студио” ЕООД. Записът не можел да се приеме за недвусмислено доказателство, тъй като изследването извършено от ВЛ не било пълно. ВЛ извършило съпоставка само относно изричането на конкретната реплика, което изследване не било достатъчно и обективно, за да се потвърди автентичността на целия запис. Не било установено записът да е излъчван, а изготвянето му от лице с компрометирана репутация поставяло под съмнение достоверността на  предоставения от него материал.

        Гражданският иск следвало да се отхвърли като неоснователен, тъй като не било извършено престъпление, в която връзка не били претърпени вреди от частния тъжител. Събрани били доказателства за накърнено лично достойнство, но не и за уронване на доброто име на частния тъжител. Потърсената лекарска помощ от страна на тъжителя била следствие на всичко случило се на 29.03.2018 г., но не само и  единствено в резултат на изречените реплики от страна на Б.. В тази връзка не можели да се разграничат причините за неразположението на частния тъжител още повече, че били събрани доказателства с разпита на един от свидетелите, че същия ден Д. страдал от физическо неразположение, поради заболяване.

        Подсъдимият Е.Б.Б. даде обяснения по реда на съдебното следствие, съобразно които заяви, че не си спомня да е изричал думите, описани в тъжбата. В емоцията и в еуфорията, която била създадена във връзка с провеждания протест имало плакати с надпис: „***”, в която връзка искал да изрази, че всичко което говори тъжителя във връзка с проект за приемане на наредба е лъжа, тъй като пред обществеността били изложени различни обстоятелства от тези, представени от тъжителя на организираната пресконференция.

        Съдът, след като взе предвид, събраните по делото писмени и гласни доказателства,които прецени поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

        Частният тъжител към 29.03.2018 г. изпълнявал длъжността ***, за която длъжност е избран на проведени избори на 01.11.2015 г., в която връзка е издадено решение № 276/01.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия Горна Оряховица(л.66).

        На 15.01.2018 г. на официалната страница на Община Горна Оряховица била публикувана Покана за публично представяне на  проект за изграждане на социални жилища в гр. Горна Оряховица, съобразно която публично представяне на проекта следвало да се извърши на 15.02.2018 г. в зала № 1 на Община Горна Оряховица. Проектът представлявал „Изграждане на социални жилища в гр. Горна Оряховица” по ОП ”Региони в растеж” 2014-2020 г. при извършване на дейности представляващи изграждане на  жилищна сграда за социални жилища в гр. Горна Оряховица, вкл.  обзавеждане и оборудване на лица в риск. От Община Горна Оряховица бил изработен проект за изграждане на социални жилища, с който тя участвала за финансиране по ОП ”Региони в растеж” 2014-2020 г. Проектът, както и инвестиционната програма на Община Горна Оряховица били публикувани на официалната страница на общината, заедно със списък на обектите влизащи в нея. В квартала, за който било предвидено строителството били разлепени бланки, че в жилищата ще бъдат настанявани лица от маргинални групи. В тази връзка настанало обществено недоволство, като била предизвикана среща между частния тъжител, в качеството му на кмет на Община Горна Оряховица и жители на квартала. На тази среща гражданите изразили недоволството  си, а тъжителят ги уверил че то ще бъде отчетено, както и че  ще бъде проверено дали строежът на жилищата може да се извърши на друго място. При наличие на обществено недоволство  тъжителят заявил, че проектът за наредба  ще бъде оттеглен. Седмица по-късно св. Д. гледал интервю на тъжителя Д., в което той заявил, че проектът ще бъде осъществен. В тази връзка бил създаден инициативен комитет за провеждане на протест против построяването на жилищата в квартал ”Пожарната” гр. Горна Оряховица.

        На 29.03.2018 г. бил организиран протест пред Община Горна Оряховица, когато на сесия на ОС Горна Оряховица следвало да се гласува внесен проект за Наредба, касаеща изграждането на социалните жилища. Проектът за наредбата бил внесен за разглеждане  в ОС от тъжителя.  Сутринта на 29.03.2018 г. множество граждани протестирали пред сградата на общината, като носели  със себе си и издигали плакати със следното съдържание: ”Имаме ли право на глас?”, ***! Не искаме маргинали! Маргиналите вън!” и други подобни. По повод на организираното събитие на място присъствали и представители на медии, измежду които БНТ, БТВ, Нова. На място бил и управителя на „Пи ем студио” ЕООД гр. Велико Търново заедно с двама оператори и репортер.  Св. В., като управител на дружеството, имал заявка от телевизия, с която работел, събитието да бъде отразено в новинарските емисии. За времето, мястото и темата на св. В. предварително била изпратена информация от заинтересованите телевизии, а отделно от това той получил по еmail и прес-съобщение.

Тъжителят не се появил пред множеството, а бил в сградата на общината, заедно със св. П. – главен експерт „Връзки с обществеността”.  Представители на медиите помолили тъжителя Д. да даде интервю, което преди това сторил и св. Д. като представител на протестиращите. Докато тъжителят разговарял пред интервюиращите го представители на медии, на втория етаж  в сградата на Община Горна Оряховица се качили св. Н., подс. Б., св. Р., св. И. Д., както и други представители на протестиращите. Докато тъжителят говорел пред медиите за ситуацията касаеща приемането на наредбата, св. Р. прекъснал грубо интервюто с реплика, след което към него били отправени възгласи: ”Защо лъжеш!”. В този момент подс. Б.  застанал непосредствено пред тъжителя, след което викайки и ръкомахайки към него му казал:” В очите стоиш и ни лъжеш! Що не излезеш долу да го кажеш на хората? Що не слезеш! ***!”. Думите на подс. Б. били възприети от св. П., както и от намиращите се там лица, ведно  с представителите на медиите. Въпреки репликите и създадената конфузна ситуация тъжителят Д. продължил да отговаря на  въпросите на журналист, като през цялото време се чували възгласите на подс. Б. на висок глас.  След като ситуацията малко се успокоила, въпрос  към частния тъжител отправил и св. Д. със съдържание обещал ли е на живущите на втората среща – в началото на март 2018 г., че жилищата няма да бъдат построени, като отговорът на тъжителя не удовлетворил питащия. След приключване на интервюто тъжителят Д. се отправил към заседателната зала в Община Горна Оряховица, за да присъства на сесията на ОбС.

Случилото се  било заснето от оператор на „Пи ем студио” ЕООД гр. Велико Търново – В.М.,  по нареждане на управителя му  - св. В.. Изготвеният аудио-видео запис представлява файл, записан във формат MPG на оптичен носител DVD-R Maxell с жълт цвят, приложен като веществено доказателство по делото, находящо се върху веществено доказателствено средство (л. 123). Файлът е  записан върху носителя с наименование  „Protest_Gorna Orqahovica” от  св. В., който освен това присъствал и на импровизираната пресконференция в сградата на Община Горна Оряховица. Записът е изготвен посредством цифрова видеокамера във формат М2Т, собственост на „Пи ем студио” ЕООД гр. Велико Търново. Операторите, изпълняващи служебните си задължения снимали на две различни места, за да бъдат обхванати всички гледни точки по указание на св. В.. След извършване на заснемането, файлът, приобщен като веществено  доказателство по делото е сглобен от три части.

Видно от заключението на изготвената  компютърно-техническа експертиза от ВЛ Б., върху представените 2 бр. DVD дискове и върху самия оригинал на аудио-видео файла, собственост на „Пи ем студио” ЕООД гр. Велико Търново не е извършена манипулация. Заключението на  ВЛ беше прието като пълно  компетентно и обосновано и приобщено по делото. Изследван е шумовия фон на аудио записите; основните нива на гласа на говорещия(Б.); съответствието  между звука от думите на говорещия  - Е.Б. и  вербалното изображение на същия от видеофайла, тъй като  същността на репликите, за които се твърди от тъжителя, че са изречени от  подс. Б. са предмет  на доказване в настоящото дело, предвид повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 147 ал. 1 НК.

От страна на защитата не са оспорени като съдържание изречените реплики от останалите лица –  тези на тъжителя, св. Р. и Д., поради което от вещото лице не е правено изследване по отношение на тези лица  на шумовия фон около тях, основните нива на гласа на говорещия, съответствието  между звука от думите на говорещия   и вербалното изображение. По отношение съдържанието на  изречените реплики от тези лица са събрани гласни доказателства по делото и  не на последно място  като значение -  липсва обвинение, че с изречените реплики, изказани по време на пресконференцията( с изключение тези от Б.), е извършено  престъпление, в която връзка те да формират предмет на доказване по настоящото дело, за да бъдат обект  на изследване.

        По делото се събраха доказателства, извън предмета на доказване, че на 27.03.2018 г.  са разгледани документите на участник в процедура  по обществена поръчка с предмет: ”Текущ ремонт на административно-битова сграда и ограда на стадион „Локомотив” гр. Горна Оряховица(л.80); на 30.06.2015 г. е сключен договор с ЕТ”Надежда – Надежда Христова” за  изпълнение на услуга „Премахване на новообразувани сметища на територията на Община Горна Оряховица”, както и че в тази връзка са извършени плащания в общ размер около 80 000 лв. (л.83-85).

        Събраха се доказателства по настоящото  дело, че св. С. – като общински съветник от БСП, по различни поводи, касаещи управлението на Община Горна Оряховица, изразявал личната си позиция в интервюта за местни медии, както и пред Общински съвет - Горна Оряховица по повод обсъждане на предложения, внесени от тъжителя, в качеството му на Кмет на Община Горна Оряховица при провеждане на сесиите. Такова становище изразил относно заплащане на  наем за ползване на общинско жилище от  лице, изпълняващо трудови функции като шофьор в Община Горна Оряховица и в частност, шофьор на частния тъжител, както и закупуването на ползваното от него жилище  по цени, изключително занижени според св. С..

         Според св. С. през  пролетта на 2018 г. била обявена обществена поръчка за ремонт на стадион „Локомотив”, в частност подмяна на 3000 седалки и три футболни врати, което като дейности било извършено през м. декември 2016 г., следствие на което Комисията по лицензиране към БФС лицензирала стадиона. Въпреки обявената обществена поръчка средствата по нея не били усвоени, тъй като избраният изпълнител  се отказал от изпълнение и  поръчката била прекратена.

        С разпита на св. К. се събраха доказателства, че последният е съдружник в „****” ООД, което дружество е участвало в обявени от Община Горна Оряховица обществени поръчки. По тях за периода 2011 – 2019  г. не са постъпвали жалби, като същевременно провежданите поръчки са реализирани под праговете за провеждане на процедури, подлежащи на обжалване. Последните са организирани чрез ”публична покана” по смисъла на ЗОП(отм.) и чрез събиране на „оферти с обява” по ЗОП(л.142). Дружеството има дейност дърводобив, търговия с твърди горива – въглища, дърва и производство на пелети. Св. К. и живущата с него на съпружески начала А.Б. (л.120), придобили от лицето Р.У. дяловете от дружеството. Последният е баща жената, с която частният тъжител живее на съпружески начала. Предвид близките отношения между  тъжителя  и св. К., последният  възприел състоянието на пострадалия след извършеното на 29.03.2018 г. С показанията на св. К. се събраха доказателства, че тъжителят е бил притеснен, затворен в себе си известно време, в която връзка е отказвал контакт със св. К.. Записът, изготвен по повод проведената пресконференция бил публикуван в социалните  мрежи, откъдето станал достояние  на множество лица, вкл. и на св. К.. Видно от писмо от 23.11.2018 г.(л.50) и писмо от 25.02.2019 г., на уебсайт www.vbox7.com  е публикуван  видеоклип с наименование „Протест – Горна Оряховица” от потребител tritе_grada на 29.03.2018 г. в 10:11:26 часа (л.117). Копие от записа е приложен по делото на л.54, приобщен като веществено доказателство. Предвид  на факта, че е невъзможно установяване на самоличност на потребителя tritе_grada, както и откъде последният се е снабдил с файла, качен от него на сайта www.vbox7.com, не може да бъде проверена автентичността на  записа, използван от цитирания потребител. Въпреки това безспорен факт е, че файлът е разпространен както в социалните мрежи, така и на уебсайта www.vbox7.com, откъдето е станал достояние на неограничен кръг лица. В тази връзка тъжителят се е почувствал на 29.03.2018 г., а и в последствие, обиден и огорчен, предвид на факта, че е обществена личност и представляващ Община Горна Оряховица. Тъжителят споделил със св. К., че  въпреки добрите намерения, не е срещнал подкрепа в лицето на голяма част от гражданите. В тази  връзка е бил организиран и протеста на 29.03.2018 г.

        По повод жалба до РП – Горна Оряховица е образувана преписка №1675/17 г. против изграждане на кръгово кръстовище пред сградата  на РС Горна Оряховица. Преписката е приключена с отказ от образуване на наказателно производство от 04.12.2017 г. Обществената поръчка за изграждане на кръстовището е била обявена с решение от 26.10.2017 г. На 30.11.2017 г. е  обявен  изпълнител, с който е сключен договор на 15.12.2017 г.(л.164-171).

Така описаната фактическа обстановка се доказа от  обясненията на подсъдимия,  показанията на св.  П., Н.,Р., Д.,  С., В., Протокол № 2(л.80), Договор от 30.06.2015 г. (л.83-84) и  Справка от 02.11.2015 г.(л.85), писмо изх.№ РД-1100-1388/15.11.2018 г. - л.46-47, писмо 1019/20.11.2018 г. - л.49, писмо № 457/21.11.2018 г. -л.50, СД приложено на л.54, писмо № 10-016-6/30.11-2018 г. ведно с 1 бр. ДВД - л.55-56, писмо от 12.12.2018 г., ведно със СД - л.57-58, писмо от 14.12.2018 г . -л.63, у-ние № 1/1.11.2015 г. - л.66, писмо от 25.02.2019 г. -л. писмо от 23.02.2019 г . - л.115,  № 478 - л.117, Решение за откриване на процедура, Решение от 30.11.2017 г. и Договор от 15.12.2017 г. - заверени по реда на чл.32 от ЗА от защитника на подсъдимия, както и  писмо от Община Горна Оряховица от 2.04.2019 г. - л.142, писмо от 8.04.2019 г. на ГОРП, ведно с Постановление за отказ да се образува НП - л.144-146.

        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

        Безспорно се установи, че от обективна страна подсъдимият  Е.Б.Б. е осъществил състава на  престъпление по чл. 148 ал.2 пр. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 НК - На 29.03.2018 г. в гр. Горна Оряховица, публично приписал престъпление  кражба  на  Д.С.Д.,  в качеството му на длъжностно лице – Кмет на Община Горна Оряховица, при изпълнение на службата му.

         Частният тъжител е длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б.Б НК -  Д.С.Д. ***, считано от 01.11.2015 г., въз основа на проведен избор по чл. 2 т. 6, приключил с избор по чл. 452 ал. 2 от Изборен кодекс, т.е. към 29.03.2018 г.  му е било възложено по силата на закона и проведения избор да изпълнява със заплата работа, свързана с управление на чуждо имущество (на Община Горна Оряховица) в юридическо  лице – Община Горна Оряховица – ръководна работа. Тъжителят в тази връзка е лице, което извършва работа изразяваща се в „организационно  - ръководна дейност”, като с извършеното спрямо него са засегнати обществените отношения, свързани с този вид дейност. 

        Подсъдимият Б. е приписал престъплението кражба на  тъжителя Д., обръщайки се към него с думите: ”Ти крадеш постоянно, човече! Ти крадеш!”. В настоящото производство не са събрани доказателства тъжителят Д. да е осъден за престъпление кражба. До влизане в сила на осъдителна присъда за конкретно извършено престъпно деяние от определен субект, важи презумпцията за невиновност, визирана в чл. 31 ал. 3 от Конституция на Република България. В този случай на осъществяване на изпълнителното деяние подс. Б. е заявил пред тъжителя и събралите  се в сградата на община Горна Оряховица лица, че тъжителят извършва престъплението кражба, трайно във времето, служейки си с думата ”постоянно”, което престъпление в действителност Д. не е извършил. Верността на изреченото - изключва наказуемостта. Не се доказа в настоящото производство от страна на подсъдимия, с оглед разпоредбата на чл. 147 ал. 2 НК, че тъжителят е осъждан за престъпление кражба, за да се изключи наказателната отговорност по отношение на  него.  Доказването на верността на твърденията е в тежест на подсъдимия, предвид предвидената в полза на пострадалия  оборима презумпция.

        Престъплението като акт винаги е укоримо действие от гледна точка на морала, което характеризира отрицателно личността на извършителя. Това твърдение винаги се отразява на доброто име и честта на тъжителя, в случая на тъжителя Д., като по същността си преписването на неизвършено престъпление е частен случай  на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство.

        Изпълнителното деяние е осъществено устно, чрез изричане на  репликите от страна на Б., при директно общуване  с тъжителя Д., който  се е намирал на минимално разстояние от подсъдимия; подс. Б. е изрекъл репликите пряко обръщайки се към тъжителя, лице в лице към него, изричайки реплика и задавайки му преди това въпроса:” ***”

        Деянието е довършено в момента, в който подс. Б. е изрекъл изразите, тъй като те са станали достояние освен на тъжителя, а също така и  на присъствалите там лица, част от които св. П., св. Н., Р., Д. и В..

Клеветата е разпространена публично, в присъствието на множество лица едновременно и на публично място- сградата на Община Горна Оряховица. 

Не съществува изискване клеветата да е изречена в присъствие на  пострадалия, каквото има за обидата (чл. 146 ал. 1 НК), с изключение на клевета, изречена в т. нар. „обидна форма”. В настоящия случай от тъжителя няма повдигнато обвинение и за обида, извършено в идеална съвкупност с престъплението клевета, за да се дължи произнасяне от съда по такъв вид обвинение. Достатъчно е  клеветата да е станала достояние на трето лице, което условие в настоящия случай е изпълнено. При извършаване на деянието на 29.03.2018 г., с изричането на клеветническите твърдения от страна на подсъдимия е засегната обществената оценка  за личността на тъжителя.

Деянието е осъществено при изпълнение на службата на тъжителя – ***. То е извършено на 29.03.2018 г. – работен ден, когато тъжителят Д. е изпълнявал служебните си задължения в сградата на Община Горна  Оряховица, т.е. деянието е извършено по време на изпълнение на задълженията от страна на тъжителя, част от функциите му, осъществявани в качеството му на ***.

         Престъплението клевета може да се осъществи посредством едно от двете изпълнителни деяния, предвидени в чл.147 ал. 1 НК. От частния тъжител е  повдигнато обвинение за извършено престъпление клевета в двете форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление. Предвид смисъла на употребените изрази:”***” настоящият съдебен състав прие, че в действителност подсъдимият Б. е приписал на тъжителя извършено престъпление кражба – деяние, за което по отношение на тъжителя Д. не е налице влязла в сила осъдителна присъда. Това се потвърждава и от факта, че към 29.03.2018 г. и към настоящия момент  Д.Д. ***,  а при влязла в сила осъдителна присъда за престъпление кражба (умишлено престъпление от общ характер), той не би могъл да заема длъжността ***, на основание чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗМСА. Използването на думата „крадеш” се свързва с думата „кражба” -  престъпление от общ характер по смисъла на НК.

        Поради изложените съображения настоящата инстанция прие, че от обективна страна, изпълнителното деяние на повдигнатото от тъжителя обвинение е приписване на престъпление. Съдът счете, че клеветата не е осъществена с изпълнително деяние разгласяване на позорно обстоятелство по повод изпълнение на  службата на длъжностното лице, поради което на основание чл. 304 НПК подсъдимият  Е.Б.Б. беше признат за невинен в това, че на 29.03.2018 г. в гр. Горна Оряховица е  извършил престъплението по чл. 148 ал.2 пр. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 НК, изразяващо се в публично разгласяване на позорно обстоятелство - кражба по отношение на  Д.С.Д.  в качеството му на длъжностно лице – *** по повод изпълнение на службата му, в която връзка беше оправдан в тази част от повдигнатото обвинение.  В случая не е налице от обективна страна признакът, визиран в чл. 148 ал. 1 т. 3 НК, „по повод изпълнение на службата”, тъй като деянието е извършено спрямо тъжителя Д. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата, в която връзка бяха изложени мотиви в настоящия акт. Невъзможно е едновременното  осъществяване и на двата признака -  част от изпълнителното деяние на престъплението.  Когато се касае за извършено престъпление против длъжностно лице ”по повод изпълнение на  службата му”,  засегнатият не е изпълнявал служебно задължение, но това, което е вършил има пряка връзка между деянието и  служебната му дейност. В настоящия случай е очевидно,  предвид място на извършване на деянието и естеството на действията, извършвани от пострадалия, че престъплението е осъществено спрямо длъжностно лице „при изпълнение на службата му”.

        От субективна страна  деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е  знаел и е съзнавал, че тъжителят не е осъден за извършено престъпление кражба, въпреки което съзнателно му е приписал извършването на такова престъпление пред трети лица. В този смисъл подсъдимият е разбирал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

        Причини за извършване на деянието са  недоволство от  политиката на управление  на Община Горна Оряховица, политически различия, загуба на морални и волеви задръжки.

Обществената опасност на деянието съдът прецени като висока, тъй като приписването на престъплението е станало в присъствието на множество  лица, в присъствието на репортери и оператори заснемащи пресконференцията, като последствие изготвените аудио-видеозаписи, съдържащи престъпните реплики на подс. Б. са били разпространени  пред неограничен кръг лица посредством „качване” на файла в сайта www.vbox7.com.

Обществената опасност на дееца съдът прецени като ниска след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени частичните самопризнания. Не бяха отчетени отегчаващи отговорността обстоятелства.

При наличието на предпоставките на чл. 78 А НК- чисто съдебно минало и липса на приложение на чл. 78 А НК; липса на причинени от деянието съставомерни и невъзстановени имуществени вреди; за  деянието  се предвижда  наказание  глоба от  три хиляди до седем хиляди лева, както и обществено порицание, подсъдимият Е.Б.Б. беше признат за ВИНОВЕН в извършено престъпление по чл. 148 ал.2 пр. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 3 вр. чл. 147 ал.1 НК и беше освободен от наказателна отговорност.

При така изложените причини за извършване на деянието, обществената му опасност и тази на дееца, настоящата инстанция счете, че справедливото административно наказание следва да бъде определено към средния размер, предвиден в закона, поради което наложи наказание  Глоба в размер от 2500.00 (две хиляди и петстотин) лв., платими в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, в полза на ГОРС, ведно със сумата от 5.00 лв. (пет) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид цялостното поведение на подсъдимия по време на извършване на деянието - тонът, с който са изречени репликите, агресията в гласа и  тялото му, начинът на извършване на деянието -  прекъсване на провежданата пресконференция с викове, отправени към тъжителя и мястото – сградата на община Горна Оряховица, свидетелстват за целенасочено поведение и съзнателно изречени реплики, а не за грешка, както се твърди от страна на защитата. Изреченото безспорно е твърдение  за факт от обективната действителност и не представлява оценъчно мнение за личността на  тъжителя. Разгласяването на факти от обективната действителност, в случая приписването на престъпление, подлежат на доказване относно тяхното съществуване. Не би било  клевета, ако подсъдимият е извършил оценъчно съждение за личността на тъжителя, основано на предположенията му и сериозните съмнения за незаконосъобразни действия, но такова в случая не е налице. Разграничение между фактическо твърдение и оценъчно съждение е  направено в решение от 08.07.1986 г. от ЕСПЧ по делото Лингенс срещу Австрия,  където е направен извод, че оценъчното съждение  за разлика от  фактическото твърдение  не подлежи на доказване.

Безспорен факт е съществуването на правото на свободно изразяване и разпространение на мнение, което е конституционно закрепено  в чл. 39 ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 10 ал. 1 от  ЕКПЧ и чл. 19 т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права. Константна е практиката на ЕСПЧ, че свободата на изразяване важи не само за „информация”, която се прима благосклонно, или се счита за безобидна и неутрална, но също и такава, която обижда, шокира, или смущава (Решение от 07.12.1976 г. по делото Хендисайт срещу Обединеното кралство; Решение  от 07.02.2012 г. по делото Вон Хановер срещу Германия).  Според  решение по делото Лингенс публичните фигури се ползват с по-ниска степен на защита срещу критика. ЕСПЧ не позволява използването на силен език за изразяване на мнение, ако не са били налице „ достатъчно фактически основания” като е от значение дали оценъчното твърдение е направено добросъвестно. В настоящия случай липсва изказване на мнение за тъжителя, както и добросъвестност.

 Свободата на словото във вида, в който е определена в Европейската конвенция за правата на човека, е предмет на редица изключения. Едно от най-важните изключения от правото на свобода на изразяване е неговото ограничаване с цел съхраняване на личната чест и достойнство. ЕСПЧ също изразява становище, че националните съдии са задължени да защитят репутацията на човек, когато тя е неоснователно засегната, а чл. 10, т.2 на ЕКПЧ позволява правото на свобода на изразяване да бъде ограничавано с цел защита на репутацията. Такава намеса в нашето законодателство е предвидена в чл. 146 - чл. 148 НК, каквото е изискването на чл. 10 ал. 2 от ЕКПЧ. Според последната разпоредба ограничението трябва да бъде предвидено в закон, да защитава някои от изброените права или интереси и да е необходимо в демократичното общество.

Предвид направеното възражение от страна на защитата, че наказването на подсъдимия за изказаните от него реплики би се явило непропорционално, съдът счита същото за неоснователно, поради следните съображения: Отново предвид практиката на ЕСПЧ, наложеното наказание от съда следва да бъде пропорционално на извършеното, когато се установи от доказателствата по делото, че деецът е извършил престъплението, за което е обвинен от тъжителя, като позицията на съда е, че лишаването от свобода за клевета, дори когато присъдата е отложена, е изключително тежка санкция, която не е пропорционална и поради това е в нарушение на член 10 от ЕКПЧ. В настоящия случай не е налице непропроционалност при налагане  наказанието на подсъдимия, тъй като последният даже е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него деяние, по което е бил признат за виновен. Наложеното административно наказание Глоба е в средния размер, предвиден в Закона, който е съобразен с обществената опасност на деянието и дееца, както и с причините за извършване на деянието.  В конкретният случай наложеното наказание Глоба не е прекалено високо, за да бъде отчетено като непропроционално.

Безспорен факт  са причинените имуществени вреди на тъжителя от подсъдимия в резултат на извършеното деяние. Налице е извършен деликт от Б. по отношение на Д.. Налице е противоправно поведение, вина от страна на подсъдимия и причинени неимуществени вреди. В случая вредните последици от извършеното деяние се предполагат до доказване на противното, а противното не се доказа в  настоящото производство, тъй като подсъдимият Б. беше признат за виновен за извършеното от него деяние на 29.03.2018 г.

На основание чл. 45 ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД съдът осъди подсъдимия Е.Б.Б., да заплати на гражданския ищец Д.С.Д. сумата от 1.00 лев (един), представляваща  причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2018 г. до окончателното  заплащане на сумата и направени по делото разноски в размер от 1262.00 лв.(хиляда двеста шестдесет и два лв.), от които 12.00(дванадесет) лв. - внесена държавна такса, 250.00 лв.(двеста и петдесет лв.) - разноски по делото и 1000.00 (хиляда) лв. - платено адвокатско възнаграждение.

        При този изход от делото подсъдимият Б. беше осъден да заплати на основание чл. 189 ал.3 НПК в полза на ГОРС сумата от 50.00 (петдесет) лв. - разноски, представляващи държавна такса  върху уважения размер на иска, както и 5.00(пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

        Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: