МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 260046,
постановена на 16.03.2021г.
по НОХД № 3138/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора
Районна прокуратура – Стара Загора е
внесла обвинителен акт срещу А.И.А. за това, че на 27.03.2018г., около 21,00ч.
в гр. Стара Загора, по ул. ****до № 130 управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка: Фолксваген, модел: Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ, след употреба
на наркотично вещество – амфетамин /АМР/, установено по реда на Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, с техническо средство – „Дрегер Дръг тест 5000” с № АRJM-0050 -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия А.И.А.. Според него от събраните
по делото доказателства се установява, че от обективна и субективна страна А. е
извършил вмененото му престъпление така, както същото е описано в обвинителния
акт. В тази връзка прави анализ на доказателствата. Представителят на
обвинението предлага на А. да бъдат наложени следните наказания: лишаване от
свобода за срок от 1 година и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален общ
режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 годна и 6 месеца, като
бъде приложена разпоредбата на чл. 59, ал. 4 НК.
Защитникът на подсъдимия А.И.А. – адв.
Т.В. заявява, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства не са
достатъчни, за да може въз основа на тях да се направи категоричен извод, че
подзащитният му е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност и е предаден на съд. Прави обстоен анализ на доказателствата, като
моли съда да признае А. за невинен и да го оправдае по повдигнатото му
обвинение.
В своята лична защита подсъдимият А. заявява,
че не е шофирал и не се признава за виновен.
В последната си дума също твърди, че е
невинен, тъй като не е карал автомобила.
Въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, съдът прие за установено следното:
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият А.И.А., с ЕГН: **********
е роден на ***г***. Българин е. Български гражданин. Живее в гр. Стара Загора, ***.
Женен е. Със средно образование. Работи като общ работник в „М.“ АД. Осъждан е
както следва:
1. Със споразумение от 24.06.2015г. по
НОХД № 2410/2015г. по описа на Районен съд - Бургас, за престъпление по чл.
354а, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК, извършено на 01.06.2015г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца, чието изтърпяване е отложено
на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.
2. Със споразумение от 11.12.2017г. по
НОХД № 3416/2017г. по описа на Районен съд - Стара Загора, за престъпление по
чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, пр. 1 НК, извършено на 14.11.2017г. му е
наложено наказание глоба в размер на 550 лева.
3. Със споразумение от 08.10.2020г. по НОХД № 1184/2020г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК,
извършено на 19.04.2019г. са му наложени следните наказания: лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 НК за срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
година. На основание чл. 55, ал. 3 НПК не е наложено наказание глоба.
Подсъдимият А.И.А. и свидетелят И.Д.И.
работили заедно, като монтажници на дограма във фирма, която се занимавала със
саниране на жилищни блокове в страната. А. бил пряк ръководител на И., но двамата
били в добри приятелски отношения.
На 27.03.2018г. А. и И. ***. На този
обект останал отпадъчен материал – стиропор и дървени палети. Техническият ръководител
на обекта разрешил на А. да ги вземе след работно време с колата си.
Около 17,00ч. на същия ден, А. и И. отишли
до фирма „Чукурови“ с лек автомобил марка: Фолксваген, модел: Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ,
управляван от А.. След като свършили работата си там, отново с автомобила
отишли до друг обект на фирмата. Когато приключили, поставените им там задачи,
около 20,00-20,30 часа отишли с автомобила до обекта на ул. ****№ 130 в гр. Стара
Загора. И. помогнал на подсъдимия А. да натоварят отпадъчния материал –
стиропор и дървени палети върху багажника на лекия автомобил марка: Фолксваген,
модел: Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ, управляван от А..
В същото време в оперативната дежурна
част на ОД на МВР – Стара Загора постъпил сигнал за извършвана кражба на
строителни материали от обект, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ****№ 130.
Около 21,00ч. на място пристигнали
свидетелите И.К.Т. и И.В.И. ***. Те извършили обход с патрулния автомобил първоначално
по ул. ****до № 130, а впоследствие обърнали автомобила, за да минат от южната
страна на блока. Т. и И. видели, че има
будка за охранителите на строителната площадка, но вътре нямало никой и затова
продължили да търсят автомобила, натоварен със строителни материали, за който
получили сигнал - фолксваген - комби.
След като минали от западната страна,
откъм ул. Ангел Кънчев и навлезли в междублоковото пространство, от южната
страна на жилищния блок с административен адрес: гр. Стара Загора, ул. ****№
130, Т. и И. видели лекия автомобил марка: Фолксваген, модел: Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ,
натоварен със строителни материали върху багажника, който се движил в посока
към ул. Българско опълчение /на североизток/.
След като приближили автомобила, И.
подал С.ен и звуков сигнал към водача му, за да спре. След като А. спрял,
установили самоличността му и поискали информация относно натоварените на
багажника на автомобила строителни материали. А. обяснил, че се касае за
бракувани материали от строителния обект и че има разрешение от техническия
ръководител да ги вземе.
Т. и подсъдимият А. отишли до
охранителя на площадката, за да се провери версията на А. относно произхода на
строителните материали. През това време И. и И. останали да чакат до
автомобила.
След като Т. установил, че
строителните материали не са откраднати, двамата с подсъдимия А. се върнали до
лекия автомобил марка: Фолксваген, модел: Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ. Там Т. и И. направили
проверка в оперативната дежурна част на Първо РУ – Стара Загора, при която
установили, че А. има криминалистична регистрация за наркотични вещества и
решили да извършат проверка на автомобила. Направили оглед, при който
установили, че в багажника му има само строителни материали и инструменти, а
във вътрешността на купето, до кожената част от скоростния лост има бяла
найлонова торбичка, сгъната на топка. Тъй като се усъмнили, че се касае за
наркотични вещества, попитали А. и И. какво има в торбичката, но и двамата
казали, че не знаят. Тогава Т. и И. се обадили на оперативната дежурна част на
Първо РУ – Стара Загора и на място пристигнала оперативно-следствена група.
При извършеното претърсване и
изземване от автомобила било иззето парчето от бял найлон, ведно с намиращите
се в него две бучки бяло прахообразно вещество, което при полеви наркотест
реагирало като наркотично вещество. Във връзка с него било образувано друго
наказателно производство.
След това А. и И. били отведени в
сградата на Първо РУ – Стара Загора. Там свидетелите Н.К.М. и С.Г.И. - мл.
автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора поискали от подсъдимия
А. да представи документ за самоличност и свидетелство за управление на МПС.
А. представил само лична карта. А.
първо бил тестван за употреба на алкохол, като пробата му отчела отрицателен
резултат. След това бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо
средство – Дрегер Дръг тест 5000, с №ARJM – 0050, което отчело положителна
стойност, за наличие на амфетамин. При тестването била направена проба № 00128.
За извършената проверка за употреба на наркотични вещества бил съставен
протокол.
В 23,55 часа на 27.03.2018г. на подсъдимия
А. бил връчен срещу подпис талон за медицинско изследване бл. №0013627, в който
А. собственоръчно написал, че приема показанията на техническото средство.
След това А. бил придружен от свидетелите
Т. и И. *** за даване на кръвна проба. Там, в присъствието на полицейските
служители и дежурния лекар, той отказал да даде кръв за лабораторно изследване.
Във връзка с направения от него отказ бил съставен протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, който А. подписал.
За извършеното административно
нарушение бил съставен АУАН серия Д бл. № 412862/27.03.2018г., който бил връчен
на подсъдимия А. срещу подпис.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да бъде осъществен съставът на чл.
343б, ал. 3 НК в хода на съдебното следствие следва да бъде установено от една
страна, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство, а от друга, че
го е управлявал под въздействието на наркотични вещества или техни аналози.
Относно
обстоятелството управлявал ли е подсъдимият А.И.А. лек автомобил марка:
Фолксваген, модел: Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ непосредствено преди извършването на
полицейската проверка от свидетелите И.К.Т. и И.В.И. на 27.03.2018г. около
21,00 часа, в гр. Стара Загора, по ул. ****до № 130, съдът съобрази следното:
На първо място, от показанията на
свидетелите И.К.Т. и И.В.И. *** се установява, че на 27.03.2018г. около 21,00
часа били изпратени на сигнал за извършвана кражба на строителни материали от
обект, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ****№ 130. Когато отишли на място те
търсили лек автомобил марка: Фолксваген - комби, съобразно подадения им сигнал.
Навлизайки с патрулния автомобил в междублоковото пространство, намиращо се
южно от жилищния блок, те видели лек автомобил марка: Фолксваген, модел: Пасат,
с ДКН: СТ ***ВВ, който се движил към ул. Българско опълчение. Подали С.ен и
звуков сигнал на водача и когато той спрял, установили неговата самоличност.
Това бил подсъдимият А.И.А..
Съдът кредитира показанията на тези свидетели,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват.
Неоснователни са възраженията на
защитата, че е налице противоречие между заявеното от Т., че проверяваният лек автомобил
се е движил в посока север и заявеното от И., че се е движил в посока изток. В
случая следва да се отбележи, че с оглед спецификата на междублоковото
пространство, посоката на движение на управлявания от А. лек автомобил от
мястото, от което са го възприели свидетелите, следва да се определи по-скоро
като североизток, а не само като север или само като изток. Поради това и съдът
намира, че показанията на тези двама свидетели взаимно се допълват.
Липсват данни Т. и И. по някакъв начин
да са заинтересовани от изхода на делото. Освен това, следва да се подчертае,
че техните показания са останали непроменени от началото на разследването до
приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд.
Причината за провеждане на
няколкократни разпити на свидетелите Т. и И. се дължи не на противоречия,
констатирани в техните показания, а на поискания разпит на свидетел А.Х.Х..
На второ място, от показанията на свидетеля
И.Д.И., дадени на 28.03.2018г. в хода на досъдебното производство - л. 45 от
ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК се установява,
че след като И. и А. се качили в процесния
лек автомобил, А. „стартирал запалването“ му и потеглили, като изминали „много
малко разстояние - около метър-два“, преди да бъдат спрени от полицейските
служители, които „пуснали сирените“.
Съдът кредитира тези негови показания,
тъй като същите са дадени почти непосредствено след инкриминираното деяние и
кореспондират изцяло с показанията на свидетелите И.К.Т. и И.В.И..
Обстоятелството, че впоследствие И. е
променил своите показания, според настоящия съдебен състав се дължи на
приятелските му отношения с А. и променената във времето защитна линия на самия
подсъдим, а именно, че той не е управлявал процесния лек автомобил.
Съдът не кредитира изявленията на свидетеля
И., направени пред настоящия съдебен състав, че не е прочел протокола си за
разпит от 28.03.2018г. преди да го подпише и не е запознат със съдържанието му.
По делото липсват доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован
извод, че това процесуално-следствено действие е опорочено. В протокола е
записано, че И. е предупреден за отговорността, която носи по чл. 290 НК, както
и че е прочел протокола лично и удостоверява с подписа си, че показанията му са
записани правилно.
В тази връзка, следва да бъде
отчетено, че при извършената на 27.03.2018г. проверка от страна на полицейските
служители Т. и И. в процесния лек автомобил са се намирали само подсъдимият А.
и свидетелят И.. От показанията на И. е видно, че той не притежава свидетелство
за управление на МПС, което означава, че автомобилът е бил управляван от А..
Освен това, от показанията на
свидетелите И. и Х. е видно, че и двамата възприемат лекия автомобил марка:
Фолксваген, модел: Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ като автомобил на подсъдимия А.. От представена
справка от КАТ за регистрация на МПС с рег. № СТ 522 ВВ е видно, че автомобилът
е регистриран на името на С. И. К., но от обясненията на А. стана ясно, че той е
платил на собственика цената от 800 лв. и е взел автомобила да го ползва, но
сделката не била нотариално заверена и затова по документи автомобилът се водил
на предишния си собственик.
На трето място, съдът не кредитира
показанията на свидетеля А.Х.Х., според когото при пристигане на патрулния
автомобил, автомобилът на А. бил спрян, не бил в движение.
Свидетелят Х. заявява, че имал
уговорка да се срещне с А., тъй като последният му дължал пари. Когато отишъл
на уговореното място, Х. спрял автомобила си пред този на А. и след като
получил парите си, потеглил. Тогава забелязал в края на уличката патрулния
автомобил и тъй като не му бил подаден сигнал, той завил по ул. ****и се
прибрал. Едва впоследствие, след 2-3 месеца разбрал какво се е случило и в
какво бил обвинен А..
В случая следва да се отбележи, че за
да се стигне до ул. Христо Ботев, при излизането от процесното междублоково
пространство следва да се завие на север по ул. Българско опълчение.
Следователно Х. е видял патрулния автомобил в последния момент, когато вече е
бил на ул. Българско опълчение. Това от своя страна е ограничило възможността
му ясно да прецени дали автомобилът на А. е бил приведен в движение в този
момент.
Прави впечатление, че този свидетел не
е посочен от защитата в хода на досъдебното производство. Неговият разпит не е
поискан и в разпоредителното заседание при разглеждане на въпросите чл. 248,
ал. 1 НПК, в частност т. 7. За първи път името му се споменава в началото на м.
февруари 2020г., т.е. близо 2 години след инкриминираното деяние и то след
разпита на вписаните в обвинителния акт свидетели. Несъстоятелни са обясненията
на подсъдимия, че причината за това били влошените му отношения с Х.. В
наказателните производства водещ принцип е разкриването на обективната истина
/чл. 13 НПК/, поради което и е било достатъчно Х. да бъде посочен като
очевидец, за да бъде призован и разпитан по делото като свидетел, при режим на
призоваване.
На последно място, като взе предвид
всичко, изложено по-горе съдът не кредитира обясненията на подсъдимия А.И.А.,
че при проверката не е управлявал процесния лек автомобил, тъй като възприема
същите като част от линията му на защита.
Относно
обстоятелството управлявал ли е подсъдимият А.И.А. процесния лек автомобил под
въздействието на наркотични вещества или техни аналози, съдът съобрази
следното:
На първо място, от показанията на свидетелите
Н.К.М. и С.Г.И. - мл.автоконтрольори в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора се установява, че на 27.03.2018г. били
изпратени в Първо РУ - Стара Загора за съдействие. На място установили водача А.И.А.,
когото първо тествали за употреба на алкохол, като пробата му отчела
отрицателен резултат, а след това тествали за употреба на наркотични вещества с
техническо средство – Дрегер Дръг тест 5000, с №ARJM – 0050, като пробата му
отчела положителен резултат за употреба на амфетамин.
Това се потвърждава от приложените към
досъдебното производство: протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 27.03.2018г. и резултатите от Дрегер дръг тест
5000 от 27.03.2018г., от които се установява, че извършената на 27.03.2018г. в
11:18 часа /РМ/ проба № 00182 е отчела положителен резултат за амфетамин.
Съдът намира, че към датата на
инкриминираното деяние техническото средство Дрегер Дръг тест 5000, с №ARJM –
0050, с което е било направено изследването на подсъдимия А., е било технически
изправно. В тази връзка взе предвид представените писмени доказателства:
- заповед № 8121з-1186/13.09.2017г. на
Министъра на вътрешните работи, с която е постановено проверките за употреба на
наркотични вещества или техни аналози да се извършват с Дрегер Дръг тест 5000,
с тестова касета Дрегер Дръг тест 5000 Test kit;
- писмо с изх. № 1446/02.03.2010г. на
Изпълнителна агенция по лекарствата, в което е посочено, че техническото
средство Дрегер Дръг тест 5000, с тестова касета Дрегер Дръг тест 5000 Test
kit отговаря на
изискванията на ЗМИ и може да се използва от службите за контрол;
-
протокол № *********-110000/03.02.2017г., протокол №
*********-100000/16.01.2018г. и протокол
№ *********-100000/04.01.2019г., които удостоверяват извършените годишни
сервизни проверки на техническото средство;
- ръководство за работа с Дрегер Дръг
тест 5000 и Дрегер Дръг тест 5000 Test kit;
Във връзка с резултатите от
извършеното изследване на А. с техническото средство свидетелят Н.К.М. съставил
АУАН серия Д с бл. № 412862/27.03.2018г., в който А. посочил, че има
възражения. Бил съставен и талон за изследване бл. № 0013627/27.03.2018г., в
който А. собственоръчно записал, че приема показанията на техническото
средство, но не се подписал под това свое изявление. Подписал се само за
връчването на талона. Очевидно е имал възражения, но никъде не е отразено
тяхното съдържание.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля Н.К.М., дадени на 10.05.2018г. в хода на досъдебното производство -
л. 51 от ДП, прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК, тъй
като те са депозирани малко след инкриминираното деяние. В случая съдът отчете,
че като мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора М. участва
в множество проверки и няма как да си спомня в подробности проверката на А.,
още повече като се има предвид, че разпитът му пред настоящия съдебен състав бе
проведен на 02.06.2020г., повече от две години след инкриминираното деяние.
От показанията на свидетелите Т. и И.
се установява, че придружили А. ***
Видно от протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 28.03.2018г. А. отказал да даде кръв
за изследване, въпреки че заявил, че отрича приема на наркотични вещества или
техни аналози.
Възможно е при проверката в Първо РУ -
Стара Загора А. да се е повлиял от присъстващите полицейски служители, макар да
не бе установено твърдяното от него присъствието на жена, която му крещяла.
Когато обаче той е отишъл в ЦСМП, гр. Стара Загора, той е имал възможност да
говори с д-р С.П. - ординатор, който е изготвил протокола и да вземе
информирано решение. Можел е и да се консултира с адвокат, още повече като се
има предвид, че всички водени срещу него до момента дела са приключили със
споразумения, което означава, че той е участвал със защитници.
На второ място, съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия, който заявява, че не е управлявал процесния лек
автомобил под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, тъй като
употребявал само хранителни добавки.
Налице е вътрешно противоречие в обясненията му досежно
обстоятелството какви и колко видове хранителни добавки е приемал А. към датата
на инкриминираното деяние. Първоначално той твърди, че приемал 5-6 вида
хранителни добавки, а след това - само 4 вида. Освен това, той посочва поименно
само две от тези хранителни добавки - креатин и фенилетиламин, но не и по каква
схема ги е приемал и кога за последно ги е приел преди проверката, извършена от
полицейските служители. Това от своя страна ограничава възможността за допускане
на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори дали съставките в
приеманите от А. хранителни добавки биха могли да повлияят по някакъв начин върху
резултатите от техническото средство - дрегер дръг тест.
Следва да се има предвид също така, че
претърсването на управлявания от А. лек автомобил е извършено след като е
направена справка в оперативната дежурна част и е установено, че той има
криминалистическа регистрация за държане на високорискови наркотични вещества
без надлежно разрешително и след като свидетелят Т. е видял до скоростния лост
на автомобила бяла найлонова торбичка, свита на топка. При това положение, ако
в автомобила е имало хранителни добавки или други лекарства, както твърди А.,
то не е възможно разследващият полицай да не ги намери, като се има предвид
характера проверката и обстоятелството, че количеството на откритите наркотични
вещества оказва влияние върху квалификацията на престъплението. В протокола за
претърсване и изземване не е отразено да са открити и тествани други вещества с
полеви наркотест, освен иззетото.
В подкрепа на горното са и показанията
на всички разпитани в хода на съдебното следствие полицейски служители, според
които А. не е заявил пред тях - нито при извършването на претърсването и
изземването на процесния лек автомобил, нито при извършването на теста за
употреба на наркотични вещества, че употребява хранителни добавки.
С оглед изложеното по-горе, съдът
намира, че заявеното от свидетеля И., че не е виждал А. да взема наркотици не
изключва тяхната употреба. В тази връзка следва да се има предвид, че
техническото средство отчита наличието на наркотични вещества до няколко дни
след приема им.
Съдът не кредитира обясненията на А. и
в частта, в която заявява, че никога не е приемал амфетамин. В тази връзка отчете следното:
По НОХД № 2410/2015г. по описа на
Районен съд - Бургас и по НОХД № 3416/2017г. по описа на Районен съд - Стара
Загора А. е осъден за държането без надлежно разрешително на високорискови
наркотични вещества - съответно на - 01.06.2015г. на метамфетамин / чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК/ и на 14.11.2017г. - на марихуана /чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3,
т. 1 НК/.
По НОХД № 1184/2020г. по описа на
Районен съд - Стара Загора е осъден за управление на 19.04.2019г. на МПС под
въздействието на наркотични вещества - амфетамин
/престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК/.
Тази продължителна във времето употреба
на различни по вид наркотични вещества, в т.ч. и амфетамин, сочи на изградена
зависимост към тях у подсъдимия А..
Не може да не се отчете и
обстоятелството, че от протокола за претърсване и изземване от 27.03.2018г. се
установява, че от лекия автомобил, управляван от А. - марка: Фолксваген, модел:
Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ е иззето парче от бял найлон, с поставени в него две бучки
прахообразно вещество, което при полеви наркотест реагира като наркотично, а от
протокол за извършена експертиза № 182/02.04.2018г. се установява, че е амфетамин. Протоколът за претърсване и
изземване е надлежно одобрен с определение № 391/27.03.2018г., постановено по
ЧНД № 894/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Във връзка с личността на подсъдимия А.И.А.
са представени:
- справки за съдимост с рег. №
1167/28.03.2018г., рег. № 186/18.01.2019г., с рег. № 2104/04.06.2019г.; рег. №
1752/14.05.2019г.; рег. № 978/12.03.2019г.; рег. № 4415/18.10.2019г.; с рег. №
3613/13.09.2019г., с рег. № 4949/22.11.2019г.; рег. № 5347/17.12.2019г.; рег. №
382/28.01.2020г.; рег. № 1083/10.03.2020г.; рег. № 1986/29.05.2020г.; рег. №
4489/06.10.2020г.; рег. № 3674/31.08.2020г., с рег. № 2657/03.07.2020г., с рег.
№1157/12.03.2021г., рег. № 348/22.01.2021г., всички по описа на Районен съд –
Стара Загора, ведно с бюлетините му за съдимост, в които са отразени
осъжданията му към настоящия момент.
- справки за нарушител/водач от
29.03.2018г. и от 15.09.2020г., от които е видно, че А. е правоспособен водач,
както и че е наказван неколкократно за нарушения на Закона за движението по
пътищата;
- заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-000498/27.03.2018г., с която на А. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - изземване на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
- писмо с вх. № 262196/21.09.2020г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, от което е видно, че на 13.04.2018г. - в
изпълнение на ЗППАМ № 18-1228-000498/27.03.2018г. е отнето свидетелството за управление на МПС
на А. и към 15.09.2020г. се намира на съхранение в Сектор ПП при ОД на МВР -
Стара Загора;
- заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-1228-000331/19.04.2019г., с която на А. е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - изземване на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
- декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 02.04.2018г., от която е видно, че семейството на
подсъдимия се състои от него, съпругата му М.М.А. и детето му С.А.А., доходите
му от трудово възнаграждение възлизат на 8000лв. годишно и не притежава движимо
и недвижимо имущество;
- епикриза на С.А.А., издадена от
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, от която е видно, че детето му страда от
детски аутизъм.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият А.И.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК.
От обективна страна подсъдимият А.И.А.
на 27.03.2018г., около 21,00ч. в гр. Стара Загора, по ул. ****до № 130
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка: Фолксваген, модел:
Пасат, с ДКН: СТ ***ВВ, след употреба на наркотично вещество – амфетамин /АМР/,
установено по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, с техническо
средство – „Дрегер Дръг тест 5000”
с № АRJM-0050.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, а именно, че управлява МПС след като
е употребил наркотично вещество и то в изпитателния срок на предходно осъждане.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, а също и с неговите цели – постигане на генерална
и специална превенция.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК законодателят предвижда следните наказания: лишаване от свобода за срок от
една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.
Същевременно в чл. 343г НК се
предвижда и наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК - в случая лишаване от право да се управлява
МПС.
При индивидуализацията на наказанието на
подсъдимия А.И.А. съдът прие, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
В тази връзка отчете сравнително
младата му възраст към датата на инкриминираното деяние, материалното му
положение - не притежава движимо и недвижимо имущество и доходите му от трудови
правоотношения възлизат на 8000 лв. годишно, както и семейното му положение -
женен е и се грижи за малко дете, което се нуждае от специални грижи.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът
отчете - обремененото му съдебно минало, обстоятелството, че деянието, предмет
на настоящото разглеждане е извършено в изпитателния срок на предишно осъждане,
както и това, че е извършено в условията на реална съвкупност с престъплението
по чл. 343б, ал. 3 НК, за което е осъден по НОХД № 1184/2020г. по описа на
Районен съд - Стара Загора.
Всичко това говори за зависимостта му
от наркотични вещества, която датира от преди близо 6 години.
Водим от горното, съдът на основание
чл. 54 НК определи на подсъдимия А.И.А. следните наказания:
1. ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 1
/ЕДНА/ ГОДИНА, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНС следва да изтърпи
при първоначален общ режим;
2. ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/
лева.
3. ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за
срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като на основание чл. 59, ал. 4 НК съдът
приспадна времето, през което за извършеното деяние подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да управлява МПС, считано от 13.04.2018г.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК
От изложеното по-горе досежно
осъжданията на подсъдимия А.И.А. е видно, че са налице условията за определяне
на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК относно
наказанията, наложени му по НОХД № 1184/2020г.
по описа на Районен съд – Стара Загора и настоящата присъда, а именно
най-тежкото от тях – ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, което съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален ОБЩ режим
Престъпленията по тези присъди са
извършени преди влизането в сила на която и да е от тях.
Съобразявайки се с цялостната
престъпна дейност на осъденото лице и целите на чл. 36 НК, съдът прие, че в
случая не следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 НК и да се постановява
увеличаване размера на определеното общо наказание.
Същевременно,
на основание чл. 23, ал.
3 НК съдът присъедини ИЗЦЯЛО към така определеното на подсъдимия А.И.А. общо
най-тежко наказание лишаване от свобода - наказанието ГЛОБА в размер на 500
/ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА, определено и наложено по настоящото НОХД № 3138/2018г. по
описа на Районен съд - Стара Загора.
А на основание чл. 23, ал. 2 НК присъедини
към така определеното на подсъдимия А.И.А. общо най-тежко наказание лишаване от
свобода - наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА и 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като приспадна времето, през което е бил лишен от
това право по административен ред, считано от 13.04.2018г.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО на чл. 68, ал. 1 НК
Съдът отчете, че престъплението,
предмет на настоящото разглеждане е извършено на 27.03.2018г., т.е. в
3-годишния изпитателен срок на наказанието, лишаване от свобода за срок от 7
месеца, определено и наложено му по НОХД № 2410/2015г. по описа на Районен съд
- Бургас /в сила от 24.06.2015г.
Доколкото с настоящата присъда на А. е
наложено и наказание лишаване от свобода, то съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание
по НОХД № 2410/2015г. по описа на Районен съд - Бургас, а именно: лишаване от
свобода за срок от 7 месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим с оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
С оглед на изложеното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: