№ 11846
гр. С., 15.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско
дело № 20221110168554 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:58 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. Г. Р., редовно призован на 18.04.2023 г., представлява се от
адв. В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ Р.Б. ЧРЕЗ М.Ф., редовно призован на 18.04.2023 г.,
представлява се от юрк. Б., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С.Г.С., редовно призован на 18.04.2023 г., не изпраща
представител.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА НЧХД № 16564/2021 г. по описа на СРС, 10 състав.
ДОКЛАДВА молба от 10.05.2023 г. на ответника С.Г.С..
Адв. В.: Поддържам искова молба. Оспорвам подадените отговори.
Запознат съм с определението Ви за проект за доклад. Нямам възражения по
последния. Водим допуснатия ни свидетел. Нямам искания, по които съдът не се е
произнесъл на този етап.
Юрк. Б.: Оспорвам така предявените искове. Поддържам отговор на искова
молба и всички направени с него оспорвания и възражения. Няма да соча
доказателства и нямам доказателствени искания. Запознат съм с определението за
1
насрочване и нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, съобразно проект за доклад, обективиран в
определение от 13.04.2023 г., връчено на страните.
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад по делото, обективиран в
определение от 13.04.2023 г., постановено по делото.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените от страните документи, както и
НЧХД № 16564/2021 г. по описа на СРС, 10 състав, като писмени доказателства.
Съдът сне самоличност на свидетеля, който се въведе в залата.
Д.Г.Т., роден на ******* г. в гр. С., българин, български гражданин,
неосъждан, живее на семейни начала с ищеца.
Съдът напомни на свидетеля възможността да откаже да даде
показания, на основание чл. 166 от ГПК.
Свидетелят Т.: Желая да свидетелствам.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл.290 от
НК.
Свидетелят Т.: Обещавам да кажа истината.
Свидетелят Т. на въпроси на Съда: Знам за какво е делото.
Свидетелят Т. на въпроси на адв. В.: И. води дело в наказателния съд срещу
Я.Б. за това, че тя постоянно й уронва авторитета на бизнеса и името й. Я.Б. като
разбра, че И. Р. има някакви отношения с мен всячески започна чрез всякакви
сайтове да уронва авторитета на бизнеса й, да пише какви ли не глупости. Делото
в наказателния съд беше прекратено поради това, че…. Какво стана тогава?
Прекратиха го делото заради това, че … просто загубихме някак си в съда,
загубихме доверие. Поиска се някаква голяма сума, адвокатски хонорар и за това
беше осъдена И. Р.; и тогава И. много се разстрои и загубихме доверие в правната
система.
Свидетелят Т. на въпроси на Съда: И. се разстрои защото как може един
човек, който има такъв голям бизнес, с толкова много хора да работи, да дава
заплати и в един момент се появява една жена, която почва да си пише каквото си
иска и където си иска, да уронва бизнес е авторитет и в един момент съдебната
система да не може да ни помогне. Под „не може да ни помогне“ визирам, че тази
жена Я.Б. си прави каквото иска, пише си където иска; общото на съдебната
2
система с Яна е заради решението на съда. Ние виждаме, че в един момент съдът
не може да ни помогне.
Свидетелят Т. на въпроси на адв. В.: И. е платила големи разноски.
Свидетелят Т. на въпроси на Съда: И. плаща, каквото е имало като разноски.
Поискаха се около 3000 лв., които тя трябва да заплати и въпреки това, че И. си
търси правата да се защити пред съда, в един момент на И. и се образуват някакви
големи разноски и съдът ги одобрява. Тя се почувства супер зле и каза: „Ето нали
това ли е нашата съдебна система, аз искам да си защитя и бизнеса, и името, и в
един момент се отреждат на отсрещната страна аз да заплатя големите разноски,
къде ми е защитен бизнеса и как да се почувствам добре в тази ситуация“.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси.
Съдът освобождава свидетеля от съдебна зала.
Страните /поотделно/: Да се приключи съдебното дирене.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. В.: Уважаема г-жо председател, моля Ви да уважите предявените
искове. Няма да се спирам на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
доколкото цената му е определена с оглед определени процесуални норми,
уреждащи право на достъп до касационно обжалване. Искът е предявен от
принципни съображения. Признавам си, че като процесуален представител аз за
първи път се натъкнах на този пореден процесуален абсурд на наказателния съд,
сътворен по един доста странен начин по отношение на невъзможността да се
прави възражения за прекомерност на разноските. Считам, че в случая
произнасянето на СРС и потвърждаващия го акт на СГС са пар екселанс
противоправни. Да се приеме тезата, че в това наказателно производство не
съществува възможност да се направи възражение за прекомерност на разноските
и съдът сам да ограничи тези си правомощия, като каже, че няма право да
ревизира размерът на разноските води до абсурдния резултат, че по неограничен
брой дела от частен характер страни са поставени в риск от това да бъдат на
практика принуждавани да не предприемат съответни съдебни производства под
страх, че ще плащат непосилни за тях разноски. Действително, в този конкретен
случай сумата от 3000 лв. не може да бъде определена като непосилна, но сумата е
3
явно несъразмерна с обема на извършените процесуални действия от адв. Бастрев,
които се свеждат до явяването му в едно съдебно заседание и неприкритото
отричане на обективния факт, че неговата доверителка разпространява гнусни
обиди и клеветнически твърдения, което продължава да прави и до ден днешен.
Това е страничен въпрос. Обръщам Ви внимание, че цялото оттегляне на тъжбата
е обусловено отново от разбирането на наказателните съдии, че няма да приемат
за съвместно разглеждане граждански искове, защото така им е по-удобно. Само
че съдебната власт не е направена, за да е по-удобно на някой на „С.“ № 23 или на
бул. „В.“ № 2. Съдебната власт е всъщност, за да разрешава спорове между хората
и аз не виждам никаква разумна причина едно дело за вреди произтичащи от
обида и клевета да следва да бъде отделяно и да бъде пренасяно на гражданския
съд, който е десетки пъти по-натоварен от почивното отделение, което вдига
натовареността си с образуване на кухи дела с разпоредителни заседания.
Акцентът на настоящото е следното – нито Градски съд, като последна
инстанция, нито Върховния касационен съд със своето оригинално окръжно не са
съобразили постановено решение на Европейския съд по правата на човека и то
срещу България от преди 17 години, като визирам цитираното в уточнителната
молба -Н.д.Е. срещу България. Адмирации заслужава развиваната тълкувателна
практика на Върховния касационен съд, обективирана в тълкувателни решения,
но не заслужава адмирации сформирането на някаква друга практика, която не е
известна за гражданите, като така наречените окръжни, доколкото не се
публикува никъде и не заслужава адмирация отказът на една инстанция,
действаща като последна такава да разгледа аргументите по същество на
доверителката ми, позовавайки се на това окръжно, за което ние разбираме една с
акта, с който тя е осъдена на разноските. Ако настоящия състав приеме, че нито
Градски съд не следва да отговаря за тези разноски, нито Държавата не следва да
отговаря за тези разноски, би се достигнало до абсурдния резултат, че всъщност
никой не отговаря за това, че една страна злоупотребява с права, изписва огромни
по размер разноски и претендира. Моля съдът да прецени и да вземе предвид
какво би се случило с множеството дела срещу журналисти, ако те не могат да
докажат фактите обективирани в техни журналистически разследвания и какво би
се случили ако една страна по наказателно дело от частен характер има
финансовите възможности да заплати например 100 000 лв. адвокатски хонорар и
да го претендира в това производство. Считам, че клиентът ми е третиран неравно
спрямо всички други лица водещи дела в страната, в т.ч. самата Държава. Така
Прокуратурата има право да прави възражения за прекомерност. Прокуратурата
4
може да се брани с такова възражение в исковете по ЗОДОВ завеждани от нея, а
клиентът ми, който оттеглил тъжбата си само заради това, че наказателния съд не
желае да гледа исковете му за обезщетение и съответно клиентът ми не желае да
понесе тежестта на тригодишен процес, където да откриваме топлата вода за това
кой го е обиждал по мобилно приложение и във форуми в интернет, сага този мой
клиент е бил осъден за плати 3000 лв. разноски на адвокат за едно съдебно
заседание. За мен това е несъответно на правосъдна система, на която и да е
правова държава и мисля, че доста по-добре развита от мен в цитираните Ви
решения на Европейския съд по правата на човека, като на клиента ми не е
осигурено ефективно средство за защита. И на последно място ще Ви моля да
вземете предвид и как Държавата сега в настоящото производство, както и във
всяко такова срещу нея използва нескопосания ни ЗОДОВ, за да се екскулпира
като прехвърля отговорност между различните институции. Градски съд
препраща към окръжните на ВКС и към законодателната дейност на Народното
събрание. Народното събрание препраща към правораздавателната дейност на
съда, а пък Министерството на финансите, което е процесуалния субсидент на
държавата казва, че не следва да отговаря нито за правораздавателната дейност на
съда, нито заради законодателната дейност на народното събрание. Като краен
резултат никой не отговаря за абсолютното беззаконие. Друг хубав резултат от
така добре написания Закон за отговорността на държавата и общините е, че
ищците са поставени в едно изключително неблагоприятно положение и следва
преди да заведат делото да се чудят срещу кого да го насочат, с каква
евентуалност да го съединят под страх, че съдът като разглежда делото по
същество можа да им каже с крайния си съдебен акт, че не е предявено срещу
надлежния ответник. За това искът е предявен в тази евентуалност като наистина
Ви моля да вземете предвид дали това произнасяне на Градски съд има каквато и
да е връзка с правото, защото днес е осъден моят клиент да заплаща такива
разноски, утре ще бъде осъден някой друг и единствените, които печелят това са
подсъдимите по дела от частен характер и евентуално техните защитници, поради
липса на механизъм да се провери дали платени хонорари реално наистина са
били платени, само да бъдат изписани. Претендирам сторените разноски за
държавна такса от страна на моя клиент. Представям списък по чл. 80 от ГПК, с
препис за насрещната страна, която се явява. Моля, при частично или изцяло
уважаване на исковете, да присъдите на мен минимално адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на И. Р., доколкото това дело
за мен е с изключително значение и не мога да си позволя да взема пари за
5
несправедливост, която виждам в моите очи да се извършва и то обоснована с
някакъв си таен акт, за който ние разбираме едва при осъждането ни за
разноските, като така нареченото окръжно.
Юрк. Б.: Уважаема г-жо председател, моля да отхвърлите така предявените
срещу Държавата искове. Единствено бих искал да обърна внимание по
отношение на иск за имуществени вреди, че ищецът се оплаква, че не е
разгледано неговото възражение за прекомерност на сторените по делото
разноски. Считам, че по делото не е доказано, че дори то да беше прието за
разглеждане, същото би било уважено. Също така смятам, че в настоящото
производство не следва да бъде ревизиран вече един влязъл в сила съдебен акт,
какъвто би бил резултатът от уважаването на исковата претенция. По отношение
на неимуществените вреди, намирам същите категорично за недоказани, смятам,
че от събраните в хода на делото гласни доказателства по-скоро се установяват
неприятните чувства, които ищцата е изпитвала, те са по-скоро следствие от
нейната лична вражда, а не дотолкова свързани с осъждането й да заплати
определени разноски. Претендирам разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер определен от съда, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Адв. В. /реплика/: Уважаема г-жо председател, не е предмет на настоящото
дело ревизиране на влезлия в сила съдебен акт, а е предмет претенция за
заплащане на обезщетение в резултата на тази правораздавателна дейност. А пък
за евентуалния иск в резултат на за това че, Държавата не е осъществила никакъв
механизъм на клиента ми да се защити срещу подобна претенция срещу нея. По
отношение на възражението, че не е доказано, че евентуален довод за
прекомерност би бил уважен, да, това действително е така, и затова искът е
заведен с основание съдът сам да формира преценката какъв е справедливия
размер на един адвокатски хонорар за явяване в едно съдебно заседание и нищо
друго. А по отношение на неимуществените вреди, лично аз съм противник на
практиката за водене на свидетели, които да хиперболизират такива, но считам, че
от този свидетел се установи, че ищцата е загубила доверие в правораздавателната
система, което считам, че е основание на съда да присъди неимуществени вреди.
Вярвам, че съдът сам разбира, че е трудно за един свидетел да отграничи, а и би
звучало като наговорено претърпените неимуществени вреди от самата лична
вражда и претърпените неимуществени вреди в резултат на процесния акт на съда,
доколкото свидетелят не е юрист и няма как да каже от еди кой си момент нататък
започна да страда заради актовете на съда.
СЪДЪТ
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА УСТНИ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
Съдебното заседание приключи в 12,20 ч .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7