№ 289
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225300601467 по описа за 2022 година
прецени следното:
С решение от 23.06.2022г., постановено по НОХД № 2419/22г., Районен
съд–Пловдив е признал подсъдимия В. Н. В. за виновен в това, че на
07.05.2021 г. в гр. Пловдив като съизвършител, в съучастие с Р. С. А., също
като съизвършител, са причинили на М.А.М. лека телесна повреда, а именно
болка и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в болка в
областта на лявата скула; охлузване на кожата на челото и кръвонасядане на
кожата на лявата мишница, като деянието е извършено по хулигански
подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК
във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1
от НК го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
С решението си съдът е признал и подсъдимия Р. С. А. за виновен в
това, че на 07.05.2021 г. в гр. Пловдив като съизвършител, в съучастие с В. Н.
В., също като съизвършител, са причинили на М.А.М. лека телесна повреда, а
именно болка и страдание без разстройство на здравето, изразяваща се в
болка в областта на лявата скула; охлузване на кожата на челото и
1
кръвонасядане на кожата на лявата мишница, като деянието е извършено по
хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130,
ал. 2 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл.78а ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, налагайки му
административно наказание глоба в размер на 1500 лева.
Осъдил е на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимите В. и А. да
заплатят солидарно по сметка на ОДМВР гр.Пловдив направените в
досъдебното производство разноски за експертизи в размер на 214.50 лева,
или всеки от тях да заплати от по 107.25 лева.
Взел е отношение и по вещественото доказателство – компакт диск,
постановявайки същото да остане в кориците на делото.
Недоволни от така постановения съдебен акт са останали и двамата
подсъдими, които считайки го за незаконосъобразен молят да бъде отменен и
да бъдат признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение.
Като алтернатива се прави искане за намаляване размера на наложените им
административни наказания по чл.78а от НК в минимален такъв от 1 000 лева.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата на
подсъдимите за неоснователна, а решението на районния съд за правилно, с
молба за потвърждаването му.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановеното решение по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че вечерта
на 07.05.2021г. свидетелят М.А.М. се прибирал с автомобила си – „Ауди“ с
рег. № *** към дома си в гр. ***. Около 20:40ч. М. пристигнал до блока, в
който живеел. Пред блока имало паркинг, който бил обособен между самия
блок и алея/тротоар, успоредна на булеварда. За да достигнат до съответното
място за париране автомобилите трябвало да преминат през въпросната
алея/тротоар. За да достигне до място за паркиране свидетелят се движил по
улицата, която била отстрани на блока (ул. „***“- перпендикулярна на бул.
„***“). На края на улицата, където се намирало и заведение „***“, свид. М.
трябвало да завие надясно, да премине по алеята/тротоара и да паркира на
2
свободно място пред блока, в който живеел. Достигайки до края на улицата,
той се опитал да завие надясно, но извършването на маневрата било
затруднено от паркиран лек автомобил – марка „Мерцедес“ с рег. № ***,
собственост на подсъдимия Р. А.. Част от предната част на автомобила била
върху алеята/тротоара, а останалата му част – разположена на края на ул.
„***“, преди бул. „***“. След като не успял да извърши маневрата, свид. М.
излязъл от автомобила си и огледал разположението на другите превозни
средства – посочения автомобил марка „Мерцедес“ и друг, паркиран
успоредно на булеварда. След това М. написал на салфетка „Пречите“,
приближил се до паркирания „Мерцедес“ с рег. № *** и поставил бележката
под предната чистачка на автомобила.
Действията на св. М. били възприети от подсъдимите В. В. и Р. А., както
и от техния приятел свидетеля Н.Г.Б., които били в заведение „***“. След
като М. поставил бележката под чистачката на автомобила на подс. Р. А. и се
върнал към неговата си кола, А. излязъл от заведението и се насочил към
пострадалия М.. Няколко секунди след това А. бил последван и от подс. В. В.
и свид. Н.Б.. Стигайки до пострадалия М., подс. А., без да е видял и прочел
какво е написано на бележката, която била оставена от пострадалия, посегнал
и го ударил с десния си лакът в областта на лицето, в лявата му част. От удара
М. залитнал назад и се навел, след което направил опит да се отдалечи от Р.
А.. В този момент до тях дошъл свид. Н.Б., а малко след това и подс. В. В.. В.
се приближил до пострадалия М., непосредствено до него бил и другия
подсъдим, както и свид. Б, и с дясната си ръка ударил М. в областта на
главата. От удара пострадалият залитнал и се опрял на паркирания в страни
от него автомобил, след което започнал да отстъпва, вървейки назад и
отдалечавайки се от неговия и на подс. А. автомобили. А. и В., както и свид. Б
последвали пострадалия, като малко след това В. посегнал отново и с дясна
ръка ударил за втори път М. в областта на главата. М. се опитал да се
отдалечи от тримата мъже, но В. и А. го последвали, като В. успял да хване
левия ръкав на сакото, с което бил облечен М. и започнал да го дърпа към
себе си, държейки го с лявата си ръка като междувременно му нанесъл с
дясната си ръка три удара в областта на задната част на врата и горната част
на гърба на М..
През цялото време непосредствено до М. и В. бил и другия подсъдим,
3
който продължавал да го пита как така е решил да слага бележка на колата
му, докато В. го дърпал и удрял.
Все пак пострадалият успял да се отдалечи и малко по-късно подал
жалба в Първо РУ ОДМВР-Пловдив. А на 10.05.2021г. М. посетил Съдебна
медицина в града, където му било издадено съдебно-медицинско
удостоверение за причинените му увреждания.
Съдът се позовава и на приетото заключение по назначената СМЕ, от
която се установяват понесените от пострадалия М. травматични увреди.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена след
сторен анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този
смисъл постановеното решение се явява обосновано. Направена е вярната
преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени средства се
изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено
авторството и съучастието на двамата подсъдими в престъпното деяние, както
и относно квалифициращите го признаци. Съобразявайки се с правната
възможност подсъдимия да изгражда свои защитни позиции, каквито намери
за добре, както и с често срещаната позиция на пострадалото от
престъплението лице да поднася такава обстановка, каквато ще е в подкрепа
на собствените му интереси, съдът много точно в случая коментира най-вече
показанията на свидетеля с непосредствени възприятия по време на
инцидента. Съдът е подложил на коментар показанията на св.Н.Б.,
съпоставяйки ги на така изнесените обяснения, а и с показанията на
пострадалия свидетел М., като въз основа на тях, в съвкупността им,
правилно достига до несъмненост в извода за виновното поведение на
подсъдимите лица. Така св.Б е категоричен относно конфликта, разправията
на висок тон с пострадалия и причината за този конфликт, но уклончиво
споделя, че сам той не бил видял някой да удря М.. Предпазливо обаче
поднася пред разследващите органи възможна вероятност някой от
подсъдимите само да е бутнал пострадалото лице, това в опит да подкрепи
защитната позиция на своите приятели, че не са осъществили вмененото им
престъпление, доколкото последните признават единствено вербален
конфликт и то след личен мотив за това. Първоинстанционният съд е
анализирал тази защитна позиция и след като е обсъдил всички събрани по
делото доказателства в тяхната логическа връзка, е направил обоснования
4
извод, че така изложената защитна версия не може да бъде споделена. На тази
защитна позиция противостои освен заключението на вещото лице по СМЕ
относно нанесените травми, а така също и данните от вещественото
доказателство по делото. Още повече, както и на възраженията на защитата,
налично е по делото и заключението по назначената във въззивното
производство СТЕ, според което възпроизвежданият от плейъра времеви
интервал на записа на файла не се прекъсва, като не се установяват следи от
манипулация при записаната информация. А твърденият за съществуващ
личен мотив, който в случая води до умисъл за нанасяне телесни повреди
върху пострадалия, не изключва съставомерността на хулиганството, щом
като едновременно с това двамата дейци грубо нарушават обществения ред и
изразяват явното си неуважение към обществото.
Акцент в случая се поставя и върху справедливостта на наложените от
първоинстанционния съд наказания. Настоящата инстанция счита, че
правилно и справедливо районният съд е определил размера на наказанията,
които следва да понесат подсъдимите В. и А., като са обсъдени и отчетени
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността им обстоятелства. Така
определените по вид и размер наказания съответстват напълно на
обществената опасност на деянието и дейците и ще се постигнат най-добре
целите на специалната и генерална превенция.
По разглеждане на делото и постановяване на крайния съдебен акт
въззивния съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, които да доведат до необходимост от отмяна на
атакувания първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново
разглеждане. И тук, както и на възраженията на защитата, следва да се
посочат правилните и законосъобразни действия на районния съд относно
преминаването му в хода на разпоредителното заседание по разглеждане на
делото по реда на гл.28 от НПК в изпълнение нормата на чл.248 ал.5 т.4
вр.ал.1т.4 от НПК, приключвайки делото с краен съдебен акт – решение.
Предвид на сторените във въззивното производство разноски за
назначаване на експертиза и изслушване заключението на вещото лице по
същата, то двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят – всеки
един от тях по 40 лева по сметка на ОДМВР-Пловдив, с-р „БНТЛ”.
5
Ето защо и предвид на горното решението на Районен съд – Пловдив
следва да бъде потвърдено, при което и Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1295 от 23.06.2022г., постановено по
НОХД № 2419/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА подсъдимия В. Н. В. да заплати по сметка на ОДМВР-
Пловдив сумата от 40 лева като направени във въззивното производство по
делото разноски за експертиза.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. С. А. да заплати по сметка на ОДМВР-
Пловдив сумата от 40 лева като направени във въззивното производство по
делото разноски за експертиза.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6