Р Е Ш
Е Н И Е №1834
гр. Бургас, 19
ноември 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на единадесети ноември, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА и с участието
на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА
КАХД № 2301/2021 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от ОДМВР
Бургас, сектор „Пътна полиция“, против решение № 425/ 30.07.2021г., постановено по нахд №2972/2021г. по
опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е отменено
наказателно постановление № 20-0769-005702/01.06.2021г. на Началник група към ОДМВР
– Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на Л.Р.С., с ЕГН **********,
на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки
И на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК ОДМВР – Бургас е
осъдена да заплати на Л.Р.С., с ЕГН **********, направените по делото разноски
в размер на 300 лева за адвокатски хонорар.
Касаторът иска
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.
Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон.
В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, не
изразява становище по същество на спора.
Ответникът, не се явява и не изпраща представител. В писмено
становище, представено по делото пълномощникът му намира жалбата за
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита,
че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде
оставено в сила.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е основателна.
С наказателното постановление Л.Р.С. е санкциониран
за това, че на 05.12.2020г., около 08,10ч. в гр. Бургас на ул. „проф. Яким
Якимов“ до ВХТИ „Асен Златаров“, в посока ул. „Янко Комитов“ като водач на
товарен автомобил управлява т.а. Фиат Дукато, рег.№ СО3231АХ, негова
собственост, който не е регистриран по надлежния ред- с прекратена регистрация
от 1.07.2020г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, като е приложена санкционната норма на чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП.
По делото няма спор, че Л.Р.С. и З.Г.З.са придобили собствеността
върху превозното средство по силата на договор, сключен на 30.04.2020г.
Не се спори и че в предвидения от закона
едномесечен срок приобретателите не са регистрира придобитото превозно средство
в службата за регистрация на пътни превозни средства.
Регистрацията на МПС е прекратена служебно
на 01.07.2020г. при хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление
първоинстанционният съд е приел, че не се установява знание на санкционираното
лице за обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него автомобил е
била прекратена служебно. Не се констатира и от коментираните гласни
доказателства, че при проверката по линия на КАТ същото е знаело, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация, както и причината за прекратяването й. Няма
доказателства да е бил уведомяван от компетентните органи, че регистрацията на
превозното средство е прекратена.
Поради това е преценил, че липсата на вина изключва
административно-наказателната му отговорност, тъй като не е осъществил от
субективна страна състава на посоченото в разпоредбата на чл. 140, ал. 1,
предл. 1 от ЗДвП административно нарушение.
Настоящият състав на съда намира, че
материалния закон е приложен неправилно, макар да споделя изложените в
обжалваното решение съображения за процесуална законосъобразност на
наказателното постановление.
На първо място разпоредбата на чл.145, ал.2
от ЗДвП изрично сочи, че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство
е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба.
В случая законовото изключение е
неприложимо, тъй като приобретателите не твърдят и не доказват да имат
качеството на търговец и в това качество да са придобили превозното средство с
цел продажба.
Т.е. същите (включително и санкционираният Л.Р.С.)
знаят, че в едномесечен срок, считано от 30.04.2020г. (дата на придобиване на
собствеността) са длъжни да регистрират товарния автомобил службата за
регистрация на пътни превозни средства.
Знаят и че не са изпълнили това свое
задължение.
Същевременно разпоредбата на чл.143, ал.15
от ЗДвП предвижда, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство.
Тъй като прекратяването на регистрацията на
превозното средство засяга пряко интересите на собствениците на превозни
средства, законодателят е предвидил допълнителен месечен срок, в който може да
бъде извършена регистрацията по чл.145, ал.2 от ЗДвП.
В случая този срок също е изтекъл.
Отделно от това, законът не предвижда
задължение за който и да административен орган да уведомява изрично
собствениците на МПС за служебно прекратената регистрация.
При
това положение не може да се приеме, че след като е знаел, че не е изпълнил законовото си задължение за
регистрация на новопридобитото превозно средство в предвидения от закона срок и
какви са последиците от това (защото непознаването на закона не е извинение) Л.Р.С.
не е имал знание „за обстоятелството, че регистрацията на управлявания от него
автомобил е била прекратена служебно“.
Поради изложеното съдът намира, че
субективния елемент на нарушението е доказан.
Като е приел обратното първоинстанционният
съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон. Това
решение следва да бъде отменено, а по
същество- наказателното постановление да бъде потвърдено.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 425/ 30.07.2021г., постановено по нахд №2972/2021г. по
опис на Районен съд гр. Бургас И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-0769-005702/01.06.2021г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор
„Пътна полиция“ – Бургас, с което на Л.Р.С., с ЕГН **********, на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП кумулативно са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539
на МВР е постановено отнемане на 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: