РЕШЕНИЕ
№ 2272
гр. Варна, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110116237 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от ЗЕАД „Б. В. и. г.”, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., пл. ... № ..., срещу С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.
к. ...., бл. ..., ет. ..., ап. ...., иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 332,11 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено въз основа на сключен договор за имуществена застраховка „Каско
Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 47042218205001289, със срок на
валидност от 20.08.2022 г. до 19.08.2023 г., за нанесени щети на лек автомобил марка „М.“,
модел „****“, рег. № * **** **, увреден вследствие на застрахователно събитие - ПТП,
причинено на 02.06.2023 г. в гр. Варна, на бул. „Цар Осоводител“, до „Макао Експрес“, по
вина на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 13.12.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът ЗЕАД „Б. В. и. г.” твърди, че между него и П. Г. К. е
сключена автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на притежавания от К.
лек автомобил марка „М.“, модел „****“, рег. № * **** **, обективиран в застрахователна
полица № 47042218205001289, със срок на валидност от 20.08.2022 г. до 19.08.2023 г.
1
Излага, че при ПТП, настъпило по вина на ответника, на 02.06.2023 г. в гр. Варна, на
бул. „Цар Осоводител“, до „Макао Експрес“, са причинени щети на гореописания лек
автомобил. За настъпилия пътен инцидент бил съставен Протокол за ПТП №
1745209/02.06.2023 г. Твърди, че ответникът, при движение с несъобразена скорост, губи
контрол над управлявания от него лек автомобил „Ш.“, модел „***“, рег. № * **** **, и
блъска лек автомобил „М.“, модел „****“, рег. № * **** **. Ответникът управлявал МПС
без свидетелство за управление, напуснал мястото на ПТП, като впоследствие бил открит от
органите на МВР. Ищецът поддържа, че към момента на настъпване на ПТП за
управлявания от виновния водач автомобил не е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На последния бил съставен АУАН.
По заявление на П. Г. К. при ищцовото дружество била образувана преписка под №
47042222330159. На автомобила бил извършен първоначален оглед, при който били
констатирани увреждания по следните детайли: облицовка задна броня, лайсна задна броня,
лайсна задна лява броня и заден ляв калник. На 08.06.2023 г. застрахователят заплатил на П.
Г. К. по банков път сумата от 322,11 лева. Ищецът твърди, че на ответника са изпратени две
регресни покани, но плащане не е било извършено.
Настоява за уважаване на предявената претенция. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. И. М. депозира писмен отговор, с който
навежда твърдения за недопустимост на исковата претенция, евентуално неоснователност.
Обосновава твърденията си за недопустимост, като заявява, че към момента на ПТП
ответникът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че претенцията
е следвало да се насочи към Гаранционен фонд - София. Оспорва да е нанасял материални
щети върху процесния автомобил в резултат на твърдяното ПТП, включително техния вид и
размер.
Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът ЗЕАД „Б. В. и. г.” се представлява от адвокат Д. Д. от
АК - Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът С. И. М. не се явява лично, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
От Полица № 47042218205001289 се установява, че лек автомобил марка „М.“, модел
„****“, рег. № * **** **, е застрахован по застраховка „Каско Стандарт“, основно покритие:
пълно каско, към ЗЕАД „Б. В. и. г.” за периода от 20.08.2022 г. до 19.08.2023 г.
Застрахователната сума на МПС е в размер на 10 500 лева; застрахователната премия -
693,04 лева, разсрочена на 4 вноски, дължими на 17.08.2022 г., 20.11.2022 г., 20.02.2023 г. и
20.05.2023 г.; застрахован/собственик - П. Г. К..
Видно от Общите условия към горната застраховка, същата покрива ПТП.
Видно от свидетелство за регистрация № *********, лек автомобил „М. ****“ с рег.
№ * **** ** е собственост на П. Г. К..
От Удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол № 30853271,
2
разрешение № 1865/2, е видно, че лек автомобил „М. ****“, рег. № * **** **, е преминал
преглед за техническа изправност на 31.12.2022 г. и е допуснат да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване; подлежи на преглед до 31.12.2022 г. включително.
Видно от Протокол за ПТП № 1745209/02.06.2023 г., съставен от органите на ПП –
КАТ, на 02.06.2023 г. в 15:50 ч. в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“, до „Макао“, се е
състояло пътнотранспортно произшествие с Участник № 1 - лек автомобил „Ш. ***“, рег. №
* **** **, собственост на С. Г. С., с водач С. И. М., с отнето свидетелство за управление на
МПС, без застраховка „Гражданска отговорност“, и Участник № 2 - лек автомобил „М.
****“, рег. № * **** ** , собственост на П. Г. К., с водач същата. В раздел „Обстоятелства,
причини и условия за ПТП, извършени маневри“ е отразено: „ППС 1 при движение с
несъобразена скорост губи контрол и блъска ППС 2 в задна лява част“. Отбелязано е, че на
Участник № 2 са нанесени видими щети – деформация задна лява част. Отразено е и че на
Участник 1 са съставени актове за нарушение на чл. 20, ал. 1, и чл. 123, ал. 1 от ЗДвП.
Протоколът е подписан от двамата водачи.
ЗЕАД „Б. В. и. г.” е уведомено за настъпилото застрахователно събитие на 06.06.2023
г. със Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“,
полица № 47042218205001289, от П. Г. К..
С Опис на претенция № 51-04000-02034/23/06.06.2023 г., 47042222330159, съставен
от представител на ЗЕАД „Б. В. и. г.”, са установени щети по следните части на лек
автомобил „М. ****“, рег. № * **** **: облицовка задна броня, лайсна задна броня - цяла,
лайсна задна броня - лява, и калник заден ляв.
С Опис-заключение по претенция № 51-04000-02034/23/06.06.2023 г.,
47042222330159, цената за възстановяване на увредените части на лек автомобил „М. ****“,
рег. № * **** **, е изчислена в размер на 332,11 лева.
С Доклад по щета № 47042222330159 от дата 07.06.2023 г. от специалист на ЗЕАД „Б.
В. и. г.” е направено предложение на застрахованата П. Г. К., собственик на лек автомобил
марка „М.“, модел „****“, ДК № * **** **, вид на застраховката: Каско, застрахователна
полица № 47042218205001289, застрахователна стойност: 10 500 лева, платена премия:
693,04 лева, да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 332,11 лева.
Видно от преводно нареждане за кредитен превод от дата 08.06.2023 г., със същото
ЗЕАД „Б. В. и. г.” е превело по банкова сметка на П. Г. К. сумата от 332,11 лева с
референция: щета 47042222330159, * **** **.
От справка на Гаранционен фонд се установява, че към дата 02.06.2023 г. МПС с ДКН
* **** ** има активна застраховка „Гражданска отговорност“ № ********* със
застраховател „*****“ АД, с начална дата на покритие: 02.06.2023 г. - 16:06:32 ч., и крайна
дата на покритие: 02.06.2024 г.
С регресна покана изх. ДУВ № 1997/13.07.2023 г. ЗЕАД „Б. В. и. г.” уведомява С. И.
М. за изплатеното от дружеството обезщетение по щета № 47042222330159 по повод
причинено от получателя застрахователно събитие на 02.06.2023 г., при липса на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Кани същия в 10-дневен
срок от получаване на съобщението да изплати на застрахователя сумата от 332,11 лева.
Видно от Решение № 1362/20.10.2023 г., постановено по адм. дело №
20237050701426/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, със същото е отменена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000661/05.06.2023
г. на полицейски инспектор към ОДМВР - Варна. Видно от мотивната част на решението,
наложената принудителна административна мярка е временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС до представяне на сключена/валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
3
С писмо рег. № 281, екз. № 2/01.04.2024 г., Дирекция „Национална система 112 -
МВР“, Районен център 112 - Варна, информира Районен съд - Варна, че обаждания от
телефон ********** относно настъпило ПТП на 02.06.2023 г. в гр. Варна, на бул. „Цар
Освободител“, до „Макао Експрес“, са приети в РЦ 112 - Варна, на посочената дата в 15:54
ч., 16:12 ч. и 17:04 ч.
В заключението си по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза вещото лице
инж. Й. М. сочи, че механизмът на настъпилото ПТП отговаря на отразения в протокола за
ПТП, като описаните от застрахователя увреждания по процесния автомобил отговарят като
начин на настъпване на отразения в констативния протокол за ПТП механизъм. Общата
стойност за възстановяване на щетите по лек автомобил „М. ****“ с рег. № * **** **
съобразно действащите към момента на застрахователното събитие средни пазарни цени
вещото лице определя на сумата в размер на 535,08 лева, от които 234,21 лева - за ремонт и
боядисване на облицовка задна броня, 60,81 лева - за боядисване на лайсна задна броня
цяла/средна, 122,25 лева - за подмяна на задна броня лява, 60,81 лева - за боядисване на
лайсна задна броня лява, 57,00 лева - за ремонт на калник заден ляв.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелката П. Г. К., на страната на ищеца. Свидетелката заявява, че е участвала в
процесното ПТП и подписът за Участник 2 в Протокол за ПТП № 1745209/02.06.2023 г. е
неин. Излага, че пътувала по бул. „Цар Освободител“ в посока летище - център, когато
внезапно до заведение „Макао“ от дясната й страна пред автомобила й изскочил
автомобилът, управляван от ответника. Свидетелката спряла, ответникът също спрял, били
лице в лице; тя изчаквала, за да може той да влезе в колоната автомобили от другата страна -
в обратната посока на движение, да го пуснат. Лентата в обратната посока обаче била
„цялата в коли“, имало задръстване. Ответникът изчакал може би около две минути, след
което решил да мине между автомобила на свидетелката и колоната, но нямало място да
навлезе в последната, затова завил зад свидетелката и ударил автомобила й. Било „свистене
на гуми, с много газ“; за малко да се блъсне и в друга кола. Тръгнал в насрещното, към
светофара се включил в колоната, която била спряла, оттам завил към „Владиславово“ и
избягал. Свидетелката веднага се обадила на тел. 112. Имало хора, които се върнали и й
изпратили снимки на автомобила на ответника. Полицията издирила човека и го довели;
свидетелката била на местопроизшествието. Според свидетелката ответникът бил пиян, но
полицаите казали, че нямат право да му вземат проба за алкохол, тъй като са го извели от
дома му. Направили проба за алкохол на нея. Изготвили протокол. Тогава свидетелката
разбрала, че ответникът няма застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелката заявява,
че е получила от застрахователя обезщетение и е ремонтирала автомобила си още тогава.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата.
За да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка по
чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, е необходимо да се установи кумулативно наличие на: 1) валиден
към датата на застрахователното събитие договор за застраховка, 2) извършено плащане от
застрахователя на обезщетение за причинените вреди, 3) всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно
противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена връзка между
противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на
противното от насрещната страна (ответника), съгласно установената в нормата на чл. 45,
4
ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В настоящия случай първите две предпоставки - наличието на валидно облигационно
правоотношение към датата на произшествието по договор за застраховка „Каско Стандарт“
между ищеца и увреденото лице, обективирано в застрахователна полица №
47042218205001289, и изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 332,11 лева
по щета № 47042222330159 с преводно нареждане от дата 08.06.2023 г. се установяват от
наличните по делото доказателства.
Ответникът оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността му за
причинените вреди, както и размера на вредите.
Участието на ответника С. И. М. в процесното ПТП, противоправното му поведение -
движение с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в резултат на което е
реализирано пътно-транспортното произшествие, както и причинените щети - деформация
на задна лява част на лек автомобил „М. ****“ с рег. № * **** **, са установени с Протокол
за ПТП № 1745209/02.06.2023 г.
Съгласно константната съдебна практика, протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети
от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП (Решение № 15 от 25.07.2014
г. по т. д. № 1506/2013 г., ВКС, I ТО, Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016
г., ВКС, II ГО и др.). В случая такива непосредствено възприети от длъжностното лице
факти са видимите щети в задната лява част на процесния лек автомобил. В останалата си
част - относно участието на ответника в процесното ПТП и механизма на същото, макар и
те да не са възприети непосредствено от длъжностното лице, протоколът за ПТП, подписан
от ответника, се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието
настъпване е удостоверено с подписа на страната (Решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г., ВКС, II ТО; Решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., ВКС, I ТО;
Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ВКС, II ГО и др.).
Механизмът на ПТП е потвърден и с показанията на свид. К. - водач на лек
автомобил „М. ****“ с рег. № * **** **, и със заключението на вещото лице по допуснатата
САТЕ. Със същото е установено и че констатираните от застрахователя в Опис на
претенция № 51-04000-02034/23/06.06.2023 г. увреждания по автомобила са в причинно-
следствена връзка с посочения механизъм на ПТП.
Доказан е фактическият състав на деликта, като ответникът не успя да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Възражението на ответника, че не следва да се ангажира отговорността му поради
наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Ш. ***“ с
рег. № * **** ** към датата на ПТП, съдът намира за неоснователно. Ирелевантно в случая
е, че с Решение № 1362/20.10.2023 г. по адм. дело № 20237050701426/2023 г. по описа на
АС - Варна, е отменена Заповед № 23-0819-000661/05.06.2023 г. за прилагане на
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до представяне на сключена/валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Цитираната заповед, видно от мотивната й част, е отменена, тъй като към датата на
издаването й - 05.06.2023 г., вече е била сключена и валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ за управлявания от ответника лек автомобил. Такава обаче не е била налична
към момента на реализираното ПТП, тъй като видно от издадената от Гаранционен фонд
справка, сключената на 02.06.2023 г. застраховка за МПС с ДКН * **** ** е активна,
считано от 16:06:32 ч. на тази дата, а от писмо рег. № 281, екз. № 2/01.04.2024 г. на
Дирекция „Национална система 112 - МВР“ се установява, че първото обаждане за
процесния инцидент е регистрирано в системата в 15:54 ч. на 02.06.2023 г.
5
Не е основателно и възражението, че съдебната претенция при липса на застраховка
„Гражданска отговорност“ е следвало да бъде насочена към Гаранционен фонд, тъй като
съгласно чл. 557, ал. 5 КЗ, Гаранционният фонд не извършва плащане на застрахователя по
имуществена застраховка на моторното превозно средство на увреденото лице в случаите,
когато виновният водач няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, за събития, настъпили на територията на България - какъвто именно е
процесният случай.
По изложените съображения съдът намира, че е налице основание за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
Относно размера на изплатеното обезщетение, чиято репарация се иска:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като обезщетението
не може да надхвърля застрахователната сума, освен когато това е предвидено в КЗ. Чл. 400
КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се счита
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда)
се счита стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението
се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество, в рамките на застрахователната
сума.
Относно стойността, необходима за възстановяване на щетите по лек автомобил „М.
****“ с рег. № * **** **, причинени от процесното произшествие, съдът кредитира
заключението на вещото лице, неоспорено от страните. Със същото общият размер на
средствата, необходими за отстраняване на причинените щети по средни пазарни цени към
датата на ПТП е определен на сумата от 535,08 лева. Доколкото изплатеното от
застрахователя обезщетение от 332,11 лева, чиято репарация се иска, е в рамките на горната
сума, съдът намира оспорването от страна на ответника на исковата претенция по размер за
неоснователно.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски се следват на ищеца. Същият със списък по чл. 80
от ГПК претендира такива в общ размер на 505 лева, включващ 50,00 лева - държавна такса,
250,00 лева - депозит за САТЕ, 30,00 лева - внесен депозит за разпит на свидетел, 5,00 лева -
такса за съдебно удостоверение, 120,00 лева - платено по банков път адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на посочените плащания.
Исканите разноски следва да бъдат присъдени, с изключение на 30 лева - депозит за разпит
на свидетел, тъй като разпитаната по делото свидетелка се е отказала да получи сумата.
Воден от горното, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, С. И. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ж. к. ...., бл. ..., ет. ..., ап. ...., да заплати на ЗЕАД „Б. В. и. г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. ... № ..., сумата от 332,11 лева (Триста тридесет
и два лева и 11 ст.), представляваща застрахователно обезщетение, изплатено въз основа на
сключен договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в
застрахователна полица № 47042218205001289 със срок на валидност от 20.08.2022 г. до
19.08.2023 г., за нанесени щети на лек автомобил марка „М.“, модел „****“, рег. № * ****
**, увреден вследствие на застрахователно събитие - ПТП, причинено на 02.06.2023 г. в гр.
Варна, на бул. „Цар Освободител“, до „Макао Експрес“, по вина на ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 13.12.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, С. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ж. к. ...., бл. ..., ет. ..., ап. ...., да заплати на ЗЕАД „Б. В. и. г.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. ... № ..., сумата от 475 лева (Четиристотин
седемдесет и пет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни
разноски, включващи държавна такса, внесен депозит за съдебно-автотехническа
експертиза, такса за съдебно удостоверение и платено по банков път адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7