Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
11.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 14195/2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от С.Д.В. срещу
З. „Б.и.“ АД искова молба за осъждането му да й заплати обезщетение в размер на
200 000 лева, ведно със законната лихва от 21.08.2015 г. до окончателното
изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че З. „Б.и.“ АД
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към 21.08.2015 г. за л.а. „Фолксваген“ модел „Голф“, ДК № ******. При
ПТП на 21.08.2015 г., около 08.00 часа, Ц. В.М.управлявал л.а. „Фолксваген Голф“
по път в с. Сталийска махала в нарушение на правилата за движение по пътищата,
при което изгубил контрол над превозното средство и по непредпазливост причинил
смъртта на С.С., пътник на задната седалка на автомобила.
С влязла в сила присъда водачът на л.а. „Фолксваген
Голф“ Ц. М.бил признат за виновен.
Причината за смъртта на С.С. била тежката черепно-мозъчна
травма, която получил при произшествието.
Внезапната смърт на пострадалия довела до страдания и
огромни затруднения за С.В., която живеела със С.на съпружески начала. Двамата
били в прекрасни взаимоотношения. Скръбта на ищцата била неутешима. В негово
лице тя намерила човек, който й помагал в отглеждането на детето й.
Моли З. „Б.и.“ АД да бъде осъден да й заплати сумата
от 200 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът З. „Б.и.“ АД оспорва иска, като твърди, че не
са налице предпоставките за заплащане на обезщетение на ищцата, тъй като не
живяла с пострадалия. Евентуално възразява за съпричиняване от страна на С.,
който бил без поставен обезопасителен колан. Счита претендираният размер на
обезщетението за завишен.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на л.а. „Фолксваген Голф“ и З. „Б.и.“ АД, с
което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Налице е
валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество, видно от справка
на Информационния център на Гаранционен фонд.
С присъда от 26.04.2016 г. по НОХД № 35/2016 г. по
описа на ОС – гр. Монтана, в сила от 29.10.2016 г. Ц. В.М.за виновен в това, че
на 21.08.2015 г. в с. Сталийска махала, област Монтана при управление на лек
автомобил „Фолксваген“ с ДК № ****** нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се движил със скорост от 107 км/ч (над разрешената такава от 50 км/ч
за населено място) и по непредпазливост причинил смъртта на Давид Димитров
Давидов и С.С.С.– престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
От заключението
на изготвената по делото комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа
експертиза се установява, че при ПТП на 21.08.2015 г. С.С. е получил тежка
черепно-мозъчна травма, състояща се в разкъсване на мозъчно вещество в областта
на мозъчния ствол - продълговат мозък и мост, травматичен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки в лява голямо-мозъчна хемисфера и мозъчния ствол, двустранно
счупване на черепната основа в областта на двете средни черепни ямки и тилната
кост, множество охлузни рани по главата – на челото вдясно в лява
челно-слепоочна област, охлузване на носа и лява буза; травматични разкъсвания
в областта на хилусите на белите дробове и кръвоизливи в белите дробове;
травматично разкъсване на черния дроб; травматични разкъсвания и кръвоизливи в
областта на чреводържателя; счупване на таза в дясната му половина; счупване на
дясна бедрена кост; множество охлузвания и разкъсно-контузни рани по вътрешната
повърхност на дясно бедро в областта на коленна става и по лява подбедрица.
Вследствие така получените травми настъпил летален изход за С.С., като с
най-голяма тежест вещите лица сочат черепно-мозъчната травма с разкъсване на
мозъчния ствол и двустранното счупване на черепната основа в областта на средните
черепни ямки и тилната кост.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява по безспорен начин, че С. и С.са живели на съпружески начала. Двамата
живеели заедно от около пет години. Излизали заедно и всички жители на с.
Сталийска махала ги знаели като семейство. Отношенията им били основани на обич
и разбирателство. За С.В. новината за смъртта на С.била шокираща. Трудно приела
липсата му и чакала да се върне. В продължение на месеци след загубата му имала
неспокоен сън. Затворила се в себе си и изглеждала тъжна. На мястото на произшествието
направили паметна плоча и всеки ден С. ходела там. Свидетелите не знаят между
тях да е имало конфликти, като в тази насока съдът кредитира показанията на
свидетеля П.Л., която живеела в един дом със С. и Силвестър.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Ищцата е преживяла и преживява изключително тежки
страдания, които трудно могат да бъдат материално оценени. Стресът от
внезапната загуба на любим човек е неизмерима. В лицето на С.ищцата е имала
подкрепа и опора в живота; помощ в отглеждане на детето й. На 44 г. тя се е
оказала лишена от спътник в живота, с когото да споделя щастливите мигове и да
й бъде подкрепа в трудни моменти.
Съдът счита, че 90 000 лева е справедлив размер
на обезщетението за търпените от ищцата страдания. В този размер ще бъдат репарирани
в относително пълен обем претърпените и продължаващи страдания на ищцата от смъртта
на С.С.. При определянето на размера на обезщетението съдът взе предвид непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди,
причинени от застрахования на трети лица. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 21.08.2015 г., когато е настъпилото произшествието, от
което са произтекли вредите са ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.),
както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За
този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност“ на делинквента).
Непоставянето на обезопасителен колан не е допринесло
за настъпване на фаталните последици.
Действително, пряка причина за леталния изход е
черепно-мозъчната травма. Вещото лице доц. А. е описал механизма на ПТП: в
условията на десен завой и мокра асфалтова настилка по път в с. Сталийска
махала Ц. М.С.се движил със скорост 72 км/ч над позволената за населеното място
от 50 км/ч, при което изгубил управлението над автомобила, който се насочил
наляво и навлязъл в затревен банкет. Настъпил челен кос удар с предна дясна
част в крайпътно дърво. След този удар автомобилът придобил силна ротация в
посока, обратна на часовниковите стрелки и продължил напред и чрез завъртане с
преден десен ъгъл се сблъскал със ствола на по-малко дърво. Движението на
автомобила продължило напред и след завъртане над 180 градуса се ударил силно
със задна дясна част в ствола на дебело дърво. Стволът проникнал навътре в
купето в областта на задно дясно място.
Относно ролята на обезопасителната функция на предпазния
колан вещото лице доц. А. е заявил, че най-силен е бил вторият удар, който е
довел до деформации точно в областта на задна дясна седалка. В съдебното
заседание на 11.05.2018 г. вещото лице е пояснило, че при вклиняване на ствола
на дървото в дълбочина в областта на задна дясна врата, чак до тавана, пътникът
на това място не е имал шанс да се спаси от летален изход. Както вещото лице
доц. А., така и д-р С. са заявили, че при поставен предпазен колан главата на С.не
би достигнала до колоната и не би получил такава тежка черепно-мозъчна травма.
Предвид описания механизъм на ПТП, както и наличието
на тежко увреждане на вътрешни органи - травматични разкъсвания в областта на
хилусите на белите дробове и кръвоизливи в белите дробове, травматично
разкъсване на черния дроб и на чреводържателя, където е имало и кръвоизливи,
съдът намира, че смъртта на С.е била неизбежна. Дори и да е бил с поставен
предпазен колан, ефективен основно при челен удар, фаталните травматични
увреждания са настъпили от проникнал в задна дясна част на автомобила ствол на
дърво. Евентуално поставен предпазен колан би задържал тялото на задната дясна
седалка, но след като инвазията е точно в тази част на превозното средство,
стволът е щял да нанесе поражения по тялото, включително в областта на главата
на пострадалия. При това не се установява черепно-мозъчната травма да е
настъпила именно от удар в твърди части от купето на автомобила, а не от удара
на ствола на дървото, който би бил дори по-силен при задържане на тялото към
дясна задна седалка.
Поради това възражението за съпричиняване съдът намира
за недоказано. Искът следва да бъде уважен в посочения размер от 90 000
лева и отхвърлен за разликата до 200 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД)
– момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗ.. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане на държавни такси
и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер от 3 600 лева и 112.50 лева депозит за
експертиза по делото.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Н.,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.10.2017 г. (л. 64 от
делото, поради което следва да му се присъди адвокатски хонорар съразмерно на
уважената част от иска – 3 040.20 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответника. Претендираното адвокатско възнаграждение от 22 500 лева е
прекомерно, като възражение в този смисъл е направил представителят на ищцата.
Определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 и ал. 8 и § 2а от ДР на Наредба №
1/2004 г., адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 6 756 лева. От
общия размер на разноските – 7 056 лева, на З. „Б.и.“ АД ищцата дължи
сумата от 3 880.80 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), З. „Б.и.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на С.Д.В., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 90
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С.С.С.,
ЕГН ********** при ПТП на 21.08.2015 г., ведно със законната лихва от 21.08.2015
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „Б.и.”
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 3 600 лева държавна такса и 112.50 лева депозит за
експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати
на З. „Б.и.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3 880.80
лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.и.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. В.Н., с адрес *** адвокатско възнаграждение в
размер на 3 040.20 лева.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: