Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 273
гр. Сливен, 15. 12. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и шести
ноември, две хиляди
и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 363 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК.
Образувано е по жалба от С.Г.П. ***, подадена против Акт
за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № ПО-02002020029755-180-001
от 27.05.2020 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална
дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/– Бургас, с който по
отношение на С.Г.П. са установени задължения за здравноосигурителни вноски за
периода от 01.01.2016 г. до 21.05.2016 г. и лихви за просрочие към тях, в общ
размер на 108,79 лева /главница и лихва/.
В жалбата се твърди, че обжалваният АУЗД е незаконосъобразен, тъй като
е издаден в нарушение на материалноправни норми. Изложени са съображения, че: в
акта неправилно се тълкува, че думата „чужбина” в чл. 40а от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/ означава „държава
извън Европейския съюз, Европейското
икономическо стопанство и К. Ш.”; „чужбина” е всяка държава извън територията на Република България;
отказът да се приложи чл. 40а от ЗЗО е незаконосъобразен, тъй като са изпълнени
кумулативно всички условия в чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО. Моли оспореният АУЗД да
бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно
призована, се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и
не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становището на жалбоподателя П., събраните по
делото относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Във връзка с Докладна записка № П0-02002020025444-999-001 от 27.04.2020
г. е извършена проверка на жалбоподателя С.П. за установяване по реда на чл. 107 от ДОПК на задължения за здравноосигурителни
вноски за периода от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г. Настоящото административно производство е
проведено в изпълнение на Решение № 42 от
05.03.2020 г., постановено по административно дело №
252 /
2019 г. по описа на Административен
съд – Сливен, с което по жалба на С.П. е отменен Акт за установяване на
задължения по декларация № ПО-02002018092935-180-001 от 18.02.2019 г., издаден
на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от инспектори по приходите при ТД на НАП –
Бургас, с който на П. са установени задължения за здравноосигурителни вноски в
общ размер на 470, 20 лева главница и лихва за периода от 01.01.2016 г. -
05.11.2017 г., и преписката е върната на органа по приходите на ТД на НАП –
Бургас, за провеждане на процедура и ново произнасяне в съответствие с дадените
указания по тълкуването и прилагането на закона и при съобразяване с
представените доказателства.
На 27.05.2020 г. от главен инспектор по приходите при
ТД на НАП– Бургас, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, е издаден АУЗД №
ПО-02002020029755-180-001, с който по отношение на С.П. са установени задължения
за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2016 г. до 21.05.2016 г. и
лихви за просрочие към тях, в общ размер на 108,79 лева /главница и лихва/. В
акта е посочено, че при
извършената проверка са направени констатации, свързани със здравноосигурителния
статус на С.П., по повод на подадени заявления по реда на чл. 40а от ЗЗО, с
които са заявени: дата за напускане на страната 29.05.2006 г. и дата на завръщане в страната 12.10.2017
г. Въз основа на представените
документи е прието за установено, че през периода от 01.01.2016 г. до 16.05.2016 г. П. е пребивавала в трета страна /К./, но
продължителността на пребиваването й не надхвърля 183 дни, поради което следва да е приложима разпоредбата
на чл. 33,
ал. 1 от ЗЗО. Изложено е, че считано от 17.05.2016 г. до датата на окончателното завръщане в
страната /12.10.2017 г./, П. е
пребивавала в страни членки на ЕС /Ф. и В./, предвид което за определяне на
задълженията за здравни вноски за този период при доказване на осигуряване ще
са приложими разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 883/2004
г. на Европейския парламент и на
Съвета за координация на системите за социална сигурност. Анализиран е
представеният от П. формуляр U1 - Периоди, които се вземат предвид за предоставянето на обезщетения за
безработица, издаден от компетентна институция на В., с който е удостоверен
период на самостоятелна заетост от 22.05.2016 г. до 07.10.2017 г., с посочване, че цитираният период не е
осигурителен. Счетено е, че: през този период С.П. не е осъществявала трудова
дейност и не е получавала краткосрочни обезщетения на територията на България,
поради което за нея не е приложимо българското законодателство и не следва да
внася здравноосигурителни вноски по българското законодателство; за този период
за П. е приложимо законодателството на В. Направен е извод, че за да бъде
освободена П. от задължение за здравно осигуряване на основание чл. 40а от ЗЗО за периодите през
конкретната година в периода от 01.01.2016 г. до 12.10.2017 г. /дата на завръщане в страната в подаденото
заявление по чл. 40а от ЗЗО/, които са извън периода на удостоверителния документ, е необходимо,
освен задължението за осигуряване за своя сметка, да е изпълнено условието за
пребиваване извън страната повече от 183 дни. Посочено е, че за периодите извън
удостоверителния документ от 01.01.2016 г. до 21.05.2016 г. и от 08.10.2017 г. до 12.10.2017 г. /дата на завръщане/ не е изпълнено
условието лицето да е повече от 183 дни извън страната, поради което нормата на чл.
40а от ЗЗО е неприложима и в случай,
че не е било или не е подлежало на осигуряване на някое от основанията на чл. 40,
ал. 1-3
от ЗЗО, лицето следва да се осигурява по реда на чл. 40,
ал. 5 от същия закон. Направен е извод за издаване
на АУЗД при условията на чл. 40, ал. 6 от ЗЗО и чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
В срока за обжалване по чл. 107, ал. 4 от ДОПК АУЗД е
обжалван по административен ред. С Решение № 138 от 07.08.2020 г. на Директора
на ТД на НАП – Бургас, постановено на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК във
връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът е потвърден. Решението е връчено на 10.09.2020
г. Жалбата срещу акта, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е входирана в деловодството на административния орган на
24.09.2020 г.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК
преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес.
Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗД, който е потвърден при
обжалването му по административен ред от Директора на ТД на НАП – Бургас, по
реда на чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗД е издаден от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 40, ал. 6 от ЗЗО.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В производството по издаване на оспорения акт
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Актът е
издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с извършена проверка
по отношение на жалбоподателя П. на задължения за здравноосигурителни вноски за
периода от 01.01.2016 г. до 05.11.2017 г. Определяйки размера на задълженията,
административният орган се е позовал на разпоредби от ЗЗО и на регламенти от
европейското законодателство. Актът е мотивиран в достатъчна степен. От
изложените в акта мотиви е налице яснота относно установените с акта
задължения.
Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и
с целта на закона. Органът по приходите е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗД.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна
каса са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, и българските
граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на
територията на Република България. Едно от предвидените в ЗЗО изключения за
лицата по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО е регламентирано в
разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, според която българските граждани, които
са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през
една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края
на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и
за всяка следваща календарна година след подадено заявление до НАП.
Считано от 01.01.2007 г., във връзка с присъединяването на Република
България към Европейския съюз и прякото действие на регламентите за
координиране на схеми за социална сигурност (Регламент /ЕИО/ №
1408/71 и Регламент /ЕИО/ №
574/72),
и направените допълнения в ЗЗО,
разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО не се прилага по отношение на лица, за които, съгласно
европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, се
прилага законодателството на друга държава-членка на ЕС, държава от ЕИП или К.
Ш., тъй като в тези случаи лицата не подлежат на задължително осигуряване в
НЗОК, по аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО. В посочената законова
разпоредба е предвидено, че не са
задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация
на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга
държава членка.
От 01.05.2010 г. са в сила нови регламенти за координация на
системите за социална сигурност в ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009, във връзка с
които за изясняване на
здравноосигурителния си статус, българските граждани, осигурявани здравно в
друга държава-членка, удостоверяват осигурителните си периоди за времето след 01.05.2010
г. с нов вид формуляри - А1, S1, U1, Н 013.
Видно от представения от
жалбоподателя П. формуляр U1-
Периоди, които се вземат предвид
за предоставянето на обезщетения за безработица, издаден от компетентна
институция на В. съгласно правилата за координация на системите за социална
сигурност, със същия е удостоверен период на самостоятелна заетост от 22.05.2016
г. до 07.10.2017
г. За този период, за П. е приложимо
законодателството на В., поради което органът по приходите, в съответствие с
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, законосъобразно е приел, че за периода от
22.05.2016 г. до 07.10.2017
г. П. е освободена от задължение
за внасяне на здравноосигурителни вноски в НЗОК. В тази хипотеза за П. не е
приложимо българското законодателство, включително не е приложима и
разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО.
Съобразен с приложимото
право е и изводът на органа по приходите, че за да бъде освободена С.П. от задължение за здравно
осигуряване, на основание чл. 40а от ЗЗО, за периодите през конкретната година в периода
от 01.01.2016 г. до 12.10.2017
г., които са извън периода на удостоверителния
документ, е необходимо, освен задължението за осигуряване за своя сметка, да е
изпълнено условието за пребиваване в чужбина повече от 183 дни през една
календарна година. В тази връзка съдът не споделя тезата на жалбоподателя П.,
че пребиваване в чужбина по смисъла на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО е пребиваване във всяка държава извън територията на Република
България. Тази теза не намира опора в закона. В § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО се
съдържа легално определение на „Правила за координация на системите за
социална сигурност”. Съгласно даденото легално определение, „Правила
за координация на системите за социална сигурност” са правилата,
въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за
социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети,
самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са
задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на
Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на
Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. А
в един от подзаконовите нормативни актове, приети във връзка с приложението на
Закона на здравето– Наредба за
медицинската експертиза /НМЕ/, се съдържа легална дефиниция на „чужбина”.
Според § 1, т. 2 от ДР на НМЕ, „Чужбина” е всяка държава, за която не се
прилагат правилата на координация за системите на социална сигурност по смисъла
на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО. От изложеното може да се направи обоснован извод,
че „чужбина” по смисъла на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО е всяка държава извън
държавите в рамките на Общността.
С оглед на изложеното, органът по приходите правилно е
приел, че за периодите извън удостоверителния документ от 01.01.2016 г. до 21.05.2016 г. и от 08.10.2017 г. до 12.10.2017 г. не е
изпълнено условието П. да е пребивавала в чужбина повече от 183 дни през една
календарна година, поради което разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО е неприложима и в конкретния случай С.П. следва
да се осигурява по реда на чл. 40, ал.
5 от ЗЗО. Поради липса на данни за подадена
декларация обр. 7 „Данни за възникване на
задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен
доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО”,
законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 40, ал. 6 от ЗЗО и е издаден
процесният АУЗД, с който правилно са определени, както минималният осигурителен
доход за процесния период, така и размерът на здравноосигурителните вноски за
периода– при съобразяване с разпоредбите на чл. 40, ал. 5, т.
1 от
ЗЗО и чл. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна
каса за 2016
г. /отм./.
По изложените съображения, оспореният акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1,
предл. последно от ДОПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.П. с ЕГН: **********,***, подадена против Акт за установяване на
задължения по декларация № ПО-02002020029755-180-001 от 27.05.2020 г., издаден
от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална
агенция за приходите– Бургас, с който по отношение на С.Г.П. са установени задължения
за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2016 г. до 21.05.2016 г. и
лихви за просрочие към тях, в общ размер на 108,79 лева /главница и лихва/.
Решението, на основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК, е
окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: