№ 19
гр. Габрово, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Благовеста Костова
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Частно наказателно дело
№ 20234200200019 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 241, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗИНЗС. Постъпило е
искане от Началник на ОС „ИН“ – Велико Търново за преместване на
задържания И. Х. Х. с ЕГН ********** от ареста в гр. Велико Търново в
ареста в гр. Разград до освобождаване и наличен капацитет в арест Велико
Търново.
В искането се посочва, че И. Х. е задържано с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ с протоколно определение №243/15.12.2022г. по
ЧНД № 349/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово. Сочи се, че в ареста
в гр. Велико Търново се настаняват лица, посочени в чл. 241 от ЗИНЗС, като
капацитетът на пенитенциарното заведение е 22 човека, които се настаняват в
11 помещения и по този начин същият е в съответствие с изискванията на чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС. Към 11.01.2023 г. в ареста били настанени 31 задържани
лица, поради което било налице неспазване на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от
ЗИНЗС и съществувала потенциална/реална възможност за завеждане на
искове от страна на задържани лица по реда на ЗОДОВ.
Съдът, след като се запозна с искането, счита че същото следва да се
остави без уважение.
Искането е формално и същото не отговаря на изискванията на чл.241,
ал.4 от ЗИНЗС. В него не са посочени причините поради които точно
обвиняемия Х. следва да бъде преместен в друг арест.
На следващо място, съдът намира, че искането противоречи на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 1 от ЗИНЗС, лицата с мярка за
неотклонение задържане под стража се настаняват в ареста, в района на който
се осъществява досъдебното производство или се разглежда делото. Това
принципно положение преследва поне две цели – да се обезпечи нормалното
провеждане на наказателното производство и да се гарантират, макар и в
ограничен обем, някои социални права на задържания /свиждане, получаване
на пратки и други/. Изключение от правилото е разписано в ал. 4 на чл. 241 от
ЗИНЗС, като същото е приложимо, когато лице с мярка за неотклонение
задържане под стража не може да бъде настанено по реда на ал. 1. Прочитът
1
на законовия регламент не урежда хипотеза, съгласно която вече настанено
лице може да бъде преместено в друг арест, различен от определения по ал. 1
от ЗИНЗС.
В конкретния случай обвиняемия И. Х. е с взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ от 15.12.2022г. Към момента на вземане на мярката
за неотклонение не е имало искане за настаняване на Х. в арест различен от
този в гр. Велико Търново и по силата на закона е настанен там. В ЗИНЗС не е
предвидена възможност за преместване на вече настанено лице в друг арест
(извън хипотезите по чл. 250 от ЗИНЗС). Следва да се отбележи също, че
ареста в гр.Разград е на 160 км. от гр.Габрово и транспортирането на
задържано лице от органите на ОЗ“Охрана“-Габрово на толкова голямо
разстояние безспорно би затруднило както тяхната работа, така и работата на
съда.
По изложените съображения, съдът намира, че искането за преместване
на обвиняемия И. Х. в ареста в гр. Разград (отдалечен на повече от 160 км от
гр. Габрово), следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началника на ОС „ИН“ –
Велико Търново към ГД „ИН“ за привеждане на обвиняемия И. Х. Х. с ЕГН
**********, с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с
определение № 243/15.12.2022 г. по ЧНД № 349/2022 г. по описа на Окръжен
съд – Габрово, от арест гр. Велико Търново в арест гр. Разград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати Началника на ОС „ИН“-
В.Търново и на ОП-Габрово.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
2