Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 588
15.08.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска и
в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева при Окръжна прокуратура -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 450 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково, против Решение № 63 от 11.03.2022г., постановено по АНД № 83 по описа
на Районен съд – Хасково за 2022г.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон. Навеждат се доводи, че направените изводи от
съда по отношение на установените факти относно въпросите, свързани със
собствеността на МПС, били погрешни и несъобразени с представените по делото
доказателства. Сочи се, че видно от представените писмени доказателства,
категорично била установена собствеността на МПС, както и цялата фактическа
обстановка, свързана с този въпрос. На следващо място се твърди, че били
напълно погрешни направените изводи от съда, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсвали
каквито и да било доказателства, за това деянието да е осъществено от
жалбоподателя виновно, което определяло нарушението като несъставомерно, поради
липса на субективна страна. Сочи се, че тези факти били без значение за
наличието на извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. От изложеното в
решението на Районен съд – Хасково ставало ясно, че са налице всички елементи
от обективната страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В
същото време обаче, за да се приеме, че било извършено нарушението, а именно
неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за
обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, съдът е счел, че е необходимо да са налице и доказателства, от
които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация,
който извод бил напълно погрешен. Моли се за отмяна на решението на районния
съд и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира се на основание
чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.23 т.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ да се присъди в полза на ОДМВР – Хасково разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът,
в представено чрез процесуален представител писмено становище по касационната
жалба моли да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Хасково, като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените деловодни и
съдебни разноски и пред двете инстанции. В съдебно заседание чрез пълномощник
изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се
потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково предлага да се остави в сила решението на
Районен съд – Хасково.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на
чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна,
но по съображения различни от изложените в нея.
С
обжалваното Решение №63 от 11.03.2022 г., постановено по АНД №83/2022г.,
Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №21-1253-002855/20.12.2021г.,
издадено от Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“
Хасково, с което на Д.С.Г., за нарушение на чл.140 ал.1 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
За да постанови решението си, районният съд е посочил,
че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП. Приел, че описаната
фактическа обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не
са точни. Посочено било, че става въпрос за управление от страна на наказаното
лице на автомобил, който бил със служебно прекратена регистрация, без обаче да
е посочено на какво основание е станало това прекратяване, за да се прецени
дали е следвало да бъде уведомен собственика на автомобила или не за
дерегистрацията на същия. Нещо повече, описано било, че наказаното лице е
собственик на автомобила, но от доказателствата по делото ставало ясно, че
автомобилът е закупен от друго лице и не е собственост на жалбоподателя. Тези
разминавания и неточно описание на нарушението не давали възможност да се
установи какво точно нарушение извършило лицето. По същество съдът приел, че
действително от обективна страна състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП
е бил осъществен. От доказателствата по делото обаче не се доказало лицето да е
било уведомено от собственика на автомобила за дерегистрирането на автомобила.
Т.е. той не знаел за дерегистрацията на автомобила и поради това го е
управлявал, като това управление не можело да му се вмени като умишлено
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Поради това и съдът счел за
недоказано по безспорен начин от субективна страна по делото, че жалбоподателят
извършил описаното нарушение.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Видно е от обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, че в същото е прието, че на 23.06.2021г., на посочените място и
час, Д.С.Г. е управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. №*******,
като не е регистриран по надлежния ред, МПС е
със служебно прекратена регистрация на 04.05.2021г. Прието е, че с това е
извършил следното: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП. Правилно районният съд е посочил,
че в НП е прието, че наказаното в случая лице е собственик на автомобила, както
и че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че към
посочения в НП момент описания в същото автомобил е собственост на Д.С.Г..
Непонятно обаче защо въззивната инстанция е приела, че
от приобщените по делото доказателствата ставало ясно, че автомобилът е закупен
от друго лице, а именно С. Д. Г.. По делото липсват доказателства относно
собствеността на процесния автомобил към датата на деянието. В този смисъл за
касационната инстанция остава неизяснен от фактическа страна въпросът, чия
собственост е било процесното МПС към датата на вмененото нарушение. От
приобщената по делото служебна справка за регистрация на МПС е видно, че на
04.03.2021г. е била извършена промяна в регистрацията на МПС, като последно
вписан собственик е посочено лицето С. Д. Г.. В този смисъл ако се твърди, че последния собственик е
именно С.Г., то и последната регистрация е на негово име, като липсват данни за
последващо служебно прекратяване. Предвид липсата на категорични доказателства
относно собствеността на процесния автомобил към датата на деянието и предвид
вменяване процесното деяние на жалбоподателя именно в качеството му на
собственик на същия, касационната инстанция намира, че в хода на възивнното
производство съдът е следвало да положи усилия да се съберат доказателства
относно собствеността на автомобила към датата на деянието, такива за последно
извършената му регистрация, като и такива относно датата на която е бил
служебно дерегистриран. При неизясняване
на всички тези обстоятелства, изводът на
възивния съд относно извършване на деянието от обективна страна се явява
необоснован. Този извод се явява и противоречив на изложеното от районния съд
относно наличието на неясно описание на нарушението и липса на възможност да се
прецени за какво деяние всъщност е наказан жалбоподателя. Ето защо мотивите за
отмяна на проценото НП се явяват противоречиви и възпрепятстващи касационната
инстанция да разбере каква е била действителната воля на първоинстанционния
съд.
Следва да се посочи, че задължение на
първоинстанционния съд е служебно да извърши цялостна проверка на
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. както за
допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и по същество
относно съставомерността на административното нарушение и приложението на
материалния закон. Съгласно чл.107 ал.2 от НПК, приложим във връзка с чл.84 от ЗАНН, съдът събира доказателствата по
направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за
разкриване на обективната истина В случая обаче, въпреки приетото от районния
съд, че от доказателствата по делото става ясно, че автомобилът е закупен от
друго лице и не е собственост на жалбоподателя, съдът не е изяснил по
категоричен и несъмнен начин чия собственост е коментирания автомобил към
датата на извършване на нарушението. След като не е съобразил и изискал
служебно доказателства за изясняване на това обстоятелство, каквото задължение
има по силата на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.107 ал.2 от НПК, съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение. Предвид това, районният съд е нарушил
принципа за разкриване на обективната истина, съгласно чл.13 от НПК, във връзка
с чл.107 ал.2 от НПК и е взел решение, без да е провел пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, съгласно чл.14 ал.1 от НПК. Решаването на
делото по същество от касационната инстанция е обективно невъзможно, доколкото
районният съд не е изяснил посочените обстоятелства. Поради изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като
постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и върнато на друг
състав на същия съд за ново разглеждане за пълно изясняване на фактическата
обстановка, с излагане на ясни мотиви по приложението както на процесуалния,
така и на материалния закон.
По отношение искането за разноски настоящата инстанция
не следва да се произнася, с оглед разпоредбата на чл.226 ал.3 от АПК.
По
изложените съображения и на основание чл.63в ЗАНН във вр. с чл.221 ал.2 АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№63 от 11.03.2022 г., постановено по АНД №83 по описа на Районен съд – Хасково за
2022 г.
ВРЪЩА делото
на Районен съд – Хасково за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.