№ 836
гр. Стара Загора, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530104113 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, с ново наименование „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, твърди в исковата си молба, че между него и В. Г. Г. били сключени
следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги №********* от
19.08.2016г., ведно със Заявление за смяна на потребител от предплатен към абонаментен
план. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента били предоставени мобилен
телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат HUAWEI Y3 II Black.
Допълнително споразумение № ********* от 08.06.2018г. и Договор за лизинг 08.06.2018г.
Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влизал в сила нов
абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 30.99 лв. с вкл. ДДС или 25.82
лв. без вкл. ДДС; Допълнително споразумение № ********* от 24.07.2018г. и Договор за
лизинг 24.07.2018г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер **********
оставал в сила абонаментен план определен в предходното допълнително споразумение, а
на клиента бил предоставен мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Black.
Предоставянето на устройството било уговорено от страните в отделен договор за лизинг,
съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 519.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й,
на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 22.59 лв. с вкл. ДДС всяка,
като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Към периода на издаване на процесните
фактури спрямо ползваните от В. Г. Г. мобилен номер и устройство на лизинг се прилагали
следните условия: за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 19.08.2016г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 24.07.2018г; за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Black -
условията, договорени в Договор за лизинг 24.07.2018г. Ответникът не изпълнил свои
парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. април 2019г. - м.
август 2019г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор,
1
произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента. Фактура №
**********/05.04.2019г. била издадена за отчетния период 05/03/2019- 04/04/2019г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв., както и
ползвани услуги 4,84 лв. (от които: Други услуги (номера 0700/0800/00800) 4.06 лв., Кратки
текстови съобщения (SMS) 0.76 лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0.02 лв.), които
били в общ размер на 31.41 лв. без ДДС - 37.69 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен
телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Black — 22.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата била 60.28 лв., като след приспадане на надвнесено плащане на
задължение от предходен отчетен период в размер на 0.60 лв., претендираната сума по
фактурата била 59.68 лв. Фактура № **********/05.05.2019г. била издадена за отчетния
период 05.04.2019 г. - 04.05.2019 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв., такса
за спиране на номер 0.75 лв., както и ползвани услуги 0,58 лв. {Други услуги), в общ размер
на 27.15 лв. без ДДС - 32.58 лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
HUAWEI Р20 Lite Dual Black - 22.59 лв. c вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата
била 55.17 лв. Фактура № **********/05.06.2019г. била издадена за отчетния период
05.05.2019- 04.06.2019г. и включвала следните задължения на клиента за посочения период:
за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 25.82 лв. без ДДС - 30.98 лв. с вкл.
ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Black - 22.59
лв. c вкл. ДДС. Общата сума начислена във фактурата била 53.57 лв. Фактура №
**********/05.07.2019г. била издадена за отчетния период 05.06.2019- 04.07.2019г. и
включвала следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса (-8.61) лв. без ДДС - (-10.33) лв. с вкл. ДДС,
лизингова вноска за мобилен телефонен апарат HUAWEI Р20 Lite Dual Black - 22.59 лв. с
вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се
формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително
начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата
сума начислена във фактурата била 12.26 лв. След предсрочното прекратяване на договора
за мобилни услуги, сключен между „Теленор България“ ЕАД и В. Г. Г., при условията на
който е ползван процесен номер **********, по вина на потребителя поради изпадането му
в забава, операторът издал фактура № **********/05.08.2019г ., включваща задължения за
заплащане на неустойки за предсрочното му прекратяване в общ размер на 220.74 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг
мобилно устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black в общ размер на 271.08 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди 24.07.2020г.) били
уредени от страните в р. 4, т. 3 от Допълнително споразумение № ********* от 24.07.2018г.
Съгласно посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му, като така определената неустойка не може да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са
уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за номер
2
********** била в размер на 220.74 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 25.82 лв. всяка), а именно 77.46 лв.,
ведно с добавена разликата в размер на 143.28 лв. между стандартната цена на HUAWEI Р20
Lite Dual Black без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 08.06.2018г. и
дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 24.07.2018г., съответстваща
на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия
на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право
било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните
договори за мобилни услуги. За мобилно устройство HUAWEI Р20 Lite Dual Black
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 271.08 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на дванадесет неначислени лизингови вноски. Общата сума, начислена
във фактурата, била 491.82 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по
всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на
действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България“ ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ТПК до Районен съд -
Стара Загора, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 2400/2021 г. и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането му по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 2400/2021 г. по описа
на Районен съд - Стара Загора против В. Г. Г. както следва: 672.50 лв., представляваща общ
сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/05.04.2019г., фактура №
**********/05.05.2019г., фактура № **********/05.06.2019г., фактура №
**********/05.07.2019г. и фактура № **********/05.08.2019г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане на вземането. Моли, на основание чл. 78 от Гражданския
процесуален кодекс, да бъде осъден ответникът да му заплати присъдените разноски по
заповедното производство, както и всички направени разноски в настоящото производство.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен
представител - адв. И. П., в който счита, че предявените са допустими, но по същество
неоснователни. От представените към иска писмени документи не можело да се направи
категоричен извод изобщо за съществуването, а още по-малко за изискуемостта на
процесните вземания, тъй като не било доказано, че „Теленор България” ЕАД е сключило
договор с ответника /подписан от него/, нито че е доставило и ответникът е ползвал
посочените в иска услуги. Ищецът следвало да установи, че ответникът е ползвал
предоставените му с договорите услуги по вид, количество и стойност. От представените с
исковата молба писмени документи не можело да се установи какви точно услуги е ползвал
ответникът и дали начислените суми са формирани съгласно представените тарифи.
Представените фактури представлявали частни документи и не задължавали съда да приеме,
че услугите, за които са издадени, са реално извършени. Счита, че липсват доказателства за
това дали по силата на сключените договори за мобилни услуги операторът реално е
предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно тарифирани, а оттук
- и дали са коректно фактурирани. За да бъде присъдена главницата, включваща цена на
ползвани мобилни услуги и абонаментни такси, ищецът следвало да докаже, че абонатът е
имал достъп и е използвал услугите, описани в издадените и приложени към иска 3 броя
фактури и кредитно известие и включени във фактура **********/05.08.2019 г. като
„задължения от предходен период с ДЦС“ на стойност 180,60 лв. В чл. 23, б. "б. " от ОУ на
оператора, които не били представени от ищеца по делото, изрично било посочено, че
месечната абонаментна такса осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор. Към иска нямало представени доказателства до ответника да е
3
изпратено уведомление за предсрочно прекратяване на договора. От приложените фактури
било видно, че е отчетено потребление за отчетен период от 05.03.2019г. до 04.05.20219 г.,
което водело до извода, че ищецът не е спрял услугата въпреки неплащането в срок на
първата от процесните фактури - ********** от 05.04.2019г. Видно от приложената фактура
№ ********** от 05.06.2019 г., за отчетен период 05.05.2019г. - 04.06. 2019 г. липсвало
потребление на мобилни услуги и интернет от страна на абоната. Същото се отнасяло и за
следващия отчетен период 05.06.2019 г.-04.07.2019г., което идвало да покаже, че въпреки
неизпълнението за плащане на сумите по първите две фактури от страна на абоната, ищецът
от една страна явно бил прекратил достъпа на ответника до предоставяните мобилни услуги,
но от друга страна продължил да издава фактури и начислява такси за абонаменти с ДДС,
без да предоставя достъп на ответника до мрежата. Впоследствие, видно от издадената
последна фактура № ********** от 05.08.2019 г., ищецът начислил неустойки за
предстрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 220,74 лв., без да е ясно от
самата фактура как точно са формирани тези суми. В исковата молба се твърдяло, че
начислената сума за неустойка в размер общо на 220,74 лв. се формира по следния начин :
77,46 лв. - три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включено ДДС /по
25,82 лв. всяка/ и 143,28 лв. - разликата между стандартната цена на предоставеното на
лизинг мобилно устройство без отстъпка, съгласно актуалната ценова листа към 08.06.2018
г. и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг от 24.07.2018 г. Счита, че
претендираната неустойка в размер на 77,46 лв. - три стандартни месечни абонаментни
такси за номера без включено ДДС /по 25,82 лв. всяка/ е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави и е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Размерът на предвидената в договора неустойка бил равен на цената
на самата услуга за целия оставащ период по договора, като по този начин ищецът можел да
получи цялата цена, без да предоставя услуга след прекратяване на договора. От друга
страна дори да се приемело, че клаузата за неустойка при прекратяване по вина на
потребителя в размер на три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
включено ДЦС не е нищожна, то ищецът де факто заобиколил и закона и самата договорна
клауза, на която се позовавал и от която черпел правата си, тъй като без да предоставя
услугата, за която е сключен процесният договор, е начислил още две месечни такси за
абонамент и то с ДДС /по фактура № ********** от 05.06.2019 г. и кредитно известие
********** от 05.07.2019 г Счита, че предвидените в приложените към иска договор за
мобилни услуги и допълнителни споразумения между ищеца и ответника относно
предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен апарат клаузи за
неустойка при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя,
определена в размер на сумата от стандартните за съответната програма пакет месечни
абонаменти такси до края на срока на договора, била нищожна. Предвид факта, че клаузата
не е индивидуално уговорена /договорът е бланков/, както и липсата на реципрочна клауза
за неустойка в полза на потребителя, в случай на неточно изпълнение задълженията на
оператора, същата била нищожна на основание чл. 146, ал. 4, вр., ал. 1 ЗЗП. Поради
изложеното счита, че сумата за неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина
на потребителя в общ размер на три месечни абонаментни такси се претендира
неоснователно и не следвало да бъде присъдена, поради противоречието на клаузите на
процесните договори с добрите нрави. По изложените по-горе съображения намира за
неоснователна и претенцията за неустойка в размер на 143,28 лв. От една страна, във
фактура № ********** от 05.08.2019 г. ищецът начислил неустойки за предсрочно
прекратяване на договора за услуги в размер на 220,74 лв., без да ясно от самата фактура как
точно са формирани тези суми, а от друга страна, цитираната в исковата молба „актуална
ценова листа към 08.06.2018 г.“ не била представена по делото. Претенцията за неустойка в
размер на 143,28 лв., както и задълженията по вноски за лизинг в размер на 271,08 лв.,
които ищецът твърдял, че са предсрочно изискуеми счита за неоснователни. Ищецът се
4
позовавал на клаузата на чл. 12 от Общите условия по договори за лизинг на лизингодателя,
съгласно на която месечните вноски и другите дължими задължения ставали предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за предоставяне на мобилни
и/или фиксирани услуги сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на
забава в плащанията на дължими съгласно този договор плащания. Липсвали доказателства
за изрично волеизявление и надлежно връчено уведомление /известие/ на
лизингополучателя, че е упражнил правото си да прекрати договора за лизинг. В този
смисъл следвало, че договорните отношения с ответника по договора за лизинг не са
валидно предсрочно прекратени по реда на чл. 12 от Общите условия. Към исковата молба
липсвали отправени предизвестия до абоната за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги и лизинг, нито били представени доказателства за връчването на подобни
на ответника. Липсвали и доказателства за датата на прекратяване на договорите и
основанието за това. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2400/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
540/08.06.2021 г. за сумата 672,50 лева за главница за неизпълнени задължения по договор за
мобилни услуги №********* от 19.08.2016 г., ведно със заявление за смяна на потребител от
предплатен към абонаментен план, допълнително споразумение №********* от 24.07.2018
г. и договор за лизинг от 24.07.2018 г.., и законната лихва от 31.05.2021г. до изплащане на
вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по
чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
По делото са представени договор за мобилни услуги от 19.08.2016 г. и допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.06.2018 г. по силата на които
„Теленор" ЕАД, гр.София се е задължило да предоставя на ответника мобилни услуги по
абонаментен план „Тотал 30.99 с промоционални 10000 МВ” с месечна абонаментна такса в
размер на 30,99 лв. за срок от 24 м. Представено е допълнително споразумение към договор
за мобилни/фиксирани услуги от 24.07.2018 г., по силата на което ответникът е продължил
ползването на мобилните/фиксирани услуги и е получил мобилно устройство “HUAWEI P20
Lite Black”, сериен номер 863675044307721 на обща лизингова цена 542,16 лв.
Ищецът е издал фактура № **********/05.08.2019 г. за отчетен период 25.05.2017 г. –
24.06.2017 г., в която фигурира исковата сума 672,50 лв., определена във фактурата като
обща сума за плащане с ДДС, включваща неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги, в размер на 220,74 лв., вноска за лизинг в размер на 271,08 лв. и
задължения от предходен период с ДДС в размер на 180,68 лв. Представени са и следните
5
фактури: № **********/05.04.2019 г. за отчетен период 05.03.2019 г. - 04.04.2017 г. с
месечни и еднократни такси на стойност 37,69 лв. с ДДС, вноска за лизинг на стойност 22,59
лв. и задължения от предходен период с ДДС 50,40 лв, като по същата е внесено плащане в
размер на 51,00 лв, фактура № **********/05.05.2019 г. за отчетен период 05.04.2019 г. -
04.05.2019 г. с месечни и еднократни такси на стойност 32,58 лв. с ДДС, вноска за лизинг в
размер на 22,59 лв. и задължения от предходен период с ДДС на стойност 59,68 лв., фактура
№ **********/05.06.2019 г. за отчетен период 05.05.2019 г. – 04.06.2019 г. с месечни и
еднократни такси на стойност 30,98 лв. с ДДС, вноска за лизинг в размер на 22,59 лв.,
задължения от предходен период с ДДС в размер на 114,85 лв. С кредитно известие №
********** от 05.07.2019 г. за периода 05.06.2019 – 04.07.2019 г. дължимата сума е
коригирана с 10,33 лева., като е начислена вноска за лизинг за съответния период в размер
на 22,59 лв. и са посочени задължения от предходен период с ДДС в размер на 168,42 лв.
Така ищецът е формирал общата дължима сума в размер на 672,50 лв.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-икономическа
експертиза. Според заключението на вещото лице по същата, процесните фактури са
осчетоводени от ищеца в съответствие с разпоредбите на международните счетоводни
стандарти. Размерът на неплатени процесни фактури към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК е 672,50 лв. и включва следните суми: фактура №**********/05.04.2019 г. –
59,68 лв., фактура №**********/05.05.2019 – 55,17 лв., фактура № **********/05.06.2019 г.
– 53,57 лв., фактура № **********/05.08.2019 г. – 491,82 лв. За отчетния период от
05.03.2019 г. до 04.07.2019 г., включващ процесните фактури са отчетени следните видове
услуги на ответника: месечни абонаментни планове Тотал – 4 бр. на обща стойност 82,61
лв., с ДДС, такса за спиране на номер – 2 бр. на обща стойност 1,80 лв. с ДДС, разговори с
номера 0700/0800/00800 на обща стойност 5,58 лв., разговори грижа към клиента на обща
стойност 0,02 лв. с ДДС, кратки съобщения – 4бр. на обща стойност 0,91 лв. с ДДС, четири
лизингови вноски от №9 до №12 на обща стойност 90,36 лв. с ДДС. Според вещото лице,
единичните цени, по които са фактурирани използваните допълнителни услуги отговарят на
ценовата листа на „Теленор България“ ЕАД към 24.07.2018 г. Стойностите на
фактурираните месечни абонаментни такси съответстват на договорения абонаментен план
между ответника и ищеца в Допълнителното споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услъги от 08.06.2018 г., а стойностите на месечните лизингови вноски
също съответстват на условията на Договор за лизинг от 24.07.2018 г. и погасителния план
към него. В счетоводните регистри на ищеца, към 31.12.2018 г. е била отразена заплатена
сума от ответника в размер на 0,82 лв., на 20.02.2019 г., последният е заплатил сума от
162,00 лв., на 27.03.2019 г. е заплатил сума от 51,00 лв. Според вещото лице с тези плащания
са погасени предходни задължения на ответника преди процесните фактури. С плащанията
са били покрити предходни фактури, със срок на падеж по-ранен от този на процесните
такива. Вещото лице счита, че от страна на ищеца са начислени коректно лизинговите
вноски, като същите отговарят на условията в Договора за лизинг от 24.07.2018 г. и на
погасителния план към него.
6
Ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е заплатил
на ищеца предоставените му услуги, поради което следва да се приеме, че дължи на ищеца
претендираната в заповедното производство сума за предоставени далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги от 19.08.2016 г. и допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 08.06.2018 г. в размер на 180,68 лв.
Ищецът претендира и неизпълнено задължение от страна на ответника за заплащане
на лизингови вноски за получено от последния мобилно устройство. Страните са сключили
договор за лизинг от 24.07.2018 г. за устройство марка „HUAWEI“ модел „P20 Lite Black”,
по който договор ответникът следва да заплати 23 месечни вноски в размер на 22,59 лв. с
ДДС. От издадената фактура № **********/05.08.2019 г. е видно, че ответникът дължи
заплащането на лизингови вноски в размер на 271,08 лв.
По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът е
изпълнил задължението са за заплащане на лизинговите вноски по горепосочения договор за
лизинг. Също така няма данни ответникът да е върнал лизинговата вещ при предсрочното
прекратяване на договора за лизинг, което означава, че продължава да я ползва и дължи
заплащането на всички лизингови вноски по договора /арг. от решение № 253/28. 01.2015
год. по т.д. № 3881/2013 год. I т.о., ВКС/. Дори да се приеме, че договорът за лизинг не е
прекратен предсрочно, както се поддържа от особения представител на ответника, то
последният отново би дължал лизинговите вноски до крайния срок на договора, тъй като е
продължил да ползва лизинговата вещ. Ето защо съдът приема, че ответникът дължи на
ищеца сумата 271,08 лева, представляваща лизингови вноски по договор за лизинг от
24.07.2018 г. и фактура № **********/05.08.2019 г.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги, като представя фактура № **********/05.08.2019 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги
в размер на 220,74 лв. Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без
да е нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и
доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще
претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на
неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва
установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно задължение и на вина за
неизпълнението. В раздел III.т.3 от допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги от 08.06.2018 г. е предвидено, че в случай на прекратяване на
договора преди изтичане на предвидения срок, посочен в чл. 2 от същия, по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Тази клауза
7
съответства с постигнатата по гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийския градски съд
спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и ищеца в настоящото производство според която,
когато абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП и максималният размер
на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер
без отстъпка. В настоящия случай, търсената от ищеца неустойка е образувана от
трикратния размер на стандартната месечна вноска за абоната без вкл. ДДС и разликата
между стандартната цена на полученото мобилно устройство и дължимата преференциална
цена на договора за лизинг от 24.07.2018 г. Същата неустойка изпълнява присъщите й
обезпечителна и обезщетителна функции и не противоречи на закона и добрите нрави. Така
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сумата 220,74 лева, представляваща
неустойки по договор за за мобилни/фиксирани услуги от 08.06.2018 г., договор за лизинг
от 24.07.2018 г. и фактура № **********/05.08.2019 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че вземането на ищеца в размер на 672,50
лв., за което е издадена заповед за изпълнение № 540/08.06.2021г. по частно гражданско
дело № 2400 по описа за 2021 г. на Старозагорския районен съд, съществува, поради което и
предявеният установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените разноски в заповедното производство в размер на 385 лв.,
представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото
производство разноски в размер на 835 лв., представляващи държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение на особен представител и възнаграждение за вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. Г. от гр.Стара Загора, ...
съществуването на вземането на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с предишно наименование
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6,
ЕИК *********, представлявано от Марек Слачик, Джейсън Кристос Кинг и Ян Каданик, за
сумата 672,50 лева за главница от неизпълнени задължения по договор за мобилни услуги
№********* от 19.08.2016 г., ведно със заявление за смяна на потребител от предплатен към
абонаментен план, допълнително споразумение №********* от 24.07.2018 г. и договор за
лизинг от 24.07.2018 г., и законната лихва от 31.05.2021г. до изплащане на вземането,
присъдена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
540/08.06.2021г. по ч. гр. д.№ 2400/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА В. Г. Г. от гр.Стара Загора, ..., да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ж.к.”Младост”, Бизнес
8
Парк София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от Марек Слачик, Джейсън Кристос
Кинг и Ян Каданик, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство,
и сумата 835 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9