РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Шумен, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500537 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260072/11.11.2021г. по гр.д.№40/2020г. Районен съд-гр.Велики Преслав e
признал за установено по предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, че Т. Н. ХР. не дължи на „Енерго-про продажби”АД-гр. Варна,
представлявано от всеки двама от членовете на УС Г.К., П.С.С. и Я. М. Д., сума в размер на
5150.59лв., представляваща главница за служебно начислена електроенергия за периода от
20.03.2018г.-30.06.2018г. и за периода от 01.07.2018г.-19.03.2019г. за обект на потребление,
находящ се на адрес: гр.Велики Преслав, ул.“....№31, вх.В, ап.2, клиентски №********** и
абонатен №**********, за която сума е издадена фактура №**********/28.11.2019г..
Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответното дружество изцяло. Жалбоподателят намира
същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и като
необосновано, постановено в разрез със събрания в ход на процеса доказателствен материал.
Абсолютно неправилно било прието за безспорно в мотивите на съдебното решение, че
процесното средство за търговско измерване било собственост на търговското дружество.
Неправилен се явявал и изводът на съда, че доколкото съдът бил ограничен от очертаната
от ищеца рамка/ответникът рамкирал периода на задължението от 20.03.2018г. до
19.03.2019г./, то произнасянето по иск следвало да засяга единствено този период. В
1
отговора на исковата молба дружеството изрично се било позовало на чл.183 от ЗЗД, което
било констатирано и от решаващия състав. Ако бъде установено потребление, но не може да
се установи на каква цена е продадената енергия , то съдът следвало да съобрази
разпоредбата на чл.162 от ГПК. Ангажирани били достатъчно доказателства в процеса в
подкрепа на твърдението, че фактурираната електрическа енергия се дължи на дружеството
като стойност, евентуално че вземането на дружеството е в размер на 3610.66лв., съобразно
заключението на комплексната експертиза, според което потребителят дължи най-малко
тази сума, съставляваща стойността на цялото потребено количество енергия, умножено по
най-ниската цена на покриване на технологичен разход, действала от пероида на монтажа до
демонтажа на СТИ. Съдът е коментирал заключението на комплексната СЕТЕ, позовал се е
и на съдебна практика по приложението на чл.183 от ЗЗД, но е постановил решение, което
напълно противоречало на материалния закон и на цитираната практика. Решението се
явявало и напълно немотивирано -съдът обсновал извода си с твърдения на ищеца, за които
не са събрани доказателства и с житейска логика, която би следвало да отстъпи пред
фактите, установени с няколко технически експертизи, гласни и писмени доказателства.
Съдът събрал и служебно доказателство-„приложена справка от НБДН, в полза на една от
страните по делото. Със сочената справка съдът доказал служебно твърдението на ищеца-че
не живее на адреса на потребление, за което последният не бил ангажирал никакви
доказателства. Сочи, че вземането на дружеството било напълно доказано в своето
основание, доколкото се касаело до реално потребени количества електрическа енергия.
Стойността също била определена правилно, тъй като съгласно заключението на вещите
лица по назначените в хода на призводството експертизи, изчисленията във фактурата били
аритметично точни, извършени по правилата на отменените вече ПИКЕЕ. Моли, съдът да
отмени обжалваното решение и постанови друго, с което заявената претенция бъде изцяло
отхвърлена. Евентуално моли, решението да бъде отменено в частта, с която искът е уважен
за сумата от 3610.66лв., съставляваща стойността на цялото потребено количество енергия,
умножено по най-ниската цена на покриване на технологичнен разход, действала от пероида
на монтажа до демонтажа на СТИ. Претендират се и сторените деловодни разноски.
Въззиваемата страна е взела становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора,
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представеня констативен протокол №1301562 на 19.03.2018г., служители на
„Енерго-про мрежи“АД и пълномощници на „Енерго-про продажби“АД-гр.Варна,
извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на клиент Т. Н. ХР., за обект на адрес: гр.Велики Преслав, ул.“....№31, вх.В,
ап.2. В протокола са отразени видът и номера на електромера и констатираното при
проверката техническо състояние, начин на свързване, констатираните показания по пет
2
тарифни регистри. Отразено е, че измервателното устройство било демонтирано, поставено
в пломбиран плик и изпратено за експертиза в БИМ, съответно било заменено с ново,
изправно СТИ. Съгласно отразеното в протокола, на проверката присъствали Е.Д.И.-съсед
и Ц.Х.Т.-съсед, които и подписали протокола.
Приложен е констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №56353/25.11.2019г. на БИМ за електромер с идентификационен
№1114021566087727, съгласно който при външен оглед на електромера липсват механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера.Установено е наличие на
необходимите означения на табелата на електромера. При софтуерно четене била
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2 . Действително потребената енергия се разпределяла и върху
невизуализираната тарифа Т3-026496.5 kWh. Не бил осъществяван достъп до вътрешността
на електромера. Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял
на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.
Съгласно становище от 25.11.2019 г. на „ЕРП – Север“ А, била изчислена и
коригирана сметката на Х. за периода 20.03.2018г-30.06.2018г. и от 01.07.2018г.-
19.03.2019г., като е посочено, че корекцията е извършена въз основа на софтуерен прочит
на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена енергия-
26496кВТч. Въз основа на същото на ищеца е начислена сумата от 5150.59лв. с фактура
№**********/28.11.2019г..
Приложено е и извлечение от сметката на Х., както и справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца от клиент Х., съгласно които е ползвана електрическа енергия в
процесния обект.
До ищеца било изпратено уведомление от «Електроразпределение Север»АД-
гр.Варна, от 28.11.2019г., с което бил уведомен, че на 19.03.2019г. служители на
дружеството били извършили проверка на точността на измерване на обслужващата ги
измервателна система и свързващите ги електрически инсталации, за която бил съставен
констативен протокол, както и че в резултата на констатирано неточно измерване е
направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. На последния
бил изпратен препис на констативния протокол от 19.03.2019г. .
На 12.12.2019г. ищецът депозирал искане до ответното дружество, в което сочи, че е
допусната грешка при начисляване на допълнителна енергия, тъй като не може да е
консумирал такова голямо количество енерги за периода, поради обстоятеството, че не
живеел на адреса.
В отговор дружеството го е уведомило, че фактурата на стойност 5150.59лв. била
издадена съобразно подадена от „Елекроразпределение Север“АД информация за начислени
количества електрическа енергия, на основание софтуерен прочит на паметта на
електромера, при което е установено точното количество неотчетена електрическа енергия.
Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-електротехническа
3
експертиза, процесният електромер е тип МЕ 162. Същият е преминал първоначално
заводско калибриране и имал допълнителна метрологична маркировка, като срокът на
валидност на заводското калибриране бил до края на 2021г., съответно бил метрологично
годен към датат на проверката-19.03.2019г.. Възможно било чрез процесния електромер,
като се отчитгат записите в неговите регистри, да бъде измерена цялата, потребена от
абоната електрическа енергия в периода, посочен в корекционната сметка.. Електромерът
бил от типа за мерене на еднофазно захранени консуматори. Утвърдените регистри за
обекти, ползващи битова енергия, какъвто е и процесният клиент били два- първи
регистър/нощна енергия/ и втори регистър/дневна енергия/. В процесното СТИ, чрез
опитчна глава през порта за кумуникация бил активиран пасивният от завода-производител
регистър 3, вследствие на което, в определена част от денонощието, електромерът отчитал и
трупал показания именно в този нерагламентиран скрит регистър. Налице било неотчитане
от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната
електроенергия в процесния период, като неотчетеното количество било отразено в регистър
3 на процесното СТИ. Отчетеното в скрития регистър количество реално било преминало
през СТИ и било потребено от абоната. Вещото лице сочи също, че за да се извърши
препараметризация на СТИ не било небходимо проникване в него. Количеството
електрическа енергия, определено в сатновище за начисляване на електрическа енергия,
можело да бъде доставено до обекта, като се съобразят пропусквателната способност на
присъединителната линия и присъединителните съоръжения и на СТИ. Вещото лице
заключава, че изчисленията по корекционната процедура били извършени аритметично
точно.Стойността по процесната фактура била формирана на база реално отчетените
количества електроенергия, преминала и отчетена в регистър 3 на СТИ, умножена по
съответната цена, действаща за съответния период. Причината да не се визуализира регистър
3 е софтуерно препараметризиране на СТИ. Процесният електромер бил монтиран на адреса
на ищеца с нулеви показания на тарифи Т1 и Т2, като от завода-производител пристигал с
нулеви показания по всички тарифи. След извършване на справка в „Електроразпределение
Север“АД, нямало данни процесното СТИ да е монтирано на друг адрес на потребление в
периода от получаването му от завода,до монжа му на адреса на ищеца.
„Електроразпределение Север“АД притежавало софтуерна програма, непълна версия-само за
четете на данни от паметта на СТИ.
В хода на производството е представен протокол №13119277/18.03.2016г. за монтаж
на нов електромер с фабр. № 11140215 66087727/процесният/ на адреса на ищеца, с
посочени клиентски и абонатен номер, в който са отбелязани с нулеви данни показанията
на тарифите за нощна и дневна енергия.
Съгласно показанията на свид.П. Д. и С. Д., съставили констативния протокол от
19.03.2019г., при проверка на съответния адрес установили, че в третия регистър на СТИ
имало натрупана електроенергия. Проверката им се състояла от три части- първата
представлявала визуален оглед за допълнително прикачени елементи към ел.проводници,
втората част - проверка с талонен уред относно точността на самото средство за търговски
4
измерване и третата част - софтуерна проверка,изчитане на всички данни от електромера
чрез преносим компютър, като именно при тази проверка било установено натрупване на
енергия в скрит регистър. Свидетелите сочата, че таблото се намирало вътре във входа, в
нещо като мазе/изба/. Тъй като титулярът отсъствал, съставили констативния протокол в
присъствието на съседи. Сочат, че с предоставения им софтуер можели само да четат
данните, като същият не позволявал допълнително вмешателство. Електромерът бил
обикновен, не тип „смарт“ и не поздволявал дистанционен отчет.
Съгласно заключението на комплексната съдебно-електротехническа и компютърна
експертиза, електромер тип МЕ162, с фабричен №1114021566087727 не е включен в
системата за дистанционне отчет , тип Смарт. В случая въздействието било осъществено
чрез използването на външно устройство (най-вероятно преносим компютър) използващ
софтуер, който осъществява комуникация по протокол IEC 62056-21 и се легитимирал пред
вътрешният софтуер с определена парола за достъп до настройките на СТИ. Чрез такава
програма е осъществена заявка за промяна в тарифната схема на СТИ, като е включен
нормално неизползван тарифен регистър 1.8.3, като за тази цел програмата трябвало да
представи въведена в нея от оператор парола за достъп, чрез която е получено разрешение от
вътрешния софтуер да бъдат направени съответните промени. Вещите лица сочат, че
въздействието било извършено в периода от монтажа на процесното СТИ на процесния
обект до датата на демонтажа, т.е. от 18.03.2015г. до 19.03.2019г.. Сочат също, че за
монофазни електромери, какъвто е процесният, първоначално производителят ги настройвал
да натрупват само в две тарифи на отчитане на потреблението, които са: нощна - Т1 в
регистър 1.8.1, за часовете от 22 часа до 6 часа сутрин и дневна - Т2 в регистър 1.8.2 в
останалата част на денонощието.
Вещите лица излагат, че в случая, при вмешателството е използвана предоставената
възможност от производителя да се управляват тарифните регистри, което означава, че може
да се променя само броя на активните регистри, избрани при предварителната фабрична
параметризация на СТИ, но не и наличните показания в тях. Нарушителят променил броя
на активните тарифи от две на три, но при тази промяна не се стигало до автоматично
визуализиране показанията на новоактивираната тарифа, поради което и количеството
енергия натрупано в регистър 1.8.3 на тарифа Т3 не било визуализирано на дисплея.
Нарушителят влизайки в програмата за параметризация на елекпромера, не само променял
броя на активните регистри, но намалявал и размера на времевия диапазон на часовите зони
на другите тарифи, което било и причина, част от потребената енергия да се регистрира в
невизуализирания регистър 1.8.3 с цел, натрупаното количество енергия в този регистър да
не се отчита при ежемесечния редовен отчет. Краткото време на проверка не позволявало да
се уточни, в коя часова зона се отчита невизуализираното количество енергия. При промяна
в тарифната схема на електромера била налице промяна в техническите му характеристики,
които засягали потребителските параметри на СТИ и не били свързани с метрологичните му
характеристики, т.е. то запазвало точността си на измерване.
Техническите параметри на процесното СТИ позволявали през инсталацията на
5
процесния обект да бъде потребявана денонощно електроенергия с мощност 12 kWh, като
при предвидената допустима мощност, потреблението в обекта може да достигне 73584kWh
за 365дни. Това показвало, че отчетената електроенергия за периода от 20.03.2018 до
19.03.2019г. -2348кВч плюс определената за доплащане от 26496кWh, била в рамките на
допустимото количество, т.е. можела да бъде доставена.
Вещите лица сочат също, че технически не било възможно „нанасяне“ на показания в
паметта на електромера през оптичния порт на измервателния уред. При извършен оглед и
изпробване на работата със софтуер MeterView, версия 4.5.1. вещото лице не установило той
да притежава функционалност, заложена в менютата и екранните бутони, за промяна на
съдържанието на тарифни регистри и промяна в активността на същите. Данните от паметта
със съдържанието на регистрите могат само да бъдат прочитани. Данни за други софтуерни
продукти не били предоставяни. Не било възможно да се определи в кой часови диапазон е
натрупано количеството енергия от 26496кWh.
Цената на отчетената в невизуализираните регистри електроенергия в размер на 26496
кWh по най-ниската цена утвърдена от КЕВР за покриване на технологичен разходq
възлизала на сумата от 3610.66лв..
По делото са представени и „Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Е.ОН България Продажби” АД гр. Варна”, одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (КЕВР) ОУ на договорите за пренос на енергия през
разпределителната мрежа на Е.ОН България Мрежи одобрени с Решение №ОУ-
060/7.11.2007г. на ДКЕВР (КЕВР).
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Изложените от ищеца обстоятелства /ищецът твърди недължимост общо на сумата
5150.59лв., представляваща стойността на начислена коригирана електрическа енергия за
периода 20.03.2018г.-30.06.2018г. и от 01.07.2018г. до 19.03.2019г. за обект, находящ се в
гр.Велики Преслав, ул.“....№31, вх.В, ап.2, отразена във фактура №**********/28.11.2019г.
и заявения петитум /претендира се установяване на тази недължимост/ дават основание на
съда да приеме, че е сезиран с отрицателна установителна претенция с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
В хода на въззивното производство, въззиваемата страна, ищец в производството Т. Н.
ХР. е депозирал отказ от иска, в размера над 5000лв. до 5150.59лв..
Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна
следва да установи наличието на договорни отношения между страните за продажба на
електрическа енергия през процесния период за процесните обекти, задълженията по
договора, обема на доставената енергия, както и че нейната стойност е в претендирания
размер, съответно ищцовата - че е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
цената на доставеното количество енергия.
Ответното дружество е изложило твърдения в отговора си на исковата молба, че сумата
по процесната фактура е начислена на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.183 от ЗЗД.
6
В настоящия случай не се спори между страните, че през правнорелевантния период Т.
Н. ХР. и дружеството са се намирали в облигационно правоотношение по повод продажбата
на електрическа енергия за сочения обект в гр.Велики Преслав, ул.“....№31, вх.В, ап.2, по
силата на който ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на Х.
срещу задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа енергия,
както и че ответната страна е начислил такава за заплащане от ищеца по фактура
№**********/28.11.2019г. в размер на 5150.59лв./за 26496кВтч./.
В случая е коригирана начислената за периода 20.03.2018г.-19.03.2019г.
електроенергия. С решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. ПИКЕЕ,
приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр.
98/12.11.2013 г. са отменени с изключение на чл. 48 - 51, поради съществено нарушение на
процедурата по тяхното приемане. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г..
Комисията за енергийно и водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019год., но съгласно § 2 от ПЗР на новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на
количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите
отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени
до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне
на констативния протокол. Т.е към момента на извършване на проверката, комисията не е
приела нови правила на мястото на отменените норми, поради което липсва приложим
материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С решението на ВАС е отменена
и разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изисквания към
констативния протокол, който е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. С отмяната на
чл.41 - 44 от ПИКЕЕ липсва и ред, и предпоставки за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Към момента на проверката
са били отменени и чл. 48 – чл. 51/обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г./.
В този случай, при липсата на приложима специална подзаконова нормативна уредба
за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и
незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, следва да се
приложат общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на
продадената енергия, в който смисъл е и приетото в решение №60145/15.907.2021г. по гр.д.
№3089/2020г.,ІІІг.о., решение №124/18.06.2019г. по гр.д.№2991/2018г., ІІІг.о., гр.д.
№4160/2018г. по гр.д.№4160/2018г., ІІІг.о., решение №76/08.04.2021г. по гр.д.№2209/2020г.,
ІVг.о., решение №124/13.09.2021г. по гр.д.№1899/2020г., ІVг.о./Касае се за договор за
продажба/доставка/, поради което наред със специалните, приложение намират и общите
правила на ЗЗД, включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставена стока.
За да възникне крайното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната
цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа
7
енергия за минал период, като това се отнася и за случаите, когато върху средството за
търговско измерване е извършено неправомирно въздействие, в резултата на което с него е
измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Съгласно
нормата на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но е отчетена
енергия в по - малък размер поради допусната грешка и съответно е заплатена по - малка
цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата, като този извод
следва от общото правило , че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване.
В случая, от отразеното в представения констативен протокол
№13119277/18.03.2016г. и от заявеното от вещото лице по СЕТЕ, се установява, че към
датата на монтиране на процесния електромер с фабр. № 11140215 66087727, Искра
МЕ162/2015г. в обекта-18.03.2016г., същият е монтиран като нов с отбелязани нулеви
данни за нощна и дневна енергия. Вещото лице сочи, че след извършване на справка в
„Електроразпределение Север“АД, нямало данни процесното СТИ да е монтирано на друг
адрес на потребление в периода от получаването му от завода,до монжа му на адреса на
ищеца. Технически не е възможно показанията в другите регистри на електромера да са
различни от нулеви към датата на първоначалния монтаж. Параметризацията от
производителя е само в две тарифи/дневна и нощна/. При това положение натрупаното
количество електроенергия в невизуализирания регистър към датата на
проверката/26496кВтч/ се явява потребено от абоната, но незаплатено от него.
Наличието на показания в скритите регистри се установява и от отразеното в
констативния протокол №1301562 на 19.03.2018г.. Същият е съставен в съответствие с
чл.61, ал.2 от ОУ на договорите за пренос на енергия през разпределителната мрежа на Е.ОН
България. Действително, протоколът се явява частен свидетелстващ документ, който
удостоверява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лице и
няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В случая
обаче, с оглед оспорването му от ищцовата страна, ответното дружество е ангажирало
гласни доказателства-свид.Пламен Димитров и Светлозар Димитров, съставители на
протокола, показанията на които са категорични, че при изчитане на всички данни от
електромера чрез преносим компютър било установено натрупване на енергия в скрит
регистър, което намерило и отражение в съставения от тях констативен протокол.
Протоколът е съставен и в присъствието на двама души-съседи, подписали същия.
Констатациите в него за натрупаното количество електроенергия напълно съвпадат с
констатациите в констативния протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №56353/25.11.2019г. на БИМ за електромер с идентификационен
№1114021566087727 /съставляваща официален удостоверителен документ/, съгласно който
действително потребената енергия се разпределяла и върху невизуализираната тарифа Т3-
026496.5 kWh. Предвид това и констативен протокол №13119277/18.03.2016г., следва да се
кредитира за съдържащите се в него изявления.
8
Скритата енергия не може да е натрупана още при монтирането на електромера или
да е изкуствено нанесена чрез софтуерно вмешателство без реално потребление. Установява
се/видно от отразеното в представената метрологична експертиза, съставляваща официален
удостоверителен документ/, че електромерът е бил изправен и отчита в класа си на точност-
не са установени грешки по-големи от допустимото, съответно че е налице преминала
електроенергия през трета тарифа, която не е визуализирана на дисплея. Обстоятеството, че
протоколът от БИМ бил изготвен извън законовоия тридесетдневен срок не рефлектира
върху верността на съдържанието му.
Електромерът се намира в обекта на абоната, при монтирането му същият е бил нов,
параметризиран от производителя в две тарифи, което означава, че третата
е активирана след монтажа и записаната в нея, преминала през електромера електроенергия
е доставена именно в обекта на ищеца. Натрупаната електроенергия в невизуализирания
регистър 1.8.3 е потребена, тъй като е преминала през измервателната система на
електромера, а регистрираните данни не могат да бъдат манипулирани-микроконтролерът,
който е монтиран в платката на електромера не може да се препрограмира, тъй като чипът,
който е монтиран е от типа, който се програмира само веднъж. Ето защо и единствения
възможен извод е, че записаното в скрития регистър количество електроенергия е
преминало през електромера. Тъй като натрупването е станало в невизуализиран регистър,
тя не е била регулярно отчитана и съответно не е била заплатена от ищеца. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че съгласно заключенията на вещите лица по СТЕ и СЕТКЕ,
отчетената електроенергия плюс определената за доплащане е в рамките на допустимото
количество което може да бъде доставено до обекта за 365 дни.
Не би могло да се приеме, че начислената допълнително електроенергия нямало как
да е потребена от абоната, тъй като той не живеел на адреса и в него имало постоянно
влкючени елекроуреди-само бойлер и хладилник. В подкрета на соченото по делото не са
ангажирани надлежни доказателства/писмени, гласни/. Що се касае до служебно изисканата
справка от НБДН досежно адресната регистрация /справката е била изискана от ВРС преди
изпращане на делото по подсъдност на ВПРС, с оглед преценка местната подсъдност на
спора/, то същата не налага подобен извод, а и соченият в нея настоящ адрес на лицето е
този в гр.Велики Преслав.
Подобен извод, за недължимостта на сумата не би могъл да се направи и въз основа
на справката за потреблението през последните 12/24/36м., тъй като в същото са отразени
релевантния период и периода след смяна на СТИ, натрупвало енергия и в скрит регистър.
Но дори в периода след подмяната на СТИ с ново, консумираната електроенергия като
количество надвишава в пъти тази за съответните месеци през предходния период.
Въпреки, че през процесния период е липсвала специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на електроенергията в случай като процесния-
грешка в отчитането, в настоящото производство ответната страна е ангажирала
доказателства досежно записванията в скрития регистър на електромера, а исковото
производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за защита на
9
добросъвестния краен потребител.
Настоящата инстанция намира за недоказано възражението на жалбоподателя, че не
дължал исковата сума, тъй като не било установено неправомерно въздействие от негова
страна, което да е довело до неточно измерване или неизмерване на доставената
електроенергия. При неточно измерване или неизмерване на доставената енергия, правото
на доставчика да извърши едностранна корекция на сметките на потребителя не е
обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя, поради това, че целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение. За дължимостта на цената е без значение каква е причината за неотчитането
на действителния обем на потреблението/определение №723/24.11.2020г. по гр.д.
№2268/2020г., ІVг.о./. Разпоредбата на чл.183 от ЗЗД не изисква виновно поведение на
потребителя, за да възникне задължението за заплащане на цената, поради което и
ирелеванто за спора е обстоятелството от кого изхожда софтуерното вмешателство. Само за
пълнота следва да се отбележи, че в случая причина за натрупването на енергия в скритите
регистри е извършено софтуерно вмешателство, което съставлява човешка намеса в паметта
на СТИ, не и софтуерна грешка, в този смисъл са заключенията и на СТЕ, и на СЕТКЕ. Това
е единствената възможна причина, предвид че ответното дружество не разполага с
необходимия софтуеър. Липсва и житейска логика ответното дружество да извършва
софтуерно вмешателство в полза именно на ищеца, съответно в свой ущърб. Както бе
посочено по-горе, натрупаната електроенергия в невизуализираните регистри е потребена,
тъй като е преминала през измервателната система на електромера, а регистрираните данни
не могат да бъдат манипулирани. При вмешателството е използвана единствено
предоставената възможност от производителя да се управляват тарифните регистри, което
означава, че може да се променя само броя на активните регистри, избрани при
предварителната фабрична параметризация на СТИ, но не и наличните показания в тях.
Поради невъзможност да се установи продължителността на софтуерното
въздействие върху СТИ/последното не е тип „смарт“ и не е включено в системата за
дистанционне отчет/, началният момент е датата на монтиране на електромера в обекта на
ищца/което обстоятество е съобразено от ответното дружество/ поради неприложимостта на
чл.50 от ПИКЕЕ 2013г., електроразпределителното дружество не е обвързано от
едногодишния максимален период назад във времето от датата на констатиране на
несъотвествие, в рамките на който следва да бъде изчислена корекцията. Приложими са
общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба за дължимост на цялото установено
количество реална потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача енергия. В случая и
вещите лица и установяват несъмнено, че отчетената в скрития регистър енергия е реално
досатвена в обекта, преминала е през СТИ, като е възможно това да е станало за период от
365 дни.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че Х. дължи на ответното
дружество стойността на отчетената в електромера, но невизуализирана на дисплея
10
електроенергия/26496кWh./, като цена по сключения между тях договор за продажба на
електроенергия. Тази стойност възлиза на 3610.66лв., определена по най-ниската цена,
който е била утвръдена от КЕВР за покриване на технологичен разход/която е по-ниска от
цените за дневна и нощна тарифа/.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на исковата сума се явява доказан за сумата в размер на
1389.34лв.. В останалата част, за установяване недължимост в размера над 1389.34лв. до
5000лв./за 3610.66лв./ претенцията като неоснователна и недоказана, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед заявения отказ от иска в размера над 5000лв. до 5150.59лв. пред настоящата
инстанция, производството в тази част следва да бъде прекратено, а въззивното решение в
сочената част обезсилено , съгласно разпоредбата на чл.233 от ГПК.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която заявената
отрицателна установителна претенция е уважена в размера над 1389.34лв. до 5000лв./за
3610.66лв./, като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията бъде отхвърлена
за сочения размер. В частта, с която заявената отрицателна установителна претенция в
размер на 1389.34лв. е уважена, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде коригирано и в частта касателно присъдените разноски, като бъде
отменено в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Х. такива в размер над
274.77лв. до 919.02лв., съответно Х. следва да заплати на дружеството разноски за
първонистанцинното производство в размер на 1375.40лв./в първоинстанционното
производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е било
депозирано/.
Досежно разноските пред настоящата и касационната инстанция: Настоящата
инстанция намира за основателно направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради
което същите следва да бъдат редуцирани в размер на 650лв. без ДДС/780лв. с ДДС/. Така с
оглед изхода на спора, на дружеството се дължат разноски съобразно отхвърлената част на
претенцията и съгласно представения списък - 619.01лв.. Съответно на въззиваемия, с оглед
уважената част от претенцията се следват деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 233.20лв..
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта, по предявения от Т. Н. ХР. с
ЕГН********** от с.Ловец, ул...., чрез адв.Б.Б. при ШАК, ул.“Добри Войников №9-13, ет.3,
11
кантора 32 срещу „Енерго-про продажби”АД-гр. Варна, адрес на управление: Варна
Тауърс-Г, бул.“Владислав Варненчик“№258, ЕИК103533691, представлявано от всеки двама
от членовете на УС Г.К., П.С.С. и Я.М.Д. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, за признаване за установено, че Т. Н. ХР. не дължи на дружеството стойността на
служебно начислена електроенергия за периода от 20.03.2018г.-30.06.2018г. и за периода от
01.07.2018г.-19.03.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Велики Преслав,
ул.“....№31, вх.В, ап.2, само в размера над 5000лв. до 5150.59лв, поради отказ от иска в тази
част и
ОБЕЗСИЛВА решение №260072/11.11.2021г. по гр.д.№40/2020г. на ВПРС само в
частта, с която е уважен предявения от Т. Н. ХР. срещу „Енерго-про продажби”АД-гр.
Варна, представлявано от всеки двама от членовете на УС Г.К., П.С.С. и Я.М.Д.
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че
Т. Н. ХР. не дължи на дружеството сума в размера над 5000лв. до 5150.59лв..
ОТМЕНЯВА решението само в частта, с която е уважен предявения от Т. Н. ХР.
срещу „Енерго-про продажби”АД-гр. Варна, представлявано от всеки двама от членовете на
УС Г.К., П.С.С. и Я.М.Д. установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че Т. Н. ХР. не дължи на дружеството сума в размера над
1389.34лв. до 5000лв./за 3610.66лв./, , представляваща главница за служебно начислена
електроенергия за периода от 20.03.2018г.-30.06.2018г. и за периода от 01.07.2018г.-
19.03.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр.Велики Преслав, ул.“....№31,
вх.В, ап.2, клиентски №********** и абонатен №**********, за която сума е издадена
фактура №**********/28.11.2019г., както и в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати на Х. деловодни разноски пред първа истанция в размера над 274.77лв. до 919.02лв.
, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Н. ХР. срещу „Енерго-про продажби”АД-гр. Варна,
представлявано от всеки двама от членовете на УС Г.К., П.С.С. и Я.М.Д. установителен иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че Т. Н. ХР. не дължи
на дружеството сума в размера над 1389.34лв. до 5000лв./за 3610.66лв./, представляваща
главница за служебно начислена електроенергия за периода от 20.03.2018г.-30.06.2018г. и за
периода от 01.07.2018г.-19.03.2019г. за обект на потребление, находящ се на адрес:
гр.Велики Преслав, ул.“....№31, вх.В, ап.2, клиентски №********** и абонатен
№**********, за която сума е издадена фактура №**********/28.11.2019г..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която е уважена претенцията за
установяване недължимост стойността на преизчислено количество електрическа енергия в
размер на 1389.34лв. и са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на 274.77лв..
ОСЪЖДА Т. Н. ХР. да заплати на Енерго-про продажби”АД-гр. Варна,
представлявано по закон от Г.К., П.С.С. и Я.М.Д. деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 619.01лв. и заплати такива в размер на 1375.40лв. за първа
инстанция.
12
ОСЪЖДА Енерго-про продажби”АД-гр. Варна, представлявано по закон от Г.К.,
П.С.С. и Я. М.Д. да заплати на Т. Н. ХР. деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 233.20лв..
В прекратителната част, имаща характера на определение, решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните. В останалат част, решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13