Присъда по дело №3598/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 66
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 18 април 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20202120203598
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 66
гр. Бургас, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
СъдебниНАТАША МАРИНОВА
заседатели:СТОЯНОВА

СТАНИСЛАВА КИРИЛОВА
РАЙНОВА
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Димитър Георгиев Узунов (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20202120203598 по описа за 2020 година
,
въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Г. Ш. с ЕГН: **********, роден на 10.01.2002
год. в гр.Бургас, жив. в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Хилендар“, № 39, българин, с
българско гражданство, осъждан, неженен, с основно образование, безработен, за
ВИНОВЕН в това, че:
За времето от 12.04.2018 год. до 08.00 часа на 13.04.2018 год. в гр.Бургас, ж.к.
„Изгрев“, от складово помещение на партерен етаж на новострояща се жилищна
кооперация до бл.№ 31, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор и в
съучастие като съизвършител със С. КР. ИВ., ЕГН: **********, в немаловажен случай
и чрез използване на техническо средство - секретен ключ предназначен за отключване
и заключване на входната врата на складовото помещение, отнел чужди движими
вещи, а именно 1 бр. ръчна, електрическа бъркалка, марка „Sparky HD Professional”
/Спарки/, модел „ВМ 1060“ на стойност 115 /сто и петнадесет/ лева; 1 бр. ръчна,
електрическа бъркалка, марка „Finlux“ / Финлукс / на стойност 180 /сто и осемдесет/
1
лева; 1 бр. електрически перфоратор, марка „Bosch” /Бош/, модел „GBH 2400” на
стойност 180 /сто и осемдесет/ лева; 11 бр. кашони с теракотни плочки неустановена
марка, стандартни на стойност 300 /триста/ лева и 20 м. силов електрически проводник
ШКПТ 4x6 на стойност 200 /двеста/ лева, всички вещи на ОБЩА СТОЙНОСТ от 975
/деветстотин седемдесет и пет/ лева, от владението на Г. Й. Й., собственост на „Драй
Билд Г2“ ЕООД с ЕИК: *********, с управител Г. Й. Й., ЕГН: **********, без
съгласието на Й., с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.4, предложение второ и т. 5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 54 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС първоначален
„СТРОГ“ режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода“.
ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 68, ал. 1 НК
наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 2 /ДВЕ/ години, наложено на Б. Г. Ш.
с ЕГН: ********** по НЧД № 477/2018г. на РС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС първоначален
„СТРОГ“ режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание
„Лишаване от свобода“.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Б. Г. Ш. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 17,56 лв. /седемнадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща припадащата му се ½ част от сторените в
досъдебното производство разноски, а по сметка на РС-Бургас да заплати сумата от
20,00 лв. /двадесет лева/, представляваща припадащата му се ½ част от сторените в
съдебното производство разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати
по сметка на РС-Бургас и сумата от 5.00 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.


II. ПРИЗНАВА подсъдимия С. КР. ИВ. с ЕГН: **********, роден на 29.08.1980
год. в гр.Бургас, жив. в гр.Бургас, кв. „Победа“, ул. „Опълченска“, № 13, българин, с
българско гражданство, осъждан, неженен, неграмотен, безработен, за ВИНОВЕН в
това, че:
За времето от 12.04.2018 год. до 08.00 часа на 13.04.2018 год. в гр.Бургас, ж.к.
„Изгрев“, от складово помещение на партерен етаж на новострояща се жилищна
кооперация до бл. № 31, след предварителен сговор и в съучастие като съизвършител с
непълнолетния Б. Г. Ш., ЕГН: **********, в немаловажен случай и чрез използване на
техническо средство - секретен ключ предназначен за отключване и заключване на
входната врата на складовото помещение, отнел чужди движими вещи, а именно 1 бр.
ръчна, електрическа бъркалка, марка „Sparky HD Professional” /Спарки/, модел „ВМ
1060“ на стойност 115 /сто и петнадесет/ лева; 1 бр. ръчна, електрическа бъркалка,
марка „Finlux“ / Финлукс / на стойност 180 /сто и осемдесет/ лева; 1 бр. електрически
перфоратор, марка „Bosch” /Бош/, модел „GBH 2400” на стойност 180 /сто и осемдесет/
лева; 11 бр. кашони с теракотни плочки неустановена марка, стандартни на стойност
300 /триста/ лева и 20 м. силов електрически проводник ШКПТ 4x6 на стойност 200
2
/двеста/ лева, всички вещи на ОБЩА СТОЙНОСТ от 975 /деветстотин седемдесет и
пет/ лева, от владението на Г. Й. Й., собственост на „Драй Билд Г2“ ЕООД с ЕИК:
*********, с управител Г. Й. Й., ЕГН: **********, без съгласието на Й., с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание - чл.195, ал. 1, т. 4,
предложение второ и т. 5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 54 НК
му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /ЕДНА/ година и 3 /ТРИ/
месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“
режим за изтърпяване на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. КР. ИВ. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 17,56 лв. /седемнадесет лева и
петдесет и шест стотинки/, представляваща припадащата му се ½ част от сторените в
досъдебното производство разноски, а по сметка на РС-Бургас да заплати сумата от
20,00 лв. /двадесет лева/, представляваща припадащата му се ½ част от сторените в
съдебното производство разноски, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати
по сметка на РС-Бургас и сумата от 5.00 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство един брой секретен ключ,
приложен в Том ВТОРИ, на л. 95 от досъдебното производство, като вещ без стойност,
да бъде УНИЩОЖЕНО след влизане на присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 66/12.10.2021 г. по НОХД 3598/2020 г. по описа на РС-Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП, срещу: Б. Г. Ш. с ЕГН: ********** за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предложение
второ и т. 5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и С. К. И. с ЕГН:
********** за извършено престъпление по чл.195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5, вр.
чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Пред съда производството по делото протече по общия ред като бяха приобщени
всички необходими и относими доказателствени материали.
Въпреки, че подс. Ш. е предаден на съд за престъпление, извършено като
непълнолетен, доколкото постановлението за привличане като обвиняем е било съставено
след навършване на пълнолетие и доколкото същото е за престъпление, извършено в
съучастие с пълнолетно лице, то и съдът на основание чл. 394, ал. 1 и ал. 2 НПК не разгледа
делото по реда на Глава 30 НПК.
И двамата подсъдими дадоха обяснения пред съда, като подс. Ш. заяви, че е дължал
пари на подс. И., поради което и му е предложил да му се издължи като отидат и вземат
кашон с плочки от строежа, където е работил към онзи момент. Заявява, че при пристигане
на място подс. И. е видял и инструментите, които са се намирали в склада и тогава двамата
са решили да вземат и тях.
От своя страна подс. И. застъпва, че двамата с Ш. действително са отишли до обекта,
но това е било само, за да може последният да вземе инструментите си, които е оставил там.
Заявява, че не е знаел, че въпросните вещи не са на Ш., както и че действително двамата са
взели няколко кашона с плочки, то това е било защото Ш. му е казал, че има да получава
пари от работодателя си.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че вината и на двамата подсъдими е безспорно
доказана, поради което и пледира съдът да ги признае за виновни и отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността им обстоятелства да наложи и на двамата наказания
„Лишаване от свобода“. По отношение на подс. Ш. счита, че справедлив размер би бил
„Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, което да се изтърпи при първоначален „Строг“
режим, както и на основание чл. 68 НК да се преведе в изпълнение отложеното наказание
„Лишаване от свобода“, наложено му по НЧД № 477/2018 г. на РС-Бургас, което също да се
изтърпи при първоначален „Строг“ режим. По отношение на подс. И. прокурорът счита, че
следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година и шест
месеца, което да се изтърпи при първоначален „Общ“ режим. Счита, че вещественото
доказателство следва да се върне на правоимащото лице.
Служебният защитник на подсъдимия Ш. – адв. В.Ж. – БАК също счита, че деянието
и участието на неговия подсъдим са доказани по безспорен начин, но акцентира, че до това
се е стигнало благодарение на активното съдействие от страна на Ш.. Счита, че неправилно
прокуратурата е повдигнала обвинение за едно единствено деяние, когато от
доказателствата се установява, че в действителност се касае за две отделни решения,
респективно за две отделни деяния, които е трябвало да бъдат квалифицирани по отделно с
прилагането на чл. 26 НК. Обобщавайки всички смекчаващи отговорността обстоятелства
счита, че спрямо неговия подзащитен следва да се определи наказание „Лишаване от
1
свобода“ към абсолютния минимум, който според него ще изиграе предвидената в закона
цел.
Служебният защитник на подсъдимия И. – адв. Т.Н. – БАК заема позиция за
недоказаност на обвинението по отношение на неговия подзащитен. Счита, че не са събрани
категорични доказателства, които да сочат, наличие на умисъл у И., както и че обвинението
по отношение на него се базира единствено на оговор. В тази връзка пледира за признаване
на И. за невиновен и оправдаването му по повдигнатото обвинение.
Двамата подсъдими се присъединяват към казаното от техните защитници, като подс.
Ш. добавя, че съжалява за извършеното, а подс. И. още веднъж пледира, че не е виновен.
В предоставената от съда възможност за последна дума подс. Ш. заявява, че иска да
му се „размине“ с едно наказание, а подс. И., че няма вина за извършеното и ако е знаел, че
вещите са чужди е нямало да отиде, поради което и настоява да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. К. И. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас, с постоянен
адрес: гр.Бургас, *. Той е българин, с българско гражданство, без образование, неженен и
безработен.
До датата на инкриминираното деяние И. е бил осъждан общо 6 пъти, като за
последно това е било сторено по НОХД № 3268/2016 г. на РС-Бургас, в сила от 16.02.2017
г., с което на И. е било наложено наказание „Пробация“, включваща няколко пробационни
мерки, за срок от 2 години. Наказанието е било изтърпяно на 06.03.2019 г. След датата на
деянието спрямо И. има още две влезли в сила осъждания, като едно от тях касае
престъпление извършено преди процесното, а другото за деяние довършено на 13.08.2018 г.
Подсъдимият Б. Г. Ш. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас, с постоянен
адрес: гр.Бургас, *. Той е българин, български гражданин, с основно образование, неженен и
безработен.
До датата на инкриминираното деяние Ш. е бил осъждан два пъти за извършени
грабежи, като с Определение № 287/28.02.2018 г. по НЧД № 477/2018 г. на РС-Бургас, в
сила от 16.03.2018 г. му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на две
години „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от
три години. След датата на деянието спрямо Ш. има още едно влязло в сила осъждане за
кражба извършена на 07.01.2020 г.
Свидетелят Г. Й. Й. бил собственик и управител на търговско дружество „*“ ЕООД с
ЕИК: *, което осъществявало строителни дейности.
През периода от 12.04.2018 год. до 08.00 часа на 13.04.2018 год. работещите в
горепосоченото дружество извършвали строеж на жилищна сграда - кооперация в гр.
Бургас, в *. За нуждите на строителната дейност било обособено складово помещение,
2
находящо се на партерен етаж в новостроящата се жилищна кооперация. Във въпросното
складово помещение била съхранявана част от строителната техника и строителни
материали, между които и - ръчна, електрическа бъркалка, марка „Sparky HD Professional”
/Спарки/, модел „ВМ 1060“; ръчна, електрическа бъркалка, марка „Finlux“
/Финлукс/;електрически перфоратор, марка „Bosch” /Бош/, модел „GBH 2400”; 11 бр.
кашони с теракотни плочки неустановена марка, стандартни и 20 м. силов електрически
проводник ШКПТ 4x6. Складовото помещение се ползвало и за преобличане на
работниците, като вратата на същото се заключвала със секретна брава.
Подс. Б. Г. Ш. помагал като общ работник при извършването на строителните
дейности на горепосочения строителен обект. В тази връзка св. Н. Б. Г. /снабдител към „*“
ЕООД/ му бил предоставил секретен ключ, предназначен за отключване и заключване на
входната врата на горепосоченото складово помещение. Другите лица, които имали ключове
за въпросното складово помещение били свидетелите Н. Б. Г. и техническия ръководител на
обекта.
През периода от 12.04.2018 год. до 08.00 часа на 13.04.2018 год. подс. Б. Г. Ш. отишъл
на гости у дома на подс. С. К. И. , находящ се в гр. Бургас, *. При срещата помежду им подс.
Ш. споделил на подс. И., че притежава ключ за горепосоченото складово помещение и в
същото има различни вещи и строителни материали. Тъй като подсъдимият Ш. дължал пари
на И., последният предложил двамата да отидат до обекта и чрез притежавания от Ш. ключ
да влязат в помещението и да откраднат намиращите се там инструменти и материали, които
впоследствие да продадат.
В изпълнение на взетото решение във времевия интервал от 12.04.2018 год. до 08.00
часа на 13.04.2018 год. подсъдимите Ш. и И. се придвижили с такси до строителния обект,
находящ се в гр. Бургас, в *. На място подс. Ш. отключил с предоставения му секретен ключ
вратата на складовото помещение, като по този начин подсъдимите проникнали в него.
От складовото помещение подсъдимите Ш. и И. взели 1 бр. ръчна, електрическа
бъркалка, марка „Sparky HD Professional” /Спарки/, модел „ВМ 1060“; 1 бр. ръчна,
електрическа бъркалка, марка ,,Finlux“ /Финлукс/; 1 бр. електрически перфоратор, марка
„Bosch” /Бош/, модел „GBH 2400”; 11 бр. кашони с теракотни плочки неустановена марка,
стандартни и 20 м. силов електрически проводник ШКПТ 4x6, които с изчакващото ги такси
- отнесли у дома на подс. И..
Впоследствие на 14.04.2018 год. подс. И. продал една от процесиите вещи, а именно
ръчна, електрическа бъркалка, марка „Sparky HD Professional” /Спарки/, модел „ВМ 1060“ на
св. И. К. А. за сумата от 100 лева, а други две процесии вещи, а именно ръчна, електрическа
бъркалка, марка „Finlux“ /Финлукс/ и електрически перфоратор, марка „Bosch” /Боги/, модел
„GBH 2400” продал на неустановено по делото лице.
С останалите процесии вещи, а именно 11 бр. кашони с теракотни плочки
неустановена марка, стандартни и 20 м. силов електрически проводник ШКПТ 4x6 подс. И.
се разпоредил по неустановен начин.
На 13.04.2018 год., около 08.00 часа св.Н. Б. Г. отворил вратата на складовото
помещение с притежавания от него секретен ключ и след като влязъл вътре установил
липсата на горепосочените инструменти и строителни материали. За това св. Г. уведомил св.
Г. Й. Й., който на свой ред провел разговори със свидетелите Г. К. Ш. /майка на подс. * Ш./
и К. М. Ш. /дядо на подс. * Ш./, които потвърдили пред него съпричастието на подс. Ш. и
лице посочено с името „*“ като съпричастни към извършване на престъплението.
3
При разследването било установено, че с прозвище „*“ в обществото е известен подс.
С. К. И. .
За случая било образувано досъдебно производство, като с протокол за доброволно
предаване от 16.04.2018 год. подс. Б. Г. Ш. предал на разследващите органи 1 брой ключ,
сребрист на цвят с инкрустация наподобяваща латинска буква „S“, тип секретен, а с
протокол за доброволно предаване от 17.04.2018 год. св. И. К. А. предал една от процесиите
вещи, а именно електрическа бъркалка, марка „Sparky HD Professional” /Спарки/, модел „ВМ
1060“, която в последствие била върната на собственика срещу разписка.
Била изготвена и съдебно-оценъчна експертиза, от заключението на която се
установило, че общата стойност на отнетите вещи е 975 лева.
Двамата подсъдими били привлечени като обвиняеми, като в последвалите разпити в
присъствие на защитници – подс. Ш. заявил, че се признава за виновен, а подс. И. отрекъл
да е знаел, че вещите са чужди.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
производството доказателствени материали, а именно:

От гласните доказателства: показанията на свидетелите: Г.Й. (л. 91 гръб - 92 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 24-25, л. 30 и л. 82 от Том 1 на ДП); *
(л. 92 гръб – 93 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 29 от Том 1 на
ДП); частично от показанията на А.Т. (л. 94 - 95 от съдебното производство), включително и
от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 32 от Том 1 на ДП); Н.Г. (л. 95 от съдебното производство), включително и
от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 31 от Том 1 на ДП и л. 81 от Том 2 на ДП); Ф.В. (л. 207 гръб – 208 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 94 от Том 1 на ДП); И.А. (л.
223 гръб – 224 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 28 и л. 93 от
Том 1 на ДП) и частично от обясненията на подсъдимите Б.Ш. (л. 225 от съдебното
производство) и С.И. (л. 226 гръб – 227 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 279, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обяснения от досъдебното
производство (л. 68 от Том 2 на ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с фотоалбум (л. 35-37 от Том 1 на ДП) и протокол за оглед на
веществени доказателства, ведно с фотоалбум (л. 38-40 от Том 1 на ДП).
От писмените доказателства: протокол за доброволно предаване ( л. 46 от Том 1 на
ДП); протокол за доброволно предаване ( л. 47 от Том 1 на ДП); писмо от Община Бургас (л.
4
59 от Том 1 на ДП); характеристична справка (л. 62 и л. 65 от Том 1 на ДП); фактури (л. 67-
69 от Том 1 на ДП); удостоверение за раждане (л. 99 от Том 1 на ДП); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л. 50 от Том 2 на ДП); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л. 76 от Том 2 на ДП) и разписка (л.
83 от Том 2 на ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 42-43 от Том 1 на ДП),
включително и от отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 91гръб от
съдебното производство).
От веществените доказателства: един брой секретен ключ, приложен на л. 95 от Том
2 на ДП.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира
същите за логични, последователни и взаимносъвразани. Не е събран доказателствен
материал, който да поставя под съмнение заявеното от свидетелите, поради което и съдът
няма причина да не им се довери. Разбира се, наблюдават се известни неточности и
минимални разминавания, които обаче съдът отдава както на изминалия период от време,
така и на възможността на всеки отделен човек да възприема, запаметява и възпроизвежда
факти и обстоятелства, които разминавания обаче в никой случай не се отразяват на
цялостната доказателствена стойност на показанията и не налагат извод за
дискредитирането им.
Настоящият състав не кредитира само показанията на св. Т. – полицейски служител
при 01 РУ-Бургас, и то само в частите, в които той преразказва информация, получена от
подсъдимите при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от
начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства,
получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от
задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото
разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за
установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване
на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има
пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения
да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната
беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение №
247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото –
„Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира частично и обясненията на двамата подсъдими.
По отношение на подс. Ш. съдът не кредитира единствено твърдението му, че
първоначалният замисъл е бил двамата с подс. И. да вземат от складовото помещение само
един кашон плочки, а не всички описани вещи и материали. Съдът счита, че това твърдение
противоречи на всяка житейска логика, доколкото подс. Ш. изрично заяви, че причина за
кражбата е желанието му да се издължи към подс. И., на който е дължал над сто лева. При
това положение противоречи на всяка логика двамата да са отишли до обекта с такси, за да
вземат само един кашон на стойност под 30 лева (според СОЕ стойността общо на 11
5
кашона е 300 лева – т.е. стойността на един е 27,27 лева), който не би стигнал само за
покриване на разходите по предвижването с таксито (съгласно обясненията на подс. И.
таксито им е взело 30 лева). Далеч по-обоснована и житейски издържана е тезата на
държавното обвинение, че още от самото начало умисълът и на двамата подсъдими е бил да
вземат всички намиращи се в складовото помещение вещи – машини и материали. Отделно
от това обясненията на подсъдимия Ш. в тези им части противоречат и на обясненията на
другия подсъдим, според който първоначално замисълът е бил да се вземат само машините,
а не плочките. Поради това съдът не кредитира обясненията на подс. Ш. в обсъдената част, а
ги приема за опит за изграждане на защитна позиция, целяща намаляване на наказателната
му отговорност (неотклонно в теорията и практиката се приема, че обясненията имат
двойствена природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване
на правото на защита). В останалите им части обясненията хармонират с другия
доказателствен материал, поради което и съдът няма причина да не им се довери.
По отношение на обясненията на подс. И., отчитайки двойствената им природа,
съдът отново достига до извод, че те трябва да бъдат кредитирани частично. Относно това,
че на посочената дата с такси двамата с подс. Ш. са се придвижили до обекта и от там са
взели инкриминираните вещи, съдът няма никакво основание да не кредитира изложеното
от подс. И., доколкото то намира своята опора в останалия доказателствен материал. Съдът
обаче не приема за достоверни твърденията на И., че първоначално двамата са се
придвижили до обекта, за да вземат само машините, които според И. са принадлежали на
подс. Ш.. В тези им части обясненията на подсъдимия противоречат на заявеното от Ш., а и
на правилата на житейската логика. Към датата на деянието Ш. е бил непълнолетен (16
години) и е работил на обекта като общ работник. Няма как да се очаква, че на тази възраст
подсъдимият би могъл да е „майстор“, а още по-малко да разполага със скъпа строителна
техника, която на всичко отгоре да държи на обекта на който работи. Освен това, няма
никаква логика ако действително тази техника е негова – да се налага да я взима след
работно време, а още по-малко да я продава веднага след това, което би го лишило от
възможността да работи за в бъдеще. Всичко казано до тук с още по-голяма сила важи за
отнетите кашони с плочки, които при всички случаи няма как да се приеме, че са
принадлежали на подс. Ш. и който факт много добре се е съзнавал от другия подсъдим.
Твърдението, че плочките са взети вместо заплащане, е повече от наивно и няма как да се
сподели от настоящия състав. Не може да се подмине и обстоятелството, че в приобщените
обяснения от досъдебното производство подс. И. е заявил, че в последствие той е продал
плочките, а в разпита си пред съда, зае позиция, че е предал плочките на Ш.. Всички тези
нелогичности и непоследователности пречат на настоящия състав да се довери на
изложеното от подс. И. в обсъдените части, поради което и съдът го възприема като опит за
изграждане на защитна позиция, която обаче категорично се оборва от останалите
кредитирани материали, поради което и съдът не й се доверява.
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства, веществени
доказателства и доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени/изготвени по
предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица по съдебните експертизи, като ги
намира за задълбочени и научно обосновани.

От правна страна:
6

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: Б. Г. Ш. с ЕГН: **********
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и С. К. И. с ЕГН: ********** на престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4, предложение второ и т. 5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че
няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими и към двамата
подсъдими.
На първо място от обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното
деяние на кражбата, посредством активни действия. Те са се придвижили до складовото
помещение на строителния обект, отключили са входната врата и от там са изнесли
описаните вещи. По този начин е налице прекъсване на фактическата власт на собственика
и владелец на вещите, като същевременно е налице установяване на трайна фактическа
власт върху тях от страна на подсъдимите. Няма спор, че всички процесни вещи
(строителни инструменти/машини и плочки/материали), описани в ОА и присъдата, са
движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на инкриминираните
деяния те са били „чужди” за подсъдимите, доколкото нито един от тях не е носител на
правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на вещите
– Г. Й. Й. – МОЛ на юридическото лице-собственик - „*“ ЕООД, не са давали съгласие на
подсъдимите да взимат вещите им или да се разпореждат с тях. Това е така, доколкото
съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава
каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая правоимащите не са давали такова
съгласие, като манифестираното поведение (поставяне на вещите в заключено помещение)
също категорично изключва даването на съгласие.
Съдът счита, че и двамата подсъдими са участвали непосредствено в
осъществяването на изпълнителното деяние, като са взели участие в прекъсването на
чуждата фактическа власт и установяване на тяхна, поради което правилно всеки един от тях
е привичен да отговаря в съучастие, при форма на вина – съизвършителство.
Деянието по отношение на всеки един от двамата подсъдими не носи признаците на
„маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива липса или
незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на съда се извежда от
наличието на квалифициращ признак, завишената лична обществена опасност на всеки един
от извършителите, както и от стойността на отнетите вещи.
Налице е квалифициращия признак по т. 4 на чл. 195, ал.1 НК, доколкото деянието е
извършено, чрез използване на техническо средство – ключ, доколкото съгласно
разясненията, дадени в ППВС 6/71 г. - техническо средство са и ключовете, независимо дали
същите са оригинални.
Налице е и следващия квалифициращ признак от обективна страна – този по чл. 195,
7
ал. 1, т. 5 НК – а именно кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за
нейното осъществяване, когато не представлява маловажен случай. От доказателствата по
делото се установява, че подс. И. и подс. Ш. в сравнително спокойна обстановка са
премислили доводите „за” и „против” извършване на деянието и въпреки това са решили да
извършат кражбата, като за целта предварително са изготвили своеобразен „план“,
разпределили си са си задачите/ролите и едва тогава са пристъпили към осъществяване на
кражбата – поръчали са такси, решили са кой ще продаде вещите след това и т.н. Всичко
това сочи на една предварителна обмисленост и планиране, на предварителен сговор за
осъществяване на намисленото деяние, поради което и този квалифициращ признак е
налице.
Към датата на деянието подсъдимият Ш. е бил на 16 години, като от материалите по
делото и от изявленията му не остава никакво съмнение, че той много добре е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като и двамата са осъзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им, което е обективирано в поведението им –
съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват
фактическата власт на досегашния владелец и установяват своя трайна такава, както и че
липсва съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимите са искали
настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата
фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт върху тях. Наред
с това подсъдимите са действали и с намерението противозаконно да присвоят вещите – т.е.
да се разпоредят фактически или юридически с тях, като със свои, което се доказва от
последващите им действия по отчуждаване на отнетите машини и материали.
Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл (чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК),
като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението
заедно с другия и иска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните
последици.
Във връзка с възраженията на защитата съдът следва да посочи следното. Не се
споделят доводите на адв. Ж. – БАК, че в случая са на лице две деяния, които да се намират
в хипотезата на продължавано престъпление. Както стана ясно настоящият състав приема,
че се касае за едно решение, обхващащо всички вещи, поради което и е налице само едно
деяния, а от там и само едно престъпление. Дори обаче хипотетично да се приеме, че се
касае до две отделни решения, респективно – две отделни деяния, то крайният резултат пак
би бил същия, доколкото реално ще сме изправени отново пред едно единствено
продължавано престъпление със същата правна квалификация, макар и образувано от две
отделни деяния, поради което и от чисто практическа гледна точка това по никакъв начин не
би се отразило на отговорността на подсъдимите.
Съдът не споделя и доводите на адв. Н. – БАК, че в случая отговорността на неговия
подзащитен се ангажира само на оговор. В случая обясненията на подс. Ш. далеч не са
единствените доказателства, уличаващи в извършване на престъплението подс. И.. В тази
връзка са показанията на св. А. в комбинация с протокола за доброволно предаване, както и
обясненията на самия И., който не отрича участието си от обективна страна в
престъплението, а само навежда доводи за липса на субективна съставомерност. Както вече
беше изложено по -горе, съдът обаче не споделя неговите доводи, и то не само на база на
обясненията на другия подсъдим, а на целия събран доказателствен материал, поради което
8
и упреците, че осъдителната присъда почива само на оговор, не се възприемат от съда.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години по отношение на И. и
„Лишаване от свобода“ за срок до 3 години по отношение на Ш. (след редукцията по реда на
чл. 63, ал. 1 НК).
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
водят до приложението на чл. 55 НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно
минало и на двамата подсъдими. Към датата на деянието Ш. вече е бил осъждан двукратно
за извършени грабежи, като настоящето деяние е извършено в изпитателния срок. По
отношение на И. се касае за престъпление, извършено след като той е бил осъждан вече 6
пъти и то по време, когато е изтърпявал наказание „Пробация“ по предходно осъждане. Тези
факти навеждат на извода, че предишните осъждания по никакъв начин не са възпрели
двамата подсъдими, нито са изиграли своят превъзпитателна и превантивна функция. И
двамата не са се трогнали от това, че се намират в изпитателен срок (Ш.) или че изтърпяват
наказание (И.) и са извършили престъпното посегателство. По отношение и на двамата
подсъдими съдът отчита, че са налице натрупване на квалифициращи признаци, както и че
към момента, въпреки че са в трудоспособна възраст и с ниско образование – нито работят,
нито учат. Само по отношение на подс. И. съдът отчита, че се касае за престъпление
извършено от пълнолетен мъж в съучастие с непълнолетно лице, поради което и вместо да
служи за пример И. се е възползвал от неопитността и доверчивостта на Ш.. Само по
отношение на Ш. съдът отчита недобрите характеристични данни, изводими от приложената
характеристична справка от ИДПС.
Като смекчаващи отговорността и на двамата подсъдими обстоятелства съдът отчита
сравнително невисоката стойност на отнетото, както и че все пак част от инкриминираните
инструменти са били върнати на собственика. По отношение на подс. Ш. съдът отчита и
неговата ниска възраст, както и оказаното съдействие на органите на полицията и
изразеното съжаление за извършеното. Съдът отчита, че до бързото разкриване на
престъплението и откриване на част от вещите се е стигнало до голяма степен благодарение
на признанията на Ш., както и че през цялото съдебно производство той изразяваше
съжаление за стореното.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието и на двамата подсъдими
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, значително под средния размер,
предвиден в закона, а именно - на подс. И. в размер на една година и шест месеца
„Лишаване от свобода“, а на подс. Ш. в размер на четири месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в пълнота биха могли да
постигнат целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способстват за поправянето и
превъзпитанието на Ш. и И. и наред с това ще въздействат върху тях предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха се постигнали
9
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По отношение на подс. Ш. съдът отчита, че се касае за деяние извършено в
изпитателния срок на предходно условно осъждане - НЧД № 477/2018 г. на РС-Бургас, в
сила от 16.03.2018 г., като това определение е влязло в сила само месец преди той да
извърши процесното ново умишлено престъпление. При това положение съдът счита, че са
налице всички предпоставки за привеждане в изпълнение на така отложеното наказание на
основание чл. 69, ал. 2, вр. с чл. 68, ал. 1 НК. Съдът също така счита, че отложеното
наказание следва да се изтърпи изцяло. Налице е престъпна упоритост от страна на Ш.,
който за кратко време е извършил няколко тежки посегателства срещу собствеността на
различни граждани, като по мнение на съда единствено цялостното изтърпяване на
отложеното наказание е в състояние да въздейства с необходимия интензитет върху него.
Нещо повече, съдът не може да не отчете, че престъпната деятелност на Ш. не е престанала
дори след извършване на настоящето деяния, доколкото през 2020 г. той е извършил ново
престъпление срещу собствеността. Всичко това по мнение на съда налага спрямо него да се
въздейства по-интензивно и в подходяща поправителна среда, за да може да се приучи към
обществено полезен труд и да се прекрати престъпната му наклонност.

По режима:

Съдът счита, че по отношение и на двамата подсъдими наказанията „Лишаване от
свобода“ следва да се изтърпят ефективно. По отношение на подс. Ш. това е обусловено от
факта, че се касае за престъпление, извършено в изпитателния срок на предходно осъждане,
поради което при всички положения приложението на чл. 66, ал. 1 НК е изключено.
Доколкото сборът от наказанията „Лишаване от свобода“ по настоящето дело и приведеното
в изпълнение наказание по НЧД № 477/2018 г. на РС-Бургас, в сила от 16.03.2018 г.
надхвърля две години, то и по силата на чл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС първоначалният
режим и по настоящето и по преведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“
следва да бъде „Строг“.
По отношение на подс. И. необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ произтича както от предходните му осъждания, част от които също
са „Лишаване от свобода“ за които не е настъпила реабилитация, така и от обстоятелството,
че се касае за деяние, извършено по време на изтърпяване на наказанието „Пробация“ по
предходно осъждане. При това положение очевидно спрямо И. този път следва да се
въздейства по-интензивно и по решително, за да може наказанието реално да постигне
своите цели. С оглед горното съдът счита, че и по отношение на този подсъдим наказанието
„Лишаване от свобода“ следва да се изтърпи ефективно, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
ЗИНЗС това трябва да бъде сторено при първоначален „Общ“ режим.




10

По разноските.

Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените в хода на
наказателното производство разноски. По делото има доказателства за сторени разноски в
размер на 35,12 лева, направените в хода на досъдебното производство за изготвени
експертизи и разноски в размер на 40 лева, направени в хода на съдебното производство,
отново за възнаграждение на вещо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК –
когато съдът признае подсъдимите за виновни следва да им възложи и сторените в хода на
производството разноски, като когато подсъдимите са няколко - съдът определя кой каква
част следва да плати. В конкретния случай разноските следва да се понесат поравно между
подсъдимите, поради което и съдът осъди всеки един от тях да заплати по сметка на
ОДМВР-Бургас сумата от 17,56 лева, представляваща 1/2 от сторените в досъдебното
производство разноски, а по сметка на РС-Бургас да заплати сумата от 20 лева,
представляваща 1/2 от сторените в съдебното производство разноски. На основание чл. 190,
ал. 2 НПК всеки един от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати и сумата от 5 лева
по сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаване на такъв.

По веществените доказателства:

По делото има приложено веществено доказателство - един брой секретен ключ,
приложен на л. 95 от Том 2 на досъдебното производство, като вещ без стойност
(помещението, което е отключвал отдавна е завършено и е сменило предназначението си,
поради което и въпросният ключ реално е безполезен за когото и да е), следва да бъде
унищожено след влизане на присъдата в сила по предвидения в ПАС ред.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


11

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
12
Съобщи за изтекли лични данни